Р Е Ш Е Н И Е

№ 208

София, 22.12. 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова

ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Емилия Петрова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №396 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Т. К. и А. П. К. срещу решение № 391/ 04.10.2016 г. по гр. д. № 476/ 2016 г., с което Пазарджишки окръжен съд е отменил решение № 51/ 17.04.2015 г. и допълнителното решение № 14/ 17.02.2016 г. по гр. д. № 497/ 2009 г. на Панагюрски районен съд в обжалваните части и вместо това е допуснал съдебна делба между съделителите П. Т. К., Н. Т. У., Т. Л. К. и П. Л. Н. на една двуетажна жилищна сграда, построена в дворното място в [населено място], при следните квоти: по 13/ 60 ид. части – за П. К. и Н. У. и по 17/ 60 ид. части за Т. К. и П. Н.; отхвърлил е иска за делба на сградата, предявен от П. К. срещу Л. Т. К. и А. П. К., С. Ж. Г. и П. Ж. С., като на основание чл. 76 ЗН по направено от Н. У. възражение и само за нейния наследствен дял е прогласил относителната недействителност на договора по н. а. № 165/ 28.09.2007 г., с който Л. К. и А. К. са дарили на Т. Л. К. и П. Л. Н. двуетажната жилищна сграда.

С определение №446/19.07.2017г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса при уважаване на възражение по чл. 76 ЗН за относителната недействителност на сделка, между кои страни следва да се извърши делбата.

Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Излагат съображения, че след като двуетажната сграда е била построена след сключването на договора за прехвърляне правото на собственост върху дворното място срещу задължение за издръжка и гледане, то след развалянето на договора тя не подлежи на връщане на прехвърлителите, респ. на техните наследници. Поддържат също така, че след като сградата е била прехвърлена на трети лица преди вписване на исковата молба, то съгласно чл.88, ал.2 ЗЗД развалянето на договора не засяга техните права и правата на приобретателите Т. К. и П. Н. се противопоставят успешно на ищците по иска за разваляне на договора за прехвърляне правото на собственост върху дворното място срещу задължение за издръжка и гледане. Навеждат доводи, че признавайки права върху 13/60 ид.части от сградата на П. К. въззивният съд не е взел предвид становището им, че уважаването на иска по чл.135 ЗЗД не създава вещно право в полза на ищеца. Навеждат довод за неправилност на обжалваното решение и по съображения за неправилно приложение на разпоредбата на чл.76 ЗН. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това искът за делба на сградата бъде отхвърлен, а ако все пак този иск бъде уважен, то делбата да бъде допусната само по отношение на Н. У. с дял от 13/60 ид.части и Л. и А. К. с дял от 47/60 ид.части.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба П. Т. К. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:

П. К. е предявил иск за делба на дворното място и построената в него двуетажна жилищна сграда с твърдението, че заедно с Л. К., Н. Т., С. Г. и П. С. са наследниците на Т. П. К.; договорът, сключен на 22.10.1987г. /н.а.№28/1987г./, с който наследодателят срещу задължение за гледане и издръжка е прехвърлил правото на собственост върху дворното място в [населено място] на съделителя Л. К. по време на брак със съделителя А. К., е развален с влязло в сила решение № 1191/ 28.12.2007 г. по гр. д. № 732/ 2006 г. ВКС, ГК, III-то ГО за 13/ 20 ид. части по иск с правна квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от П. К., Н. У. и П. К., заместена в хода на приключилото дело от първите двама и от С. Г. и П. С., а дворното място е застроено с двуетажната сграда в периода на действие на договора.

Л. и А. К. са оспорили иска за делба на сградата с възражението, че конститутивното действие на влязлото в сила решение по гр.д.№732/2006г. на Трето ГО на ВКС не се разпростира върху построената по време на действието на договора двуетажна жилищна сграда, както и че преди предявяване на иска за делба са дарили сградата на двете си деца Т. Л. К. и П. Н. с договор по н. а. № 165/ 28.09.2007 г.

Т. Л. К. и П. Н. са конституирани като съделители от първоинстанционния съд, като съделителката Н. Т. е въвела в спорния предмет възражение за недействителност на извършеното на 28.09.2007г. дарение по смисъла на чл.76 ЗН.

С решение № 51/ 17.04.2015 г. по гр. д. № 497/ 2009 г. Панагюрски районен съд е допуска до делба дворното място между съделителите П. К., Н. У., Л. К. и А. К. при посочени квоти и е отхвърлил иска за делба на сградата, като с допълнително решение №14 от 17.02.2016г. е отхвърлил и направеното от Н. Т. възражение по чл.76 ЗН.

С обжалваното решение след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд, двуетажната жилищна сграда е допусната до делба между П. Т. К. с дял 13/60 ид.части, Н. Т. У. с дял 13/60 ид.части, Т. Л. К. с дял от 17/60 ид.части и П. Л. Н. с дял от 17/60 ид.части, като по отношение на Л. Т. К., А. П. К., С. Ж. Г. и П. Ж. С. искът за делба на тази сграда е отхвърлен.

От фактическа страна е прието, че с договор по н. а. № 28/ 22.10.1987 г. Т. П. К. е прехвърлил правото на собственост върху незастроеното дворно място в [населено място] на своя син Л. К. по време на брака му с А. К.. Т. П. К. е починал на 02.01.2005г. и като наследници по закон е оставил преживяла съпруга П. К., син Л. К., син П. К., дъщеря Н. У. и дъщеря В. Т. С., която е починала на 20.05.2005г. и като наследници по закон е оставила съделителите С. Г. /дъщеря/ и П. С. /син/. Взето е предвид и обстоятелството, че П. К. е починала на 31.05.2006г. и като наследници по закон е оставила останалите съделители /нейни и на Т. К. деца и внуци/. С решение №1191/28.12.2007г., постановено по гр. д. № 732/ 2006 г. ВКС, ГК, III-то ГО договорът по н. а. № 28/ 22.10.1987 г. е развален общо за 13/ 20 ид. части по искове по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявени от П. К., Н. У. и П. К., като последната е била заместена в производството от наследниците си по закон П. К., Н. У., С. Г. и П. С..

Взето е предвид обстоятелството, че на 01.12.1988г. е съставен констативен н.а.№188, с който Л. К. е признат за собственик по обстоятелствена проверка на двуетажната сграда в дворното място и впоследствие на 28.09.2007г. /н.а.№165/ Л. и А. К. са дарили сградата на двете си деца Т. Л. К. и П. Н., като с влязло в сила решение по гр. д. № 81/ 2013 г. на Пазарджишки окръжен съд на основание чл. 135 ЗЗД по предявен от П. К. иск е прогласена относителната недействителност на договора за дарение по н. а. № 165/ 28.09.2007 г. за 13/ 40 ид. части, съответни на неговия дял от наследството на Т. К..

Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че сградата като приращение в дворното място към момента на разваляне на алеаторния договор, е съсобствена между наследниците на Т. К., упражнили правото си да искат разваляне на договора по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД, и приобретателите Л. и А. К.. Зачитайки задължителното действие на влязлото в сила решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД в отношенията между съделителите П. К., Н. У., С. Г. и П. С., от една страна, и приобретателите по договора Л. и А. К., от друга, въззивният съд е определил техните дялове в съсобствеността към момента на съдебното разваляне на договора.

Изложени са съображения, че в отношенията между съделителя П. К., от една страна, и съделителите Л. и А. К., от друга, следва да бъде зачетено действието и на влязлото в сила решение по чл. 135 ЗЗД, но в него има допусната очевидна фактическа грешка - делът на П. К. като резултат от съдебно установеното право по чл. 87, ал. 3 ЗЗД от наследството на Т. и П. К. е 13/ 60 ид. части, а не погрешно посочените в решението по чл. 135 ЗЗД 13/ 40 ид. части.

Въззивният съд е приел също, че възражението по чл. 76 ЗС ползва единствено съсобственика, който го е направил, а именно съделителката Н. Т. У. и с оглед на това е определил на същата дял в размер на 13/60 ид.части, зачитайки и решението по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Приел е, че съделителите С. Г. и П. С. нямат дял в съсобствеността на сградата, както поради това, че не са упражнили възражението по чл. 76 ЗН, но и поради това, че в становището си по делбения иск са заявили че признават последиците на дарението в полза на Т. Л. К. и на П. Н.. С оглед на това съдът е приел, че делбата на сградата следва да допусне между съделителите П. К. и Н. У. при дялове от по 13/ 60 ид. части, както и надарените Т. Л. К. и П. Н. с дялове от по 17/ 60 ид. части. Искът за делба на сградата е отхвърлен по отношение на Л. К. и А. К. с оглед извършеното от тях дарение, а по отношение на С. Г. и П. С. (другите сънаследници на Т. и П. К., спрямо които решението по чл. 87, ал. 3 ЗЗД поражда действие) по съображения, че не са оспорили сделката по реда на чл.76 ЗН.

Така изложените от въззивния съд съображения по приложението на чл.76 ЗН са обосновали наличие на основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Въпросът между кои лица следва да се извърши делбата при уважаване на направено по реда на чл.76 ЗН възражение е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС /решение №63/25.05.2010г. по гр.д.№8984/2008г. на Второ ГО на ВКС; решение №103/18.07.2012г. по гр.д.№815/2012г. на Първо ГО на ВКС и други/, според която възражението по чл. 76 ЗН, направено в делбения процес, ползва всички сънаследници, а не само този, който го е упражнил. При направено дори само от един от сънаследниците възражение за относителна недействителност на извършено разпореждане със сънаследствен имот по смисъла на чл.76 ЗН, ако възражението бъде прието за основателно, делбата следва да бъде извършена между всички сънаследници при права, определени по реда на чл.5-10 ЗН.

В настоящия случай обаче даденото по реда на чл.290 ГПК в посочените решения на тричленни състави на ГК на ВКС разрешение не намира приложение, тъй като съсобствеността върху разпоредения на 28.09.2007г. /н.а.№165/ недвижим имот /двуетажна жилищна сграда/ не произтича от наследяване. Съгласно тълкуването, дадено в т.2 на ТР №72/85г. от 09.04.1986г. на ОСГК на ВС, чл.76 ЗН няма приложение при съсобственост, която не е възникнала от наследяване. В случая правата на прехвърлителите Л. К. и А. К. върху притежаваните от тях към този момент 7/20 ид.части от дворното място произтичат от сключения на 22.10.1987г. договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, който в тази част не е развален, а по отношение на 7/20 ид.части от построената в него двуетажна жилищна сграда правата им се основават на разпоредбата на чл.92 ЗС. Тези съображения, както и обстоятелството, че съделителите С. Ж. Г., П. Ж. С., Т. Л. К. и П. Л. К. не са подали касационна жалба срещу постановеното от Пазарджишкия окръжен съд въззивно решение по в.гр.д.№476/2016г., обосновават извод за неоснователност на касационната жалба, подадена от Л. К. и А. К..

На първо място по причина, че така подадената касационна жалба в частта, с която Л. и А. К. не претендират собствени права в съсобствеността върху сградата, а поддържат, че правото на собственост върху този обект принадлежи единствено на Т. Л. и П. Л., не би могла да бъде уважена, доколкото не съществува процесуална възможност по пътя на обжалването да бъдат признати чужди права, освен в хипотеза на процесуална субституция, каквато обаче в случая не е налице.

На второ място с оглед обстоятелството, че доводите и оплакванията на касаторите за неправилно приложение на разпоредбите на чл.87, ал.3 ЗЗД, както и на чл.88, ал.2 ЗЗД и чл.92 ЗС според настоящия състав са неоснователни.

Становището на въззивния съд, че сградата като приращение в дворното място към момента на разваляне на алеаторния договор е съсобствена между наследниците на Т. К., които са упражнили правото си да искат разваляне на договора по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД и приобретателите Л. и А. К. за частта, в която договорът запазва действието си, съответства на трайно установената и непротиворечива към настоящия момент практика на ГК на ВКС, посочена и в определение №446/19.07.2017г., постановено по настоящето дело.

Неоснователни са и доводите за непротивопоставимост на решение №1191/28.12.2007г. на Трето ГО на ВКС по гр.д.№732/2006г., с което договорът за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане е развален поради неизпълнение за 13/20 идеални части, на лицата, на които двуетажната жилищна сграда е била дарена на 28.09.2007г. /н.а.№165, том II, рег.№3012, дело №265/2007г./. Исковата молба за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е вписана на 20.05.2005г., т.е. преди сключване на договора за дарение, поради което правилно въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.88, ал.2 ЗЗД в случая не намира приложение. А както и беше отбелязано по-горе, дори изводът на въззивния съд за противопоставимостта на влязлото в сила съдебно решение за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради неизпълнение да противоречеше на чл.88, ал.2 ЗЗД, доколкото Т. Л. и П. Л. не са подали касационна жалба, права в по-голям обем от определените им от въззивния съд от настоящата инстанция не могат да им бъдат признати.

По същите съображения, макар със сключения на 28.09.2007г. договор за дарение Л. и А. К. да са прехвърлили на Т. Л. и П. Л. по-голям обем от права, отколкото са притежавали с оглед обратното действие на развалянето на договора за прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане, доколкото С. Ж. и П. Ж. не са подали касационна жалба, в частта, с която по отношение на тях искът за делба на жилищната сграда е отхвърлен, въззивното решение не може да бъде променяно.

Действително неправилно въззивният съд е приел, че уважаването на предявения от П. К. по реда на чл.135 ЗЗД иск създава вещни права в негова полза, но доколкото с обжалваното решение на П. К. са признати права върху жилищната сграда в обема, определен с решение №1191/28.12.2007г., постановено по гр.д.№732/2006г. от състав на Трето ГО на ВКС, с което сключеният на 22.10.1987г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е развален поради неизпълнение общо за 13/20 ид.части, от които припадаща се на П. К. е 1/3 или 13/60 ид.части от имота, неправилното приложение на материалния закон не обосновава извод за неправилност на обжалваното решение.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №391/04.10.2016г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по в.гр.д.№476/2016г.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: