Р Е Ш Е Н И Е

№ 97

София, 10.07.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №3845 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№20820/17.07.2017г., подадена от Р. А. С. от [населено място] срещу решение №855/01.06.2017г., постановено от Варненския окръжен съд, Гражданско отделение по в.гр.д.№534/2017г., в частта по извършване на делбата, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него по реда на чл.31, ал.2 ЗС иск за осъждането на В. Т. да му заплати сумата от 9180лв. обезщетение за ползването на апартамент №15-Б в периода от 01.05.2012г. до 22.05.2015г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск по чл.86, ал.1 ЗС за осъждането на В. Т. да му заплати сумата 1314.33лв. лихва за забава върху обезщетението за лишаване от ползването на апартамента, както и в частта, с която е осъден да заплати разноски по отхвърлената част от исковете, респ. по уважения иск на В. Т..

С определение №148/27.03.2018г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК/в редакцията към момента на подаване на касационната жалба/ по въпроса за да се освободи от отговорност за заплащане на обезщетение, следва ли съсобственикът, който ползва самостоятелно съсобствената вещ да даде реална възможност на другия съсобственик да ползва вещта или е достатъчно само да му отправи покана за това и по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК /в редакцията към момента на подаване на касационната жалба/ по въпроса допустимо ли е при делба на идеални части от поземлен имот, върху който е построена сграда в режим на етажна собственост, в която съделителите притежават в съсобственост самостоятелни обекти, които са предмет на делбата, делба на тези идеални части да бъде извършена чрез изнасянето им на публична продан като самостоятелен обект или следва да се разпределят в процентно съотношение между самостоятелните обекти.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че в нарушение на материалния закон съдът е приел, че допуснатите до делба 12.35% идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, в която се намират процесните гараж и апартамент, представляват самостоятелен предмет на делбата и искането за посочването им като идеални части, прилежащи към делбените имоти /апартамент и гараж/ е неоснователно. Поддържа, че идеалните части от дворното място в подобна хипотеза не са самостоятелен обект, тъй като дворното място представлява обща част съгласно чл.38 ЗС, поради което притежаваните общо идеални части от земята следва да бъдат разпределени в процентно съотношение между двата самостоятелни обекта – апартамент и гараж. За неправилен счита и извода на въззивния съд, че В. Т. е извършила действия, с които се е освободила от отговорността за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на апартамента. Поддържа, че при отправената от нейния пълномощник на 21.05.2012г. покана за получаване на ключовете от апартамента, не е посочен адрес или телефон, на който да е могъл да се свърже с нея. Поради това счита така отправената покана за формална, тъй като не е целяла реално даване на възможност той да се ползва от жилището. Моли решението да бъде отменено в обжалваните части.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба В. Н. Т. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излага и в проведеното по делото открито съдебно заседание.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:

Производството е за делба във фазата по извършване.

С решение №3669/22.07.2013г., постановено по гр.д.№20738/2011г. по описа на Варненския районен съд, е допуснато извършването на съдебна делба на гараж №4, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №10135.1026.106.1.20 по КККР на [населено място], разположен на първи/партерен етаж в сграда №1, находяща се в ПИ № 10135.1026.106, с площ от 18.91кв.м.; апартамент №15-Б /по н.а.№31/23.05.1997г., том 26, н.д.№7132/1997г./, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №10135.1026.106.1.14 в същата сграда; ведно с 12.35 кв.м. идеални части от дворното място, находящо се в [населено място], [улица], представляващо поземлен имот с идентификатор №10135.1026.106.1 при равни квоти между съделителите Р. А. С. и В. Н. Т..

В обжалваното решение е прието, че делбата на недвижимите имоти следва да бъде извършена чрез изнасянето им на публична продан.

За правилен е приет изводът на първоинстанционния съд, че е неоснователно искането за възлагане на допуснатите до делба 12.35кв.м. идеални части от дворното място, както и за посочването им като идеални части, принадлежащи към делбените имоти-апартамент и гараж. Изложени са съображения, че идеалните части не представляват неразделни части от апартамента и гаража, предмет на делбата, тъй като видно от приложения нотариален акт за покупко-продажба №31/1997г. тези идеални части са описани като самостоятелен предмет на сделката и съставляват самостоятелен предмет на делбата. С оглед на това и доколкото като самостоятелен обект на делба идеалните части от дворното място не могат да бъдат възложени на съделителите поотделно, е прието, че и идеалните части следва да бъдат изнесени на публична продан.

По обусловения от тези съображения въпрос допустимо ли е при делба на идеални части от поземлен имот, върху който е построена сграда в режим на етажна собственост, в която съделителите притежават в съсобственост самостоятелни обекти, които са предмет на делбата, делба на тези идеални части да бъде извършена чрез изнасянето им на публична продан като самостоятелен обект или следва да се разпределят в процентно съотношение между самостоятелните обекти, настоящият състав приема следното:

Последователно в практиката си съставите на ГК на ВКС приемат, че когато предмет на делбата е отделен обект в сграда-етажна собственост, до делба се допуска и припадащата му се идеална част от земята, тъй като тя представлява обща част по смисъла на чл.38 ЗС /решение №279/20.06.2011г. по гр.д.№915/2010г. на Първо ГО на ВКС; решение №241/18.01.2017г. по гр.д.№2444/2016г. на Първо ГО на ВКС/, като при извършването на делба на застроен със самостоятелни обекти недвижим имот, съдебната делба следва да обхване самостоятелните равностепенни обекти, но не и дворното място, което ще остане обща част, обслужваща като принадлежност тези обекти /решение №145/11.07.2013г. по гр.д.№1986/2013г. на Второ ГО на ВКС/. Идеалните части от дворното място не представляват самостоятелен обект на вещни права и като такива не подлежат на самостоятелно поделяне. Изключение от този принцип е случаят, при който самото дворно място е делимо според правилата на съответния устройствен закон, като за всяка от сградите може да се обособи самостоятелен урегулиран поземлен имот /решение №229/30.11.2015г. по гр.д.№1755/2015г. на Първо ГО на ВКС/.

Въпросът за допустимостта на делбата на дворното място, когато то е обща част, се поставя предимно в първата фаза на производството, но в отделни случаи, когато обособяването на самостоятелните обекти или формирането на дяловете се извършва във втората фаза на делбения процес, този въпрос може да бъде поставен и при извършването на делбата /решение №145/11.07.2013г. по гр.д.№1986/2013г. на Второ ГО на ВКС и решение №229/30.11.2015г. по гр.д.№1755/2015г. на Първо ГО на ВКС/.

Най-късно във фазата по извършване на делбата следва да се разпределят по правилото на чл.40 ЗС и съответните идеални части от дворното място, които са били придобити общо заедно с няколко самостоятелни обекта от сградата, ако разпределянето вече не е било извършено с решението по допускане на делбата.

Когато предмет на съдебна делба са самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, съответните идеални части от поземления имот, върху който сградата е построена, следва да бъдат разпределени в процентно съотношение по правилата на чл.40 ЗС между самостоятелните обекти, които формират отделни дялове. Тези идеални части от дворното място не представляват самостоятелен обект на право на собственост и не могат да бъдат поделени чрез изнасяне на публична продан отделно от обектите, към които са придадени, докато сградата съществува.

В настоящия случай, след като по делото е установено, че съделителите са придобили по време на брака си в режим на съпружеска имуществена общност гараж №4 и апартамент №15-Б в сградата, находяща се в [населено място], [улица], заедно с общо 12.35 ид.части от дворното място, неправилно въззивният съд е приел, че идеалните части от дворното място следва да бъдат изнесени на публична продан като самостоятелен обект. Съответните идеални части от дворното място, припадащи се към всеки от допуснатите до делба самостоятелни обекти, могат да бъдат предмет на разпореждане, а оттам и на публична продан, само заедно със съответния самостоятелен обект.

По реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, касаеща извършването на делбата, и вместо това спорът бъде решен по същество, като всеки един от самостоятелните обекти /апартамент и гараж/ бъде изнесен на публична продан заедно с припадащите се към него идеални части от дворното място, определени от заключението на изслушаната по делото СТЕ на в.л.Д. от 13.04.2017г. – 9.87 % ид.части за апартамента и 2.48% ид.части за гаража.

По предявените от Р. С. искове по чл.31, ал.2 ЗС въззивният съд е приел, че в процесния период /01.05.2012г.-22.05.2015г./ В. Т. и децата й не са живели или ползвали съсобствения апартамент, макар да са останали да живеят в апартамента след развода поне до началото на 2012г.

Прието е, че по делото липсват доказателства В. Т. да пречи, възпрепятства или ограничава Р. С. да ползва процесния апартамент, независимо от факта, че ел.енергията към жилището е преустановена по нейна молба през пролетта на 2012г. Изложени са съображения, че обезщетението, предвидено в чл.31, ал.2 ЗС по своя характер представлява обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неупражненото право на съсобственика да ползва съсобствената вещ, когато това неупражняване е пряка и непосредствена последица от поведението на ползващия съсобствената вещ друг съсобственик – когато последният е лишил или е създал пречки за неползващия съсобственик да ползва съсобствената вещ съобразно правата си, т.е. че това обезщетение се дължи само ако ползващият вещта съсобственик е лишил неползващия съсобственик от правото му да ползва вещта или е създал пречки за това.

Взето е предвид обстоятелството, че в съдебно заседание на 21.05.2012г. по гр.д.№64/2012г. на Варненския районен съд В. Т. чрез пълномощника си е отправила ясно и недвусмислено насрещната си покана до Р. С. да получи ключовете за напуснатия от нея имот, като от изявлението на процесуалния й представител „моля ответната страна да си вземе ключовете обратно“ се установява както изявлението, така и фактическите действия, манифестиращи ясно готовността й да предаде владението на бившия си съпруг. Изложени са съображения, че ако упражняващият фактическата власт съсобственик е вербализирал пред другия съсобственик изричната си готовност да предостави или разпредели ползването на съсобствения обект и тази възможност съществува, той се освобождава от отговорност. А след като съсобственикът не се възползва от наличната възможност да ползва общата вещ, същият няма право на обезщетение, защото в този случай няма лишаване от ползване поради неправомерно поведение на другия съсобственик, а нежелание да се ползва, доколкото смисълът на чл.31, ал.2 ЗС е съсобственикът да е искал да ползва, но това му желание да е било възпрепятствано целенасочено.

Така изложените от въззивния съд съображения досежно наличието на предпоставки за освобождаването на ползващия имота съсобственик от отговорността за заплащане на обезщетение по реда на чл.31, ал.2 ЗС противоречат на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС - решение №241/10.11.2014г. по гр.д.№928/2014г. на Първо ГО на ВКС, решение №119/11.03.2009г. по гр.д.№3204/2008г. на Второ ГО на ВКС и ТР №7/02.11.2012г. на ОСГК на ВКС, в които се приема, че лично ползване на съсобствен имот е налице и когато съсобственик е отправил покана до другия съсобственик да ползва съсобствения имот, но такава възможност обективно не съществува или поканата е формална и не е осигурена реална възможност за ползване. В решение №119/11.03.2009г. по гр.д.№3204/2008г. на Второ ГО на ВКС е прието, че за да се освободи от отговорност съсобственикът следва да предложи на другия съсобственик да ползва вещта лично според правата му в съсобствеността и да му осигури възможност реално да упражнява това свое право. В същия смисъл е и решение №241/10.11.2014г. по гр.д.№928/2014г. на Първо ГО на ВКС.

В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че поканата за ползване не е била отправена лично до съсобственика Р. А., нито до лице, което е надлежно упълномощено да получава от негово име подобни изявления /поканата е отправена до адвокат, който е имал качеството процесуален представител на Р. А. в друг исков процес – гр.д.№64/2012г. на Варненския районен съд, който няма за предмет нито правото на собственост върху процесния апартамент, нито неговото поделяне, нито претенция, свързана с ползването и подобряването му – предмет на производството по това дело е претенция по чл.31, ал.2 ЗС за апартамент №14/, неправилно въззивният съд е приел, че покана е била надлежно отправена и освобождава В. Т. от отговорността да заплаща обезщетение за лишаване от ползването на имота, който до момента е бил ползван изключително от нея. Действително се установява, че е налице готовност за предоставяне на ключ от имота, а оттам и на ползването върху него, но тази готовност не е надлежно вербализирана спрямо другия съсобственик, както е приел въззивният съд, а спрямо лице, което не е разполагало с правомощие да получи изявлението. Освен това, с оглед изявлението на В. Т. по настоящето дело, че когато напуснала жилището е оставила ключа при нотариус, за да може Р. да го получи, но към настоящия момент при нотариуса ключ няма, поради което съдът е разпоредил принудително отваряне на вратата, за да може по настоящето дело да бъде извършен оглед от вещите лица, и не се установява Р. А. да е бил уведомен за местонахождението на ключа, за да го получи /при кой нотариус се намира/, неправилно въззивният съд е приел, че Р. А. няма правото да получи претендираното обезщетение по причина, че не се е възползвал от наличната възможност да ползва общата вещ. Както вече беше отбелязано, по делото не е установено Р. А. да е бил надлежно уведомен, че след 01.05.2012г. В. Т. не ползва апартамента, нито къде се намира ключа, за да може да ползва съсобствения имот, макар за В. Т. такава възможност реално да е съществувала – на 15.06.2012г. страните лично са подписали спогодба по гр.д.№64/2012г., но не се установява на тази дата ключът да е бил предаден на Р. А., респ. същият да е бил уведомен за местонахождението му. Не се установява също така опит за предаване на ключа да е правен и в хода на производството по настоящето дело за съдебна делба, образувано на 16.12.2011г. по подадена от В. Т. искова молба до Варненския районен съд, в производството по което Р. А. е бил надлежно призоваван и представляван. С оглед на това тезата на В. Т., че след средата на месец април, 2012г. въпреки многократните си опити да се свърже с бившия си съпруг, за да му бъде връчена нотариалната покана и ключовете, не е успяла, не може да бъде споделена, респ. не може да се приеме, че неползването на апартамента се дължи единствено на нежеланието на Р. А., както е приел въззивният съд.

По така изложените съображения в частта по предявената по реда на чл.31, ал.2 ЗС от Р. А. претенция обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество, като предявеният иск бъде уважен за сумата от 6646лв. /припадащата се на дела на В. Т. част от средната пазарна наемна цена на апартамента, определена от в.л.А. и Б. в комплексната експертиза от 10.11.2016г./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на искането /22.05.2015г./ до окончателното му изплащане, както и на основание чл.86 ЗЗД обезщетение за забава в размер на 1314лв. за периода 01.05.2012г. – 22.05.2015г.

С оглед изхода на спора в полза на Р. А. С. следва да бъде присъдена сумата 2296.96 лв., представляваща направените по делото разноски съобразно с уважената част от предявените по реда на чл.346 ГПК искове.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №855/01.06.2017г., постановено от Варненския окръжен съд, Гражданско отделение по в.гр.д.№534/2017г. в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, в частта по извършване на делбата чрез изнасяне на публична продан на гараж №4, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №10135.1026.106.1.20 по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-1832/26.04.20111г. на изпълнителния директор на АГКК, разположен на първи/партерен етаж в сграда №1, находяща се в поземлен имот №10135.1026.106, с площ от 18.91кв.м., при граници по документ за собственост: офис 1 ,офис 2, вътрешен двор и коридор, а съгласно схема №25540/28.09.2011г., издадена от СГКК-гр.Варна : на същия етаж – 10135.1026.106.1.21; 10135.1026.106.1.19; 10135.1026.106.1.18; 10135.1026.106.1.17;, под обекта – няма, над обекта – 10135.1026.106.1.2; 10135.1026.1.1, както и 1.3534% идеални части от общите части на сградата; на апартамент №15-Б /по н.а.№31/23.05.1997г., том 26, н.д.№6132/97г./, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта №10135.1026.106.1.14 /по схема №25538/28.09.2011г., издадена от СГКК-гр.Варна/, с предназначение жилище, апартамент, разположен на шести надпартерен /седми по схема/ етаж в сграда №1, находяща се в поземлен имот №01135.1026.106., с площ от 75.38кв.м., състоящ се от две спални, дневна с кухненски бокс, баня-тоалет, две тераси и входно антре, при граници по документ за собственост: апартамент „А“, вътрешен двор, калкан и улица, а по скица: на същия етаж – 10135.1026.106.1.15, под обекта – 10135.1026.106.1.12 и 10135.1026.106.1.11, над обекта – няма, заедно с принадлежащата изба №5 с площ от 5.50 кв.м., при граници: изба 4, изба 6, коридор и калкан, както и 4.8401% идеални части от общите части на сградата, и като самостоятелен обект 12.35 кв.м. идеални части от дворно място, находящо се в [населено място], [улица], представляващо поземлен имот с идентификатор №10135.1026.106 по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-32/26.04.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, а по предходен план съставляващо парцел III-12 в кв.592 по плана на ХГУ-ти микрорайон на [населено място], цялото с площ от 353кв.м. по документ за собственост, а съгласно скица №25537/28.09.2011г., издадена от СГКК-гр.Варна с площ от 354кв.м., при граници: улица, парцели №№IV – 13, IX – 5, II -11 по документ за собственост, а съгласно скица поземлени имоти №№ 10135.1026.113; 10135.1026.101; 10135.1026.100; 10135.1026.107; 10135.1026.41 и 10135.1026.105 и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН:

гараж №4, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №10135.1026.106.1.20 по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-1832/26.04.20111г. на изпълнителния директор на АГКК, разположен на първи/партерен етаж в сграда №1, находяща се в поземлен имот №10135.1026.106, с площ от 18.91кв.м., при граници по документ за собственост: офис 1 ,офис 2, вътрешен двор и коридор, а съгласно схема №25540/28.09.2011г., издадена от СГКК-гр.Варна : на същия етаж – 10135.1026.106.1.21; 10135.1026.106.1.19; 10135.1026.106.1.18; 10135.1026.106.1.17;, под обекта – няма, над обекта – 10135.1026.106.1.2; 10135.1026.1.1, както и 1.3534% идеални части от общите части на сградата и 2.48% идеални части от дворното място, находящо се в [населено място], [улица], представляващо поземлен имот с идентификатор №10135.1026.106 по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-32/26.04.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, а по предходен план съставляващо парцел III-12 в кв.592 по плана на ХГУ-ти микрорайон на [населено място], цялото с площ от 353кв.м. по документ за собственост, а съгласно скица №25537/28.09.2011г., издадена от СГКК-гр.Варна с площ от 354кв.м., при граници: улица, парцели №№IV – 13, IX – 5, II -11 по документ за собственост, а съгласно скица поземлени имоти №№ 10135.1026.113; 10135.1026.101; 10135.1026.100; 10135.1026.107; 10135.1026.41 и 10135.1026.105 и

апартамент №15-Б /по н.а.№31/23.05.1997г., том 26, н.д.№6132/97г./, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор на обекта №10135.1026.106.1.14 /по схема №25538/28.09.2011г., издадена от СГКК-гр.Варна/, с предназначение жилище, апартамент, разположен на шести надпартерен /седми по схема/ етаж в сграда №1, находяща се в поземлен имот №01135.1026.106., с площ от 75.38кв.м., състоящ се от две спални, дневна с кухненски бокс, баня-тоалет, две тераси и входно антре, при граници по документ за собственост: апартамент „А“, вътрешен двор, калкан и улица, а по скица: на същия етаж – 10135.1026.106.1.15, под обекта – 10135.1026.106.1.12 и 10135.1026.106.1.11, над обекта – няма, заедно с принадлежащата изба №5 с площ от 5.50 кв.м., при граници: изба 4, изба 6, коридор и калкан, както и 4.8401% идеални части от общите части на сградата и 9.87% идеални части от дворното място, находящо се в [населено място], [улица], представляващо поземлен имот с идентификатор №10135.1026.106 по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-32/26.04.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, а по предходен план съставляващо парцел III-12 в кв.592 по плана на ХГУ-ти микрорайон на [населено място], цялото с площ от 353кв.м. по документ за собственост, а съгласно скица №25537/28.09.2011г., издадена от СГКК-гр.Варна с площ от 354кв.м., при граници: улица, парцели №№IV – 13, IX – 5, II -11 по документ за собственост, а съгласно скица поземлени имоти №№ 10135.1026.113; 10135.1026.101; 10135.1026.100; 10135.1026.107; 10135.1026.41 и 10135.1026.105,

като получените при проданта суми бъдат разпределени между съделителите В. Н. Т. и Р. А. С. по равно.

ОТМЕНЯ решение №855/01.06.2017г., постановено от Варненския окръжен съд, Гражданско отделение по в.гр.д.№534/2017г. в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от Р. А. С. против В. Н. Т. иск за заплащане на обезщетение за едноличното ползване на апартамент №15-Б в периода 01.05.2012г.-22.05.2015г. за сумата от 6646лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска /22.05.2015г./ до окончателното изплащане, както и за сумата 1314.33лв. – лихва за забава върху месечните обезщетения за едноличното ползване на делбения апартамент №15-Б за периода от 01.06.2012г. до 21.05.2015г. на основание чл.31, ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД, както и в частта, с която Р. А. С. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 318.31лв. като държавна такса по предявените от него искове за обезщетение за лично ползване на апартамент №15-Б по реда на чл.31, ал.2 ЗД и чл.86 ЗЗД /представляваща разликата между посочения в диспозитива на решението размер от 419.67лв. и дължимата от Р. А. С. държавна такса от 101.36лв. за неоснователната част от претенцията/ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл.31, ал.2 ЗС В. Н. Т. да заплати на Р. А. С. обезщетение за лишаване от ползването на апартамент №15-Б, находящ се в [населено място], [улица] за периода от 01.05.2012г. до 22.05.2015г. в размер на 6646лв. /шест хиляди шестстотин четиридесет и шест лв./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска /22.05.2015г./ до окончателното изплащане, както и на основание чл.86 ЗЗД сумата 1314.33лв. /хиляда триста и четиринадесет лева и 33ст./, представляваща обезщетение за забава на присъдената по реда на чл.31, ал.2 ЗС сума за периода от 01.05.1012г. до 21.05.2015г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №855/01.06.2017г., постановено от Варненския окръжен съд, Гражданско отделение по в.гр.д.№534/2017г. в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, в частта, с която предявеният от Р. А. С. срещу В. Н. Т. по реда на чл.31, ал.2 ЗС иск е отхвърлен за разликата над 6646лв. до пълния предявен размер от 9180лв., както и в частта, с която Р. А. С. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС сумата от 101.36лв. държавна такса по отхвърлената част от предявения по реда на чл.31, ал.2 ЗС иск.

ОСЪЖДА В. Н. Т. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в размер на 318.31лв. /триста и осемнадесет лева и 31 ст./ за основателната част от предявените по реда на чл.31, ал.2 ЗС и чл.86 ЗЗД искове.

ОСЪЖДА В. Н. Т. на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на Р. А. С. сумата от 2296.96лв. /две хиляди двеста деветдесет и шест лева и 96ст./, представляваща направените по делото разноски.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: