3Решение по т.д. №1384/17 на ВКС, ТК,ІІ т.о.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 237

гр. София,22.12.2017 В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 06 декември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1384/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.303 т.1 и т.5 ГПК.

От страна на М. А. М. е подадена на 18.05.2017 г. молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влязло в сила решение 01 10.01.2017 г. по в.гр.д. №283/2016 г. на Габровски окръжен съд, с което същата е осъдена да заплати на П. С. В. сумата от 800 лева със законната лихва като получена без правно основание. Излагат се съображения, че е налице новооткрито доказателство, установяващо ново обстоятелство, което не е било известно на страната към момента на гледане на делото и е от съществено значение за крайния изход на спора. Като такова се сочи акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ F 197230, издаден на 11.01.2016 от ТД на НАП-Велико Т. срещу [фирма] .

Твърди се, че е налице и основанието по т.5 на чл.303 ГПК, тъй като решението, чиято отмяна се иска е постановено преди провеждане на открито заседание по делото.

Ответникът по молбата за отмяна П. В. чрез процесуалния си представител в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност.Претендира разноски в размер на 300 лева-адв.възнаграждение за изготвяне на писмен отговор на молбата за отмяна.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени направените оплаквания и след проверка на данните по делото, констатира следното:

Молбата за отмяна е допустима, подадена е в срока по чл.305, ал.1, ГПК от надлежна страна срещу влязло в сила решение, поради което и на основание чл.307 ал.1 е допусната до разглеждане с определение №159/ 27.07.2017 г, постановено по настоящото дело.

Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна.

В случая молителят иска отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, позовавайки се на ново обстоятелство, установено от съдържанието на новооткрито писмено доказателство, което според него е от съществено значение за изхода на спора: акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ F 197230, издаден на 11.01.2016 от ТД на НАП-Велико Т. срещу [фирма] . В действителност, в същия се установява, че дружеството- нарушител не е издало фискални касови бележки за получени от него две плащания в брой в общ размер на 800 лева, приети от страна на молителката, за които същата е издала на ответника по молбата две разписки, въз основа на които е била осъдена с решението, чиято отмяна се иска, да заплати обратно сумата на П. В. като получена от нейна страна при начална липса на основание.

Съгласно цитираната разпоредба- чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, отмяна на влязло в сила решение се допуска, когато се открият нови обстоятелства или новооткрити писмени доказателства от съществено значение за изхода на делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страните. Тези три предпоставки трябва да са налице кумулативно и при липса на някоя от тях отмяната е недопустима. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страната. Представеното от молителя в настоящото производство доказателство не отговаря на така изискуемите се от закона характеристики по следните съображения: Актът за установяване на административно нарушение/АУАН/ F 197230, издаден на 11.01.2016 от ТД на НАП-Велико Т. срещу [фирма] в действителност се отнася за същата сума, за която молителката-ответник по предходното дело е била осъдена да заплати на ищеца като получена при начална липса на основание и от неговото съдържание става ясно,че сумата е получена от страна на М. като цена на услуга в полза на [фирма]. Това обстоятелство, обаче, е било известно на страната още при водене на делото/ т.е. не се явява ново за нея/ и същата изобщо не го въвела своевременно в преклузивния срок по чл.131 ал.2, т.5 ГПК във връзка с чл.133 ГПК- с отговора на ИМ. От съдържанието на самия писмен отговор се установява, че от страна на ответницата М. М. е отричано изобщо получаването на сумата от нея, както и каквато и да е договорна обвързаност на ищеца с други лица. Следователно, в случая ненавеждането по пътя на възражението в преклузивния срок за отговор на ИМ, а и изобщо в рамките на процеса пред двете инстанции, на обстоятелството, че сумата от 800 лева е получена от М. не в лично качество, а като представител на трето лице, което евентуално би изключило отговорността й по иска по чл.55 ал.1 ЗЗД, води до извода, че спорът е решен при непълнота на фактическия и доказателствен материал, която се дължи изцяло на процесуалните пропуски на самата молителка в настоящето производство- ответник по иска по чл.55 ал.1 ЗЗД при водене на процеса от страна. В подобна хипотеза отмяна на решението не се допуска: обстоятелството, което се установява от АУАН не е ново , страната е знаела за него, но е пропуснала да го наведе в процеса, без да има обективни причини за това.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав на ВКС счита, че не е налице соченото основание по чл.303 ал.1, т.1 ГПК за отмяна на атакуваното решение, поради което молбата не следва да бъде уважена.

Не отговаря на истината и твърдението, че решението, чиято отмяна се иска е постановено преди провеждане на открито заседание по делото, като основание за отмяна по т.5 на чл.303 ГПК. В протокола от с.з. пред въззивната инстанция е отбелязана като дата на провеждане 22.12.2016 г. , а решението на въззивния съд по в.гр.дело №238/16 по описа на ОС-Габрово е с отбелязана дата 10.01.2017 година, а не както се твърди в молбата за отмяна-10.01.2016г..

По отношение на разноските в настоящото производство:

В полза на ответника по молбата следва да се присъдят разноски под формата на платено от него възнаграждение за изготвяне на писмен отговор на молбата за отмяна, съгласно договор за правна помощ в размер на 300 лева, доколкото от отбелязването в последния става ясно,че сумата е заплатена в брой.

Мотивиран от горното съставът на второ отделение на Търговска колегия на Върховния касационен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от страна на М. А. М. за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК на влязло в сила решение от 10.01.2017 г. по гр.д. №283/2016 г. на Габровски окръжен съд.

ОСЪЖДА М. А. М. да заплати на П. С. В. сумата от 300-триста лева-съдебни разноски в настоящото производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.