Р Е Ш Е Н И Е

№ 241

гр. София, 28.12.2017 година

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Тонева

ЧЛЕНОВЕ: Петя Шишкова

Милена Панева

при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора от ВКП Симов, като изслуша докладваното от съдията Шишкова КНОХД № 860/17г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по повод на постъпили касационни жалби от подсъдимия О. С. И. и гражданския ищец и частен обвинител Е. Д. А., чрез процесуалните им представители, срещу решение № 170 от 30.06.2017г. , постановено по ВНОХД № 180/2017г. на Апелативен съд–гр. Варна, с което е изменена присъда № 4/09.02.17г. по НОХД № 241/16г. на Окръжния съд в гр. Търговище, като размерът на присъденото обезщетение на А. е увеличен на 70 000лв. и е отменено определянето на пенитенциарно заведение. В останалата й част, присъдата, с която на И. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години и осем месеца за престъпление по чл.115 от НК, е потвърдена.

Двамата жалбоподатели са останали недоволни от размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Според подсъдимия той е завишен, тъй като съдът не е съобразил, починалият не е имал близки връзки с майка си, нито й е помагал със средства. Не е имал собствени доходи, а времето, през което не е бил в затвора, прекарвал в кръчмата.

А. счита, че гражданският иск е следвало да бъде уважен в пълния му предявен размер от 150 000лв. Освен това намира наложеното наказание за явно несправедливо и моли убийството да бъде преквалифицирано в такова по чл.116, ал.1, т.6 от НК, защото е осъществено с особена жестокост и по особено мъчителен за пострадалия начин.

В съдебното заседание защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.

Представителят на ВКП поддържа, че наложеното наказание следва да бъде увеличено.

Самият подсъдим желае решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Искането за преквалификация на престъплението от убийство по основния състав в такова по по-тежко квалифицирано, не би могло да бъде уважено. Във въззивното решение подробно е разяснена несъстоятелността на подобна претенция. Повторното поставяне от страна на повереника на въпроси, на които съдът вече е отговорил, без изтъкване на аргументи за несъгласие с дадения отговор, граничи със злоупотреба с процесуални права. Касационната инстанция няма как да не се съгласи, че според действащото законодателство, функцията по повдигане на обвинението е възложена единствено на прокурора. Негово суверенно право е инкриминирането на фактите, изпълващи е конкретно съдържание на всеки елемент от състава на престъплението, както и подвеждането им под определена правна квалификация. Частният обвинител може да поддържа обвинението наред с него, но не и сам да решава какво да бъде то. След като прокурорът е преценил, че с извършеното деяние О. И. е осъществил състава на престъпление по чл.115 от НК, внесъл е за разглеждане в съда именно такова обвинение, и не го е изменил по реда на чл.287, ал.1 от НПК, процесуално недопустимо е съдът служебно или по искане на друга страна да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление. В принципен план, за съда не съществува пречка да констатира, че е проявена особена жестокост или, че начинът на умъртвяване е бил особено мъчителен за пострадалия, в съответствие с изискването на чл.102, т.3 от НПК без да е повдигнато такова обвинение, но тези обстоятелства няма как да се отразят на правната квалификация. Те биха били основание единствено за определяне на по-тежко наказание.

С оглед на изложеното, доводът за несправедливост на наложеното наказание, следва да се обсъжда при съобразяване с установените в санкционната част на нормата на чл.115 от НК граници на лишаването от свобода от десет до двадесет години. Съдебното производство пред окръжния съд в гр. Търговище е проведено по реда на гл.ХХVІІ от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил, да не се събират доказателства за тях. Особените правила на процедурата са задължили съда да редуцира определеното наказание с една трета, поради което преценката за евентуално наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, следва да бъде отнесена към лишаване от свобода за срок от десет години.

Настоящият съдебен състав намери, че срокът на лишаването от свобода е правилно отмерен и наложеното наказание не е явно несправедливо. Съдът е констатирал само смекчаващи обстоятелства: чисто съдебно минало, добри характеристични данни и подкрепа от жителите на [населено място], младата възраст, изразеното съжаление за извършеното, подбудите, фактът че разправията е ескалирала във физически конфликт по инициатива на пострадалия, както и по-леката форма на умисъла. При така установената липса на отегчаващи обстоятелства и отчетените смекчаващи, съдът напълно обосновано е определил наказанието в минималния размер от десет години.

Проведеното съкратено съдебно следствие задължава касационната инстанция да провери твърденията на частния обвинител за проявена особена жестокост и особено мъчителен начин на причиняване на смъртта, като ги съпостави с фактите, посочени в обвинителния акт, които са приети за установени по несъмнен начин. Пострадалият е получил удар с глава в лицето, два силни удара по тила и врата, нанесени му със счупения крак от маса, причинили черепно-мозъчната травма, довела до смъртта му. След като е паднал, подсъдимият продължил да го удря и рита, но тези удари не са били със значителна сила, тъй като са причинили само охлузвания и кръвонасядания. Не са били и продължителни, защото скандалът е привлякъл вниманието на съседа А., който е повикал А. И., двамата отишли в барчето „бегом“ и преустановили побоя. Така описаното поведение на О. И. не обективира признаците „особена жестокост“ и „особено мъчителен начин“. То не се отличава с изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм. Причинените мъки на пострадалия не превишават по продължителност или интензитет страданията при други подобни случаи на убийство.

Претенциите за изменение на въззивното решение в гражданската му част също са неоснователни. При определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпени от майката на убития неимуществени вреди, съдебните инстанции са съобразили всички аргументи, изтъкнати в двете касационни жалби. Обстоятелството, че Х. е пребивавал значително време в затвора и в чужбина, както и че не е имал постоянни трудови доходи, са основанието, поради което Окръжният съд в гр. Търговище е уважил предявения граждански иск в занижен размер от 30 000лв. Въззивният съд също е взел под внимание така установените факти, но правилно е преценил, че те са надценени за сметка на преживените страдания на майката от загубата на сина й. Извършил е допълнителен самостоятелен анализ на показанията на св.К. И. и е обосновал извод, че А. Х. е бил опора на майка си, както в морално, така и в материално отношение, че е бил единственият й близък, а след смъртта му дъщеря й и зет й са изправени пред необходимостта да наемат болногледачка. С оглед изложеното, апелативният съд е коригирал допуснатата несправедливост при определяне на дължимото обезщетение, като е уважил гражданския иск в размер на 70 000лв. Според касационната инстанция сумата отговаря на изведения в чл.52 от ЗЗД критерий.

Водим от горното и на основание чл.354, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

Оставя в сила решение № 170 от 30.06.2017г., постановено по ВНОХД № 180/2017г. по описа на Апелативен съд–гр. Варна.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.