Р Е Ш Е Н И Е

№ 30

С., 13.03. 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми февруари, две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при секретаря А. К.

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 694/2017 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Д. К., [населено място], подадена чрез пълномощника му адвокат И. В., срещу решение №1569 от 07.12.2016 г. по гр.д. №1743/2016 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение №121 от 20.07.2016 г. по гр.д. №80/2016 г. на Девненския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на А. Д. К. срещу [община] за сумата 19 294. 55 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 2007 г. – 2015 г., като неоснователен. В. съд е приел, че ищецът в периода октомври 2007 год. – 30.10.2015 г., т. е. в два последователни мандата, е заемал длъжността кмет на [община]. Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност. Според разпоредбата на чл. 173, ал. 5 КТ, редакция на нормата ДВ, бр. 25/2001 год., действала до 29.07.2010 год. работникът или служителят използува платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 КТ. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск. В същия смисъл са и последващите редакции на чл. 173, ал. 2 КТ, редакция ДВ, бр. 58/2010 год., действала до 16.07.2015 год. и чл. 173, ал. 5 КТ, редакция ДВ, бр. 54/2015, в сила от 17.07.2015 год./. От анализа на горните разпоредби се налага изводът, че същността и предназначението на платения годишен отпуск изискват да бъде ползван в рамките на календарната година, за която се отнася, а работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 КТ. Текстът на чл. 173 КТ в различните му редакции регламентира, че отпускът се ползва с писмено разрешение от работодателя. Съгласно чл. 38, ал. 2 З. кметовете на общините се избират пряко от населението, поради което за тях липсва работодател по смисъла на функциите по КТ и в частност да им разрешава ползването на полагащия им се съгласно чл. 38, ал. 7 З. вр. чл. 155 КТ платен годишен отпуск. При това положение и съгласно чл. 173 КТ в различните редакции на нормата, ищецът в качеството си на кмет на [община] е бил длъжен да осигури ползването на целия полагащ му се платен годишен отпуск в рамките на всяка една от процесните календарни години, през които е заемал тази длъжност. Отлагането на ползването на отпуск във времето, установено в КТ по изключение, е допустимо само в хипотезите на чл. 176, ал. 1 КТ, които не са приложими в настоящия случай. В този смисъл са мотивите на решение № 2/20.01.20111 год. по гр. дело № 478/2010 год. на ВКС на РБ, Трето г. о., извън тълкувателната част.

Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от ищеца искове. Неизползваният платен годишен отпуск за целия процесен период е в размер на 150 дни, а дължимото обезщетение е в размер на 21 091.50 лв. при размер на среднодневното брутно трудово възнаграждение за м. септември 2015 г. - 140.61 лв. Моли за присъждане на направените деловодни разноски само пред първата инстанция.

Ответникът по касационната жалба [община] не е заявил становище.

С определение №1095 от 22.11.2017 г. е допуснато касационно обжалване на решение №1569 от 07.12.2016 г. по гр.д. №1743/2016 г. на Варненския окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса /уточнен при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ за това обусловено ли е правото на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от възможностите за отлагане на ползването му в рамките на текущата календарна година с оглед разпоредбата на чл.38, ал.7 З..

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване следното: Според разпоредбата на чл.224, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Установената давност по чл.176а КТ е две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това. От изричната разпоредба на чл.224, ал.1 КТ следва изводът, че единствените предпоставки за правото на това обезщетение са прекратяване на трудовото правоотношение и работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за годината на прекратяването и за предходните години. Няма никакво правно значение на какво основание и по какви причини/субективни или обективни/ не е ползван платеният годишен отпуск. Разпоредбата на чл.38, ал.7 З. установява, че кметовете на общини, райони и кметства имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение. След като причините, поради които не е ползван платеният годишен отпуск са без правно значение, то не може да се приеме, че правото на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск противоречи или е несъвместимо с правното положение на кметовете. Ето защо правото на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за тях не е обусловено от възможностите за отлагане на ползването му в рамките на текущата календарна година.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира следното:

По делото е установено, че ищецът за периода октомври 2007 год. – 30.10.2015 г., т. е. в два последователни мандата, е заемал длъжността кмет на [община]. Правоотношението му е прекратено, считано от 30.10.2015 год. От заключението на приетата по делото счетоводна експертиза се установява, че последният календарен месец, предхождащ прекратяването на правоотношението, през който ищецът е отработил най-малко 10 работни дни е септември 2015 г. За този месец среднодневното брутно трудово възнаграждение е в размер на 140.61 лв. За периода 2007 – 2015 г. полагащият се на ищеца платен годишен отпуск е 239 дни, а неизползваният платен годишен отпуск е 155 дни. Съобразно разпоредбите на чл.176а и §3ж ПР на КТ правото на ползване и съответно на обезщетение е погасено за 2010 г. и за 2012 г., поради което направеното възражение от ответника по иска за погасяване по давност е частично основателно. Дължимото обезщетение за целия процесен период е в размер на 14 482.83 лв. за общо 103 дни неизползван платен годишен отпуск. Представени са доказателства за плащане на обезщетение в размер на 2 500 лв. преди приключване на първоинстанционното производство. При липса на доказателства за плащания от ответника за погасяване на останалата част от така установеното вземане на ищеца, искът по чл. 224, ал. 1 КТ се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата 11 982.83 лв.

Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да се отмени в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за сумата 11 982.83 лв. Искът трябва да се уважи за сумата 11 982.83 лв. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора и съразмерно с уважената част на иска на касатора следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 931,50 лв., а ответникът по касационната жалба трябва да бъде осъден на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на ВКС на РБ сумата 1053.83 лв. – такси и разноски.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №1569 от 07.12.2016 г. по гр.д. №1743/2016 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №121 от 20.07.2016 г. по гр.д. №80/2016 г. на Девненския районен съд за отхвърляне на иска на А. Д. К. срещу [община] за сумата 11 982.83 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 2007 г. – 2015 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА [община] да заплати на А. Д. К., [населено място], на основание чл.224 КТ сумата 11 982.83 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск периода 2007 – 2015 г., заедно със законната лихва, считано от 04.02.2016 г. до окончателното изплащане, както и 931,50 лв. деловодни разноски.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1569 от 07.12.2016 г. по гр.д. №1743/2016 г. на Варненския окръжен съд в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА [община] да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на ВКС на РБ сумата 1053.83 лв. – такси и разноски.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.