Р Е Ш Е Н И Е

№ 98

София, 04.07. 2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №3546 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. В. от [населено място], [община] срещу решение №876/12.02.2016г. на Окръжен съд-Благоевград, постановено по в.гр.д.№230/2015г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено в частта, с която Е. К. И. е била осъдена да преустанови действията, с които нарушава правото на собственост на Л. С. Б., М. И. В. /правоприемник на починалата в хода на процеса Е. С. Б./, К. К. Т. и Ч. К. Б. върху поземлен имот с пл.№46 от кв.7 по плана на [населено място], който имот попада в УПИ V и УПИ VI от кв.7 по плана на селото, които действия се изразяват в затваряне на сокака с входна врата откъм страната на улицата, изграждане на подпорна стена, на барбекю, както и зазидания вход към горната по-висока част на имота и да премахне последиците от неправомерните си действия, а именно премахване на входната врата, на подпорната стена, на барбекюто и осигуряване на свободен достъп до имота и вместо това предявеният по реда на чл.109 ЗС иск е отхвърлен като неоснователен.

С определение №26/22.01.2018г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК /в редакцията на тази разпоредба към момента на подаване на касационната жалба/ по въпроса какво е значението при предявените по реда на чл.109 ЗС искове на свидетелските показания, ангажирани за установяване правото на собственост, вкл. при позоваване на изтекла придобивна давност с посочване на конкретния период на отпочване на владението.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че въззивният съд е формирал неправилни изводи относно материалната легитимация на ищците като собственици на имота, тъй като не е зачел доказателствената сила на свидетелските показания, ангажирани за установяване придобиването на правото на собственост по давност. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде уважен, респ. делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В писмено становище, постъпило по делото на 19.06.2018г., претендира присъждане на направените разноски по приложен списък.

В писмен отговор в срока по чл.287 ГПК ответникът по касационна жалба Е. К. И. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага в писмени бележки, представени в проведеното по делото открито съдебно заседание. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:

Е. С. Б. /починала в хода на производството и заместена от своя наследник по закон М. И. В./, Л. С. Б. /починал в хода на производството и заместен от своите наследници по закон Л. И. Б. и И. Л. Б./, К. К. Т. и Ч. К. Б. са предявили срещу Е. К. И. иск за преустановяване на действията, с които им пречи да упражняват правото на собственост върху поземлен имот №46, находящ се в [населено място], с площ от 320кв.м., попадащ в УПИ V и УПИ VI /затваряне на сокака с входна врата откъм страната на улицата-тупик, изграждане на подпорна стена и барбекю, зазиждане на входа откъм по-високата част на имота/ и за възстановяване на предишното положение, като твърдят, че притежават правото на собственост върху имота по давност и наследствено правоприемство от С. К. Б., а ответницата е собственик на съседния УПИ III.

В подадения отговор на исковата молба ответницата Е. К. И. е оспорила предявения иск с доводи, че активната легитимация на ищците не е доказана, доколкото не са представили акт за собственост, както и с твърдения, че извършените от нея действия съответстват на издаденото разрешение за строеж.

С постановеното от първоинстанционния съд решение предявените по реда на чл.109 ЗС искове са уважени като е прието, че между страните не съществува спор за придобитото по давност и наследствено правоприемство право на собственост върху имот №46, като действията на ответника, собственик на съседния УПИ, представляват пречка за упражняване правото на собственост на предявилите иска лица, доколкото поставената врата на улицата-тупик и изградените подпорна стена и барбекю възпрепятстват достъпа и навлизат в съседния имот.

Така постановеното решение е обжалвано пред въззивния съд от Е. К. И. с твърдението, че своевременно е оспорила правото на собственост на предявилите иска лица и с оплакване, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че по този въпрос между страните не съществува спор.

С обжалваното решение въззивният съд е приел оплакването за основателно и след отмяна на решенето на първоинстанционния съд е отхвърлил предявените по реда на чл.109 ЗС искове по съображения, че предявилите иска лица не са доказали, че притежават правото на собственост върху описания в исковата молба имот.

Изложени са съображения, че в тежест на ищеца е да докаже пряко и пълно наличието на кумулативните предпоставки за уважаване на иска по чл.109 ЗС, първата от които е наличието на активна материалноправна легитимация, като е прието, че тази предпоставка по делото не е доказана.

Прието е, че наследяването от праводателя С. Б., починал на 24.01.1988г., е доказано, но не е представен акт за собственост на праводателя, а от събраните по делото гласни доказателства не е установено осъществяването на сочения придобивен способ – давност.

Прието е, че от показанията на свидетелите не може да се извлече извод за непрекъснато и необезпокоявано владение на сочения в исковата молба недвижим имот – поземлен имот с пл.№46 от кв.7 по плана на [населено място], който да попада както в УПИ V, така и в УПИ VI от кв.7 по плана на селото и то с площ от 320кв.м. Изложени са съображения, че от представените скици, вкл. изготвените такива към експертизите, се установява, че ПИ с пл.№46 попада единствено в УПИ V, но не и в УПИ VI и е с площ от 230кв.м., а не от 320кв.м., както се твърди с исковата молба, както и че наследниците на С. Б. са вписани като собственици по разписен лист единствено на УПИ V, пл.№46 в кв.7, докато УПИ VI попада в имот №41, записан на името на Н. П. и др., чужди на настоящия спор лица. Прието е, че отбелязванията в разписния лист към кадастралния план не са достатъчни да се приеме, че наследодателят на ищците е притежавал правото на собственост, а писмен акт, удостоверяващ по надлежен ред правото на собственост върху процесния имот, както на името на ищците, така и на името на техния наследодател по делото не е представен.

Изложени са също и съображения, че от гласните доказателства не може да се установи върху каква площ от дворното място /освен владението върху къщата от 1958-1960г., установено от показанията на св.Ф./ е осъществявано владение от праводателя, както и от ищците; къде се намира границата между владяното място от ищците и това, собственост на ответницата, както и че липсва яснота към кой конкретен имот са относими свидетелските показания, доколкото не е отразено съпоставянето им с данни по приложени по делото скици.

Прието е, че чрез събраните гласни доказателства не може да се извърши конкретна индивидуализация на имота, който ищците твърдят, че са владяли заедно с праводателя си необезпокоявано през последните 50 години, а следователно не може да се извърши и проверка за действията на ответника, които да нарушават правото им на собственост, тъй като остава недоказано в какъв обем е притежаваното от ищците право.

По обусловения от тези съображения въпрос за значението при предявен по реда на чл.109 ЗС иск на свидетелските показания, ангажирани за установяване правото на собственост при позоваване на изтекла придобивна давност с посочване на конкретния период на отпочване на владението, настоящият състав приема, че и при предявен по реда на чл.109 ЗС иск за защита на собствеността приложение намират установените в практиката и основани на разпоредбите на процесуалния закон правила за доказване на факта на придобиване и притежаването на правото на собственост върху засегнатия от нарушението недвижим имот, вкл. допустимото установяване на придобиване по давност на правото на собственост със свидетелски показания.

Конкретният период на отпочване на владението, както и действията, с които се установява и осъществява упражняването на фактическата власт върху един недвижим имот, обичайно се доказват със свидетелски показания, доколкото владението е факт, а не право. Дори друго лице да е посочено като собственик на имота в писмен документ /скица, отбелязване в разписен лист, нотариален акт/, това само по себе си не изключва възможността със свидетелски показания да се установи, че предявилото иск по чл.109 ЗС лице или негов праводател, са упражнявали фактическата власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години и въз основа на така установените факти и с оглед презумпцията на чл.69 ЗС да се приеме, че са придобили правото на собственост по давност. Още повече, че според трайно установената практика на ВКС /решение №70/16.08.2017г. по гр.д.№3991/2016г. на Първо ГО на ВКС/ придобивната давност е въведена в българското законодателство като основание за придобиване на вещни права с оглед виждането на законодателя, че ако едно лице през определен период от време фактически упражнява правомощията, свързани с притежание на вещно право, като собственикът бездейства и не защитава правата си, то фактическото състояние следва да бъде приравнено на юридическото.

В настоящия случай, основавайки извода си за недоказаност на твърдяното основание за придобиване правото на собственост върху имота /придобивна давност/ на липсата на писмен акт и на съдържащите се в скици и разписен лист отбелязвания, и приемайки, че чрез събраните гласни доказателства не може да се извърши конкретна индивидуализация на имота, който предявилите иска лица са владели пред последните 50 години, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Както вече беше отбелязано, фактът на владението може да се установи със свидетелски показания, които следва да се ценят в съвкупност с останалите доказателства по делото. При извършването на анализ на свидетелските показания съдът следва не само да съпоставя казаното от различните свидетели, но и да отчете времевата последователност при осъществяването на фактите, които свидетелите са възприели и възпроизвеждат пред съда.

В случая св.Ф., непосредствен съсед на имота, детайлно предава лично възприетите от него факти, свързани с упражняването на фактическата власт върху имота, намиращ се в съседство с Груевата къща, за която не съществува спор, че е идентична с притежавания от ответницата Е. К. имот, от 1951г., вкл. построяването на къща през 1958-1960г., като показанията му съдържат данни и за двора над къщата, където през 2006г. съседите построили порта в началото на сокака на дувара на Л. Б. и където именно в последствие е построено барбекю. Игнорирайки даденото от този свидетел детайлно описание на имота, въззивният съд неправилно е приел, че от събраните гласни доказателства не може да се установи върху каква площ от дворното място е осъществявано владение и къде се намира границата между вляданото място от ищците и това, собственост на ответницата. Още повече, че според този свидетел именно поради поставената на границата на имота подпорна стена и барбекю, ищците не могат да влязат в имота, за който от 1957г. знае, че е на техния баща – дядо С., а след това на наследниците.

В същия смисъл данни се съдържат и в показанията на св.А. и П., които не са обсъдено по делото.

При обсъждането и преценката на доказателствата съдът не е отчел спецификата на свидетелските показания като доказателствено средство. Не е взета предвид ограничената способност на човека /в сравнение с нагледен картен материал/ да възпроизвежда впечатленията си и да предава информация за местоположение и площи на недвижим имот. Така допуснатите от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила следва да се приемат за съществени и обосноваващи предвиденото в чл.293, ал.2 ГПК основание за отмяна на обжалваното решение, като с оглед посочените по-горе показания на свидетели се приеме, че поддържаното от предявилите иска лица основание за придобиване правото на собственост върху засегнатия от нарушението недвижим имот /изтекла придобивна давност/ е доказано – фактическата власт върху имот пл.№.46 е упражнявана явно, необезпокоявано и непрекъснато от С. Б. и неговите наследници повече от 10 години, като с предявяването на иска е осъществено и позоваване на изтекла давност.

Неоснователен е доводът на ответницата, че за придобиване право на собственост върху недвижим имот следва да се представи писмен документ. Както беше отбелязано по-горе, според трайно установената практика на съдилищата, осъществяването на фактическата власт , имащо за последица придобиване право на собственост върху недвижим имот по давност, може да се установи чрез свидетелски показания в исковия процес, дори нотариален акт по реда на чл.587, ал.2 ГПК да не е бил съставен.

За доказан следва да се приеме и фактът на извършване на действия от ответницата, които пречат на ищците да упражняват притежаваното от тях право на собственост – според показанията на св.Ф. и заключението на в.л.Т. за ищците е невъзможно да влязат в имота през сокака, който са ползвали в продължение на години, именно поради изграденото барбекю и подпорна стена – по-високата част от имота на Бозаджиеви е била достъпна с пътека, който сега свършва в барбекюто.

Обстоятелството, че барбекюто и масивната ограда са изградени след издадена виза за проектиране и строително разрешение, не обосновава извод за неоснователност на предявения по реда на чл.109 ЗС иск, тъй като по делото е установено по категоричен начин, че именно тези постройки създават пречка за безпрепятственото ползване на имота от ищците. Още повече, че визата за проектиране и строителното разрешение според заключението на в.л.К. са издадени в анрушение на чл.42, ал.3 ЗУТ за задължителни отстояния от съседен имот, а освен това в нарушение на издаденото разрешение за строеж има и навлизане в съседния имот, което е довело до изместването на стар съществуващ зид към вътрешността на УПИ V.

Ирелевантно е обстоятелството, че предявилите иска лица имат достъп до имота си и от друго място, след като по делото е установено, че са ползвали и сокака повече от 50 години за тази цел – по реда на чл.109 ЗС може да се иска преустановяване на неоснователни пречки за безпрепятственото упражняване на правото на ползване върху всяка част от един имот, независимо от обстоятелството, че за друга част от същия имот подобни пречки не съществуват.

Предвид гореизложеното след отмяна на обжалваното решение спорът следва да бъде решен по същество, като предявеният по реда на чл.109 ЗС иск бъде уважен.

С оглед изхода на спора в полза на М. И. В. следва да бъде присъдена сумата 930 лв., представляваща направените по делото разноски.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №976/12.02.2016г., постановено от Окръжен съд-Благоевград по в.гр.д.№230/2015г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл.109 ЗС Е. К. И. от [населено място], [улица], ет.1 над партера, да преустанови действията, с които нарушава правото на собственост на М. И. В., К. К. Т., Ч. К. Б., Л. И. Б. и И. Л. Б. върху поземлен имот с пл.№46 от кв.7 по плана на [населено място], [община], който имот попада в УПИ V и УПИ VI от кв.7 по плана на селото, с площ на имота от 320кв.м. и съседи: УПИ III на Е. И., улица и от две страни път, които действия се изразяват в затваряне на сокака с входна врата откъм улицата, изграждане на подпорна стена и барбекю, както и зазиждане на входа откъм горната по-висока част от имота, да премахне последиците от тези действия като премахне входната врата, подпорната стена и барбекю и осигури на М. И. В., К. К. Т., Ч. К. Б., Линка И. Б. и И. Л. Б. свободен достъп до собствения имот.

ОСЪЖДА Е. К. И. на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на М. И. В. сумата 930лв. /деветстотин и тридесет лева/, представляваща направените по делото разноски.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: