Р Е Ш Е Н И Е

№ 209

София, 22.12. 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова

ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Емилия Петрова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №810 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Д. Ф., Г. И. Ф. и И. С. Ф., тримата от [населено място], срещу решението на Бургаския окръжен съд, постановено на 17.11.2016г. по в.гр.д.№1411/2016г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено в частта, с която е признато за установено по отношение на М. Т. и Л. Д., че К. Ф. и И. Ф. са собственици в режим на СИО на 28.75/457.50 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 07079.611.263 по КККР на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], както и че Г. Ф. е собственик на 28.75/457.50 кв.м. идеални части от същия поземлен имот и вместо това е отхвърлeна претенцията по чл.108 ЗС в установителната й част по отношение на М. Д. Т. и Л. Д. Д., че К. Д. Ф. и И. С. Ф. са собственици в режим на СИО на 28.75/457.50 кв.м. идеални части, както и че Г. И. Ф. е собственик на 28.75/457.50 кв.м. идеални части от имота, а в останалата част, с която претенцията по чл.108 ЗС е отхвърлена в частта за осъждане на М. Д. Т. и Л. Д. Д. да предадат владението на спорните идеални части от имота, както и за частична отмяна на н.а.№25, том II, рег.№6961, дело №205 от 02.12.2010г. на нотариус И. К., с който ответниците М. Д. Т. и Л. Д. Д. са признати за собственици на 171.05/457.50 кв.м. идеални части от имота решението на първоинстанционния съд е потвърдено.

С определение №451/20.07.2017г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса допустим ли е иск по чл.108 ЗС, предявен от един съсобственик срещу друг, когато и двамата са във фактическа власт на имота, а правният спор е изразен в това, дали всеки се ползва от имота съобразно на притежаваните идеални части.

Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излагат съображения, че съдът не е обсъдил задълбочено представените по делото доказателства и неправилно е приел, че извършеното със заповед №765/21.04.1994г. деактуване на имот с площ от 171.05/457.50 кв.м. идеални части ползва само наследниците на П. Д.. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от тях иск бъде уважен, като им бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба М. Д. Т. и Л. Д. Д. изразяват становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:

К. Д. Ф., Г. И. Ф. и И. С. Ф. са предявили срещу М. Д. Т. и Л. Д. Д. иск за предаване по реда на чл.108 ЗС на владението върху притежаваните от К. Д. Ф. и И. С. Ф. в режим на СИО 28.75/457.50 ид.части от поземлен имот с идентификатор 07079.611.263 по КККР на [населено място], находящ се в [населено място] на [улица] на Г. И. Ф. притежаваните от него 28.75/457.50 идеални части от същия имот. Поддържат, че страните по делото са съсобственици общо на 171.05/457.50 идеални части от имота, но фактическата власт се упражнява само от ответниците, които незаконосъобразно за признати за единствени собственици на тези 171.05/457.50 идеални части с нотариален акт от 02.12.2010г.

С обжалваното решение е прието, че К. Д. Ф. е наследник по закон на Д. Г. Д., починал на 12.10.1969г., а М. Д. Т. и Л. Д. Д. са наследници по закон на починалия на 23.06.1952г. П. Г. Д.. Прието е, че Д. и П. Д. са наследници на починалата на 26.04.1945г. К. Д. Й., която по силата на н.а. за покупко-продажба №446/23.10.1925г. е придобила правото на собственост на северното отделение от една къща, застроена върху 65.60кв.м., една пристройка, застроена върху 12.90 кв.м., от дворно място на [улица]от 51.35кв.м. и заден двор 41.12кв.м., всичко със застроено и незастроено дворно място от 171.05кв.м., находящо се в [населено място], на ъгъла на улиците „Д-р Н.“ и „М.“, като по силата на записка за вписване на съдебна делба №40/31.01.1949г. и записка за вписване на протокол за съдебна делба №110/21.07.1949г., с протокол по частно гражданско дело №1051/1954г., Д. Д. и П. Д. са извършили делба на притежавания от тях недвижим имот, по силата на която Д. Д. получава в дял втори етаж от къщата, ведно със застроеното и незастроено дворно място от 171.05кв.м., а П. Д. получава в собственост първия етаж от къщата, ведно със застроеното и незастроено дворно място от 171.05кв.м.

