№86

София, 04.07.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2862 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 47477 от 10.04.2017 г. на П. С. Н. чрез пълномощника й адвокат Т. Б. против решение № 1125 от 21.02.2017 г., постановено по гр.д. № 3690 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, IV-д състав, с което е отхвърлен предявения от П. С. Н. против В. Т. А. иск за установяване трансформация на лично имущество и липса на принос в придобиването на недвижим имот: УПИ V-45 от кв.10 по плана на [населено място] с площ 475 кв.м., заедно с едноетажна жилищна сграда от 52 кв.м.

В. Т. А. чрез пълномощника си адвокат С. А. оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски

С определение № 87 от 19.02.2018 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: в производство по иск с правно основание чл.23 СК съставлява ли оспорване верността на удостоверените от нотариуса обстоятелства и действия, установяването на обстоятелството, че при придобиване по време на брака на вещно право върху недвижим имот е заплатена цена, различна от отбелязаната в нотариалния акт и за доказване на този факт, допустими ли са всички доказателствени средства, включително свидетелски показания за договарянето на цена, различна от обективираната в нотариалния акт или за различен начин на плащането й от посочения в нотариалния акт.

Въпросът е относим към настоящия правен спор, по който въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 16.10.2004 г. и е прекратен с развод на 11.11.2012 г., а процесният имот е придобит на възмездно основание – с договор за покупко-продажба от 18.07.2007 г. Обсъждайки представените писмени и гласни доказателства, съдът е направил извод, че е установено, че бащата на ищцата С. Н. й е дарил сумата от 38 000 лв., преведена по банковата й сметка на 16.07.2007 г. Счел е обаче, че по делото не се установява по договора за продажба да е уговаряна различна цена от обективираната в нотариален акт № 095, т. І, рег. № 4498, дело № 070/2007 г. в размер на 2 000 лв., получена от продавачите в брой, съгласно договора. Твърдения в обратния смисъл, за различна (симулативна) цена на имота, се правят едва във въззивното производство и не са поддържани в исковата молба или в хода на производството пред СРС и излагането им едва пред въззивната инстанция се явява преклудирано, поради което съдът не е обсъдил представеното пред СГС извлечение от сметка от 11.04.2011 г. от [фирма], с неописан титуляр.

Допълнително въззивният съд е изложил съображения, че дори по договора за продажба да е уговорена различна цена от обявената реално в него, тя не би могла да се установи със свидетелски показания, каквито са домогванията на ищцата в производството. Нотариалният акт за сделката е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК в частта, в която е отразено плащане на уговорената продажна цена от купувачите на продавачите и се ползва със съответната доказателствена сила на официален документ. Ако цената е симулирана (по-висока или по-ниска от обявената), само за страните (и за техните правоприемници) се изисква доказване с „обратно писмо“ или представяне на т.нар. „начало на писмено доказателство“, за да е допустимо доказване на симулацията със свидетелски показания. Следователно, от една страна опровергаването на съдържанието на нотариалния акт като официален документ попада под забраната на чл.164, ал.1, т.2 ГПК, а от друга – опровергаването на конкретните изявления на страните по сделката също не е допустимо от закона съгласно на чл.164, ал.1, т.6 ГПК, която предвижда забрана за ползване на свидетелски показания, когато страната иска да опровергае собствените си изявления в документа. В случая не се е твърдяло такова начало на писмено доказателство, изходящо от страните, в което е уговорена цена различна от вписаната в договора, а такива фактически твърдения се излагат за първи път едва пред въззивната инстанция и се явяват преклудирани. По тези мотиви съдът е счел, че не следва да обсъжда показанията на разпитаните свидетели във връзка с опровергаване изразената воля на страните по действителната цена на имота, вписана в нотариалния акт за покупко-продажба и по отношение на действително заплатената от страните сума по сделката за продажба.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

В практиката на ВКС /например Решение № 173 от 27.07.2010 г. по гр.д. № 5166/2008 г., IV г.о., Решение № 38 от 19.05.2017 г. по гр.д. № 3438/2016 г., II г.о./ е дадено тълкуване, че нотариалният акт, с който е оформена една сделка, материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и изявленията на страните по договора. Следователно, има характеристиките на официален свидетелстващ документ само в частта на нотариалното удостоверяване, което поради това се ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила, на осн. чл.143 ГПК, отм. чл.179 ГПК от 2007 г./. Оспорването е допустимо, но може да се извърши по висящ процес само в сроковете и по реда на чл.154 ГПК, отм. чл.193 ГПК нов./. Самите волеизявления на страните по сделката имат характера на частен документ и поради това обвързваща съда формална доказателствена сила само относно авторството, на осн. чл.144 ГПК, отм. чл.180 ГПК от 2007 г./.

Тази практика е приложима и при отговора на поставените въпроси. При режима на съпружеска имуществена общност имуществото има статута на средствата, вложени в придобиването му. С иска по чл.23 СК се цели установяване, че при осъществяване на придобивния способ са вложени лични на единия съпруг средства. Спорът се развива между съпрузите, респ.бившите съпрузи, които или единия от тях, са участвали в сделката като приобретатели. Нормите на СК са специални и отчитат спецификата на семейните отношения, които не са само имуществени, а имуществените се преплитат и със сложни лични отношения. Докато съпрузите са в брак не могат да предполагат бъдещ развод, за да подписват обратни писма с оглед бъдещо разкриване на симулация, нито могат да уговарят квоти на придобиване, защото съпружеската общност е бездялова. Именно затова при разрешаване на спор по чл.23 СК по отношение на имот, придобит с договор за покупко-продажба, е относимо каква е действителната придобивна цена и произхода на средствата, с които е заплатена, като твърдението, че е заплатена цена, различна от посочената в нотариалния акт не съставлява оспорване на удостоверените от нотариуса обстоятелства. Фактите в какъв размер е действително уговорената цена и произхода на средствата, с които е заплатена подлежат на доказване с всички доказателствени средства, включително и със свидетелски показания.

По основателността на касационната жалба:

С оглед отговора на въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване неправилни, като противоречащи на процесуалния закон, са изводите на съда, че е недопустимо на основание чл.164, ал.1, т.2 и т.6 ГПК в производството по иск по чл.23 СК да се установява със свидетелски показания, че имотът е закупен на цена различна от посочената в нотариалния акт.

Основателен е и довода в касационната жалба, че въззивното решение е неправилно и като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В исковата молба П. Н. поддържа, че имота е закупен с направено от родителите й в нейна полза парично дарение именно за придобиването му, без да посочва каква е била придобивната стойност. Към исковата молба е приложен нотариалния акт, обективиращ договора за покупко-продажба от 18.07.2007 г., в който е посочена покупко-продажна цена от 2000 лв. и два документа от Банка Д., установяващи, че на 16.07.2007 г. бащата на ищцата е превел от своята в нейната сметка сумата 38 000 лв. В отговора на исковата молба В. А. е оспорил иска с твърдение, че както е посочено в нотариалния акт имотът е закупен за сумата 2000 лв., която е платена преди подписването му с общи средства, а дарената на ищцата сума не е ползвана при покупко-продажбата. В първото съдебно заседание първоинстанционният съд само е посочил каква е правната квалификация на иска без да направи доклад по чл.146 ГПК и без съгласно чл.145, ал.2 ГПК да конкретизира твърденията на ищцата относно придобивната стойност на имота. Въззивният съд е приел за основателни доводите във въззивната жалба за липса на доклад и разпределена на страните доказателствена тежест, но в нарушение чл.266, ал.3 ГПК и тълкуването по т.2 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС /че следва да укаже на страните възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство/ е счел и е дал указания на страните, че не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. След като първоинстанционният съд не е направил доклад по чл.146 ГПК, то не е преклудирана възможността на страните да сочат нови факти и доказателства, а след като въззивният съд не е дал възможност на страните да предприемат процесуални действия по посочване на относимите към твърденията им доказателства /не е предприел действия по изясняване неясните твърдения на ищцата относно придобивната стойност на имота, нито е дал възможност на страните да сочат доказателства съобразно конкретните им фактически твърдения, а само бланкетно е указал, че ищцата следва да докаже, че е вложила лични средства, а ответника, че имота е придобит с общи средства/, тази възможност не е била преклудирана и във въззивното производство. Затова в нарушение на процесуалните правила, въззивният съд е отказал да приеме като доказателство представения в съдебно заседание на 15.11.2016 г. предварителен договор.

Изложеното налага въззивното решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да даде възможност на ищцата /респ. на ответника възможност за становище/ да конкретизира фактическите си твърдения каква е придобивната стойност на имота и как е заплатена, както и на страните да ангажират доказателства за установяване на твърденията им, след което да формира изводите си при обсъждане на събраните гласни и писмени доказателства.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по исканията на страните за възстановяване на направените в настоящото производство разноски.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1125 от 21.02.2017 г., постановено по гр.д. № 3690 по описа за 2015 г. на Софийски градски съд, IV-д състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: