№87

София, 05.07.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4028 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 22029 от 31.07.2017 г. на [фирма], [населено място] чрез пълномощника му адвокат Б. Ж. против решение № 1049 от 26.06.2017 г., постановено по гр.д. № 1070 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 631 от 17.02.2017 г. по гр.д. № 5057/2016 г. на Районен съд-Варна, X.-ти състав за уважаване на предявения от В. П. М. против [фирма], [населено място] отрицателен установителен иск за собственост по отношение на поземлен имот с идентификатор 10135.2575.694 с площ от 820 кв.м., находящ се в [населено място], [улица]

В. П. М. чрез пълномощника си адвокат Д. Г. оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски, а третото лице-помагач на ответното дружество Р. В. К. не изразява становище

С определение № 144 от 20.03.2017 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: отпадат ли правата на последващ приобретател, чийто праводател е придобил имота преди вписване на исковата молба по чл.29 ЗЗД и който не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението за унищожаване на договора между собственика и първия приобретател и при спор установена ли е фактическа власт върху имот от лице, което се позовава на придобивна давност, какво е правното значение на обективираните в договор, обуславящ частно правоприемство, волеизявления за предаване на владението и тече ли придобивна давност за последващ приобретател на имот по време на висящ процес за унищожаване на основание чл.29 ЗЗД на придобивното основание на негов предходен праводател.

Въпросите са относими към настоящия правен спор, по който въззивният съд е приел за установено, че с договор за покупко-продажба от 04.04.2008 г. П. Т. Паунова е прехвърлила процесния имот на М. А. Б., който /заедно със съпругата си/ го е продал на 24.11.2008 г. на Р. В. К., от когото ответното дружество го е закупило с договор от 13.10.2011 г. Договорът за покупко-продажба от 4.04.2008 г. между П. Т. П. и М. А. Б. е унищожен на основание чл.27 вр. чл.29 ЗЗД с влязло в сила на 5.12.2014 г. решение по гр.д. № 1872/2010 г. на В., постановено по вписана на 1.11.2010 г. искова молба на П. П. /заместена от наследника си по закон Т. С. С., чийто правоприемник по договор за покупко-продажба от 13.05.2015 г. е ищцата/ против М. и Н. Б..

При тези факти съдът е приел, че ответното дружество не се легимира като собственик въз основа на договора за покупко-продажба от 13.10.2011 г., като е изложил съображения, че макар ответникът и праводателят му Р. К. да не са били страни по гр.д. № 1872/2010 г. по описа на В. и да не са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението, то неоснователна е тезата, че спрямо дружеството придобивният договор на първия прибретател М. Б. не е унищожен, а е действителен. Отмяната, унищожаването или развалянето на придобивното основание имат обратно действие по отношение на всички лица до момента на сключването му. Установи ли се, че праводателят е придобил собствеността на нищожно или унищожаемо основание, отпадат правата и на третото лице без оглед на това дали е било добросъвестно. При уважаване на иска отпадат с обратна сила не само правата на приобретателя по атакуваната сделка, но и на последващите приобретатели. Само в изрично посочени случаи ако актът, от който черпи права последващият приобретател е вписан преди вписване на исковата молба на първия отчуждител, обратното действие на унищожаването ще се ограничи само в отношенията между страните по унищожаемата сделка, без да засегне правата на третите лица последващи приобретатели. Такова оповестително-защитно действие има вписването на искови молби по чл.33 от ЗЗД, но не и по чл.29 и чл.31 от ЗЗД. Приобретателят на чужд имот не може да стане собственик, макар и да черпи права от вписан акт. Това е така, защото обратното действие на унищожаването на правните сделки има сила не само между страните по атакуваната сделка, но и по отношение на трети лица, тъй като никой не може да прехвърли право, което няма и отпадне ли правото на праводателя, отпада правото и на приобретателя. Следователно, с отпадане правата на М. Б., са отпаднали правата и на следващите правоприемници – на Р. К., съответно на [фирма]. Дружеството ответник поради това не е собственик на имота на основание правна сделка. Последната не е произвела вещно прехвърлително действие по отношение правото на собственост, поради отпадане с обратна сила на правата на праводателя му /в аналогичен смисъл Решение № 491 от 7.07.2010 г. по гр.д. № 1348/2009 г. на ВКС, I ГО/. Правото на собственост се е върнало в патримониума на П. П., а по настъпилото универсално правоприемство – на наследника й Т. С., който валидно е го прехвърлил на ищцата В. М..

Съдът е намерил за неоснователно и заявеното при условията на евентуалност възражение за придобивна давност при присъединяване владението и на праводателя на ответното дружество Р. К. от 25.11.2008 г. Макар владението да е добросъвестно, не е установено дружеството да е установило фактическа власт върху имота, тъй като обективният признак на владението изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на собственика, като не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот - да осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. В случая спорен по делото е факта на установяване на владението върху имота от страна на дружеството ответник, съответно упражняването му. Съдът е счел, че представеният в тази връзка Протокол за предаване на владение от 13.12.2011 г., като частен документ по смисъла на чл.180 ГПК, установява единствено, че изявленията, които се съдържат в него, изхождат от тези лица. Единствено този факт се установява и от показанията на свидетеля С. Й.. За релевантните факти на предаване на фактическата власт и за упражняването й върху имота чрез конкретни фактически действия върху него по обезопасяването му, облагородяването му, препятстване на достъпа до него по делото и т.н. липсват доказателства, както по отношение на дружеството ответник, така и за праводателя му К.. Тези обективни факти не се установяват и от показанията на свидетелите С. Й. и И. Й., които съдът е преценил при условията на чл. 172 от ГПК. Показанията на С. Й. са еднократни, неконкретни, вътрешно противоречиви /“не мога да се сетя дали Р. тогава му даде ключ“ – „Мисля, че тогава Р. му даде ключ“; „точно кога съм ходил не мога да се сетя“ – „срещата стана през 2011г.“/ и са посредствени, а показанията на И. Й. са също инцидентни, датират от м. май 2016 г. и установяват, че управителят на ответното дружество не знае дали в жилищната сграда, изградена в имота, живее някой /по повод среща с живущ в сградата, който да свърже с работодателя си с оглед инвестиционни намерения в имота - “Той ми спомена, че би трябвало да има някой да обитава имота“/, както и че същият не разполага с ключ за имота /“…не съм проверявал дали входната врата е заключена и не съм влизал в имота; звънял съм на вратата“/. Същевременно от показанията на свидетеля И. се установява, че ключа за имота се намира в Т., откакто е починала майка му и че през последните 6-7 години други хора в имота не е виждал. Този свидетел е непосредствен съсед на имота, който живее трайно в имота си от 1980 г. и поддържа пълноценни съседски отношения с ползвателя на жилищната сграда в спорния имот. Съдът е кредитирал тези показания като обективни, непосредствени, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Приел е, че ответното дружество не е установило обективния факт на установяване и упражняване на фактическа власт върху имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС, нито че владението на ответника, нито на праводателя му в сочения период от време, са притежавалите описаните необходими признаци, за да породи присъщата си придобивна последица давността.

По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса отпадат ли правата на последващ приобретател, чийто праводател е придобил имота преди вписване на исковата молба по чл.29 ЗЗД и който не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението за унищожаване на договора между собственика и първия приобретател.

Законът придава различно действие на вписването на исковата молба, с оглед предмета на спора. По принцип вписването на искови молби има оповестително действие /освен ако специална норма не му придава защитно действие/ като дава гласност на правния спор и оповестително-защитно действие само спрямо лица, черпещи права от същия праводател /трети лица/. При оповестително действие на вписването се прилагат правилата: „никой не може да прехвърли право, което няма“ или „отпадне ли правото на праводателя, отпада и правото на приобретателя“. Такъв е ефектът на вписването на исковата молба и по чл.29 ЗЗД. Ако договорът бъде унищожен, отпадат правата и на приобретател, който придобил имота преди вписване на исковата молба. Такъв приобретател, който не е участвал в правния спор, не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението за унищожаване на договора между прехвърлителя и първоначалния приобретател, но отпадането на правата му се свързва не със силата на пресъдено нещо на решението, чийто предмет е съществуването /респ.несъществуването/ на потестативното право, което е упражнено с предявяването на иска. То е следствие от конститутивното действие на съдебното решение, с което е уважен иска за унищожаване на договор, съставляващо негова гражданскоправна последица. Чрез конститутивното си действие съдебното решение става юридически факт, който създава, изменя или прекратява гражданското правоотношение и всички лица, за които този юридически факт е правнорелевантен са длъжни да го зачитат, т.е. не могат да оспорват материалноправната промяна, следствие от конститутивното действие на съдебното решение.

По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса при спор установена ли е фактическа власт върху имот от лице, което се позовава на придобивна давност, какво е правното значение на обективираните в договор, обуславящ частно правоприемство, волеизявления за предаване на владението и тече ли придобивна давност за последващ приобретател на имот по време на висящ процес за унищожаване на основание чл.29 ЗЗД на придобивното основание на негов предходен праводател.

Изявлението за предаване на владението от прехвърлителя на приобретателя, обективирано при сключване на договора между тях, удостоверява, че приобретателят придобива владението и осъществява фактическата власт чрез прехвърлителя, който продължава да ползва имота, но вече като държател. Ако договорът бъде унищожен на основание чл.29 ЗЗД, се счита, че владението не е било предавано и съответно лицето, което се позовава на придобивна давност следва да установи, че упражнява фактическа власт върху имота.

По време на висящ процес по чл.29 ЗЗД, предявен от прехвърлителя срещу първия придобретател, давност ще тече за последващ приобретател, придобил правата си преди предявяване на иска или вписване на исковата молба по чл.29 ЗЗД и който не е страна в процеса и не е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното решение за унищожаване на придобивното основание на неговия пряк или опосреден праводател.

По основателността на касационната жалба:

С оглед отговора на въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване, въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Неоснователен е доводът в касационната жалба, че на касаторът не може да бъде противопоставено решението за унищожаване на договора за покупко-продажба от 4.04.2008 г. между П. Т. П. и М. А. Б., тъй като не е обвързан от силата на пресъдено нещо. На ответника се противопоставя не силата на пресъдено нещо, а конститутивното действие на съдебното решение, което го задължава да приеме, че прикрепените към него правни последици са настъпили, а именно, че са отпаднали правата на праводателя му, поради което дружеството е придобило имота от несобственик. Доколкото касаторът не е обвързан от силата на пресъдено нещо, същият е можел да установи в настоящия процес, че П. П. /заместена от наследника си по закон Т. С. С./ не е имала потестативното право да иска унищожаване на основание чл.29 ЗЗД на сключения с М. Б. договор за покупко-продажба, но подобни доводи по делото не са релевирани.

Неоснователни са и доводите относно изводите на съда по наведеното евентуално придобивно основание, касаещи необсъждане от съда на писмените доказателства, касаещи предаване на владението. При частното правоприемство изявлението в договора на прехвърлителя, че предава владението на приобретателя установява факта на изгубване на владението от първия и установяването му от втория въз основа на изразена за това воля и има правно значение само доколкото фактическата власт върху имота не се упражнява от трето лице. Ако прехвърлителят продължи да упражнява фактическа власт той вече има качеството държател, тъй като държи имота за приобретателя. След като обаче договорът между двамата е унищожен, счита се не само, че собствеността не е прехвърляна, но и че не се е осъществил факта на предаване на владението. В този случай, за да се осъществи придобивният способ по някоя от хипотезите на чл.79 ЗС следва приобретателят в действителност да упражнява фактическа власт върху имота и владението му да не е опорочено, т.е. да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно, явно.. В случая доказателствата не установяват установено от дружеството или неговия пряк праводател постоянно владение, т.е фактическа власт, при която владелецът да е в състояние във всеки момент когато пожелае да може да реализира владелческата си власт съобразно предназначението на вещта, без друго лице да е започнало да извършва тези действия и да е лишил владелеца от владението му. Свидетелските показания установяват, че започната, но незавършена в груб строеж постройка /поради което същата не съставлява самостоятелен обект на вещни права и не може да бъде предмет на владение отделно от терена/ е обитавана първоначално от прехвърлителката П. П., а впоследствие от наследника й Т. С.. Извършването на владелчески действия от трето лице означава, че владението на касатора е било опорочено /не е било постоянно/, поради което не е годно да породи последиците на придобивната давност.

С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да възстанови на В. П. М. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 1500.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Д. Г..

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1049 от 26.06.2017 г., постановено по гр.д. № 1070 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Варна.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.5, съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Б. Ж. да заплати на В. П. М., [населено място], [улица], адвокат Д. Г. разноски за настоящото производство в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: