Р Е Ш Е Н И Е

№ 112

гр.София, 21.05.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

девети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

при секретаря Райна Пенкова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3486/ 2017 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 114/ 12.02.2018 г. по настоящето дело по жалба на Г. А. О., със съдействието на родителите й А. О. А. и Х. С. А., е допуснато на касационно обжалване на въззивно решение на Разградски окръжен съд № 26 от 19.04.2017 г. по в.гр.д.№ 43/ 2017 г., с което е отхвърлено искането на жалбоподателката да бъде прието за установено по отношение на [община], че в акт за раждането й № 0002/ 28.06.2002 г., съставен от длъжностно лице по гражданското състояние при [община], са вписани неверни данни относно имената й и да бъде разпоредено да се извърши поправка на акта, като вместо имената Г. А. О. се впишат имената Г. А..

Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.2 ГПК (редакция преди измененията ДВ бр.86/ 2017 г., пар.74 ЗИДГПК) по материалноправния въпрос въпроса приложими ли са разпоредбите на чл.9 ал.2 и чл.72 ал.3 ЗГР (редакция ДВ бр.67/ 1999 г.) към съставените актове за раждане на български граждани, родени през 2001 г. извън територията на Република България.

По този въпрос съдът намира за правилна практиката, която дава положителен отговор. В редакцията си към датата на приемане на закона (която не е променяна до 2004 г.) разпоредбата на ал.1 на чл.9 ЗГР урежда от какво се състоят имената на българските граждани и чужденците, родени на територията на Република България, а в ал.2 е уредбата на имената на българските граждани и чужденците, които са родени извън тази територия. В релевантната си редакция ал.2 постановява задължение за вписване на имената на родените извън територията на Република България лица в регистрите за гражданско състояние така, както е изписано в националния им документ за самоличност или в акта за раждане, независимо от колко части се състои. Тълкувана систематично с ал.1, разпоредбата разкрива право на лицата, родени в чужбина, да имат в България същите имена, които са получили при раждането си, без оглед българската именна традиция, изискваща името да се състои от три съставни части (собствено, бащино, фамилно). Нормите са материалноправни и задължават българските длъжностни лица да признаят правото на име на лицето, родено в чужбина, такова, каквото то е удостоверено в акта му за раждане (националния документ за самоличност) и да го впишат по същия начин в регистъра. Съответно на това разпоредбата на чл.72 ал.3 ЗГР (преди измененията ДВ бр.39/ 2011 г.) задължава длъжностното лице по гражданското състояние в съответната община да състави акт за гражданско състояние на български гражданин за събитие, настъпило в чужбина, като впише в него данните от представения препис или от извлечение от съставения от местните органи в чужбина акт за същото събитие без никакви изменения. Тези разпоредби намират приложение по отношение на българските граждани, които са родени в чужбина през 2001 г., а нарушаването им е основание съда да разпореди внасяне на поправки в съставените от български длъжностни лица актове, без оглед дали след съставянето им в тях са правени изменения по административен ред (щом с тези изменения грешката не е отстранена).

В обжалваното въззивно решение на поставения въпрос е даден противоположен отговор, защото съдът е приел, че за имената на молителката разпоредбите на чл.9 ал.2 и чл.72 ал.3 ЗГР (редакция към 2002 г.) са неприложими (макар съставеният в България акт за раждане да не съответства на акта, съставен в чужбина по мястото на настъпване на събитието), тъй като имената са променени по желание на родителите й и грешка в акта няма. Изводът е направен в нарушение на материалния закон, тъй като внесените по административен ред промени в акта след неговото съставяне не са пречка да се установи допуснатата още при съставянето грешка и да се разпореди отстраняването й. По отношение на обжалваното решение е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК и то следва да се отмени. Не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, поради което делото следва да бъде решено от касационната инстанция (арг. чл.293 ал.3 ГПК).

От фактическа страна е установено, че молителката е родена на [дата на раждане] в Република Турция, произхожда от баща А. А. и майка Х. А.. За удостоверяване на факта на раждането е съставен акт № 2001/412 на служба гражданско състояние Б., в който като имена на молителката са посочени Г. А.. На 28.06.2002 г. от длъжностно лице в [община] е съставен акт за раждане, в който имената на молителката са посочени като Г. А. О., макар пред длъжностното лице да е бил представен препис – извлечение от съставения в чужбина акт за раждане. С решение от 04.07.2013 г. длъжностно лице в същата община е допуснало промяна по административен ред на основание чл.19а ЗГР и по искане на майката Х. А. на имената на молителката на Г. А. О.. С тези имена са издадени на молителката удостоверение за раждане и документи за самоличност.

При така установеното молбата за допускане на поправка в съставения акт за раждане е основателна. Още към момента на съставянето му длъжностното лице, в нарушение на разпоредбите на чл.9 ал.2 и чл.72 ал.3 ЗГР (редакция към 28.06.2002 г.), е посочило в акта имената на молителката като „Г. А. О.”. Тя обаче е българска гражданка, родена в чужбина и за удостоверяване на това събитие е бил съставен акт от чуждестранните местни органи по гражданско състояние. В акта молителката е именувана Г. А. и по същия начин е следвало да бъдат посочени имената й в съставения вторичен акт в България, тъй като законът забранява на длъжностното лице да внася каквито и да е изменения в данните, посочени в първичния документ. Като не е изпълнило тези си задължения, длъжностното лице е съставило акт за раждане, в който имената на молителката са посочени погрешно. Обстоятелството, че в акта е допусната след съставянето му промяна на имената по административен ред, е ирелевантно за основателността на искането за поправката му, щом като с тази промяна грешката не е отстранена. Порокът, допуснат при съставянето на акта, продължава да съществува, поради което са налице основание той да бъде отстранен по искането на заинтересованата страна.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Разградски окръжен съд № 26 от 19.04.2017 г. по в.гр.д.№ 43/ 2017 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по молбата на Г. А. О., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], със съдействието на родителите й А. О. А., Е. [ЕГН] и Х. С. А., Е. [ЕГН], същия адрес, против [община], че в акт за раждане № 0002/ 28.06.2002 г., съставен от длъжностно лице по гражданското състояние при [община], е допусната грешка относно имената на титуляра - Г. А. О. вместо Г. А.; ДОПУСКА поправка на погрешно вписаните имена – вместо Г. А. О. да се впишат Г. А.; НАРЕЖДА на длъжностното лице по гражданското състояние в [община] да нанесе поправката в съставения акт за раждане № 0002/ 28.06.2002 г. по реда на чл.74 и сл. ЗГР.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи
No law branches!