Р Е Ш Е Н И Е

№ 209

София, 28.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на седми декември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3868 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по подадена от [фирма] чрез изпълнителния директор П. К. В. молба за отмяна с вх. № 2778 от 08. 08. 2017г. с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, на влязло в сила решение № 183 от 19. 01. 2017г. по гр. д. № 3039/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ състав, с което е отменено първоинстанционното решение № 88 от 22. 05. 2013г. по гр. д. № 105/2013г. на Видински окръжен съд в частта му, в която искът с правно основание чл. 49 ЗЗД за имуществени вреди – пропуснати ползи е отхвърлен за сумата над 34 525. 27 лв. до сумата 118 008 лв. за периода: 01. 01. 2006г. – 07. 09. 2009г. и вместо него е постановено ново решение, с което молителят [фирма] е осъден да заплати на основание чл. 49 ЗЗД на ищцата София Г. Г. сумата 118 008 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от лишаването от доходи от имоти № 000088, № 047002 и № 047003 с обща площ от 11 дка по картата на землището на [населено място], за периода: 01. 01. 2006г. – 07. 09. 2007г., ведно със законната лихва от 01. 06. 2008г., като в останалата част, в която искът с правно основание чл. 49 ЗЗД е уважен за сумата 34 525. 27 лв., ведно със законната лихва от 01. 06. 2008г., първоинстанционното решение е потвърдено.

Молителят твърди, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като със споразумение от 03. 07. 2017г. по нохд № 586/2017г. на Видински районен съд са признати за неистински показанията на свидетеля Ж. Б. Т., дадени по исковото производство, по което се иска отмяна на влязлото в сила решение на въззивния съд. Поддържа, че предявеният по това дело иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е уважен въз основа на свидетелските показания на този свидетел, които са единствените доказателства, установяващи твърдяното от ищцата София Г. Г. противоправно поведение на служители на ответника [фирма] през заявения с исковата молба период: 01. 01. 2006г. - 31. 12. 2009г., като елемент от фактическия състав на субективното деликтно право по чл. 49 ЗЗД.

Ответникът по молбата София Г. Г. подава писмен отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Твърди, че споразумението по наказателното дело няма за предмет престъплението „лъжествидетелстване“ и че показанията на свидетеля Ж. Б. Т. не са от значение за решаващите правни изводи на САС за уважаване на предявения иск по чл. 49 ЗЗД, тъй като последните са базирани и на други доказателства по делото, както и на силата на пресъдено нещо на влезли в сила решения между същите страни по искове с правни основания чл. 49 ЗЗД за пропуснати ползи от процесните недвижими имоти за други периоди от време и с правно основание чл. 109 ЗС.

Съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, като разгледа молбата с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведените отменителни основания, приема следното:

Молбата е процесуално допустима като подадена в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на отмяна влязъл в сила съдебен акт. Разгледана по същество тя е основателна.

Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК регламентира отмяна на влязло в сила съдебно решение в хипотезата, когато по надлежния съдебен ред /влезли в сила присъда или споразумение по наказателно дело или решение по установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК/ се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. В конкретния случай с окончателно споразумение от 03. 07. 2017г. по нохд № 586/2017г. на Видински районен съд, свидетелят Ж. Б. Т. се е признал за виновен в това, че на 10. 12. 2012г. като извършител в съучастие с И. К. Г. /син и пълномощник на София Г. Г./ като подбудител, пред Видински районен съд, в качеството на свидетел по гр. д. № 1101/2011г., устно, съзнателно, потвърдил неистина, че земеделски земи – собственост на София Г. Г. от [населено място], са замърсени с гипс, мазут и строителни отпадъци от [фирма] през 2001г., 2004г. и през 2007г. – престъпление по чл. 290, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 3 НК, за което се съгласява да му бъде наложено и да изтърпи наказание „пробация“ с конкретно посочени пробационни мерки.

С влязлото в сила решение № 183 от 19. 01. 2017г. по гр. д. № 3039/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ състав, чиято отмяна се иска, постановено в производство по чл. 294 ГПК след отменително касационно решение на ВКС, е уважен изцяло предявеният от София Г. Г. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди от противоправното поведение на служители на ответното дружество / замърсяване с промишлени отпадъци на земите на ищцата от 11 дка в землището на [населено място], Видинско, за периода 01. 01. 2006г. – 07. 09. 2009г. /датата на която ищцата е продала земите си на трети лица//, съставляващи пропуснати ползи - доходи от незасята и нереализирана реколта от домати и зелен лук. Въззивният съд /САС/, съгласно задължителните указания на ВКС по чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК, е съобразил, че силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по уважен негаторен иск между същите страни за същото противоправно поведение /замърсяване на земите на ищцата от служители на ответника/ касае предходни периоди и установителното й действие настъпва към 31. 12. 2005г. /непосредствено преди началото на процесния период/, т.е. не се разпростира върху предмета на спора по чл. 49 ЗЗД, който е за следващ период /2006г. – 2009г./. Същото разрешение е възприето и за влезлите в сила решения между същите страни по спорове по чл. 49 ЗЗД за същия деликт, но за предходни периоди от време. За да приеме за установено противоправно поведение на служителите на ответника през процесния период, САС е кредитирал показанията на свидетеля Ж. Б. Т., които са единствените доказателства по делото установяващи горепосочения правнорелевантен факт / замърсяване на земите на ищцата от служители на ответника през 2007г./. Следователно искът по чл. 49 ЗЗД е уважен с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, въз основа на показанията на свидетеля Т., признати по надлежен съдебен ред /със споразумение по нохд № 586/2017г. на Видински районен съд, одобрено с влязло в сила определение/ за неистински.

Съобразно гореизложеното е осъществен фактическият състав на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което влязлото в сила решение № 183 от 19. 01. 2017г. по гр. д. № 3039/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ състав следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд /САС/ съгласно т. 13 ТР № 7 от 31.07.2017г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК по молбата на [фирма] с вх. № 2778 от 08. 08. 2017г. влязлото в сила решение № 183 от 19. 01. 2017г. по гр. д. № 3039/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на Софийски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: