Р Е Ш Е Н И Е

№ 83

София, 31.07.2018 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на шести юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при секретаря Ина Андонова

изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2509/2017г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на В. Ф. А. и А. Д. А., [населено място], област В. Т., чрез пълномощника им адвокат В. Н. и на Ш. К., [населено място], област В. Т., чрез пълномощника му адвокат П. П., срещу въззивно решение № 41 от 20.03.2017г. по в.гр.д. № 502/2016г. по описа на Великотърновския апелативен съд.

С определение №121/01.03.2018г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която В. Ф. А. и А. Д. А. са осъдени да заплатят на Ш. К. на основание чл. 74, ал. 2 във връзка с чл. 72, ал. 1 ЗС сумата от 16 016 лева, представляваща стойността на извършени в поземлен имот V – 109, кв. 24 по плана на [населено място], подобрения. В останалата част, с която е отхвърлен предявеният от Ш. К. срещу В. и А. А. иск за заплащане на подобрения, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Въпросът, по който е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК е дали с оглед характера на претендираните строителни работи на подобрителя- ищец се дължи увеличената стойност на имота или стойността на извършените разходи и материали, вложени в ремонта, с оглед касационната проверка за съответствието му с ППВС № 6/1974 г.

Ответникът по касационната жалба Ш. К., [населено място], [община], я оспорва като неоснователна.

В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила, материалния закон и за необоснованост – основание за отмяна по чл.281,ал.1,т.3 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното:

С въззивното решение е потвърдено решение № 289/13.07.2016 г. по гр. д. № 781/2015 г. на Окръжен съд – Велико Търново в частта, с която с която ответниците В. Ф. А. и А. Д. А. са осъдени да заплатят на ищеца Ш. К. на основание чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72, ал.1 ЗС сумата от 16 016 лв., включваща: 8 322 лева, от които 2 490 лева – сума, с която се увеличава стойността на имота, находящ се в [населено място], [улица], в следствие направата на външна мазилка – пръскана – 166 кв. м., 4 104 лева – сума, с която се увеличава стойността на имота в резултат на направата на вътрешна мазилка, шпакловане и боядисване – 228 кв. м.; 1 728 лева – сума, с която се увеличава стойността на имота вследствие дъсчената обшивка на таваните; 500 лева – сума, с която се е увеличава стойността на имота в резултат на поставянето на дюшеме на четири стаи (подова настилка); 1 200 лева – сума, с която се увеличава стойността на имота в резултат на изграждането на камина; 1 530 лева – сума, с която се увеличава стойността на имота вследствие направата на вътрешна ВиК инсталация – 86 кв. м. (1 290 лева), външна ВиК до септична яма (240 лева); 2 400 лева – сума, с която се увеличава стойността на имота в резултат на извършен ремонт на ограда (каменен дувар); 2 064 лева – сума, с която се увеличава стойността на имота вследствие на подмяната на ел инсталация, т.е. общо за 16 016 лева. В останалата част първоинстанционното решение е отменено и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени като недоказани над общо присъдения размер от 16 016 лева до пълния предявен размер от общо 30 200 лева претенциите на Ш. К. срещу В. Ф. А. и А. Д. А. за заплащане на подобрения в същия имот.

Въззивният съд е приел, че предявените от Ш. К. против В. А. и А. А. искове са с правно основание чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72, ал. 1 ЗС. Ищецът претендира сумата от 30 200 лева за извършени от него подобрения, подробно изброени в исковата молба по пера – от т. 1 до т. 13. С договор от 05.05.2011 г., удостоверен с нотариален акт № 341/2011 г., В. А. /майка на фактическата съпруга на ищеца - А. Д. / е закупила за нея поземлен имот в [населено място], с площ 1 950 кв. м., заедно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка. Ш. К. и А. Д. са допуснати от ответниците в придобития имот. В периода м. септември 2011 г. - м. август 2012 г. в имота са извършени строително - ремонтни работи на обща стойност 30 545, 62 лева, съгласно приетата съдебно – техническа експертиза. Ремонтните дейности са осъществени със знанието и без противопоставянето на собствениците, извършването им от ищеца Ш. К. сочи намерение за своене и обуславя качеството му на владелец на имота. Той е приравнен на добросъвестен владелец на основание чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72, ал. 1 ЗС, макар да няма качеството на такъв / тъй като няма данни да е владял имота на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена/. С оглед на това, съдът е приел, че ищецът има право да иска за подобренията, които е направил /и са доказани по приетата съдебно – техническа експертиза/, сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. Уважил е претенциите за сумата от 16 016 лева, включваща стойността на подробно описани строително – ремонтни дейности, като за сумата до претендираните 30 200 лева, исковите претенции са отхвърлени като неоснователни и недоказани.

С оглед рамките на производството по чл.290,ал.2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантите за изхода на спора процесуалноправни въпроси, по които е допуснато и касационното обжалване с определението по чл.288,ал.1 ГПК, настоящият състав приема следното :

Въпросът дали с оглед характера на претендираните строителни работи на подобрителя- ищец се дължи увеличената стойност на имота или стойността на извършените разходи и материали, вложени в ремонта, не е разрешен в съответствие с посоченото ППВС № 6/1974 г. С него се приема, че право на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл. 72 и чл.74 ЗС има само владелецът, не и държателят. Разпоредбите регулират правоотношенията, породени от неоснователното обогатяване на собственика с подобренията, извършени от владелеца на вещта и не се отнасят до лица, които не упражняват владение. Освен това при обезщетяването на владелеца, не бива да смесва увеличената стойност на имота с разходите за това увеличение. Необходимо е във всички случаи да се изследва каква би била цената на вещта без подобрението и каква е тя с него към момента на разглеждане на спора и постановяване на решението. В случая въззивният съд е приел, че ищецът е приравнен на добросъвестен владелец на основание чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72, ал. 1 ЗС, макар да няма качеството на такъв /не е владял имота на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена/. При остойностяване на претендираните подобрения обаче е основал изводите си на съдебно - техническата експертиза, която е дала заключение за стойността на всяко едно от заявените подобрения, но не и за сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. Така побренията са остойностявани по пера – извършени разходи за отделни ремонтни дейности, както са описани и в исковата молба, макар да е записано и в диспозитива на решението, че се присъжда сума, с която се е увеличила стойността на имота.

Изводите на въззивния съд, че ищецът е бил владелец на процесния имот с права по чл.74, ал.2 ЗС са незаконосъобразни и необосновани. От твърденията в исковата молба, както и от гласните доказателства става ясно, че ищецът и фактическата му съпруга – дъщеря на ответниците, са живяли в процесния имот при условията на заем за послужване. Категорично е установено от доказателствата по делото, че собственици на имота са ответниците, че те са го придобили на 05.05.2011г. и са допуснали дъщеря си и ищеца да живеят в него като семейство. Няма никакви данни имотът да е закупен „за ищеца”, т.е. договорът за покупко-продажба да е симулиран по отношение на купувача, както и владението по смисъла на чл.68,ал.1 ЗС да му е предадено от собствениците, или пък то да е осъществявано от него срещу тях чрез своене. Оттук е незаконосъобразен и необоснован е изводът на въззивния съд, че след като имотът е закупен на името на ответниците, но предоставен за живеене на тяхната дъщеря /нанесли се в него в началото на 2012г., след приключване на ремонта/, то ищецът, който е съжителствал с дъщерята, е държал вещта за себе си с намерение да я свои. В тази връзка следва да се имат предвид и гласните доказателства, които установяват, че извършените в имота ремонтни дейности са с оглед привеждането му във вид, годен за живеене, че в тях са взели участие, както ищецът, така и ответниците и техни роднини- с труд и парични суми.

ППВС №6/1974г. и последващата трайна съдебна практика приемат, че разпоредбите на чл.72 и чл.74 ЗС регулират правоотношения, породени от неоснователното обогатяване на собственника на вещта с подобренията, извършени само от владелеца на същата.Разпоредбите не се отнасят до лица, които не упражняват владение. Въпросът за правната квалификация на предявения иск е дейност на съда, която се извършва въз основа на фактическите твърдения и съдържанието в петитума на исковата молба.Съдът е длъжен сам да определи правното основание на иска. При ликвидация на облигационни отношения, породени от извършени от подобрителя ремонт в чужд имот, е необходимо да се изясни преди всичко в какво качество той го е извършил. Следва да се изясни характерът на претендираните работи. В случая ищецът не е поддържал и не е претендирал заплащане на увеличената стойност на имота в смисъла, който съдебната практика, в т.ч. и цитираното ППВС, влага в това понятие.Претенцията е с предмет разходите за труд и материали, вложени от него при ремонта. Обстоятелството, че е бил държател, не го лишава от възможността да претендира заплащане на извършени от него строителни дейности. Предприетият в имота ремонт е с оглед ползването на имота от него и семейството му. Те са допуснати от ответниците с оглед това семейство, вкл. бъдещото дете, да живеят в ремонтираната, преустроена стара къща. Въззивният съд е допуснал сместване на понятията подобрения, извършени от владелец на чужд имот, увеличена стойност на имота с разходите за това увеличение, но този въпрос касае ППВС№6/1974г., а в случая следва да намери приложение ППВС №1/1979г. Според него когато държател подобри чужд имот, тогава обеднелият разполага с иска по чл.59 ЗЗД. В този случай обедняването е налице не само при увеличаване на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Съгласно т.4 от ППВС, в случаите на чл.59,ал.1 ЗЗД се дължи връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването. С тази правна квалификация е и поддържаната от ищеца парична претенция. Въпросът за правната квалификация на предявения иск е дейност на съда, която се извършва въз основа на фактическите твърдения и съдържанието в петитума на исковата молба.

От многобройните гласни доказателства, преценени в своята съвкупност, следва извод, че ремонтът на къщата е извършен за около три месеца – в края на 2011г. и началото на 2012г. като в организацията му, в т.ч. осигуряване на материали, изпълнители /майстори/ и заплащане на възнаграждение, са се включили ищецът и двамата ответници като собственици на имота. С оглед поддържаното от ответниците по иска оспорване на извършването на процесните работи изцяло със средствата на ищеца, то в тежест на последния е да проведе пълно и главно доказване на твърденията си, че процесните подобрения са извършени с негови средства. След анализ на гласните и писмени доказателства, както и заключението на СТЕ, се налага извод, че претендираните по отделни позиции в исковата молба ремонтни дейности /предмет на настоящото производство/, са извършени в имота през посочения период. От тях по отношение на изграждането на външната ограда /дувар/, както и поставянето на дюшеме в стаите следва да се приеме, че е недоказано да са заплатени от ищеца. От показанията на свиделите Р. Ф., А. Д. /дъщеря на ответниците/ и М. А. става ясно, че външната ограда е реконструирана на места като са пренаредени старите камъни с полагане на покрив от керемиди със стоманенобетонов пояс откъм улицата. Недоказано остава влагането на материали при този ремонт /изполвани са старите камъни, а за материалите има данни, че са предоставени от ответниците/, както и че заплащането на труда е извършено от ищеца. Данните сочат, че разплащането с майсторите е извършено от ответниците. Недоказана също е претенцията за разноските от поставеното в къщата дюшеме. От приетите по делото стокови разписки от 18.11.2011г., 21.01.2012г. става ясно, че материали за дюшеме са закупувани от ответниците. С оглед свидетелските показания, че ответниците също са закупували материали, а освен това са извършвали плащания на надниците на майсторите, не може да се приеме за доказано твърдението на ищеца, че поставянето на дюшемето е извършено с негови средства. При това положение претенцията за заплащане на стойност на ремонтни работи по тези две пера от исковата молба /ограда -2400лева и дюшеме -500 лева/ следва да се приеме за изцяло неоснователна. Относно останалите ремонтни работи. С оглед позицията на ответниците в отговора по чл.131 ГПК, в който се оспорват някои от подобренията като извършени, а другите по стойност и обем, от една страна, а от друга с оглед установеното от гласните доказателства и заключението на СТЕ, следва да се направи извод, че са извършени дейности по измазване и шпакловка на вътрешните стени на къщата, ламперия на таваните в четирите стаи, измазване на къщата отвън, направа на ВиК /външна и вътрешна/ и ел. инсталации и вътрешна камина. Гласните доказателства /свиделите Ш. Ш., Ц. Ц., М. К., М. А. и А. Д., показанията на която се ценят по реда на чл.172 ГПК/ установяват, че ищецът, както и ответниците са осигурявали материали за строителните работи, заплащането на труда е ставало не само от ищеца, но и от ответнииците. След цялостна преценка на доказателствата в тяхната съвкупност, в т.ч. стоковите разписки за закупени строителни материали за процесния период, данните, че ремонтни работи са правени от ответниците и в имот, собственост на другата им дъщеря, находящ се в същото село, както и с оглед заключението на СТЕ за стойността на труда и материалите за извършените подобрения и при приложение разпоредбата на чл.162 ГПК, следва да се приеме, че ищецът е вложил суми за заплащане на материали и труд в размер на 2/3 от общата стойност. Искът в останалата част като доказан по основанието си, следва да бъде уважен до размер от общо 8 744 лева.

В обобщение следва да се приеме, че обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно като се постанови друго, с което исковете бъдат частично уважени, съобразно мотивите по-горе. Въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която в полза на ищеца са присъдени разноски по делото над сумата 442,25 лева. Съобразно изхода на касационното производство и направено искане от касаторите, на последните следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 267,75 лева, съгласно списъка по чл.80 ГПК и приложените доказателства.

По изложените съображения и на основание чл.293,ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 41 от 20.03.2017г. по гр.д. № 502/2016г. по описа на Великотърновския апелативен съд в обжалваната част, с която са уважени предявените от Ш. К., [населено място], област В. Т. срещу В. Ф. А. и А. Д. А., и двамата от [населено място], Област В. Т., искове за заплащане на 16 016 лева, представляващи стойността на извършени в поземлен имот V – 109, кв. 24 по плана на [населено място], подобрения, както и в частта, с която В. Ф. А. и А. Д. А. са осъдени да заплатят на Ш. К. разноски по делото над размера от 442, 25 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА В. Ф. А. и А. Д. А., и двамата от [населено място], Област В. Т., да заплатят на Ш. К., [населено място], област В. Т., на основание чл.59 ЗЗД сумата 8 744 лева – стойност на вложени материали и труд за извършени подобрения в поземлен имот V – 109, кв. 24 по плана на [населено място], заедно със законната лихва върху сумата, считано от 04.08.2015г. до окончателното и изплащане. ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до размера от 16 016лева.

ОСЪЖДА Ш. К., [населено място], област В. Т., да заплати на В. Ф. А. и А. Д. А., и двамата от [населено място], Област В. Т., разноски за касационната инстанция в размер на 267,75 лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: