решение по гр.д.№ 3321 от 2017 г. на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 92

София, 04.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№ 3321 по описа за 2017 г., взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. А. Ф. и Г. Н. Ф. против решение № 508 от 03.04.2017 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение по в.гр.д.№ 2074 от 2015 г., с което е обезсилено решение № 2130 от 08.05.2015 г. на Варненския районен съд по гр.д.№ 14919 от 2011 г., постановено по предявен от Т. А. Ф. и Г. Н. Ф. срещу В. С. Ж. и И. А. Т. (починал в хода на въззивното производство и заместен от наследниците си П. И. Т., В. Я. Т., М. К. С., Д. Г. Д., К. Г. Т., Н. Г. Т., Д. Н. П., Г. Н. А.) иск с правно основание чл.53, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър- ЗКИР /първоначална редакция/, сега чл. 54, ал.2 ЗКИР.

В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал. 1, т. 3 ГПК.

В писмен отговор от 22.06.2017 г. ответниците В. С. Ж., Г. Н. А., К. Г. Т. и Н. Г. Т. оспорват жалбата.

Останалите ответници П. И. Т., В. Я. Т., М. К. С., Д. Г. Д. и Д. Н. П. не вземат становище по жалбата.

С определение № 136 от 23.03.2018 г. касационното обжалване на решението е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния правен въпрос: Налице ли е правна възможност за съдебна защита и съответно допустим ли е иск за защита на правото на собственост на реална част от имот по кадастрална карта, квалифициран от съда с оглед твърденията в исковата молба като иск по чл.54, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, когато в хода на делото е извършено изменение на кадастралната карта, което не засяга твърдяната в исковата молба грешка относно неточното заснемане на една от границите на имота ?

По този въпрос настоящият състав на ВКС, ГК приема следното: Съдът квалифицира предявения иск съобразно изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Когато в нея ищецът твърди, че в кадастралната карта на населеното място грешно е отразена границата на собствения му имот с имота на посочения ответник и се моли да бъде поправена тази грешка, предявеният иск следва да се квалифицира като иск с правно основание чл.54, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Както бе прието и в т.4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, този иск по своя характер е установителен иск за собственост на реална част от имот, за която се твърди, че грешно е заснета в границите на имота на ответника /грешка в кадастралната карта/ или че въобще не е заснета като самостоятелен имот /непълнота на кадастралната карта/. Като установителен иск, условие за неговата допустимост е наличието на правен интерес на ищеца за предявяване на този иск. Такъв е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на част от имот, който е заснет в кадастралната карта в границите на имота на ответника и ответникът оспорва претендираното от ищеца право върху тази част от имота, поради което не може да се проведе процедурата по чл.54, ал.1 ЗКИР за поправяне на грешката в кадастралната карта по административен ред, без предварителното разрешаване на спора за собственост по съдебен ред. Този правен интерес не отпада, когато в хода на делото по чл.54, ал.2 ЗКИР е извършено изменение на кадастралната карта, което не засяга твърдяната в исковата молба грешка относно неточното заснемане на една от границите на имот на ищеца /тоест, когато кадастралната карта е изменена чрез промяна на друга граница на имота на ищеца, а не чрез промяна на спорната с ответника граница/.

Предвид на гореизложеното на поставения правен въпрос следва да се отговори, че когато в хода на производството по предявен иск по чл.54, ал.2 ЗКИР е извършено изменение на кадастралната карта, което не засяга твърдяната в исковата молба грешка относно неточното заснемане на една от границите на имота, правният интерес на ищеца от водене на иск по чл.54, ал.2 ЗКИР не отпада и съответно предявеният иск остава допустим.

Предвид отговора на поставения въпрос, като неправилно следва да се отмени обжалваното решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение и делото е прекратено, като е прието, че е отпаднал правния интерес на ищците за предявяване на иск по чл.54, ал.2 ЗКИР, тъй като кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, е изменена през 2014 г. и през 2016 г., при което площта на имота на ищците се е увеличила /без да е взето предвид, че това увеличение е в резултат на промяна не на граница с имота на ответниците с идентификатор 10135.2723.613, а на две от другите граници на имота на ищците с идентификатор 10135.2723.612: североизточната граница на имота, поради сключения от ищците със собствениците на имот с идентификатор 10135.2723.614 договор за доброволна делба от м.06.2016 г. и на северозападната граница на имота с имот с идентификатор 10135.2723.581. В този смисъл е изложеното на стр.1 от заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л.инж. И. Д. и обясненията на вещото лице в съдебно заседание, проведено на 13.03.2017 г. /лист 217 и лист 226 от делото на въззивния съд/.

След отмяна на решението, делото следва да бъде върнато на друг състав на въззивния съд за разглеждане и разрешаване на спора по същество.

При новото разглеждане на делото съдът следва да постави допълнителна задача на вещото лице инж. И. Д.:

1. Да даде заключение дали местността, в която се намират двата спорни имота, е била урегулирана с дворищно-регулационен план /данни, за което се съдържат в представената към заключението на вещото лице инж.И. Д. скица № 2, находяща се на лист 223 от делото на въззивния съд, в която са отразени номера на парцели- X.-1763, X.-1761/.

2. Ако е имало дворищна регулация, да посочи какви дворищно-регулационни планове са били действащи в периода от 1988 г. /при извършване на делбата по гр.д.№ 24 от 1988 г. на Варненския районен съд/ до настоящия момент, къде се е намирала границата между двата спорни имота по тези дворищно-регулационни планове и дали някой от тях е предвиждал придаване по регулация на част от парцела на ищците към парцела на ответниците или обратното.

3. Ако е имало предвидено по дворищно-регулационен план придаване по регулация, да се даде заключение дали този план е бил приложен съгласно приетото в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д.№ 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС /дали за придадените части е било заплатено предвиденото по закон обезщетение или дали тези части са били заети и владяни в продължение на повече от 10 години/ и дали е отпаднало отчуждителното действие на дворищно-регулационния план съгласно пар.8 от ПР на Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и съгласно приетото в Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по гр.д.№ 3 от 2010 г. на ОСГК на ВКС /дали е приложен плана в сроковете по пар.6, ал.2 и ал.4 ПР на ЗУТ/.

4. Да изготви комбинирана скица, на която да обозначи с различни цветове и с букви:

а/ границата между имоти с идентификатори № 10135.2723.612 и № 10135.2723.613 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, така както е нанесена тази граница към настоящия момент след всички одобрени с влезли в сила заповеди изменения и допълнения на кадастралната карта след 2008 г. /не и по геодезически измервания/;

б/ границата между имотите на ищците и на ответниците съгласно скицата за делба по гр.д.№ 24 от 1988 г. на Варненския районен съд и

в/ границата между имотите по последния приложен дворищно-регулационен план на местността, ако има такъв.

След изслушване и приемане на такова допълнително заключение ищците следва да уточнят за коя конкретно част от имота претендират да бъде установено, че са собственици- като посочат площта и точните граници на тази част по изготвената от вещото лице комбинирана скица.

Едва след изслушване и приемане на такова допълнително заключение и след горепосоченото уточнение на иска от страна на ищците, съдът би могъл да реши дали ищците са собственици на претендираната от тях част от имота, дали тази част е грешно заснета в действащата кадастрална карта на [населено място] като част от имота на ответниците и съответно дали предявеният иск по чл.54, ал.2 ЗКИР е основателен или не.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 508 от 03.04.2017 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, постановено по в.гр.д.№ 2074 от 2015 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Ключови думи
No law branches!