Въз основа на представените по делото писмени доказателства /протокол №4046/24.12.1963г. на СП“Жилищно строителство“-Б. и акт №2804/02.01.1964г. за завземане на недвижим имот за държавен/ е прието, че имотът, бивша собственост на наследници на Х. А., Д. Г. и наследници на П. Г., находящ се в [населено място], [улица], представляващ дворно място с площ от 457.50кв.м. и образуващ парцел V в кв.17 по плана на [населено място], е одържавен като на собствениците е платено обезщетение. Прието е, че имотът е бил предвиден за построяване на Ж.“Чайка“, но тъй като строителството не е осъществено в срок, отчуждаването е отменено с протокол №1/23.01.1975г. на ИК на БГНС.

Взето е предвид обстоятелството, че със съдебна спогодба от 02.09.1975г. по гр.д.№1584 по описа на БРС в дял на К. Д. Ф. е поставен имот от 57.50/325.20 ид.части от дворно място, цялото от 325.20 кв.м., находящо се в [населено място], представляващо бивш парцел V-6708, 6707 в кв.7, ведно с целия втори етаж от построената в него двуетажна къща, като за уравнение на дяловете на съделителите Г. Д. и А. Д. е заплатила сумата 1800лв. и впоследствие с н.а.№155 от 15.11.1989г., том IX, н.д.№2986/1989г. К. и И. Ф. са дарили на сина си Г. Ф. ид.част от собствените си 57.50 кв.м. идеални частни от дворното място и от втория етаж на сградата, както и че след подадена молба от наследниците на П. Г. Д. и възстановяване сумата от 333.79лв., на основание заповед №756/21.04.1994г. в тяхна полза е деактуван имот от 171.05/457.50 ид.части от дворното място, като според издадено на 01.09.2011г. от Областна управа на [населено място] удостоверение извън деактуваните в полза на наследниците на П. Д. 171.05/457.50 кв.м. идеални части за останалите 286/457.59 кв.м. идеални части няма издадена заповед за отписването им и същите следва да се считат за държавна собственост.

Прието е, че на 16.12.1994г. е извършено вписване на доброволна делба, извършена между Л. Д., С. Д., И. Ф., К. Ф. и Г. Ф., касаеща построената къща без дворното място, като в дял на С. и Л. Д. е поставена източната част от сутеренния етаж, целия партерен етаж и първия жилищен етаж на сградата, на И. и К. Ф. – втория жилищен етаж на сградата и прилежащите му две избени помещения,а на Г. Ф.-третия жилищен етаж, ведно с избеното помещение.

Взето е предвид и обстоятелството, че с н.а.№25, том II, рег.№6961, н.д.№205 от 02.12.2010г. М. Д. Т. и Л. Д. Д. са признати за собственици на 171.05/457.50 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор 07079.611.263 по КККР на [населено място], с адрес [населено място], [улица].

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че ответниците М. Д. и Л. Д. като наследници на П. Д. са собственици по наследяване на 171.05/457.50 кв.м. идеални части от дворното място, представляващо имот с идентификатор 07079.611.263, като предявилите иска лица не са доказали да притежават претендираните от тях 57.50/457.50 кв.м. идеални части. С оглед на това е прието, че предявената по реда на чл.108 ЗС претенция е неоснователна както в установителната, така и в осъдителната си част.

Особеностите на правния спор, а именно оспорване на права върху идеална част от застроен недвижим имот между наследници на общ наследодател, са обосновали необходимостта от допускане на касационно обжалване по въпроса допустим ли е иск по чл.108 ЗС, предявен от един съсобственик срещу друг, когато и двамата са във фактическа власт на имота, а правният спор е изразен в това, дали всеки се ползва от имота съобразно притежаваните идеални части.

След постановяване на определението, с което е допуснато касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, с решение №100 от 02.08.2017г. по гр.д.№3560/2016г. тричленен състав на Първо ГО на ВКС е приел, че искът за ревандикация може да се предяви не само срещу трето лице, но и срещу съсобственик, който ползва цялата вещ и не допуска ищецът да я ползва съобразно правата си. Прието е, че и в хипотеза, при която съсобствената вещ се ползва от всички съсобственици, но упражняваната от тях фактическа власт не съответства на обема на правата им, съсобственикът, чието право е нарушено, има интерес да получи фактическата власт върху реална част от имота, съответстваща на правата му, но търсената с иска по чл.108 ЗС защита може да бъде постигната едва след разпределение на ползването на съсобствената вещ по реда на чл.32 ЗС, а дотогава всеки съсобственик има противопоставимо на останалите съсобственици право да ползва цялата вещ съгласно чл.31, ал.1 ЗС в пределите на взаимните ограничения, произтичащи от наличието на множество еднородни права върху един и същи обект. На поставения въпрос е даден отговор, че предявеният по реда на чл.108 ЗС иск в подобна хипотеза следва да бъде уважен в установителната си част и отхвърлен в осъдителната, доколкото упражняваната от всеки един от съсобствениците фактическа власт не е без основание.

Същото разрешение според настоящия състав следва да бъде възприето и в хипотеза, при която спорът за обема от права в съсобствената вещ съществува само между част от съсобствениците досежно принадлежността на правото на собственост към настоящия момент върху дела на техния общ наследодател и без да се оспорват правата на останалите съсобственици. За да се постигне целяната с предявяване на иск по чл.108 ЗС защита, първо е необходимо да бъде извършено разпределение на ползването между отделните групи съсобственици, доколкото не се твърди само претендиращите собствеността върху целия спорен наследствен дял съсобственици да ползват цялата вещ. Предаване на владение върху идеална част от спорна идеална част от недвижим имот по реда на чл.108 ЗС в подобна хипотеза не би могло да се претендира, тъй като невъзможността съсобственикът да упражнява фактическата власт върху имота според притежавания от него обем от права се дължи не само на оспорването на тези права от неговия сънаследник, но и от наличието и на други съсобственици, извеждащи правата си от различно правно основание. До момента, в който не бъде разрешен спорът за начина на ползване на имота между различните групи съсобственици, предаване на владението върху идеална част от имота в рамките на притежавана от едната група съсобственици идеална част не може да се претендира и по причина, че не съществува възможност да се установи каква реална част от имота съответства на притежаваната от всяка група съсобственици идеална част и дали всяка от тези групи ползва имота според притежавания обем от права.

Съгласно чл.31, ал.1 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея съобразно правата им. Ако вещта е съсобствена между няколко групи лица, всяка от които притежава правото на собственост върху съответен дял на самостоятелно правно основание, независещо и несвързано с правното основание, от което извеждат своите права останалите групи съсобственици, въпросът за начина на ползване на вещта следва да бъде разрешен при зачитане правата на всички съсобственици, а не само на част от тях в рамките на така обособилите се групи.

По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:

В частта, с която предявеният по реда на чл.108 ЗС иск е отхвърлен в осъдителната му част обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, тъй като по делото не е установено да е извършено разпределение на ползването между отделните групи съсобственици, от които имотът е бил отчужден през 1964г. /наследниците на Д. и П. Д. и наследниците на Х. А./.

В частта, с който предявеният по реда на чл.108 ЗС иск е отхвърлен в установителната му част, обжалваното решение е неправилно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства /чл.179 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК/ и неправилно приложение на материалния закон /чл.1 от ЗВСОНИ по З., ЗПИНМ и др./.

Преценката за момента, в който е отменено отчуждаването на имота, е извършена при съобразяване само на част от представените по делото доказателства /заповед №756/21.04.1994г. на кмета на [община] и уведомително писмо от 09.03.1994г./. Доказателствата, удостоверяващи изявленията на органите, компетентни да извършат, респ. да отменят отчуждаване на недвижим имот, не са обсъдени в тяхната съвкупност, логическа и времева последователност, и не е извършена преценка на правните последици от тези изявления. Неправилно е прието, че отчуждаването на притежаваната от Д. и П. Д. идеална част от имота е отменено едва със заповед №756/21.04.1994г.

Отмяна на отчуждаването на недвижим имот се извършва по предвидения в ЗВСОНИ по З., ЗПИНМ и др. ред само ако до момента на влизането на тази закон в сила то не е било вече отменено на друго основание. В случая по делото е представен протокол №1/23.01.1975г. от заседание на ИК на Г.-Б., удостоверяващ вземане на решение за отмяна на отчуждаването на дворно място с площ от 457.50кв.м. – парцел V в кв.17 по плана на [населено място]. Това писмено доказателство е обсъдено от въззивния съд при установяване на фактическата обстановка по делото, но правните последици от съдържащото се в него изявление не са взети предвид вследствие на което неправилно е прието, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ по З., ЗПИНМ и др. имотът е бил държавна собственост и отмяната на отчуждаването е следвало да се извърши при спазване на установените в този закон правила. Още през 1975г. компетентният орган /ИК на Г./ е взел решение за отмяна на отчуждаването на парцел V, тъй като строителството на Ж.“Чайка“, за което именно е било извършено отчуждаването през 1964г., не е било осъществено в срок. Не се твърди и не се установява незаконосъобразност на този акт на общинската администрация, поради което следва да се приеме, че при вземане на решението компетентният орган е отчел осъществяването на всички предпоставки за отмяна на отчуждаването, вкл. връщането на полученото при самото отчуждаване обезщетение, поради което следва да се приеме, че това решение има за последица възстановяване правото на собственост върху имота в патримониума на лицата, от които е бил отчужден и в рамките на притежаваните от тях преди отчуждаването права. И след като по делото е установено, че към 1964г. Д. Г. Д. и наследниците на П. Г. Д. са притежавали общо застроено и незастроено дворно място от 171.05кв.м., включено в парцел V, кв.17 по плана на [населено място], целият от 457.50 кв.м. и именно от тях този имот е бил отчужден /н.а.№446/23.10.1925г., удостоверяващ правата на техния праводател К. Д.; записка за вписване №40/31.01.1949г. и записка за вписване №110/21.07.1949г.; протокол №6/1963г. на ИК на БГНС; протокол №4046/24.12.1963г.; писмо №7200/24.12.1963г./, следва да се приеме, че след извършената през 1975г. отмяна на отчуждаването, правото на собственост е възстановено в патримониума на същите лица. Доколкото в представените по делото записка за вписване №40/31.01.1949г. и записка за вписване №110/21.07.1949г. на протокол за делба по ч.гр.д.№1051/1945г. на Б. околийски съд, не са посочени дяловете, при които Д. Г. Д. и П. Г. Д. придобивайки правото на собственост върху реално обособени части от притежаваната от техния наследодател сграда, запазват право на собственост върху 171.05кв.м. от дворното място в което сградата е построена, следва да се приеме, че дяловете им са равни и към момента на отмяна на отчуждаването наследниците на Д. Д. и наследниците на П. Д. са притежавали общо по идеална част от този имот. Със съдебна спогодба от 02.09.1975г. по гр.д.№1584, постигната между наследниците на Д. Г. Д., в дял на К. Д. Ф. по време на брака й с И. Ф. е поставен вторият етаж от построената в имота двуетажна сграда, както и 57.50/325.20 ид.части от дворното място, представляващо бивш парцел V-6708, 6707 в кв.17 по плана на [населено място], с площ към този момент от 325.20кв.м. срещу заплащане на дължимите уравнения на дяловете на съделителите Г. Д. Д. и А. Д. Д. в размер на 1800лв., като на 15.11.1989г. /н.а.№155, том IX, дело №2986/1989г./ К. Ф. и И. Ф. са дарили на сина си Г. Ф. ид.част от придобития през 1975г. и притежаван от тях в режим на съпружеска имуществена общност имот, а именно от втория етаж на сградата и от 57.50 идеални части от дворното място. Така извършените разпореждания легитимират К. Ф., И. Ф. и Г. Ф. като собственици на претендираните по делото идеални части от дворното място.

Доводите на ответниците М. Т. и Л. Д., че те притежават правото на собственост върху целия дял, отчужден през 1964г. от наследодателите Д. и П. Д. като възстановено през 1994г. по реда на ЗВСОНИ по З., ЗПИНМ и др., следва да се приемат за неоснователни, тъй като, както вече беше отбелязано по-горе, отчуждаването на имота е било отменено още през 1975г. и извършената с решението на ИК на Г.-Б. отмяна ползва всички лица, от които имотът е бил отчужден, вкл. наследниците на Д. Д.. Заповедта на кмета на [община] за деактуване на имота удостоверява единствено извършено действие по отписването от актовите книги за държавна и общинска собственост, тъй като само за това обстоятелство е направено изявление по смисъла на чл.179 ГПК от компетентния орган в този официален документ.

Освен това, независимо от правното действие на заповед №756/21.04.1994г., както вече беше отбелязано по-горе, за определяне на обема от права върху спорната идеална част от имота в отношенията между наследниците на Д. и П. Д. меродавно е изявлението, съдържащо се в протокола за делба по ч.гр.д.№1951/1945г. на Б. околийски съд, вписан през 1949г.

Без правно значение по настоящето дело е и обстоятелството, че съществува спор за правата в съсобствеността и между наследниците на П. Д., който е предмет на друг исков процес, доколкото не се твърди и не се установява Г. Д. П., внучка на П. Г. Д., да оспорва правата на правоприемниците на Д. Г. Д. – с представения по делото н.а.№25, том II, рег.№6961, н.д.№205 за собственици на спорните 171.05/457.50 идеални части от поземления имот с идентификатор 07079.611.263 по КК на [населено място] са признати единствено ответниците М. Т. и Л. Д..

И тъй като не е необходимо извършването и на други съдопроизводствени действия за изясняване на спора от фактическа страна, по реда на чл.293 ГПК след отмяна на обжалваното решение в частта, с която предявеният по реда на чл.108 ЗС иск е отхвърлен в установителната си част, спорът следва да бъде решен по същество като се признае за установено, че К. Ф. и И. Ф. са собственици в режим на СИО на 28.75/457.50 ид.части от поземлен имот с идентификатор 07079.611.263 по КК на [населено място], както и че Г. Ф. е собственик на 28.75/457.50 ид.части от същия имот. С оглед изхода на спора в полза на К. Ф., И. Ф. и Г. Ф. следва да бъдат присъдени и направените разноски в размер на 645лв., доколкото предявеният от тях иск е уважен само в установителната си част.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решението на Бургаския окръжен съд, постановено на 17.11.2016г. по в.гр.д.№1411/2016г. в частта, с която след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд предявеният от К. Д. Ф., Г. И. Ф. и И. С. Ф. по реда на чл.108 ЗС иск е отхвърлен в установителната му част и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Д. Т., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] Л. Д. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] че К. Д. Ф., ЕГН [ЕГН] и И. С. Ф., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], ул.“Д-р Н.“№27, ет.2 са собственици на 28.75/457.50 идеални части от поземлен имот с идентификатор 07079.611.263 по КК на [населено място], находящ се на [улица], притежавани от тях в режим на съпружеска имуществена общност, както и че Г. И. Ф., ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул.“Д-р Н.“№27, ет.2 е собственик на 28.75/457.50 идеални части от същия поземлен имот с идентификатор 07079.611.263 по КК на [населено място].

ОТМЕНЯ н.а.№25, том II, рег.№6961, дело №205, съставен на 02.12.2010г. от нотариус И. К. в частта, с която М. Д. Т. и Л. Д. Д. са признати за собственици на 57.50/457.50 ид.части от поземлен имот с идентификатор 07079.611.263 по КК на [населено място].

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Бургаския окръжен съд, постановено на 17.11.2016г. по в.гр.д.№1411/2016г. в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което предявената по реда на чл.108 ЗС от К. Д. Ф., Г. И. Ф. и И. С. Ф. срещу М. Д. Т. и Л. Д. Д. претенция за предаване владението общо на 57.50/457.50 ид.части от поземлен имот с идентификатор 07079.611.263 по КК на [населено място] е отхвърлена в осъдителната й част, както и определение №2532/16.12.2016г., постановено по реда на чл.248 ГПК по в.гр.д.№1411/2016г. на Бургаския окръжен съд.

ОСЪЖДА М. Д. Т. и Л. Д. Д. на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплатят на К. Д. Ф., И. С. Ф. и Г. И. Ф. сумата 645лв. /шестстотин четиридесет и пет лева/, представляваща направените по делото разноски.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: