Р Е Ш Е Н И Е

№ 205

гр. София, 28 декември 2017 г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА

МАЯ ЦОНЕВА

при секретаря Невена Пелова

и в присъствието на прокурора Антони Лаков

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 1065 по описа за 2017 г

Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител Й. И. Я. срещу решение на Окръжен съд, Благоевград, № 3844 от 17.07.2017 г, по ВНЧХД № 205/17, с което е отменена присъда на Районен съд, Благоевград, № 2646 от 29.03.2017 г, по НЧХД № 625/16, и воденото срещу подсъдимия Н. Б. Г. наказателно производство за престъпление по чл. 130, ал. 2 НК е прекратено, както и е прекратено производството по предявения граждански иск.

С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 29.09.2015 г в [населено място], е причинил на Й. И. Я. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, за което, на основание чл. 78 а НК, деецът е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба, в размер на 1 500 лв, както и да заплати на тъжителката обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 3 000 лв, заедно със законните последици.

С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Според жалбоподателката, не са налице основания за прекратяване на производството, на основание „ne bis in idem” / „не два пъти за същото”/, тъй като липсва идентичност на деянията, предмет на отделните производства. Иска се обжалваният въззивен акт да бъде отменен и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

В съдебно заседание на ВКС повереникът на частния тъжител пледира за уважаване на жалбата.

Жалбоподателката моли жалбата да бъде уважена.

Защитата счита, че жалбата е неоснователна.

Подсъдимият се присъединява към становището на своите защитници.

Представителят на ВКП счита, че жалбата е основателна.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Деянието, предмет на настоящето производство от частен характер, е извършено на 29.09.2015 г, и се е изразило в действия по дърпане, влачене, нанасяне на удари в областта на лицето, корема и гърба, блъскане на земята и разсъбличане, извършени по отношение на тъжителката. По повод на случилото се е водено и наказателно производство от общ характер: ДП № 1899 ЗМ-580/16 по описа на Първо РПУ, Благоевград, за престъпление по чл. 142, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК: за това, че на 29.09.2015 г, същият извършител е направил опит да отвлече Й. И. Я., като я е дърпал за ръката и косата, ударил я е с юмрук в окото и я е качил против волята й в управлявания от него автомобил. Това производство е прекратено с постановление на прокурор от Окръжна прокуратура, Благоевград, от 25.11.2016 г, потвърдено с определение на Окръжен съд, Благоевград, от 22.12.2016 г. Отделно от това, спрямо Н. Б. Г. е реализирана отговорност по административен ред, за нарушение на чл. 64 ЗМВР, за което му е наложена глоба от 500 лв, с НП № 1899 а-429 от 12.10.2015 г, издадено от Началника на Първо РУ на МВР, Благоевград, въз основа на акт за административно нарушение от 2.10.2015 г, за това, че на 29.09.2015 г / в [населено място] / е нанесъл удари с ръце в областта на главата, крайниците и тялото на Й. Я., с което не е спазил отправено към него полицейско разпореждане по ЗМВР от месец януари същата година. Наказателното постановление е влязло в сила на 27.10.2015 г, а наложената глоба от 500 лв е платена на 24.11.2015 г.

Въззивният съд е счел, че при наличието на приключено наказателно производство от общ характер срещу същото лице за същото деяние, следва да намери приложение принципът „ne bis in idem” / „не два пъти за същото” /, с оглед на което е приел, че са налице процесуалните предпоставки за отмяна на присъдата, с която е реализирана отговорност по делото от частен характер, и за прекратяване на производството, включително и по заведения граждански иск.

ВКС споделя становището на окръжния съд, по следните съображения:

В ТР № 3 от 22.12.2015 г на ОСНК ВКС са очертани критериите за приложението на принципа „ne bis in idem”: „забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние”. Принципът се активира при идентичност на субекта в двата наказателни процеса, като в тази насока е от значение разбирането за „наказателно обвинение” и „наказателно производство” по смисъла на ЕКПЧ, които не съвпадат изцяло с това по националното право. Съдът по правата на човека е извел критериите „Енгел” относно наличието на „наказателно производство”, а именно: 1/ квалификация на деянието по националното право, 2/ характер и естество на нарушението, 3/ вид и тежест на предвиденото наказание. При преценката на елемента „idem”: „същото деяние”, същественото е, че деянието следва да се разглежда като съвкупност от фактически обстоятелства, които са идентични или сходни. Не е задължително да е налице пълно покриване на релевантните факти, а е достатъчно да е налице сходство на фактите / съвкупност от фактически обстоятелства /, когато те „се отнасят до един и същи извършител и са неразделно свързани помежду си във времето и пространството”. Не е допустимо да бъдат проведени две или повече наказателни производства срещу едно и също лице за деяние, което е идентично или сходно с това, за което вече е реализирана неговата „наказателна” / по смисъла на ЕКПЧ / отговорност, защото, ако това бъде направено, би се стигнало до нарушение на принципа „ne bis in idem”. В този случай, за да бъде гарантирано, че лицето няма да бъде преследвано повторно за същото деяние, то последващото производство с наказателен характер подлежи на прекратяване.

По настоящето дело, първо по време е приключило производството по ЗМВР, което е „наказателно” по своя характер, водено срещу същото лице за същото деяние. След това е приключило наказателното производство от общ характер, което самостоятелно представлява пречка за реализиране на наказателната отговорност на същото лице за същото деяние по делото от частен характер. Следователно, в настоящия случай, срещу едно и също лице са приключили две производства с наказателен характер, което безусловно задейства принципът „ne bis in idem”, откъдето следва, че, като е приел, че са налице основанията за отмяна на присъдата и прекратяване на производство, въззивният съд е приложил правилно процесуалния закон. При това положение, липсва основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, а искането за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд не може да бъде уважено.

По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Окръжен съд, Благоевград, № 3844 от 17.07.2017 г, по ВНЧХД № 205/17.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи