2решение по гр.д.№ 2567 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

№ 91

София, 17.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2567 по описа за 2017 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. С., Е. А. С. и В. С. М. срещу решение № 239 от 13.01.2017 г. по в.гр.д.№ 4994 от 2016 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, II-Д въззивен състав, с което е потвърдено решение № I-25-71 от 23.11.2015 г. по гр.д.№ 46066 от 2014 г. на Софийския районен съд, 25 състав за отхвърляне на предявения от М. Г. С., Е. А. С. и В. С. М. срещу Б. Б. Ш., Ц. Ц. Г. и Г. П. Г. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост на ищците върху 40 кв.м. от УПИ XV-1510 от кв.66 по регулационния план на [населено място] от 1977 г., целият с площ от 760 кв.м., при граници на процесната част: ПИ с идентификатор 02659.2195.791, УПИ VII-1660 от кв.66, УПИ X.-790 и улица и за осъждане на ответниците да предадат на ищците спорните 40 кв.м.

Касационната обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за точно прилагане на закона и за развитие на правото по въпроса: Има ли вещно- прехвърлително действие уговорка на съделителите в сключена при действието на ЗПИНМ съдебна спогодба, предвиждаща преминаване на част от един парцел към друг, без да е налице предварителна промяна на регулацията по надлежния ред ?

По този въпрос настоящият състав на ВКС приема следното: Съгласно чл.40, ал.1 от Закона за плановото изграждане на населените места /ЗПИНМ отм. / парцелите по дворищно-регулационния план не могат да се разделят по съдебен ред или чрез доброволна делба с размери по-малки от предвидените по действащите разпоредби и преди съответните дялове да бъдат обособени по законния ред в самостоятелни парцели. Когато обаче е извършена делба чрез разделяне на реални части от парцели и присъединяване на тези реални части към съседни парцели, дори делбата да е извършена преди съответното изменение на границите на парцелите по дворищно-регулационния план, тази делба не е нищожна поради нарушение на чл.40 ЗПИНМ отм. , нито поради невъзможен предмет, ако е възможно съобразно действащите разпоредби предвидените в делбата дялове да бъдат обособени в самостоятелни парцели. В този смисъл е разпоредбата на чл.40, ал.2 ЗПИНМ отм. , която предвижда възможност предмет на отчуждителни сделки /а и съответно и на делба/ да са части от парцели, ако тези части се включват в съседен парцел при спазване на действащите разпоредби. Тъй като делбата има вещно-транслативно действие, и при съдебна делба-спогодба, при действието на чл.40, ал.2 ЗПИНМ отм. съделителите могат да постигнат съгласие за придаване на части от един съсобствен парцел към друг също съсобствен парцел. Условие за действителността на такава делба е да бъдат спазени предвидените в ЗНИНМ отм. разпоредби, определящи минималната необходима площ и лице за всеки един от парцелите, за които е постигната спогодбата, което ще бъде основание за последваща промяна в регулацията, съответно за заснемане на имота по кадастралната карта по ЗКИР не по регулационните граници, а по тези, които са промени при делбата. Поради това на поставения правен въпрос следва да се отговори, че когато съдебната делба-спогодба предвижда преминаване на част от един парцел към друг, без да е налице предварителна промяна на регулацията по надлежния ред, тази делба има вещно-прехвърлително действие, ако след преминаването на реалната част от единия парцел към другия, и двата парцела останат с необходимите по закон лице и площ за съществуването им като самостоятелни парцели.

В обжалваното решение поставеният за разрешаване правен въпрос е разрешен в същия смисъл, поради което това решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Напълно в съответствие с разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.2 ЗПИНМ отм. въззивният съд е приел, че спорните 40 кв.м. от УПИ XV-1510 от кв.66 по регулационния план на [населено място] от 1977 г., собственост на първоначалната праводателка на ищците М. Н. А., са станали собственост на първоначалната праводателка на ответниците Е. А. В. по силата на съдебната спогодба- делба от 29.05.1967 г. по гр.д.№ гр.д.№ 4252 от 1966 г. на С. народен съд, Димитровски район, 6 участък /в която е предвидено, че една от съделителките и първоначална праводателка на ответниците Е. А. В. ще придобие парцел X.-1510 по действащият тогава дворищно-регулационен план на [населено място] от 1960 г. с площ от 560 кв.м., съответстващ сега на УПИ X.-1810а по регулационния план на [населено място] от 1977 г. и около 35 кв.м. от парцел X.-1510 по дворищно-регулационния план на [населено място] от 1960 г. с площ от 760 кв.м., съответстващ сега на УПИ XV-1510 от кв.66 по регулационния план на [населено място] от 1977 г., а втората съделителка и първоначална праводателка на ищците М. Н. А. ще придобие останалата част от втория парцел X.-1510 по дворищно-регулационния план на [населено място] от 1960 г./, въпреки че към момента на сключване на съдебната спогодба, а и към настоящия момент, не е било извършено изменение на границите на парцелите по дворищно-регулационния план съобразно уговореното в спогодбата. След отнемане на спорните 40 кв.м. /или уговорените в спогодбата около 35 кв.м./ от парцел X.-1510 по дворищно-регулационния план на [населено място] от 1960 г. и присъединяването им към парцел X.-1510 по същия дворищно-регулационен план /както е уговорено в спогодбата чрез отстъпване на един метър по протежение на цялата дължина на двата парцела/, тези два парцела продължават да отговарят на изискванията за съществуването им като самостоятелни парцели: остават с площ и лице над минимално предвидените в пар.41 и сл. ППЗПИНМ отм. . Поради това и предвид дадения по-горе отговор на правния въпрос, тази съдебна спогодба има вещно-прехвърлително действие за спорните между страните 40 кв.м. Ето защо, ответниците като правоприемници на съделителката Е. А. В. са собственици на процесните 40 кв.м. от бившия парцел X.-1510 по дворищно-регулационния план на [населено място] от 1960 г., идентичен с УПИ XV-1510 от кв.66 по регулационния план на [населено място] от 1977 г., поради което предявеният срещу тях ревандикационен иск за тази част от УПИ XV-1510 е неоснователен и правилно е бил отхвърлен.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 239 от 13.01.2017 г. по в.гр.д.№ 4994 от 2016 г. на Софийския градски съд, ГК, II-Д въззивен състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.