Решение по т.д.№ 2369/2017 год. на ВКС-ТК, І т.о. Р Е Ш Е Н И Е

№ 158

София,10.07.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова

Членове: Емил Марков

Ирина Петрова

при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 2369 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу Решение № 666 от 23.03.2017 год. по т.д.№ 4921/2016 год. на Софийския апелативен съд с което въззивният съд е счел жалбата на [фирма] срещу Решение № 28 от 07.06.2016 год. по т.д.№ 731/2010 год. на Пернишкия окръжен съд за неоснователна е потвърдил първоинстанционния акт. С решението си първоинстанционният съд, като съд по несъстоятелността на [фирма] на основание чл.735 ал.1 т.2 ТЗ е прекратил производството, поради изчерпване масата на несъстоятелността и е прекратил правомощията на синдика.

В жалбата на [фирма] се поддържа становището, че решението по чл.735 ал.1 ТЗ е неправилно, тъй като не е налице изчерпване масата на несъстоятелността. Позовава се на това, че има висящо изпълнително производство за реализация на валидно учредено в полза на банката обезпечение. Ответникът по касация [фирма] (н), е депозирал по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор в който се съдържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Изложено е и становище за неоснователност на жалбата.

Ответникът по касация [фирма] (имащ качеството на молител по чл.625 ТЗ) не депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК.

Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК за произнасяне по точното прилагане на новелата на чл.735 ал.2 ТЗ (ДВ бр.105/2016 год.) и по-конкретно по въпроса: Висящността на изпълнително производство срещу кои обезпечения, учредени от трети лица за обезпечаване на задълженията на длъжника, съставлява пречка по смисъла на чл.735 ал.2 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност при съпоставка с възможността за удовлетворяване в рамките на индивидуалното принудително изпълнение в хипотезата на чл.739 ал.2 ТЗ ?

Като взе предвид доводите по жалбата и по реда и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши преценка на заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:

Производството е по чл.735 ал.1 т.2 ТЗ.

Касаторът по делото [фирма] има качеството на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелността на [фирма] по отношение на което е протекла фазата по осребряване на имуществото. Синдикът е представил доклад по чл.733 ТЗ. На основание чл.734 ТЗ, Пернишкият окръжен съд е свикал общо събрание на кредиторите, което е проведено на 13.04.2016 год. и на него е присъствал представител на кредитора [фирма]. Той е направил възражения по отчета по чл.733 ТЗ и по доклада, съобразно представена на 08.04.2016 год. писмена молба, съдържаща твърдение за наличието на вземания по 2 бр. застрахователни полици за отнети МПС (камиони) собственост на длъжника. С решението си от 07.06.2016 год. Пернишкият окръжен съд е приел, че на длъжника не се дължи застрахователно обезщетение за нито една от вещите – за първата данните са, че е собственост на трето лице, а по втората, длъжникът е само лизингополучател. Счел е, че масата на несъстоятелността е изчерпана, поради което производството по несъстоятелност следва да бъде прекратено.

Пред въззивният съд [фирма] се е позовал освен на твърдението за дължимо към масата на несъстоятелността застрахователно обезщетение, още и на това, че за обезпечаване на вземане на банката към [фирма] (н), в негова полза е учредена от трети лица договорна ипотека върху 4 бр. апартаменти в [населено място], материализирана с нот.акт № 194 т.І рег.775 д.№ 171 от 2005 год. Тъй като е налице имущество срещу което може да бъде насочено изпълнение в негова полза като ипотекарен кредитор и това производство е висящо по реда на индивидуалното принудително изпълнение, масата на несъстоятелността не е изчерпана.

За да потвърди първоинстанционното решение, съставът на САС е приел, че не на длъжника принадлежи правото да иска заплащането на застрахователно обезщетение, а на трето ползващо се лице, поради което това вземане не може да бъде елемент от масата на несъстоятелността. По отношение на висящото изпълнително производство е посочил, че то е образувано въз основа на издаден по реда на чл.417 ГПК изпълнителен лист за вземане на [фирма] по договор за банков кредит продукт „Бизнес кредитна линия- плюс“ № 0107/08.03.2005 год., а приложеният по делото нот. акт за доброволна ипотека върху недвижим имот № 194, т.І, рег. № 1775, дело № 171/05 год. сочи, че договорната ипотека е сключена за обезпечаване задълженията на длъжника, произтичащи от договор за банков кредит от 29.04.2005 год., а не от договор за банков кредит от 08.03.2005 год.

Становището на настоящия съдебен състав по правния въпрос, обусловил допускането на касационен контрол произтича от следното:

Когато масата на несъстоятелността е изчерпана, производството по несъстоятелност подлежи на прекратяване от съда, който постановява решението си след като се увери, че е налице отрицателната предпоставка на чл. 735 ал.1 т.2 ТЗ. С ал.2 на чл.735 ТЗ законодателят е изключил възможността за прекратяване на производство, когато за обезпечаване на задълженията на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу обезпеченията не е приключило. Хипотезите на висящо съдебно производство ( чл.735 ал.2 предл.2 ТЗ) и на изплатени длъжникови задължения (чл.735 ал.1 т.1 ТЗ) не са предмет на разглеждане в настоящето решение.

Конкретният спор обхваща само хипотезата, при която основанието за прекратяване е поради изчерпване на масата на несъстоятелността и няма спор, че са останали неудовлетворени кредитори. В тази хипотеза, когато за обезпечаване изпълнението на парични задължения на несъстоятелното дружество има учредени от трети лица реални обезпечения и изпълнителното производство (индивидуално принудително изпълнение) срещу тях не е приключило, то в този случай е налице пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност – чл.735 ал.2 ТЗ.

Това е така, поради обстоятелството, че предпоставка за откриване на производството по индивидуално принудително изпълнение срещу тези обезпечения е снабдяването с изпълнителен лист от страна на кредитора с прието вземане – чл.429 ал.3 ГПК и пристъпването към изпълнение върху дадените в залог или ипотека вещи от третите лица за обезпечение на дълга би било осуетено при прекратяване на производството по несъстоятелност с последицата по чл.735 ал.3 ТЗ – заличаването на търговеца-несъстоятелен длъжник. Заличаването на несъстоятелния длъжник от търговския регистър би довело до невъзможност за удовлетворяване на кредиторите му в рамките на индивидуалното принудително изпълнение.

В това се състои и разликата с хипотезата на чл.739 ал.2 ТЗ. Наличието на лични обезпечения, учредени от трети лица (договорно или менителнично поръчителство, встъпване в дълг) не съставлява пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност, тъй като заличаването на търговеца-главен длъжник, не препятства възможността за кредиторите му да се удовлетворят, тъй като вземанията им към солидарните съдлъжници не се погасяват.

От изложеното по-горе произтича и отговорът на поставения правен въпрос: Висящността на производство по индивидуално принудително изпълнение срещу учредени от трети лица в полза на несъстоятелния длъжник реални обезпечения, съставлява пречка по смисъла на чл.735 ал.2 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност. Висящността на производство по индивидуално принудително изпълнение срещу учредени от трети лица в полза на несъстоятелния длъжник лични обезпечения не съставлява пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност по аргумент от чл.739 ал.2 ТЗ.

От отговора на поставения правен въпрос следва и становището на настоящата съдебна инстанция по основателността на касационната жалба.

В случая, предмет на спора е висящността на изпълнително производство по отношение на учредени от трети лица реални обезпечения. Както бе посочено по-горе, тезата на касатора е, че за прилагането на чл. 735 ал.2 предл. 1 ТЗ е необходимо и достатъчно само да бъде установено наличието на изпълнително производство срещу имущество на ипотекарен длъжник, предоставено като обезпечение за задължение на несъстоятелното дружество, предявено и прието в производството по несъстоятелност. Тази теза следва да бъде споделена, като се допълни, че предмет на обсъждане е именно обстоятелството дали учредените от трети лица реални обезпечения са за вземания, предявени и приети в производството по несъстоятелност и дали производството по индивидуално принудително изпълнение срещу тях е висящо. Тези обстоятелства не са бъди обсъдени от въззивния съд и доказателства дали изпълнителното производство все още е висящо не са събрани. Ще следва да се отбележи, че за обезпечаване изпълнението на кой точно договор за кредит е учредено обезпечението би било без значение в случай, че вземанията по тези договори са били предявени и приети в производството по несъстоятелност.

Това налага събирането на допълнителни доказателства, което съставлява основание по чл.293 ал.3 ГПК за касиране на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия по чл.266 ал.3 ГПК. При новото разглеждане, съставът на САС ще следва на основание чл.294 ал.2 ГПК да се произнесе и относно направените пред ВКС разноски.

Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 666 от 23.03.2017 год. по т.д.№ 4921/2016 год. на Софийския апелативен съд.

ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.