Р Е Ш Е Н И Е

№ 155

[населено място], 12.07.2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публичното заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

при участието на секретаря Ангел Йорданов, като изслуша докладваното от съдия Цолова т.д.№2786/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. И. С.-К. против решение №1411/19.06.17г. по т.д.№1514/17г. по описа на Софийски апелативен съд,с което е обезсилено решение №3/11.01.17г. по т.д.№84/15г. по описа на Врачански окръжен съд,постановено по предявен от синдика на [фирма]/н/ срещу Д. И. С.-К. и К. П. К. искове по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ и чл.649 ал.2 ТЗ и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение,поради допуснати процесуални нарушения и неправилно прилагане на материално-правни норми. Касаторът счита за неправилна преценката на съда,че представляването на ответното дружество – в производство по несъстоятелност от служебно назначен от съда особен представител представлява процесуално нарушение,водещо до недопустимост на първоинстанционния акт,а дори това да е негов порок – синдикът,като насрещна по спора страна няма право да се позовава на него,доколкото не разполага с възможност да защитава чужди процесуални права. Искането е за касиране на въззивното решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд по същество. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Ответникът по касационната жалба К. П. И.,в качеството му на синдик на [фирма]/н/ е оспорил основателността на изложените в касационната жалба доводи срещу правилността на решението на въззивния съд по съображения за неговата правилност и законосъобразност.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, като прецени данните по делото, с оглед на заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 ГПК, приема следното:

Врачански окръжен съд е бил сезиран от синдика на [фирма]/н/ с предявени срещу дружеството, Д. К. и К. К. /конституиран в хода на делото като задължителен другар/ отменителни искове по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ и чл.649 ал.2 ТЗ. С определение преди насрочване на делото в открито съдебно заседание съставът на окръжния съд,констатирайки,че ответното дружество е обявено в несъстоятелност и органите му са с прекратени правомощия,е назначил особен представител да защитава интересите му в производството. Исковете са отхвърлени изцяло от първоинстанционния съд.

За да обезсили така постановеното по съществото на спора решение на Врачански окръжен съд и да върне делото за ново произнасяне, апелативният съд е приел недопустимост на първоинстанционния акт, поради неправилно представляване на ответника по делото [фирма]. Посочил е,че в производството по предявените срещу несъстоятелното дружество отменителни искове то се представлява от неговите органи,съобразно разпоредбата на чл.635 ал.3 ТЗ,поради което съставът на окръжния съд не е имал основание да му назначава особен представител. Тъй като на дружеството-ответник не са били връчени надлежно преписи от исковата молба и доказателствата и то не е било надлежно представлявано в производството пред първата инстанция, въззивният съд е приел,че постановеното от нея решение е опорочено до степен на неговата недопустимост.

С определение №170/03.04.18г. решението на Софийски апелативен съд е допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса за правомощията на въззивната инстанция да обезсили решението на първоинстанционния съд при направено във въззивната жалба оплакване за допуснати процесуални нарушения, незасягащи правото на защита на обжалващата страна.

При произнасянето си по правния въпрос,послужил за допускане на разглеждането на спора по същество, съставът на Върховен касационен съд съобрази следното:

На обезсилване от въззивния съд подлежат недопустимите първоинстанционни решения. Недопустимо е решение,което не отговаря на изискванието за произнасяне по същество при надлежно сезиране,а именно: когато е постановено по иск, какъвто не е бил предявен от ищеца или съдът е бил десезиран с него; когато съдът се е произнесъл,като е разрешил спора въпреки липсата на възникнало право на иск или при ненадлежно упражнено такова.Липсата на абсолютна положителна или наличието на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка /съответно – липса на правен интерес от иска,процесуална легитимация,процесуална правоспособност и дееспособност,подведомственост,представителна власт на сезиращия съда от името на ищеца,редовност на исковата молба,респ. наличие на сила на пресъдено нещо,изтекъл преклузивен срок,висящ процес относно същото правое пречка за произнасянето на съда,за която той следи служебно; при съответна констатация за такова недопустимо произнасяне на долната инстанция въззивният съд е длъжен да обезсили решението й с последиците,предвидени в чл.270 ал.3 ГПК.Липсата на положителна,респ. наличието на отрицателна относителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск /напр. липса на местна подсъдност или наличие на основание за отнасяне на спора пред арбитражен или чуждестранен съд/, следва да бъде зачетена от съда с отказ за произнасяне по същество само ако заинтересованата от подаването на съответното възражение страна, се е позовала своевременно на нея. В този случай незачитането на такова възражение /с липса на произнасяне или неправилна преценка/ би било процесуално нарушение,което би довело до недопустимост на съдебния акт. На наличието на предпоставки за недопустимост, при хипотези, за които съдът следи служебно,във въззивната жалба може да се позовава всяка от страните в рамките на интереса й с оглед изхода на спора, но за случаите,в които съдът е бил длъжен да се десезира със спора само въз основа на изрично направено възражение и не го е сторил, интерес от позоваване на това процесуално нарушение при въззивното обжалване има само страната,чието възражение не е било уважено в производството пред първата инстанция.

Правото на защита в процеса не представлява нито абсолютна,нито относителна процесуална предпоставка за допустимост на произнасянето на съда с крайния акт по съществото на спора.То е субективно процесуално право,предоставено за упражняване на всяка от страните в процеса,при съблюдаване принципите за равното им третиране, състезателността и диспозитивното начало. Препятстването,осъществено в дейността на съда, за упражняването на това право на страната, представлява процесуално нарушение,на което би могла да се позовава единствено тази,чиито процесуални права са били накърнени от съответното действие/ бездействие на решаващия орган. При това, в случай, че констатира такова процесуално нарушение, въззивната инстанция следва сама да го отстрани, като даде възможност на страната, чието процесуално право е било нарушено и тя изрично е въвела това в предмета на въззивното обжалване, да предприеме съответните процесуални действия,от възможността за извършването на които е била лишена. На такъв порок не може да се позовава противната страна, независимо от изхода на делото,тъй като по аргумент и от правилото на чл.26 ал.2 ГПК, процесуалните права се упражняват само от носителя им – лично или чрез представител,освен ако с изрична законова разпоредба не е предвидено друго.Допълнителен аргумент е нормата на чл.303 ал.1 т.5 ГПК,признаваща интерес от подаване на молба за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на неучаствалата изобщо или ненадлежно представляваната в производството страна,поради допуснато процесуално нарушение,но не и на противната такава.

В отговор на поставения въпрос може да бъде обобщено,че оплакване за нарушено право на защита в процеса пред първата инстанция,може да прави във въззивната си жалба само страната, носител на правото, засегнато от нарушението.Констатацията на въззивния съд за наличие на такова процесуално нарушение, допуснато при постановяването на първоинстанционния съдебен акт, не е основание за обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане.

Въззивното решение,с оглед така възприетото разрешение на правния въпрос, е неправилно.

Неправилно съдът е разгледал като допустимо и се е произнесъл по направено от синдика на [фирма]/н/ - ищец в първоинстанционното производство, оплакване за ненадлежно представляване на дружеството в несъстоятелност,конституирано по иска по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ като ответник в първоинстанционното производство - чрез назначен от съда особен представител, вместо при условието на чл.635 ал.3 ТЗ - от неговите органи и само въз основа на това оплакване е обезсилил решението на Врачански окръжен съд. Оплакване за допуснато такова процесуално нарушение би могло да направи само дружеството,евентуално чрез волеизявление на негов орган и то при постановено не в негова полза съдебно решение, в подадена от него въззивна жалба срещу акта. Неоснователен с оглед отговора на правния въпрос е доводът на синдика,поддържан пред апелативния съд при оспорване правилността на решението на окръжния съд,с което искът му е отхвърлен,че в случая се касае до абсолютна процесуална предпоставка,на липсата на която може да се позовава,независимо,че е противна страна,поради служебната ангажираност на съда с произнасянето по наличието й. Необходимостта от надлежна представителна власт е предвидена с разпоредбата на чл.128 т.1 ГПК като изискване за надлежното сезиране на съда с редовна искова молба,а участието на страните в процеса лично или чрез представител е въпрос на упражняване на субективното право на защита. Не може да бъде възприето и становището,че е налице ненадлежна процесуална легитимация, доколкото дружеството в несъстоятелност е задължителен необходим другар. Неконституирането на задължителен необходим другар в производството пред първата инстанция и постановяването на решение при липса на такава страна е основание за недопустимост на решението,което в този случай подлежи на обезсилване и връщане на делото от въззивния съд - арг. от т.6 на ТР №1/2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС за конституирането на задължителния другар и предоставянето му на възможност да вземе участие в производството. Данните по делото не сочат на приложимост на подобна хипотеза, доколкото дружеството [фирма]/н/ е било конституирано с исковата молба като задължителен необходим другар и решението на първата инстанция е постановено и по отношение на него. Съдът му е назначил особен представител,който е упражнил от негово име правото му на защита,като е участвал активно в производството. Дали това процесуално действие е било правилно или не и доколко то е попречило на надлежното упражняване правото на защита на дружеството в несъстоятелност – това са доводи,на които би могла да се позове единствено представляваната страна по делото. И независимо от отговора на този въпрос,въззивният съд не е имал основание да обезсили постановеното решение на Врачански окръжен съд,а е дължал разглеждане и произнасяне по съществото на спора. Изрично с т.6 изр.2 на ТР №1/2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС приложението на постановките на т.17 от ТР №1/04.01.2001г. по гр.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС при действието на новия ГПК е изключено само по отношение на частта,касаеща задължителното другарство.В останалата й част т.17 на последното,която постановява,че ако в първата инстанция надлежно конституираната страна е била лишена от участие в производството поради непризоваване въззивният съд следва да повтори извършените процесуални действия след като я призове, след което да разгледа и реши спора по същество, е актуална и при новия ГПК.

Като е обезсилил решението на първата инстанция,без да са били налице предвидените предпоставки за подобно произнасяне, въззивният съд е постановил неправилно решение,което подлежи на отмяна.Делото следва да бъде върнато на същия състав за разглеждане на спора и произнасяне с решение по същество.

При разглеждането на делото следва да бъдат съобразени и разноските, направени пред Върховен касационен съд в настоящото производство.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №1411/19.06.17г. по т.д.№1514/17г. по описа на Софийски апелативен съд и ВРЪЩА делото на същия състав за произнасяне с решение по съществото на спора.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.