Р Е Ш Е Н И Е

№ 4

София, 09.07.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВпри участието на секретаря Даниела Цветкова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 665 по описа за 2017г. и приема следното:

Производството е по чл.290 и следв. ГПК по касационната жалба на адвокатите Л.Д. и В.И. като процесуални представители на А. Т. Б. от [населено място] срещу решението на Врачанския окръжен съд от 28.ХІ.2016г. по в.гр.д. № 529/2016г.

Касационно обжалване на решението е допуснато в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /в редакцията преди изменението по ДВ бр.86/2017г./ с определение № 991/26.Х.2017г. по въпроса за възможността за прекратяване на трудово правоотношение по чл.328 ал.1 т.10 КТ при придобито и упражнено право на пенсия при условията на пар.4 ПЗР на КСО.

Касационната жалба съдържа оплаквания за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Изложени са съображения за липса на предвидените в чл.328 ал.1 т.10 пр.1 КТ предпоставки за уволнението, за незаконосъобразно служебно събиране от въззивния съд на доказателство относно основанието за отпуснатата на ищцата пенсия и неправилно приел, че от писмо от 06.VІІІ.2015г. на ТП на НОИ се установявало, че основанието е по пар.4 ПЗР на КСО, за необсъждане на факти, доказателства и доводи относно приложението на чл.21 ЗЗДискр., за нарушения на К., на твърденията за пряка и непряка дискриминация, за нарушения на Х. за основните права и свободи, на Директива 2000/78/ЕО, на Конвенции № 111, 122 и 183 на МОТ, въпреки наведените оплаквания в тази насока в отговора по въззивната жалба на ответника. Иска се отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се и разноски.

Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] е изложил съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение.

По поставения въпрос ВКС счита следното:

Фактическият състав на предвиденото в чл.328 ал.1 т.10 пр.1 КТ субективно право на работодателя за едностранно прекратяване с предизвестие на трудов договор включва придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Упражняване по предвидения в КСО ред, реализиране от работника/служителя на правото на пенсия не е предвиден в нормата елемент от състава. Не е такъв елемент и конкретното основание, на което правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито. Основанията са регламентирани в Глава шеста, Раздел І „Пенсии за осигурителен стаж и възраст” чл.68 – 69в на Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Такова е правото на пенсия, придобивано при определените в чл.68 КСО общи условия. Такива са и правата за пенсиониране, придобивани при специфични условия /т.н. „ранно пенсиониране”: по чл.68а КСО – при наличие на изискуемия се осигурителен стаж по чл.68 ал.2 КСО и до една година по-рано от възрастта по чл.68 ал.1 КСО, по чл.69, по чл.69а, чл.69б и чл.69в КСО, чиито специфики произтичат от характера и условията на полагания труд, отнасящи се съответно за военнослужещи и служители по сигурността, за балерини, балетисти и танцьори, за лица, работещи при условията на първа и втора категория труд, и за учители. Такива са и пенсиите по пар.4 и пар.5 от ПЗР на КСО, регламентацията на които от 01.І.2016г. вече се включва в основния текст на КСО /чл.69б и чл.69в КСО/. Извън обхвата на разпоредбата на чл.328 ал.1 т.10 пр.1 КТ са военнослужещите и държавните служители по чл.69 КСО, тъй като служебните правоотношения с тях се уреждат с други закони, както и лицата, придобили право на пенсия за инвалидност, на наследствена пенсия и на пенсия, несвързана с трудова дейност /виж Глава шеста, раздели ІІ, ІІІ и ІV КСО/. Извън този обхват са и лицата, на които по тяхно желание е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията по чл.68а КСО. Това е така само защото преди отпускането /само по желание на лицето/ на пенсия на това основание не е налице едно от предвидените в чл.68 КСО условия за възникване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а именно навършена възраст по чл.68 ал.1 КСО. Но с чл.328 ал.1 т.10а КТ е предвидено право на работодателя да прекрати едностранно трудово правоотношение и с такива лица, ако и след като им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а КСО. С оглед тези съображения отговорът на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, е, че работодателят може да упражни правото за едностранно прекратяване на трудов договор по чл.328 ал.1 т.10 пр.1 КТ по отношение на лице, придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на пар.4 ПЗР на КСО. Само поради преходния характер на тази разпоредба правото на пенсия следва да е упражнено до предвидения в нея краен срок 31.ХІІ.2015г., тъй като след този срок правото на ранно пенсиониране в тези случаи вече се регламентира в чл.69б КСО.

За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното:

С решението си от 28.ХІ.2016г. Вр.ОС е отменил решението на РС Козлодуй от 30.V.2016г. по гр.д. № 428/2016г. в уважителните му части и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от А. Б. срещу А. [фирма] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ /последният – частично за сумата 7074.20лв./ и е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по претенцията за обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за разликата до пълния предявен размер, като в тежест на ищцата са присъдени разноски.

Въззивният съд е приел, че с оглед упражняването от ищцата на правото й на „ранно пенсиониране” по пар.4 ал.1 ПЗР на КСО е налице основанието по чл.328 ал.1 т.10 пр.1 КТ за прекратяване на трудовото й правоотношение с атакуваната по делото заповед, въпреки липсата на общите условия за пенсиониране по чл.68 ал.1 КСО. В такъв случай работодателят не упражнява личното субективно право на работника, свързано с преценката му дали желае да се пенсионира преди навършване на общата пенсионна възраст по чл.68 КСО. В подкрепа на извода е приет принципът на равнопоставеност с оглед предвиденото в чл.328 ал.1 т.10б КТ, че ако правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито и упражнено преди възникване на трудовото правоотношение, работодателят може да го прекрати. В чл.328 ал.1 т.10 и т.10б не се прави разлика на какво основание е възникнало правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст – дали при общите условия на чл.68 КСО или при условията на чл.69б или на пар.4 и не може да се приеме, че законодателят е предвидил различно третиране на работниците, упражнили правото си на ранно пенсиониране по време на трудово правоотношение от тези, упражнили правото си на ранно пенсиониране преди възникване на трудовото правоотношение. Този извод подкрепят и разпоредбите на чл.328 ал.1 т.10а и т.10в КТ.

Във въззивното решение не са изложени мотиви във връзка с останалите наведени с исковата молба доводи на ищцата за незаконност на уволнението, относно част от които тя е изложила съображения в отговора на въззивната жалба на ответника.

С определение в о.с.з. на 28.Х.2016г. въззивният съд служебно е постановил да се изиска от НОИ копие от разпореждане, от което да е видно на какво основание е разрешена пенсия на ищцата, от кога тя е отпусната и в какъв размер. С определение в о.с.з. на 23.ХІ.2016г. съдът е приел изпратеното от НОИ разпореждане за отпускане на пенсия на Б..

Касационната жалба е основателна.

С оглед съображенията, изложени в отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, които не следва да бъдат повтаряни, неоснователни са оплакванията на касаторката по приложението в случая на основанието по чл.328 ал.1 т.10 пр.1 КТ. Несъмнено установено е придобитото от нея към 15.VІІ.2015г. и упражнено в предвидения в закона срок /31.ХІІ.2015г./ право на ранно пенсиониране при условията на пар.4 ПЗР на КСО. Без значение за изхода на спора по делото е оплакването в тази връзка за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в служебно изискване на копие от разпореждането на НОИ за отпускането на пенсията на Б.. Това е така с оглед приетото от първоинстанционния съд в решението му, че отпуснатата пенсия е при условията на пар.4 ПЗР на КСО, и липсата на оплаквания и доводи в тази насока както във въззивната жалба на ответника, така и в отговора по нея на ищцата. При това положение към 15.VІІ.2015г. за работодателя е възникнало правото да прекрати едностранно трудовия договор на посоченото основание. Не съществува в закона изискване това право да бъде реализирано веднага след придобиването на правото на пенсия – не налага извод в този смисъл изразът „при придобиване право на пенсия .....” в чл.328 ал.1 т.10 пр.1 КТ. Не прави уволнението незаконно и обстоятелството, че то е извършено след отпадане действието на пар.4 ПЗР на КСО /31.ХІІ.2015г./ - ирелевантен е моментът на реализирането от работодателя на субективното му право за прекратяване на основанието по чл.328 ал.1 т.10 пр.1 КТ, от значение е само наличието на придобито и упражнено право на пенсия при условията на посочения параграф. Отпадането на действието на пар.4 ПЗР на КСО би било от значение само в случаите на неупражнено право на пенсия при предвидените в него условия, при което от 01.І.2016г. работодателят би могъл да осъществи правото си на прекратяване съобразно условията по чл.69б КСО. Като е достигнал до този извод, макар и с частично различни мотиви, въззивният съд не е нарушил материалния закон.

Основателно, обаче, е оплакването за неразглеждане от въззивния съд и на останалите твърдяни от касаторката в исковата й молба основания за незаконност на уволнението, изразяващи се в твърдения за допусната по отношение на нея дискриминационна преценка с оглед оставането на работа на лица с упражнено право на пенсия по общия ред, за нарушение на КТД, на Хартата на основните права и свободи, на Директива 2000/78/ЕО и на Конвенции на М. № 111 за забрана на дискриминацията в сферата на заетостта и работното място и № 122 и № 183 за политиката по заетостта. При това положение е допуснато съществено процесуално нарушение, поради което и на основание чл.293 ал.2 и ал.3 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на въззивния съд за разглеждането му от друг състав с произнасяне и по тези основания за незаконност на уволнението. На основание чл.294 ал.2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за настоящата инстанция.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решението на Врачанския окръжен съд, гражданско отделение, № 374/28.ХІ.2016г. по в.гр.д № 529/2016г. и

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: