Р Е Ш Е Н И Е

№ 120

София, 31.07.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при участието на секретаря Даниела Цветкова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2908 по описа за 2017г. и приема следното:

Производството е по чл.290 и следв. ГПК.

С определение № 168/27.ІІ.2018г. е допуснато касационно обжалване на решението на СГС от 14.ІІ.2017г. по гр.д. № 8557/2016г. по касационната жалба на А. „П.” /А./ по въпроса за доказателственото значение на автотехническа експертиза относно механизма на ПТП в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /в редакцията преди изменението, публикувано в ДВ бр.86/2017г./.

Касационната жалба съдържа оплаквания за нищожност и недопустимост на въззивното решение, за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.1, 2 и 3 ГПК. Изложени са съображения за несъобразяване с констатациите по протокола за ПТП и с описаната в него схема на произшествието, показваща, че скалният отломък се е намирал извън, а не на пътното платно. Не било взето предвид, че автотехническата експертиза съдържа теоретични заключения, несъответстващи на данните по протокола за ПТП, на снимковия материал и на останалите доказателства, не съдържащи данни и за наличието на товарен автомобил в лентата за насрещно движение в момента на ПТП, и неправилно съдът приел, че механизмът на произшествието се установява единствено от експертизата. Установено било движението на ищцата с несъобразена скорост. Изложени са съображения за неправилно кредитиране на непреките показания на сестрата на ищцата, както и за прекомерност на присъдения размер обезщетение и срещу присъждането на законна лихва от датата на ПТП. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, евентуално за намаляване на обезщетението поради съпричиняване от ищцата на вредите.

Ответницата по касационната жалба Д. Г. П. със съдебен адрес в София е изложила съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на ответница [фирма] Б. не е заявило становище пред настоящата инстанция.

ВКС на РБ намира за неоснователни оплакванията /бланкетни/ на касатора за нищожност и недопустимост на атакуваното въззивно решение. Решението е постановено от съдебен орган в предвиден от закона състав в рамките на неговата компетентност, съобразно изискванията за съдържанието му, при наличие и надлежно упражнено право на иск и в пределите на заявеното искане за защита.

По въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ счита следното:

Съгласно чл.195 ал.1 ГПК вещо лице се назначава, когато за изясняване на възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др., каквито съдът няма. Според трайната съдебна практика заключението следва да бъде основано на конкретни данни, събрани чрез използвани от страните доказателствени средства – писмени доказателства, свидетелски показания и др., както и чрез извършени от вещото лице проучвания – оглед на място, проверка на документи, намиращи се у трето лице и др., и се изразява в изводи по поставената задача във връзка с тези данни, съобразени с характеризиращите ги закономерности, правила, изисквания, връзки и други обстоятелства. Като едно от доказателствените средства, каквото е заключението, съдът не е длъжен да го възприеме безкритично, а го преценява в съвкупност с всички доказателства по делото. Тези принципни постановки са относими и към автотехническа експертиза /А./ за установяване механизъм на ПТП – доказателственото й значение е в зависимост от съответствието й с установените по делото обстоятелства.

За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ взе предвид:

С решението си от 14.ІІ.2017г. СГС по въззивни жалби и на двете страни е потвърдил решението на СРС от 21.ІІІ.2016г. /погрешно посочена дата 21.ІІІ.2013г./ по гр.д. № 6154/2015г., с което А. е осъдена да заплати на Д.П. 5000лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие претърпяно на 13.ХІ.2013г. ПТП на републикански път ІІ-19, ведно със законната лихва от 13.ХІ.2013г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва в размер на 632лв., и с което искът е отхвърлен за разликата му до пълния предявен размер 16000лв. Решението е постановено при участието на [фирма] като трето лице – помагач на страната на ответника.

Въззивният съд е приел, че основният спорен въпрос по делото е за механизма на ПТП. Като неоснователно е оценено възражението на ответника, че от протокол за ПТП и от акт за установяване на административно нарушение се установява, че ПТП е настъпило в резултат на неправомерно поведение на ищцата поради несъобразяване с пътната обстановка. Взето е предвид в тази връзка, че въз основа на акта не е издадено наказателно постановление, като наказващият орган след извършена проверка е приел, че ПТП не е настъпило в резултат на виновно поведение на ищцата, и административно-наказателното производство е прекратено. Протоколът за ПТП, съставен в кръга на възложените на органите на МВР задължения, е официален документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление и за удостоверителното изявление. Протоколът няма материална доказателствена сила относно описания в него механизъм на ПТП, тъй като представлява заключение на съставителя му. Механизмът се установява от приетото по делото заключение на автотехническа експертиза, която не е оспорена от ответника. След запознаване с материалите по делото, вкл. с протокола за ПТП, вещото лице разяснява, че след преминаване през крива на десен завой водачът възприема скален къс върху платното за движение, разположен в средната част на собствената пътна лента, той не е имал възможност да предприеме маневра за заобикаляне на препятствието и с дясната част на автомобила преминал през скалния къс; ПТП не е могло да бъде предотвратено поради местоположението на скалния отломък непосредствено след завой, както и наличието на товарен автомобил в лентата за насрещно движение. Не е установено управление на автомобила от ищцата с несъобразена скорост, препятствието е станало видимо за нея едва след излизане от завоя и ударът е бил непредотвратим. При тези обстоятелства е оценено като неоснователно и възражението на ответника за съпричиняване. Направен е извод за неизпълнение от служители на ответника на задължението за поддържане в изправност на републиканската пътна мрежа, като бездействието се презюмира да е виновно. Причинно – следствената връзка между неизпълнението на ответника и претърпените вреди се установява от неоспореното заключение на А..

Във връзка с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди са взети предвид установените с комплексна СМЕ и СПЕ обстоятелства, а именно, че по време на ПТП и следващите няколко дни ищцата получила остра стресова реакция с високо невротично ниво, в месеците след ПТП страдала от посттравматично стресово разстройство, като към момента на прегледа смущенията са отшумели, неприятният спомен от инцидента не представлява психично заболяване, в резултат на инцидента ищцата претърпяла и физически страдания – кръвонасядане на лявото рамо и дясна предмишница, охлузвания по двете колена и навяхване на десен глезен, отшумели в рамките на една-две седмици без последствия за здравето й. Съдът е дал вяра на показанията на свидетелката, сестра на ищцата, за непосредствените й впечатления за състоянието на ищцата след ПТП, като логични, последователни и подкрепяни от останалия доказателствен материал, според които ищцата била изключително разстроена и се страхувала да шофира, ПТП повлияло негативно на социалния й живот, след инцидента тя се затворила в себе си и избягвала да общува с други хора.

Касационната жалба е основателна.

Правилно въззивният съд е приел, че основателността на претенция за обезщетение по чл.49 ЗЗД е обусловена от установяване на всички елементи от фактическия състав на отговорността за вреди на възложителя на работа – претърпяна вреда от ищеца, противоправно и виновно деяние на лицето, на което ответникът е възложил извършването на работа, както и причинна връзка между вредата и деянието. Липсата на който и да било от тези елементи изключва деликтната отговорност. Тежестта за установяване на твърдяните обстоятелства, на които се основава такава претенция, е на ищеца.

Обоснован и безспорен е и изводът, че на сочените в исковата молба дата 13.ХІ.2013г. е настъпило ПТП с управлявания от ищцата лек автомобил.

Изграден в противоречие с процесуалните правила и необоснован, обаче, е изводът относно механизма на ПТП. По делото не са посочени и представени от ищцата никакви доказателства за основното й твърдение в исковата молба /л.68-71/, че скалният отломък се е намирал на пътната лента в посока на движението й, и то по-близо до линията, разделяща пътното платно, както и за наличието в момента на ПТП на насрещно движещи се товарни автомобили, довели според нея до произшествието и невъзможността за избягването му. От друга страна, твърдението е в противоречие със схемата, която не представлява описание на механизма, нито извод на съставителя за наличие/липса на вина, обективирана в подписания от П. без възражения и съставен на мястото на произшествието протокол за ПТП, в която /схема/ местоположението на скалния отломък е посочено извън пътното платно вдясно по посоката на движение на процесния автомобил. Твърдението не се установява и от приложения по делото снимков материал, в който скален отломък /с размери 60-70 см височина и около 1 – 1.2 м ширина/ не се вижда в нито една част на пътното платно, нито от показанията на св.А. П. – сестра на ищцата, които в тази им част не са преки, а пресъздават казаното й от последната, нито от степента на деформациите по автомобила съобразно скоростта на движение на лекия автомобил.

При това положение и с оглед отговора на въпроса, послужил като основание за допускане на касационно обжалване, въззивният съд, възприемайки изцяло заключението на А., въпреки изготвянето й съобразно твърдението на ищцата и липсата на установяващи го доказателства, и основавайки се на него относно механизма на ПТП, е достигнал до необоснован и незаконосъобразен решаващ извод за наличието на неизпълнение на задълженията на ответника за поддържане безопасността на пътната мрежа, довело до причиняване на неимуществени вреди на ищцата. Без значение за спора е, че заключението е изслушано и прието в присъствието и без възражения на ответника. Без значение е и че административно-наказателното производство срещу ищцата е прекратено и наказателно постановление не е издадено.

Ето защо и на основание чл.293 ал.1 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната му осъдителна част и спорът се разгледа по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.

По изложените вече съображения касационният съд намира, че предявените искове не са доказани по основание и за сумите 5000лв. и за мораторна лихва в размер на 632лв., поради което те следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК на касатора следва да бъдат присъдени 555лв. разноски, от които 300лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решението на СГС, ГО, ІV-Г състав, № 943/14.ІІ.2017г. по гр.д № 8557/2016г. в осъдителната му част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Г. П. със съдебен адрес в София, ЕГН [ЕГН], иск за присъждане на 5000лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие претърпяно на 13.ХІ.2013г. на републикански /второстепенен/ път ІІ-19 пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от датата на предявяването му до окончателното изплащане, и иск за присъждане на 632лв. мораторна лихва за периода от 13.ХІ.2013г. до предявяването му.

ОСЪЖДА Д. Г. П., ЕГН [ЕГН], да заплати на А. „П. И.” София 555лв. разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: