№ 73 гр. София, 05.07. 2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Райна Стоименова и като изслуша докладваното от съдията Д. гр.д. № 3228/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 16363 от 07.06.2017 г. от В. Д. Д. и Д. Р. Д., и двамата от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. В. от АК-В., против въззивно решение № 679 от 03.05.2017 г., постановено по в.гр.д. № 509 по описа за 2017 г. на Окръжен съд [населено място], ГО, с което като е потвърдено решение № 62 от 09.01.2017 г. по гр.д. № 844/2016 г. на Районен съд – Варна, е унищожен на основание чл. 31 ЗЗД по иска на Р. Д. Г. от [населено място] срещу В. Д. Д. и Д. Р. Д., и двамата от [населено място], договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 133, т. І, рег. № 2347, д. № 115/11.12.2014 г., на нотариус № 434 от НК, с район на действие - [населено място], вписан в СВ акт № 122, том LХХІV, д. № 15567, вх. рег.№ 28957/11.12.2014 г., в частта относно 2/6 ид.части от общо прехвърлените 4/6 ид.части от имот с идентификатор 10135.3515. 454.1, представляващ жилищна сграда - еднофамилна, с административен адрес: [населено място], [улица], със застроена площ 57 кв.м., на един етаж, с прилежащото избено помещение, построена в държавно дворно място, с идентификатор 10135.3515.454, при описани граници на сградата, поради това, че наследодателката на ищеца Д. К. Д. не е могла да разбира и ръководи действията си. В съдебно заседание пълномощникът на касаторите адв. В. поддържа касационните основания за недопустимост и неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК и моли същото да бъде обезсилено като недопустимо и производството по делото – прекратено, или се отхвърлят предявените искове като неоснователни. Претендира присъждането на направените по делото разноски за касационното производство.

Ответникът по касационната жалба Р. Д. Г. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Й. Р. от АК-В., в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а въззивното решение като допустимо и правилно бъде оставено в сила от касационната инстанция. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, с цена на иска над 5 000 лв.

С определение № 18/09.01.2018 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по правни въпроси от материално и процесуално естество, които са от значение за изхода на делото и които са свързани с приложението на чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, както следва: за задължението на съда по чл. 12, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 ГПК да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка, да съобрази доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение и за изложи мотиви затова и в частност при преценката дали дееспособното лице, сключило договора е могло при сключването му да разбира или ръководи действията си, която е определяща при основателността на предявен иск по чл. 31, ал. 2 ЗЗД, длъжен ли е съдът изцяло да се довери на заключенията на експертите по послесмъртните експертизи/т.е. определящи са медицинските критерии/, или следва да направи преценката, съобразявайки освен медицинските, още и житейските и юридически критерии, разглеждайки заключенията на приетите медицински експертизи заедно с всички други ангажирани по делото доказателства, относими към преценката за състоянието на лицето към релевантния момент; както и материалноправният въпрос за възможността наследникът на увредения да предяви иск по чл. 31, ал. 2 ЗЗД, ако не е поискано поставянето му/на увредения/ под запрещение и в частност – начинът на обективиране на волеизявлението на лицето – чрез полагане на пръстов отпечатък, съставлява ли част от съдържанието на договора, подлежаща на преценка от съда при проверката на условието по чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, както и при предявен иск по чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, положен от лицето пръстов отпечатък вместо подпис в договора, може ли да се счита за доказателство за недееспособността на лицето, произлизащо от същия договор по смисъла на чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и в тази хипотеза следва ли съдът да изследва причината, наложила удостоверяване на волята на лицето посредством полагане на пръстов отпечатък, когато това се сочи от ищеца като предпоставка по см. на чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и доказателство за недееспособност на лицето, което произлиза от този договор. Процесуалноправните въпроси са допуснати на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а правните въпроси от материално естество са допуснати на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На процесуалноправните въпроси за задължението на съда по чл. 12, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 ГПК да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка, да съобрази доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение и за изложи мотиви затова и в частност при преценката дали дееспособното лице, сключило договора е могло при сключването му да разбира или ръководи действията си, която е определяща при основателността на предявен иск по чл. 31, ал. 2 ЗЗД, длъжен ли е съдът изцяло да се довери на заключенията на експертите по послесмъртните експертизи/т.е. определящи са медицинските критерии/, или следва да направи преценката, съобразявайки освен медицинските, още и житейските и юридически критерии, разглеждайки заключенията на приетите медицински експертизи заедно с всички други ангажирани по делото доказателства, относими към преценката за състоянието на лицето към релевантния момент, следва да се дадат отговорите, които се съдържат в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 698 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 14/2010 г., ІІІ г.о., решение № 313 от 22.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1409/2010 г., ІV г.о., решение № 72 от 08.04.2016 г. на ВКС по гр.д. № 5357/2015 г., ІV г.о., както и служебно известните на съда, в които съдебната практика е уеднаквена принципно - при значително по-широка формулировка на процесуалноправния въпрос, а именно - решение № 217/9.06.2011 г. по гр. дело № 761/2010 г. на ВКС, IV г.о, решение № 8 от 20.02.2013 г. по гр.д. № 470/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 24 от 28.01.1.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на ВКС, І г.о., решение № 388 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о. В тях е прието, че съобразно изискванията на чл. 12 и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението всички доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Съдът е длъжен да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка, да съобрази доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение и за изложи мотиви затова и в частност при преценката дали дееспособното лице, сключило договора, е могло при сключването му да разбира или ръководи действията си, която е определяща при основателността на предявен иск по чл. 31, ал. 2 ЗЗД, съдът е длъжен да съобрази всички съотносими, установени към релевантния момент обстоятелства, които биха били от значение за формиране на волята за осъществяване на процесната сделка - възраст, здравословно състояние, начин на живот, различни зависимости, включително и от трети лица и други като при преценката си следва да отчете значението на всички ангажирани по делото доказателства /писмени документи, свидетелски показания, експертизи, обяснения на страните/, съобразно изискванията на чл.235 и сл. ГПК, без да е длъжен да дава превес на заключенията на медицинските експертизи. Последните не могат да бъдат определящи, а тяхната тежест, преценена съобразно правилата на чл.195 и сл. ГПК, е колкото тази на всяко едно от съотносимите по делото доказателства и при постановяване на съдебния акт те следва да се разглеждат в съвкупност с всички други ангажирани по делото доказателства, които имат значение за решаване на спора. Съдът не е длъжен да възприеме показанията на свидетелите и заключенията на вещите лица, но следва да изложи аргументи защо ги изключва от доказателствения материал/недопустими ли са или ирелевантни/, защо не ги кредитира, или дори да ги кредитира, какво възприема за установено по вътрешно убеждение при съвкупна преценка на всички доказателства. Тази установена съдебна практика по приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК се възприема и от настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение.

Относно поставения материалноправният въпрос за възможността наследникът на увредения да предяви иск по чл. 31, ал. 2 ЗЗД, ако не е поискано поставянето му/на увредения/ под запрещение и в частност – начинът на обективиране на волеизявлението на лицето – чрез полагане на пръстов отпечатък, съставлява ли част от съдържанието на договора, подлежаща на преценка от съда при проверката на условието по чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, както и при предявен иск по чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, положен от лицето пръстов отпечатък вместо подпис в договора, може ли да се счита за доказателство за недееспособността на лицето, произлизащо от същия договор по смисъла на чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и в тази хипотеза следва ли съдът да изследва причината, наложила удостоверяване на волята на лицето посредством полагане на пръстов отпечатък, когато това се сочи от ищеца като предпоставка по см. на чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и доказателство за недееспособност на лицето, което произлиза от този договор, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира следното:

Основанието за унищожаемост по чл. 31 ЗЗД е налице тогава, когато едната страна, макар и дееспособна към момента на сключване на атакуваната сделка, не е могла да разбира или да ръководи действията си. Без значение е продължителността на това състояние. Определящо е състоянието на лицето към момента на извършване на сделката и по-специално - дали това състояние е било такова,че да позволи на сключилия сделката да действа съзнателно и разумно, така че да може свободно, без външна намеса за формира и да изрази волята си. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД унищожението на договор, сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. Тази законова норма изисква недееспособността да произтича от съдържанието на самия договор като сключването му да е лишено от всякаква житейска и правна логика и съдържанието му да свидетелства за неспособността на страната да действа разумно, напр. личат налудни мотиви, съдържат се безсмислени изисквания и др. Тогава, когато вместо подпис на договора, лицето е положило пръстов отпечатък, този факт не може да се счита за доказателство за недееспособността на лицето, произлизащо от същия договор по смисъла на чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Неспазената форма на договора – положен пръстов отпечатък, вместо подпис, тогава когато лицето не е неграмотно или недъгаво, е основание за нищожност на сделката по смисъла на чл. 576, вр. с чл. 579, ал. 2 ГПК, а не за унищожаемост по чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на обжалваното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

При така дадените отговори на поставените процесуалноправни и материалноправен въпроси, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира оплакванията на касаторите за неправилност на въззивното решение за основателни.

Неснователни са оплакванията за недопустимост на въззивното решение, поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл. чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Правилно въззивният съд е приел, че искът е допустим, тъй като са изпълнени условията на чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД – допустим е иск за унищожаване на договор, сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си и след смъртта му, ако доказателството за недееспособността произлиза от същия договор. Този иск би бил недопустим след смъртта на лицето само ако преди смъртта му не е било поискано поставянето му под запрещение.

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че иска с правно основание чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, е основателен и го е уважил, като е прогласил за унищожаем по иска на Р. Д. Г. от [населено място] срещу В. Д. Д. и Д. Р. Д., и двамата от [населено място], договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 133, т. І, рег. № 2347, д. № 115/11.12.2014 г., на нотариус № 434 от НК, с район на действие - [населено място], вписан в СВ акт № 122, том LХХІV, д. № 15567, вх. рег.№ 28957/11.12.2014 г., в частта относно 2/6 ид.части от общо прехвърлените 4/6 ид.части от имот с идентификатор 10135.3515. 454.1, представляващ жилищна сграда - еднофамилна, с административен адрес: [населено място], [улица], със застроена площ 57 кв.м., на един етаж, с прилежащото избено помещение, построена в държавно дворно място, с идентификатор 10135.3515.454, при описани граници на сградата, поради това, че наследодателката на ищеца Д. К. Д. при изповядване на сделката не е могла да разбира и ръководи действията си. Приел е, че ищецът Р. Г. и ответникът В. Д. са наследници по закон на Д. К. Д. – нейни синове, която е починала на 15.02.2015г., като приживе на 11.12.2014 г., с нотариален акт № 133/2014 г. тя продала на ищеца 4/6 идеални части от процесния имот в [населено място], за сумата от 9 000 лв. От данните по делото и основно от заключенията на изслушаните съдебно психиатрични експертизи, изготвени след смъртта на Д. К. Д., съдът е приел, че прехвърлителката Д. към момента на изповядване на сделката/11.12.2014 г./ е страдала от „Глобарна съдова деменция“, като признаците за това заболяване датират от 2006 година, когато тя е получила и първия исхемичен мозъчен инсулт, което заболяване й е пречило да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи, тъй като тази болест води до тежки нарушения на паметта, интелекта, вниманието, речта и се характеризира с т.нар. дискутивни функции. В тази връзка съдът е приел, че именно поради това заболяване, а не поради двигателен недъг, Д. Д. вместо подпис е положила отпечатък от десния си палец при условията на чл. 579, ал. 2 ГПК, поради което е приел за основателен предявеният иск с правно основание чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД и го е уважил.

По съществото на спора Върховният касационен съд в настоящия си състав намира касационната жалба за основателна, а въззивното решение неправилно на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Съдът е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, за унищожаемост на покупко-продажба от 11.12.2014 г., в частта относно 2/6 ид.части от общо прехвърлените 4/6 ид.части от имот, представляващ еднофамилна жилищна сграда в [населено място], като сключена от недееспособно лице. Искът е предявен от наследник на лицето след неговата смърт, позовавайки се на неговата недееспособност, произлизаща от самата сделка.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.1 ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. За да се допусне унищожаване на договора на това основание, е необходимо лицето, което го е сключило, да е напълно дееспособно, т.е., да не е поставено под запрещение. Опорочаващият факт е, че волеизявлението е извършено в момент, в който лицето не е могло да ръководи действията си, понеже се е намирало в състояние, обуславящо поставянето му под запрещение /поради слабоумие или душевна болест/.

В настоящия случай данните сочат, че приживе наследодателката на ищеца и първия ответник - Д. К. Д. не е поставяна под запрещение, т.е. била е дееспособна по смисъла на закона. Приетите заключения по допуснатите послесмъртни първоначална и повторна съдебно-психиатрична експертиза сочат, че по медицински критерий към датата на изповядване на сделката 11.12.2014г. Д. Д. не е могла да разбира свойството и значението на извършеното от нея и да ръководи постъпките си, поради заболяването й - глобарна съдова деменция, обуславяща едновременно “продължително разстройство на съзнанието” и “умствена недоразвитост”. Въззивният съд е приел, че събраните гласни доказателства в полза на страните са противоречиви, но е кредитирал тези, които са в синхрон със заключенията на експертите – на св. Н. Я., Д. Г. и В. Д.. За да уважи иска, изцяло е възприел заключенията, както на единичната, така и на повторната съдебно-психиатрични експертизи като компетентно изготвени и обосновани на база професионалния опит на вещите лица, въз основа на което е направил и решаващия си извод, че към момента на сделката /11.12.2014г./, Д. К. не е могла да разбира и ръководи действията си, тъй като е страдала от съдова деменция /деменция при мозъчно-съдова болест/, настъпила в резултат на прекаран исхимичен мозъчен инсулт през 2006 година като неправилно е приел, че удостоверяване сключването на договора посредством поставяне на отпечатък от десния палец, вместо подпис, представлява доказателство по смисъла на чл.31, ал.2, пр. 2 ЗЗД за недееспособността на същата към него момент.

Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗЗД унищожаване на такъв договор може да се иска след смъртта на лицето само в два случая – ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за недееспособността произтича от същия договор. Между страните не се спори, че приживе на наследодателката не е имало висящо съдебно производство за поставянето й под запрещение. В случая не е налице и втората хипотеза на този законов текст. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД изисква недееспособността да произтича от съдържанието на самия договор. След прочит на процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот, настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. приема, че в съдържанието на договора липсват елементи, които да свидетелстват или да създават предположение за недееспособност на продавача. Уговорената продажна цена от 9 000 лв. е занижена/данъчната оценка на продаваните идеални части от имота е 22 427 лв./, но като се има предвид, че сделката е извършена между майка и син, то тази цена не може да се приеме за занижена до степен водеща до недействителност на договора, същият е стандартен и в него липсват някакви необичайни клаузи, поради което не може да се направи извод, че при извършване на сделката Д. К. Д. като продавач не е разбирала свойството и значението на постъпките си и не е могла да ръководи действията си. В приложеният договор за покупко-продажба от 11.12.2014г., обективиран в нотариален акт, вместо подписа на продавач, съдържа отпечатък от десния палец на Д. Д.. Съгласно чл. 579, ал. 2 ГПК, когато някое от участващите лица в нотариалното производство не може да подпише акта поради неграмотност или недъгавост, прилага се чл. 189 ГПК, като актът не се приподписва от свидетели. Член 189 ГПК определя в кои случаи документа вместо подпис трябва да носи отпечатък от десния палец на лицето, от което е издаден, а това е само, когато то е неграмотно, но препращащата норма на чл. 579, ал. 2 ГПК включва и „недъгавост”. Но тези факти не сочат, че договорът е лишен от всякаква житейска и правна логика, както и че съдържанието му свидетелства за неспособността на лицето да действа разумно. В случая от показанията на св. Ю. К., нотариус, изповядал сделката, се установява, че в кантората й бил представен проектът за нотариален акт за продажбата на имота от адв. Т. У., на сделката присъствали адв. У., В. като купувач, неговата съпруга и Д. като продавач. На въпроса й защо вместо подпис е положила отпечатък от десния си палец, Д. й отговорила, че има костно заболяване на ръката, което й пречи да подпише акта, поради което е положила отпечатък, като отговорите на въпросите й от страна на прехвърлителката били адекватни. В тази насока са и показанията на личния й лекар д-р И. В.. Тези факти не сочат, че договорът е лишен от всякаква житейска и правна логика, както и че съдържанието му свидетелства за неспособността на лицето да действа разумно В тази връзка следва да се отбележи, че когато сделката е опорочена, поради недействителност на нотариалното удостоверяване – полагане на отпечатък, вместо подпис, когато не са налице условията на чл. 579, ал. 2 ГПК, се касае за нищожност на нотариалното удостоверяване на основание чл. 576, вр. с чл. 579, ал. 2 ГПК, а не за унищожаемост на сделката на основание чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. В конкретния случай неспазената форма на договора – положен отпечатък на десния палец, а не подпис от страна на лицето, тогава когато то не е неграмотно или недъгаво, е основание за нищожност на сделката по смисъла на чл. 576, вр. с чл. 579, ал. 2 ГПК, а не доказателство по смисъла на чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД за недееспособността му към този момент, както неправилно е приел въззивният съд в обжалваното решение. Тези изводи на Варненския окръжен съд в обжалваното решение № 679 от 03.05.2017 г. по в.гр.д. № 509/2017 г. са необосновани от фактическа и правна страна и са довели до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт за основателност на предявеният иск с правно основание чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. След отмяна на неправилното решение на въззивния съд при наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, спорът следва да се пререши в противен смисъл с оглед правомощията на ВКС по чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, като бъде постановено ново решение по съществото на гражданско правния спор, с което предявеният иск с правно основание чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, за прогласяване за унищожаем по иска на Р. Д. Г. от [населено място] срещу В. Д. Д. и Д. Д. Р., и двамата от [населено място], договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 133, т. І, рег. № 2347, д. № 115/11.12.2014 г., на нотариус № 434 от НК, с район на действие - [населено място], вписан в СВ акт № 122, том LХХІV, д. № 15567, вх. рег.№ 28957/11.12.2014 г., в частта относно 2/6 ид.части от общо прехвърлените 4/6 ид.части от имот с идентификатор 10135.3515. 454.1, представляващ жилищна сграда - еднофамилна, с административен адрес: [населено място], [улица], със застроена площ 57 кв.м., на един етаж, с прилежащото избено помещение, построена в държавно дворно място, с идентификатор 10135.3515.454, при описани граници на сградата, поради това, че наследодателката на ищеца Д. К. Д. при изповядване на сделката не е могла да разбира и ръководи действията си, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

При този изход на делото, на касаторите следва да бъдат присъдени поисканите и направени по делото разноски в размер на 1 223, 73 лева, съобразно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 679 от 03.05.2017 г., постановено по в.гр.д. № 509 по описа за 2017 г. на Окръжен съд [населено място], ГО, и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Р. Д. Г. от [населено място] срещу В. Д. Д. и Д. Р. Д., и двамата от [населено място], с правно основание чл. 31, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, за унищожаване на договор за покупко – продажба, сключен между Д. К. Д., починала на 15.02.2015 г. като продавач, и В. Д. Д., по време на брака му с Д. Р. Д., като купувач, обективиран в нотариален акт № 133, т. І, рег. № 2347, д. № 115/11.12.2014 г., на нотариус № 434 от НК, с район на действие - [населено място], вписан в СВ акт № 122, том LХХІV, д. № 15567, вх. рег.№ 28957/11.12.2014 г., в частта относно 2/6 ид.части от общо прехвърлените 4/6 ид.части от имот с идентификатор 10135.3515. 454.1, представляващ жилищна сграда - еднофамилна, с административен адрес: [населено място], [улица], със застроена площ 57 кв.м., на един етаж, с прилежащото избено помещение, построена в държавно дворно място, с идентификатор 10135.3515.454, при описани граници на сградата, поради това, че прехвърлителката Д. К. Д. не е могла да разбира и ръководи действията си.

ОСЪЖДА Р. Д. Г. от [населено място] да заплати на В. Д. Д. и Д. Р. Д., и двамата от [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 1 223, 73 лева /хиляда двеста двадесет и три лв. и 73 ст./.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: