Р Е Ш Е Н И Е

№ 96

София, 05.07.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №3758 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№11363/07.08.2017г., подадена от С. А. Л. и Л. П. Л., двамата от [населено място], срещу решение №V-64/03.07.2017г., постановено от Бургаския окръжен съд, Пети въззивен граждански състав по в.гр.д.№682/2017г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е отхвърлен предявеният иск за приемане за установено по отношение на И. С. И. и С. Н. И., че С. А. Л. и Л. П. Л. са собственици на 58кв.м. от имот с идентификатор 66528.501.81 по КККР на [населено място], защриховани в жълт цвят на скицата към заключението на в.л.И. Б., приподписана от съда, и за осъждане на И. С. И. и С. Н. И. да предадат владението върху процесните 58кв.м.

Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и молят същото да бъде отменено. Излагат съображения, че изводът на въззивния съд, че одобреният през 1988г. дворищно-регулационен план не е приложен и отчуждителното му действие е отпаднало, е неправилен. Поддържат, че в конкретния случай приемането на регулационния план от 1988г. и промяната на вътрешната регулационна линия между двата съседни парцела, собственост към онзи момент изцяло на държавата, не води до промяна в правото на собственост, липсва вещнопрехвърлителен ефект на регулацията, който би отпаднал при неприложен план, както и каквото и да е отчуждително действие, с оглед на което считат, че дворищнорегулационният план следва да се приеме за приложен от момента, в който е настъпила трансформацията на регулационните линии в имотни, т.е. с влизане на плана в сила. Поддържат, че в подобна хипотеза преместването или непреместването на оградата не е предпоставка за приложението на регулационния план.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба И. С. И. и С. Н. И. изразяват становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излагат в проведеното по делото открито съдебно заседание и в представени писмени бележки.

С определение №147/27.03.2018г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК /в редакцията на разпоредбата към датата на подаване на касационната жалба/ по въпросите има ли отчуждително действие влезлия в сила дворищно-регулационен план по ЗТСУ и може ли да се приеме, че регулацията не е приложена поради незаемане на придаваемата част от единия имот към другия и отчуждителното действие на плана е прекратено по силата на §8, ал.1 ПЗР на ЗУТ в хипотеза, при която собственикът на урегулираните с плана имоти, от единия от които се придава площ към другия, е един и същ и конкретно в случаите на имоти-държавна собственост, и запазва ли се отчуждителното действие за придаваемата част от единия към другия имот при последваща промяна на собствеността и продажба от държавата на единия УПИ на друго лице; възниква ли задължение за уреждане на регулационни сметки, за прилагане на регулацията, между новите собственици на УПИ, след като всеки един от приобретателите е заплатил цената на конкретния УПИ на предходния един и същи собственик на двете УПИ; непоставянето или непреместването на ограда по вътрешната регулационна линия между два УПИ, собственост на едно и също лице, основание ли е да се приеме, че не е приложен влезлия в сила план за регулация по отношение тези УПИ поради незаемане на придадената площ от единия имот, докато е налице единство на собственика, а впоследствие при преминаване на собствеността в патримониума на различни лица и непоставянето, респ. непреместването на оградата по регулационните линии на имота въпрос на заемане на придаваемата част като основание за приложение по плана ли е или е въпрос на владение на реална част от чуждия парцел.

По така поставените въпроси настоящият тричленен състав на Първо ГО на ВКС приема следното:

Когато при действието на ЗТСУ се извършва изменение на влязъл в сила дворищно-регулационен план, при което от един имот, собственост на определено лице /в случая държавата/ се придава площ към съседен имот, собственост на същото лице, промяната в границите между двата имота настъпва от момента на влизане на плана в сила. Задължение за уреждане на регулационни сметки в подобна хипотеза не възниква. Действието на този план се запазва при последваща промяна на собствеността и продажба от държавата на единия от урегулираните имоти на друго лице, като регулацията се счита приложена независимо дали придадената част е заета. В подобна хипотеза след извършено от държавата разпореждане с урегулираните имоти, и за новите собственици не възниква задължение за уреждане на регулационни сметки във връзка с изменението на регулационния план, което е извършено докато и двата имота са били държавна собственост, след като всеки един от тях е заплатил цената на конкретния урегулиран имот на предходния един и същи собственик на двата имота /в случая на държавата/.

Непоставянето на ограда по вътрешната регулационна линия, както и непреместването на съществуващата ограда по новата вътрешна регулационна линия между два съседни урегулирани имота, собственост на едно и също лице, не е основание да се приеме, че влезлият в сила план за регулация по отношение на тези имоти не е приложен поради незаемане на придадената площ от единия имот, докато е налице единство на собственика, тъй като регулацията се счита приложена в тази хипотеза от момента на влизане на плана в сила. При последващо преминаване на собствеността в патримониума на различни лица, непоставянето, респ. непреместването на оградата по регулационните линии на имота следва да се свърже с възможността за придобиване на реална част от урегулиран имот по давност, а не с приложението на плана по смисъла на §8, ал.1 ПЗР на ЗУТ.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:

С. А. Л. и Л. П. Л. са предявили против И. С. И. и С. Н. И. по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението върху терен с площ от 58 кв.м., реална част от УПИ IV-30 в кв.11 по плана на [населено място], [община], попадаща в имот с идентификатор 66528.501.81 по КК на Синеморец с твърдението, че са придобили правото на собственост върху УПИ IV-30 по договор за покупко-продажба /н.а.№139 от 25.09.2001г./, с площ от 570кв.м., който имот е нанесен в кадастралната карта с идентификатор 66528.501.82 с площ от 455кв.м. поради погрешно заснемане на процесните 58 кв.м. в имота на ответниците.

В обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е неоснователен.

Прието е, че предявилите иска лица са закупили от А. Ц. на 25.09.2001г. /н.а.№139, том III, рег.№2212, дело №458/ дворно място с площ от 570кв.м., съставляващо УПИ IV-30 в кв.11 по плана на Синеморец, идентичен с имот с идентификатор 66528.501.82 по КК на населеното място, който имот на север граничи с УПИ III-31, идентичен с имот с идентификатор 66528.501.81.

По отношение имота на ответниците въззивният съд е приел, че на 27.01.1983г. в полза на И. Г. П., майка на И. С. И., е отстъпено право на строеж върху държавна земя за изграждане на жилищна сграда в държавен парцел III по плана на Синеморец, с посочена площ на парцела 930кв.м., а по силата на договор за покупко-продажба на имот-частна държавна собственост, сключен на 23.01.1998г., И. С. И. и С. Н. И. са придобили по време на брака си правото на собственост върху дворното място с посочена площ от 777кв.м., представляващо УПИ III-31, бивш парцел III, идентичен с имот с идентификатор 66528.501.81 по КК на населеното място.

Въз основа на изслушаните по делото съдебно технически експертизи въззивният съд е приел, че първият кадастрален и регулационен план на [населено място] е одобрен със заповед №457 от 26.06.1945г., след което през 1988г. при действието на ЗТСУ е одобрен действащия ЗРП, който съдържа както улична, така и дворищна регулация, вкл. дворищнорегулационен план за имотите на спорещите страни. Взето е предвид обстоятелството, че в плана от 1945г. са нанесени само регулационните линии на образуваните парцели, но липсват заснети имотни граници, като според одобрения през 1988г. регулационен план процесните 58 кв.м. са част от имот с пл.№31 в кв.11 и се придават по регулация към УПИ IV-30, което урегулиране е станало по време, когато и двата имота /пл.№30 и пл.№31/ са били държавна собственост и преписки за уреждане на регулационни сметки между праводателите на страните не са открити.

Взето е предвид обстоятелството, че до плана през 1988г. няма придаваеми площи за уреждане на регулацията, че планът от 1988г. е одобрен при действието на ЗТСУ, който предвижда в чл.110, ал.1, че дворищно-регулационният план има пряко и непосредствено вещно-правно /отчуждително/ действие и предвиденото обезщетение /парично или имотно/ не е елемент от фактическия състав на отчуждаването и не рефлектира върху момента на преминаване на собствеността, който настъпва с влизане в сила на заповедта, с която регулационният план е одобрен. Прието е обаче, че от влизане в сила на ЗРП на [населено място] от 1988г. до настоящия момент процесната част, придадена с плана от 1988г. от УПИ III-31 към УПИ IV-30, не е била фактически присъединена към УПИ IV-30, тъй като оградата по имотната граница между двата УПИ не е била премахната или преместена по регулационната линия, съответно придаваемата част не е била завзета от собственика на УПИ IV-30.

Изложени са съображения, че обстоятелството, че към момента на одобряване на ЗРП собственик и на двата УПИ е била държавата, обяснява липсата на отчуждителни преписки във връзка с обезщетяването за придадената част, но не и липсата на фактическо прилагане на регулацията на място. С оглед на това е прието, че и ищците и ответниците са закупили урегулирани поземлени имоти, но при неприложена регулация и с влизане в сила на ЗУТ и изтичането на сроковете по §6, ал.2 ПР на ЗУТ съгласно §8, ал.1 ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлия в сила, но неприложен дворищнорегулационен план за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищно-регулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, се е прекратило. Прието е, че ищците са загубили собствеността върху придадената към имота им част от съседния имот поради отпадане на отчуждителното действие на дворищно-регулационния план, което е обусловило извод за неоснователност на предявения от тях ревандикационен иск.

Така постановеното от въззивния съд решение е валидно и допустимо, но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон /разпоредбите на §6, ал.2 и §8, ал.1 и 2 ПР на ЗУТ/.

Както беше отбелязано по-горе, в хипотеза, при която при действието на ЗТСУ се извършва изменение на влязъл в сила дворищно-регулационен план, при което от един имот, собственост на определено лице /в случая държавата/ се придава площ към съседен имот, собственост на същото лице, промяната в границите между двата имота настъпва от момента на влизане на плана в сила. От този момент регулацията се счита приложена. Обстоятелството, че придаваемата част не е била завзета до момента на влизане на ЗУТ в сила няма за последица отпадане на отчуждителното действие на дворищно-регулационния план, доколкото законът не установява като изискване за прилагането на регулационния план държавата /или друг правен субект/ като собственик на двата съседни имота да премести съществуващата помежду им ограда. В подобна хипотеза при извършеното последващо разпореждане от държавата с отделните урегулирани имоти, приобрателите придобиват право на собственост в определените с плана граници, легитимират се като собственици на придадените части независимо дали са ги завзели, и могат да претендират предаване на владението върху тези части по реда на чл.108 ЗС от всеки, който ги държи без правно основание, вкл. от собственика на съседния имот. Само ако правото на собственост върху придадените части бъде придобито от собственика на съседния имот по реда на предвиден в закон придобивен способ, така предявеният иск може да бъде отхвърлен. В случая обаче по делото не е установено осъществяването на такъв придобивен способ в полза на ответниците по предявения иск. Действително ,от момента на придобиване на правото на собственост върху УПИ III-31 по силата на сключения на 23.01.1998г. договор, И. С. И. и С. Н. И. са упражнявали фактическа власт и върху процесните 58 кв.м., представляващи реална част от УПИ IV-30. Тази реална част обаче не е отговаряла на изискванията на чл.59 ЗТСУ отм. , както и на изискванията на чл.19 ЗУТ, поради което не може да се приеме, че правото на собственост е придобито по давност. Не е установено да са придобили правото на собственост и посредством друг, предвиден в закона способ.

Неоснователни са наведените от ответниците доводи, че в случая приложение следва да намерят разясненията, дадени в ТР №3/1993г. по гр.д.№3/1993г. на ОСГК на ВС. Тези разяснения намират приложение само при изменение на дворищнорегулационния план на основанията, посочени в т.2, 4 или 5 на чл.33 ЗТСУ отм. , каквото обаче в настоящия случай не е налице. Не е налице придаване на реална част към парцел на друго физическо или юридическо лице – по делото не е съществувал спор, че към момента на влизане в сила на действащия регулационен план на населеното място /ПУП/ и двата съседни имота са били държавна собственост. Не се установява също така да е извършено последващо изменение на действащия дворищно-регулационен план.

Ирелевантно е обстоятелството, че предявилите иска лица са придобили правото на собственост върху УПИ IV-30 след влизане на ЗУТ в сила. Както вече беше отбелязано, в случая разпоредбите на §6, ал.2 и §8, ал.1 и 2 ПР на ЗУТ не намират приложение. И след изтичане на предвидения в §6, ал.2 ПР на ЗУТ срок праводателят им А. Ц. се легитимира като собственик на процесните 58 кв.м., придадени към имота с влизане в сила на действащия регулационен план от 1988г.

По реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това спорът бъде решен по същество, като предявеният от С. А. Л. и Л. П. Л. ревандикационен иск бъде уважен.

С оглед изхода на спора в полза на С. А. Л. и Л. П. Л. следва да бъде присъдена сумата от 912лв., представляваща направените по делото разноски. Възражението на ответниците по касационна жалба за прекомерност на направените разноски следва да се приеме за неоснователно – доказани разноски, които следва да бъдат присъдени са само заплатените държавни такси и депозити за изслушани по делото експертизи.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №V-64/03.07.2017г., постановено от Бургаския окръжен съд, Пети въззивен граждански състав по в.гр.д.№682/2017г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. С. И. и С. Н. И., двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] че С. А. Л. и Л. П. Л., двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] са собственици на 58 кв.м. от имот с идентификатор 66528.501.81 по КККР на [населено място], защриховани в жълт цвят на скицата към заключението на вещото лице И. Б., находяща се на стр.59 по гр.д.№123/2014г. по описа на Царевския районен съд, приподписана от съда и ОСЪЖДА И. С. И. и С. Н. И. да предадат на С. А. Л. и Л. П. Л. владението върху тази реална част от имота по реда на чл.108 ЗС.

ОСЪЖДА И. С. И. и С. Н. И. на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплатят на С. А. Л. и Л. П. Л. сумата 912лв. /деветстотин и дванадесет лева/, представляваща направените по делото разноски.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: