№ 223

София , 29.12.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при участието на секретаря Ирена Велчева

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

т.дело № 1507/2017 година

Производството е по чл. 47, ал.1 т.2 ЗМТА.

Образувано е по предявен иск от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район М., [улица][жилищен адрес] чрез процесуалния си пълномощник, за отмяна на решение от 20.03.2017 г., постановено по арб.дело № 821/2016 г. от Арбитражен съд при Стопанска асоциация – П.. С посоченото арбитражно решение [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място], сумата 8 615.24 лв. – стойност на доставени стоки по индивидуализирани в решението фактури, ведно със законната лихва от 07.09.2016 г., както и лихва за забава в размер на 1 412.89 лв.

Ищецът поддържа, че АС не е бил компетентен да разгледа спора, тъй като липсва валидно арбитражно споразумение или съгласие за арбитраж. Твърди, че направеното с отговора на исковата молба възражение в тази насока неправилно е било счетено за неоснователно от решаващия орган, тъй като отразяването в процесните фактури не обективира съгласие на управителя на [фирма] с арбитражна клауза, а справката по чл.22 ЗСч дава информация единствено относно салдото по счетоводните регистри и липсва основание за разширителното му тълкуване като съгласие с отразената във фактурите арбитражна клауза. По съображения в исковата молба, развити във връзка с релевираното основание по чл.47 ЗМТА, поддържани и в публичното съдебно заседание на 22.11.2017 г., се претендира отмяна на арбитражното решение, с присъждане на разноски.

Ответникът – [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], не е подал отговор на исковата молба в едномесечен срок, считано от връчване на преписи от книжата по делото със съобщение, оформено на 19.08.2017 г./ л.33 от делото/ Становище по допустимостта и основателността на иска за отмяна на арб.решение, е заявено с постъпила по делото молба вх.№ 11357 от 20.10.2017 г., което се поддържа и в съдебно заседание на 22.11.2017 г. от процесуалния пълномощник на дружеството. Заявяването на становище по предявения иск не е преклудирано, поради което в рамките на настоящото производство не е проведено отделно производство по установяване на точната дата, на която е връчен препис от исковата молба и доказателствата към нея, предвид различните дати, отразени в приложеното по делото съобщение и отбелязванията в книгата на Кметство – [населено място].

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните във връзка с поддържаното основание за отмяна на арбитражното решение, приема следното:

Исковата молба е депозирана от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, което обуславя допустимостта на предявения иск.

Искът за отмяна на арбитражното решение на поддържано основание по чл.47, ал.1 т.2 ЗМТА, е основателен.

За да обоснове собствената си компетентност, сезираният Арбитражен съд при Стопанска асоциация [населено място] е приел, че арбитражна клауза е вписана в представените по делото фактури, подписани от управителя на ищеца, както и в отговор на ответното дружество, с което управителят е признал задълженията, произтичащи от фактурите, предмет на арб.производство. Изведен е извод, че при липса на възражение от управителя на ответното дружество относно съдържанието на фактурите, волята на двете страни, респ. наличието на арбитражна клауза е изразена правно валидно. В този смисъл е определението от з.з. на 09.12.2016 г., с което арбитражният орган е отхвърлил възражението на [фирма] за липса на валидна арб.клауза и съответно за некомпетентност на сезирания АС. Това становище е обективирано и в решението на АС, предмет на предявения иск за отмяна.

Няма спор в практиката на Върховния касационен съд и в доктрината, че арбитражното споразумение представлява абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща компетентността на арбитражния съд да се произнесе по спора, с който е сезиран. За валидността на арбитражното споразумение, в качеството му на процесуален договор, е необходимо наличие на писмено съгласие на страните, или на техни надлежни представители за възлагане на конкретно посочен арбитраж да разреши посочените в споразумението спорове във връзка с определено договорно или извъндоговорно правоотношение. Легално определение на арбитражното споразумение, както и на изискванията за неговата валидност са дадени в чл.7 ал.1 и ал.2 ЗМТА.

