Р Е Ш Е Н И Е

№ 98

гр. София, 31.07.2018 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

При секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1657 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. И. Л. срещу решение №64 от 21.04.2017г. по в.т.д.№26/2017г. на Великотърновски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение №167 от 27.10.2016г. по т.д. № 122/2016г. на Русенския окръжен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на И. И. Л., че дължи на „Банка ДСК“ ЕАД, [населено място], сумата 16655,47 евро - главница, ведно със законната лихва от 24.06.2015г. до окончателното изплащане на вземането, както и 649,60 евро - неплатена редовна лихва за периода 02.01.2015г.- 23.06.2015г.; 13,89 евро - лихвена надбавка за забава върху цялата главница за периода 22.06.2015г. - 23.06.2015г.; 14,40 евро- лихвена надбавка за забава върху просрочена главница за периода 02.01.2015г. -21.06.2015г.; 60 евро такса изискуемост, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №3508/2015г. по описа на Районен съд - Русе.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационната жалбоподателка поддържа, че неправилно въззивният съд е оставил без уважение искането й за назначаване на експертиза, която да бъде изпълнена от експерт в областта на международните разплащания и С. съобщенията, което да установи защо „Банка ДСК“ ЕАД не е приела плащането и да изясни въпроса относно задължението за секюритизация на канала на трансакция от банка клас А., каквато е банката наредител, към банка клас В, каквато е банката – приемател. Твърди, че съдът не е обсъдил факта, че „Банка ДСК“ ЕАД не е изпълнила дадените й от С. Сървиз бюро указания за откриване на секюритизиращ канал за приемане на превода от банката - наредител, в резултат на което не е било дадено разрешение за прехвърляне на сумата, а е направил неправилния извод, че банката не е в забава по смисъла на чл.95 от ЗЗД. Счита, че в случая са приложими чл.68 ал.3 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/, както и чл.95 и чл.96 от ЗЗД. Подробни доводи излага в касационната жалба, като моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

Ответникът по касация „Банка ДСК“ ЕАД оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното въззивно решение да бъде потвърдено като допустимо, правилно и законосъобразно. Поддържа, че правилно, аргументирано и с оглед всички събрани по делото доказателства въззивният съд е приел, че след като нареденият международен превод не е бил осъществен и не е завършил със заверяване на сметка на „Банка ДСК“ ЕАД, то плащане по този превод няма. Поддържа, че тъй като в случая няма заверяване на сметката на кредитора, то задължението на И. Л. по процесния договор за кредит не е погасено.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:

За да потвърди решение №167 от 27.10.2016г., постановено по т.д. № 122/2016г. на Русенския окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на И. И. Л., че дължи на „Банка ДСК“ ЕАД, [населено място], сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №3508/2015г. на Русенски районен съд, въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор за кредит за текущо потребление, като кредитът в размер на 20 000 евро е бил усвоен от кредитополучателя И. Л.. Приел е за доказано, че на 01.02.2015г. И. Л. преустановила плащанията на задълженията си по кредита, вследствие на което банката обявила целия кредит за предсрочно изискуем, като изпратила уведомление до ответницата. Съдът е счел за неоснователно и недоказано възражението на ответницата, че е изпълнила задължението си по процесния кредит чрез плащане с международния банков превод от 20.04.2015г. Посочил е, че от представения документ-отчет от 20.04.2015г. не се установява, че е нареден превод от сметка на ответницата във VP B. Л. към „Банка ДСК” ЕАД. Приел е, че твърдяната от ответницата платежна операция може да се установи само от нареждане за превод, но такова по делото не е представено. Изложил е доводи, че дори и да се приеме, че е било наредено от ответницата плащане от нейна сметка във VP B. Л. към „Банка ДСК” ЕАД, [населено място], на сумата от 23 600 лв. за погасяване на задълженията й по процесния кредит и по друг кредит, то платежната операция не е завършена, тъй като не е заверена сметката на банката. Изтъкнал е, че при безкасово плащане, съгласно разпоредбата на чл.305 от ТЗ плащането се смята за завършено със заверяване сметката на кредитора. Приел е, че ответницата неоснователно се позовава на разпоредбата на чл.68 ал.3 и 4 от ЗПУПС след като самата тя твърди и в тази насока представя съобщението на С. сервиз бюро, че трансакцията е неосъществена и преведените средства са останали в буферна транзитна сметка на арбитражна организация. Посочил е, че отговорността по чл.68 ал.3 от ЗПУПС е предвидена за доставчика на платежни услуги на получателя, само в случай, че е получил сумата по платежната операция, а в случая сумата по превода не е била получена.

Съдът е счел за неоснователно възражението на ответницата, че неприемайки плащането й, кредиторът „Банка ДСК” ЕАД е изпаднал в забава поради това, че не е изпълнил изискванията за секюритизиращ канал за изпращач с кредитен рейтинг А., в резултат на което няма разрешение за прехвърлянето на сумата. Съдът е изложил съображения, че след като сумата е останала в буферна транзитна сметка на арбитражна организация, очевидно не е налице неприемане от страна на кредитора на предложеното изпълнение. Също е посочил, че в случая не може да се приеме, че ответницата е предложила изпълнение по договора за кредит, което да е точно и съгласно договора, тъй като в т.10.1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, които са неразделна част от процесния договор за кредит, е уговорено, че дължимите месечни вноски за лихва и главница се събират служебно на падежната дата от кредитора от авоара по разплащателната сметка на кредитополучателя, открита в „Банка ДСК“ ЕАД. От това е направил извод, че е уговорено изпълнението да се извършва по седалището на банката – [населено място], а ответницата е предприела изпълнение в чужда държава чрез превод. Изложил е и доводи, че дори и да се приеме, че цитираната разпоредба от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление не посочва мястото на изпълнение на задължението по кредита, то съгласно разпоредбата на чл.68 б.”а” от ЗЗД при паричните задължения изпълнението трябва да се извърши в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението и при това положение кредитополучателят дължи изпълнение по седалището на кредитора - [населено място]. Въззивният съд е приел, че с оглед на местоизпълнението на задължението кредиторът в случая не е имал задължение да оказва съдействие на кредитополучателката при извършване от нейна страна на международен превод от сметка, разкрита в банкова институция в чужбина. С оглед на това „Банка ДСК” ЕАД не е имала задължение да изпълнява каквито и да било изисквания, за да бъде осъществен международен трансфер на сумата, която ответницата твърди, че е наредила да бъде преведена от нейна сметка чрез VP B. Л.. Поради това съдът е приел, че не е налице и втората хипотеза на чл.95 ЗЗД- недаване от страна на кредитора на необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.

С определение №18/16.01.2018г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.95 от ЗЗД в случай, че кредиторът е банка, а изпълнението се извършва чрез заверяване на сметка в същата банка съгласно чл.305 от ТЗ.

По силата на чл.95 от ЗЗД кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. При безкасовите плащания, когато плащането се извършва чрез задължаване и/или заверяване на сметка, то се смята за завършено със заверяване на сметката на кредитора или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора – чл.305 от ТЗ. Правилото за безкасовите плащания в контекста на поставения правен въпрос, както и уредбата на забавата на кредитора в общия граждански закон, налагат извода, че когато банката задължава и/или заверява банкова сметка, за да получи като кредитор плащане на задължение, действията й биха могли да се преценяват от гледна точка на това дали неоправдано не е приела предложеното изпълнение и дали е дала необходимото съдействие на длъжника за изпълнение на задължението. Действията, представляващи съдействие от кредитора, когато той е и банка, обслужваща сметката, по която следва да се направи изпълнението, са поставени в зависимост от конкретните правила за всеки отделен вид платежна операция. Кредиторът би бил в забава и съответно длъжникът би се освободил от последиците на собствената си забава съгласно чл.96, ал.1 ЗЗД при недобросъвестност на банката или при нарушаване на специалните правила за плащанията, въз основа на които да може да се прецени, че банката неоправдано не е приела предложеното изпълнение или не е дала необходимото съдействие за изпълнението.

По същество на касационната жалба

Налице са основанията по чл.281 т.3 пр.2 и 3 от ГПК за отмяна на обжалваното въззивно решение. Великотърновският апелативен съд е изключил възможността за приложение на разпоредбата на чл.95 от ЗЗД в конкретната хипотеза, като е приел, че съгласно т.10.1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, които са неразделна част от процесния договор за кредит, дължимите месечни вноски за лихва и главница се събират служебно на падежната дата от кредитора от авоара по разплащателната сметка на кредитополучателя, открита в „Банка ДСК“ ЕАД, следователно е уговорено изпълнението да се извършва по седалището на банката – [населено място], а ответницата е предприела изпълнение в чужда държава чрез превод. Предвиденият ред за погасяване на задължението по кредита чрез удръжка от авоара по разплащателната сметка на кредитополучателя, не изключва възможността по тази сметка да бъдат превеждани суми чрез международен банков превод. Неправилно въззивният съд е тълкувал разпоредбата на чл.68 от ЗЗД, като е приел, че тъй като става въпрос за парично задължение, то длъжникът по кредита следва да извършва плащане само в местожителството на кредитора по време на изпълнение на задължението. По този начин съдът е изключил приложението на специфичните правила за платежните операции, осъществявани от доставчиците на платежни услуги, регламентирани в действащия към момента на извършеното преводно нареждане Закон за платежните услуги и платежните системи /обн. ДВ бр.23/2009г., отм. ДВ бр.20/2018г./ както и подзаконовите актове по приложението му. Поради неправилното тълкуване на разпоредбите на чл.68 от ЗЗД, въззивният съд е стигнал и до неправилния извод, че банката – кредитор няма задължение да оказва съдействие на кредитополучателя при извършване от негова страна на международен превод от сметка, разкрита в банкова институция в чужбина.

Също така неправилно въззивният съд е приел, че при липсата на изпълнение на парично задължение по един от трите възможни начина /плащане в брой, безкасов превод, завършил със заверяване на сметката на кредитора или ако кредиторът не оказва съдействие да получи сумата, тя да бъде депозирана от длъжника в банка по местоизпълнението/, то са без значение за изхода на спора твърденията на жалбоподателката за извършено от нея преводно нареждане до VP B. Л.. Съдът не е съобразил, че забавата на кредитора не освобождава длъжника от задължението му, но го освобождава от последиците на неговата забава, което в случая би означавало невъзможност за банката да упражни правото си да направи предсрочно изискуем целия кредит.

Предвид изложеното въззивният съд изобщо не е обсъждал събраните по делото доказателства относно извършеното от касационната

жалбоподателка нареждане за паричен превод, както и не е обсъждал въпроса дали кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството на участник в системата за разплащания R., е имала задължение да изпълнява определени изисквания, в частност задължението за осигуряване на секюритизиращ канал при различие в кредитния рейтинг на изпращач и приемащ транзакцията. По делото е представено и писмено доказателство – съобщение от С. Сервиз бюро от 27.04.2015г. до VP B. Л., в качеството на изпращач на транзакция, че бенефициерът на международно платежно нареждане с номер 153248В4736, „Банка ДСК“ ЕАД, не е изпълнил изискванията за секюритизиращ канал за изпращач с кредитен рейтинг А.. Въззивният съд е възпроизвел в решението си съдържанието на това доказателство, но не е обсъдил какви факти се установяват във основа на него и какви са правните последици на тези факти. Също така въззивният съд е отказал да назначи поисканата с въззивната жалба съдебно - икономическа експертиза, която да установи обстоятелствата, поради които процесната платежна операция е останала незавършена и съответно да посочи дали са били налице технически изисквания, които банката – получател на превода е била задължена да изпълни в качеството си на участник в системата за разплащания R.. В случая са били налице предпоставките по чл.266 ал.3 от ГПК за уважаване на направеното от въззивната жалбоподателка доказателствено искане, доколкото назначаване на тази експертиза е поискано своевременно в първоинстанционното производство, като същата е била счетена неправилно от първоинстанционния съд за неотносима. Необсъждането на приетите по делото доказателства, а също и отказът да бъде назначена експертиза, чиято задача безспорно е от значение за установяване на релевантните факти, представляват нарушения на процесуалните правила по чл.236 ал.2 от ГПК и чл.266 ал.3 от ГПК, които в случая се явяват съществени. По този начин спорният въпрос за това дали въпреки липсата на завършено плащане със заверяване на сметката на длъжника, от която е следвало да бъдат удържани вноските за погасяване на кредита, е налице забава на кредитора и съответно дали длъжникът следва да бъде освободен от последиците на собствената си забава, е останал неизяснен по делото.

По тези съображения въззивното решение следва да се отмени и на основание чл.293 ал.3 от ГПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да допусне поисканата с въззивната жалба съдебно –икономическа експертиза, както и да обсъди всички ангажирани доказателствени средства съобразно мотивите на настоящото решение.

Въззивният съд следва да се произнесе по разноските за водене на делото пред ВКС съгласно чл.294 ал.2 от ГПК.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №64 от 21.04.2017г. по в.т.д.№26/2017г. на Великотърновския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение №167 от 27.10.2016г. по т.д. № 122/2016г. на Русенския окръжен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на И. И. Л., че дължи на „Банка ДСК“ ЕАД, [населено място], сумата 16655,47 евро - главница, ведно със законната лихва от 24.06.2015г. до окончателното изплащане на вземането, както и 649,60 евро - неплатена редовна лихва за периода 02.01.2015г.- 23.06.2015г.; 13,89 евро - лихвена надбавка за забава върху цялата главница за периода 22.06.2015г. - 23.06.2015г.; 14,40 евро- лихвена надбавка за забава върху просрочена главница за периода 02.01.2015г. -21.06.2015г.; 60 евро такса изискуемост, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №3508/2015г. по описа на Районен съд - Русе. .

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.