Р Е Ш Е Н И Е

№ 112

гр.София, 21.05.2018 г.

Върховният касационен съд на Р.Б,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

девети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б.Б

ЧЛЕНОВЕ: Б.И

Д.Д

при секретаря Р.П и прокурора

като разгледа докладваното от Б.И гр.д.№ 3486/ 2017 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 114/ 12.02.2018 г. по настоящето дело по жалба на Г.А.О., със съдействието на родителите й А.О.А. и Х.С.А., е допуснато на касационно обжалване на въззивно решение на Разградски окръжен съд № 26 от 19.04.2017 г. по в.гр.д.№ 43/ 2017 г., с което е отхвърлено искането на жалбоподателката да бъде прието за установено по отношение на [община], че в акт за раждането й № 0002/ 28.06.2002 г., съставен от длъжностно лице по гражданското състояние при [община], са вписани неверни данни относно имената й и да бъде разпоредено да се извърши поправка на акта, като вместо имената Г.А.О. се впишат имената Г. А..

Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.2 ГПК (редакция преди измененията ДВ бр.86/ 2017 г., пар.74 ЗИДГПК) по материалноправния въпрос въпроса приложими ли са разпоредбите на чл.9 ал.2 и чл.72 ал.3 ЗГР (редакция ДВ бр.67/ 1999 г.) към съставените актове за раждане на български граждани, родени през 2001 г. извън територията на Р.Б.

По този въпрос съдът намира за правилна практиката, която дава положителен отговор. В редакцията си към датата на приемане на закона (която не е променяна до 2004 г.) разпоредбата на ал.1 на чл.9 ЗГР урежда от какво се състоят имената на българските граждани и чужденците, родени на територията на Р.Б, а в ал.2 е уредбата на имената на българските граждани и чужденците, които са родени извън тази територия. В релевантната си редакция ал.2 постановява задължение за вписване на имената на родените извън територията на Р.Б лица в регистрите за гражданско състояние така, както е изписано в националния им документ за самоличност или в акта за раждане, независимо от колко части се състои. Тълкувана систематично с ал.1, разпоредбата разкрива право на лицата, родени в чужбина, да имат в България същите имена, които са получили при раждането си, без оглед българската именна традиция, изискваща името да се състои от три съставни части (собствено, бащино, фамилно). Нормите са материалноправни и задължават българските длъжностни лица да признаят правото на име на лицето, родено в чужбина, такова, каквото то е удостоверено в акта му за раждане (националния документ за самоличност) и да го впишат по същия начин в регистъра. Съответно на това разпоредбата на чл.72 ал.3 ЗГР (преди измененията ДВ бр.39/ 2011 г.) задължава длъжностното лице по гражданското състояние в съответната община да състави акт за гражданско състояние на български гражданин за събитие, настъпило в чужбина, като впише в него данните от представения препис или от извлечение от съставения от местните органи в чужбина акт за същото събитие без никакви изменения. Тези разпоредби намират приложение по отношение на българските граждани, които са родени в чужбина през 2001 г., а нарушаването им е основание съда да разпореди внасяне на поправки в съставените от български длъжностни лица актове, без оглед дали след съставянето им в тях са правени изменения по административен ред (щом с тези изменения грешката не е отстранена).

В обжалваното въззивно решение на поставения въпрос е даден противоположен отговор, защото съдът е приел, че за имената на молителката разпоредбите на чл.9 ал.2 и чл.72 ал.3 ЗГР (редакция към 2002 г.) са неприложими (макар съставеният в България акт за раждане да не съответства на акта, съставен в чужбина по мястото на настъпване на събитието), тъй като имената са променени по желание на родителите й и грешка в акта няма. Изводът е направен в нарушение на материалния закон, тъй като внесените по административен ред промени в акта след неговото съставяне не са пречка да се установи допуснатата още при съставянето грешка и да се разпореди отстраняването й. По отношение на обжалваното решение е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК и то следва да се отмени. Не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, поради което делото следва да бъде решено от касационната инстанция (арг. чл.293 ал.3 ГПК).

От фактическа страна е установено, че молителката е родена на [дата на раждане] в Р.Т, произхожда от баща А. А. и майка Х. А.. За удостоверяване на факта на раждането е съставен акт № 2001/412 на служба гражданско състояние Б., в който като имена на молителката са посочени Г. А.. На 28.06.2002 г. от длъжностно лице в [община] е съставен акт за раждане, в който имената на молителката са посочени като Г.А.О., макар пред длъжностното лице да е бил представен препис – извлечение от съставения в чужбина акт за раждане. С решение от 04.07.2013 г. длъжностно лице в същата община е допуснало промяна по административен ред на основание чл.19а ЗГР и по искане на майката Х. А. на имената на молителката на Г.А.О.. С тези имена са издадени на молителката удостоверение за раждане и документи за самоличност.

При така установеното молбата за допускане на поправка в съставения акт за раждане е основателна. Още към момента на съставянето му длъжностното лице, в нарушение на разпоредбите на чл.9 ал.2 и чл.72 ал.3 ЗГР (редакция към 28.06.2002 г.), е посочило в акта имената на молителката като „Г.А.О.”. Тя обаче е българска гражданка, родена в чужбина и за удостоверяване на това събитие е бил съставен акт от чуждестранните местни органи по гражданско състояние. В акта молителката е именувана Г. А. и по същия начин е следвало да бъдат посочени имената й в съставения вторичен акт в България, тъй като законът забранява на длъжностното лице да внася каквито и да е изменения в данните, посочени в първичния документ. Като не е изпълнило тези си задължения, длъжностното лице е съставило акт за раждане, в който имената на молителката са посочени погрешно. Обстоятелството, че в акта е допусната след съставянето му промяна на имената по административен ред, е ирелевантно за основателността на искането за поправката му, щом като с тази промяна грешката не е отстранена. Порокът, допуснат при съставянето на акта, продължава да съществува, поради което са налице основание той да бъде отстранен по искането на заинтересованата страна.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Разградски окръжен съд № 26 от 19.04.2017 г. по в.гр.д.№ 43/ 2017 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по молбата на Г.А.О., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], със съдействието на родителите й А.О.А., Е. [ЕГН] и Х.С.А., Е. [ЕГН], същия адрес, против [община], че в акт за раждане № 0002/ 28.06.2002 г., съставен от длъжностно лице по гражданското състояние при [община], е допусната грешка относно имената на титуляра - Г.А.О. вместо Г. А.; ДОПУСКА поправка на погрешно вписаните имена – вместо Г.А.О. да се впишат Г. А.; НАРЕЖДА на длъжностното лице по гражданското състояние в [община] да нанесе поправката в съставения акт за раждане № 0002/ 28.06.2002 г. по реда на чл.74 и сл. ЗГР.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи
No law branches!