Арбитражното споразумение може да се счете за сключено и съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ЗМТА, като в случая, съгласно §6 от ПЗР на ЗИДГПК, е приложима редакцията преди допълнението на тази разпоредба – ДВ бр.8/2017 г. Съгласно чл.7, ал.3 ЗМТА арбитражното споразумение се смята за сключено и тогава, когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража, или когато участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитража.

В случая не би могло да се приеме, че страните са постигнали съгласие за арбитраж по отношение на спорове, произтичащи от сключени договори за покупко-продажба на стоки по седем броя фактури от м.11-12.2014 г. и м.01.- 07.2015 г., издадени от [фирма]. Действително, във фактурите, предмет на арб.производство, е вписано, че „при неизплащане на дължимите суми по фактурата от купувача, доставчикът си запазва правото да предяви претенциите си пред Арбитражния съд при Стопанска асоциация – П.”. Фактурите са подписани от управителя на дружеството – техен издател / ищец в арб.производство/, но няма спор, че не са подписани от представляващия дружеството – купувач /сега ищец/. Всъщност само две от седемте броя фактури са подписани от длъжностни лица на [фирма], а не от неговия управител. Потвърждаване на салдото по сметката за задълженията на [фирма] към [фирма] по три броя фактури от м.ноември 2014 г., към 31.12.2014 г., в общ размер на 20 664.66 лв., не би могло да се счете като съгласие на купувача със съдържанието на фактурите, вкл. и с обективираната в тях арбитражна клауза. Действително, отговорът на изпратено от продавача заявление за потвърждение от 06.03.2015 г. е подписано лично от управителя на купувача на 20.03.2015 г., но адресат на изявлението е посочената в него одиторска кантора. От друга страна, извършеното от купувача потвърждаване касае само счетоводните разчети между двете дружества и не би могло да се счита и като потвърждаване на цялото съдържание на трите фактури, вкл. и на вписаната клауза за арбитраж и съответно, не би могло да се изведе извод за наличие на насрещни, съвпадащи изявления на страните за арбитраж по спорове, произтичащи от облигационните правоотношения във връзка с всички съставени от продавача седем броя фактури, предмет на арб.производство. Необходимо е да се вземе и предвид, че разпоредбата на чл.301 ТЗ не разпростира действието си по отношение на арбитражното споразумение.

След преценка на данните по делото и с оглед на изложеното по-горе, следва да се изведе извод, че в случая липсва изрично съгласие на страните за арбитраж, материализирано в подписан от двете страни документ, или насрещни, съвпадащи волеизявления на страните за арбитраж, съдържащи се в различни документи. Своевременно е оспорена компетентността на сезирания Арбитражен съд от [фирма] и съответно допустимостта на арбитражното производство. В. във фактурите арб.клауза не съответства на изискванията на чл.7, ал.1 и ал.2 ЗМТА, поради което липсва абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск пред АС при Стопанска асоциация – П..

По изложените съображения, предявеният иск за отмяна на решението на АС при Стопанска асоциация – П. по арб.дело № 821/2016 г. е основателен.

При този изход на делото, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1 492 лева, от които 1000 лева – адвокатско възнаграждение и 492 лева – държавна такса за водене на делото. Като неоснователно следва да се прецени възражението за прекомерност на адв.хонорар. То е основано единствено на твърдения за превишаване на минималния размер по Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не и на твърдения, относими към фактическата и правна сложност на делото, които са релевантни към хипотезата, при която съдът може да намали размера на дължимото адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ, на основание чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА, постановеното на 20.03.2017 г. решение от Арбитражен съд при Стопанска асоциация – П. по арб.дело № 821/2016 г.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район М., [улица][жилищен адрес] сумата 1 492 /хиляда четиристотин деветдесет и два/ лева – разноски за настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: