Р Е Ш Е Н И Е

№ 120

София, 10.07.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и осми май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова

Членове: Емил Марков

Ирина Петрова

при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1735 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Допуснат е касационен контрол по жалбата на ЗК [фирма] срещу тази част от Решение № 69 от 11.01.2017 год. по гр.д.№ 3460/2016 год. на Софийски апелативен съд с която е отменено Решение № 4228/2016 год. по гр.д.№ 5721/15 год. на Софийски градски съд и са частично уважени предявените от В. А. Н., Ж. А. М., Г. А. Н., К. А. В., В. А. Н., М. А. Н., И. А. Н., Господин А. Н. и С. А. Н. субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. до размера на 25000 лв. за всеки от тях.

В жалбата си, касаторът ЗК [фирма] се позовава на основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт. Основните доводи по жалбата са за неправилна преценка от страна на въззивния съд на правното значение на постигнатото извънсъдебно споразумение със ЗАД”Б. В. иншурънс груп”по силата на което всеки един от ищците е получил по 75000 лв. и приемане за възможно присъждането на допълнително обезщетение от другия застраховател. Счита за неправилно определена степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата наследодателка на ищците.

Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: „Може ли да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на единия от виновните водачи за заплащане на обезщетение над размера, за който е било постигнато извънсъдебно споразумение със застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на другия виновен водач за същите вреди от същото пътно-транспортно произшествие?”.

В частта с която исковете на В. А. Н., Ж. А. М., Г. А. Н., К. А. В., В. А. Н., М. А. Н., И. А. Н., Господин А. Н. и С. А. Н. са приети за неоснователни, въззивното решение е влязло в сила, поради недопуснат касационен контрол по насрещната им жалба.

Чрез представен по делото отговор по чл.287 ал.1 ГПК, те са изразили становище за неоснователност на жалбата на ЗК [фирма].

Ответникът по касация [фирма] не е изразил становище.

Като взе предвид доводите по жалбата и по реда и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши преценка на заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. .

В резултат на ПТП на 22.01.2013 год. е починала Ц. Д. М. – майка на ищците по делото.

Обстоятелствата по пътно-транспортното произшествие са установени с влязла в сила присъда и са следните: Ц. М. е била пътник в автомобил м.”Рено” мод.”Лагуна” с водач Д. А. Н. – неин син. Поради липса на гориво автомобилът спрял и за да го приведе в движение водачът помолил спътниците си, сред които майка му, да бутат автомобила откъм задната му страна. Движението по главен път II-66 било интензивно в светлата част на денонощието около 14.00 ч. Движейки се с несъобразена скорост и дистанция, водачът на лек автомобил „БМВ” късно възприел авариралия автомобил. При удара между двата автомобила, била блъсната и Ц. М., която починала в резултат на травмите. С влязлата в сила присъда № 3 от 17.01.2014 год. по НОХД № 498/13 год. на Сливенския окръжен съд, за виновни са признати и двамата водачи – на л.а.”БМВ” и на л.а.”Рено Лагуна”.

Застраховател по риска „Гражданска отговорност” на л.а. „Рено” е ЗК [фирма], а на л.а. „БМВ” – [фирма].

Субективно съединените искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. на низходящите от първа степен на Ц. М. за по 120000 лв. са насочени срещу ЗК [фирма], който е привлякъл като трето лице помагач в процеса [фирма].

Безспорно е обстоятелството, че третото лице- помагач [фирма] е изплатил извънсъдебно на всеки от ищците по 75000 лв. застрахователно обезщетение, на основание сключено между тях споразумение.

Ответникът-застраховател ЗК [фирма] е оспорил изцяло исковете поради това, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, както и, че дължимия размер на обезщетението, след отчитане на съпричиняването, вече е бил изплатен от неговия солидарен съдлъжник [фирма].

Първоинстанционният съд е приел, че справедливото обезщетение за всеки от ищците би било в размер на 120000 лв. Степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата е приел за Ѕ, поради което е отхвърлил исковете. Мотивирал се е с това, че за дължимия им размер от по 60000 лв., низходящите на М. вече са обезщетени от третото лице помагач [фирма] .

Сезиран с въззивната жалба на ищците, съставът на САС е приел, че степента на съпричиняване от страна на пострадалата е 1/3, а справедливото обезщетение за всеки от ищците би било в размер на по 150000 лв. За степента на съпричиняване, съставът на САС се е мотивирал с това, че бутайки автомобила с цел да го приведе в движение по път с интензивен трафик, починалата е предприела определени застрашаващи собствения и живот действия. Това нейно поведение се намира в пряка причинно-следствена връзка с вредата, тъй като ако се бе въздържала от него, смъртта и не би настъпила. За произшествието обаче вина имали и двамата водачи на автомобилите, участвали в ПТП и вината им е равна на нейната.

Не е коментирал по какъвто и да е начин възражението на въззиваемия ЗК [фирма] за неоснователност на претенциите, поради сключени споразумения на ищците със [фирма]. Копия от споразуменията са били представени и приети като доказателства във въззивното производство.

Становището на настоящия съдебен състав по поставеният правен въпрос е следното:

ВКС се е произнесъл с ТР № 1/2016 год. на ОСГТК по правното значение на споразумението, сключено между застрахователя и пострадалия/увредения от ПТП, приемайки с Решение № 1/30.01.2017 год., че той няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда. С оглед разпоредбата на чл.53 ЗЗД, и принципите на солидарността по чл.122 ЗЗД, налице е ограничение за увредения да търси обезщетение и от друг делинквент, ако увреждането е причинено от неколцина. Такова становище по правния въпрос е изразил съставът на І т.о. с постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 107 от 01.09.2017 год. по т.д.№ 441/2016 год. на ТК на ВКС. Съставът се е позовал на обвързващата сила на извънсъдебното споразумение на пострадалите лица и застрахователя на единия делинквент, спрямо другия делинквент.

Предвид обстоятелството, че отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на делинквента, в случаите, които отговорността на последния не може да бъде ангажирана, това изключва и отговорността на застрахователя му. Поради това и отговорът на поставения правен въпрос ще следва да бъде, че не може да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” на единия от виновните водачи за заплащане на обезщетение над размера, за който е било постигнато извънсъдебно споразумение със застрахователя по риска „Гражданска отговорност” на другия виновен водач за същите вреди от същото пътно-транспортно произшествие.

За пълнота на изложението, ще следва да се отбележи, че с новия Кодекс на застраховането (в сила от 01.01.2016 год., който не се прилага в случая), законодателят изрично е уредил хипотезата за отговорността на застрахователя на солидарния делинквент, като с чл.499 ал.7 КЗ е регламентирал солидарност на застрахователите, аналогична на солидарността на причинителите (делинквентите).

От отговора на поставения правен въпрос произтича и становището на съдебния състав по основателността на жалбата на ЗК [фирма].

Видно от представените по делото 3 бр. споразумения от 14.11.2014 год., сключени между [фирма] и В. А. Н., Ж. А. М., Г. А. Н., К. А. В., В. А. Н., М. А. Н., И. А. Н., Господин А. Н. и С. А. Н., застрахователят се е задължил да заплати на всеки един от тях по 75000 лв., представляващи „окончателно обезщетение за всички претърпени от тях имуществени и неимуществени вреди възникнали вследствие смъртта на Ц. Д. М. от посоченото по-горе ПТП или по повод на него”. Споразуменията са сключени извънсъдебно, но по повод предявени от пострадалите срещу [фирма] искове за заплащане на обезщетения, предмет на гр.д.№ 3709/2013 год. на СГС І-8 с-в. Със споразумението е постигнато съгласие ищците да заявят по това дело откази от исковете по смисъла на чл.233 ГПК (т.3) и са удостоверили, че с получаването на обезщетението, нямат неудовлетворени претенции към [фирма] (т.5). Пълното удовлетворяване на претенциите от единия от солидарните застрахователи простира действието си и по отношение на отговорността на другия солидарен застраховател за обезщетяване на вреди от същото застрахователно събитие. Поради това, субективно съединените искове срещу ЗК [фирма] са неоснователни.

Това налага касиране на въззивното решение в частта с която е отменено отхвърлителното решение на СГС и ВКС се произнесе по съществото на спора, като отхвърли исковете на В. А. Н., Ж. А. М., Г. А. Н., К. А. В., В. А. Н., М. А. Н., И. А. Н., Господин А. Н. и С. А. Н. срещу ЗК [фирма].

С оглед изхода на спора, на касатора ще следва да бъдат присъдени разноски в размер на 4730 лв., съобразно представения списък по чл.80 ГПК, включително 200 лв. юрк.възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК.

Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 69 от 11.01.2017 год. по гр.д.№ 3460/2016 год. на Софийски апелативен съд в частта с която е отменено Решение № 4228/2016 год. по гр.д.№ 5721/15 год. на Софийски градски съд и са уважени предявените от В. А. Н., Ж. А. М., Г. А. Н., К. А. В., В. А. Н., М. А. Н., И. А. Н., Господин А. Н. и С. А. Н. субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. до размера на 25000 лв. за всеки от тях, както и в частта с която на ищците са присъдени разноски, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. А. Н., Ж. А. М., Г. А. Н., К. А. В., В. А. Н., М. А. Н., И. А. Н., Господин А. Н. и С. А. Н. срещу ЗК [фирма] субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. , като оставя без уважение искането им за присъждане на разноски за въззивната и касационната инстанции.

ОСЪЖДА В. А. Н., Ж. А. М., Г. А. Н., К. А. В., В. А. Н., М. А. Н., И. А. Н., Господин А. Н. и С. А. Н. да заплатят на ЗК [фирма] сумата 4730 лв. (четири хиляди седемстотин и тридесет лева) на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на касатора [фирма].

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.