РЕШЕНИЕ

№ 134

София, 01.08.2018 година

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЗОЯ АТАНАСОВА

при секретаря Ани Давидова

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр.дело № 4159/2017 година.

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 324/05.04.2018 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване по касационни жалби, подадени от адв. К. А. в качеството й на процесуален представител на Х. К. Х. и на адв.М.Ш. – пълномощник на [фирма], против решение № 277/28.07.2017 г. по в.гр.д № 1244/2017 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което частично е отменено решение № 176/21.04.2017 г. по гр.д.№ 877/2016 г. по описа на Казанлъшки районен съд по исковете с правно основание чл.128 във вр.чл.245 КТ и с правно основание чл.215 КТ и същите в отменената част са отхвърлени. В останалата обжалвана част решението на първата инстанция е потвърдено.

Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос за допустимите доказателствени средства за доказване получаването на трудово възнаграждение и командировъчни пари и следва ли последните да бъдат конкретизирани по пера, съобразно Наредба за служебните командировки и специализации.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените в жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос, съобрази следното:

Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС,обективирана в решение по чл.290 ГПК/ решение № 188/09.10.2015 г. по гр.д.№ 6561/2014 г. на ВКС, III г.о./,която се споделя изцяло от настоящия състав,а именно : Няма законови пречки задължението за изплащане на трудово възнаграждение да бъде изпълнявано и от трето лице. Този начин на изпълнение обаче следва да бъде установен от длъжника/работодателя/ с представяне на категорични доказателства. Когато е налице спор между страните по въпроса за изпълнение на какво задължение се отнася едно документирано плащане, длъжникът на паричното задължение трябва да докаже точното-конкретно и пълно изпълнение. От тези принципни отговори на въпросите не следва, че когато основанието за плащане не е ясно посочено в платежния документ, няма възможност това основание да бъде доказано с други доказателствени средства, като се отчетат становищата на страните. Така например в документа за плащане може да не е посочено основанието, но от размера на сумата, от съвпадението между датата на плащане и падежа на задължението, от липсата на други правоотношения между страните може да се достигне до извода, че основанието за плащане е трудово възнаграждение. Тогава, при проведено пълно, макар и косвено доказване на основанието, простото оспорване от страна на работника или служителя, че сумата е получена за нещо друго, налага той да докаже това свое твърдение. В този смисъл следва да се тълкува цитираното от въззивния съд решение № 746 /05.01.2011 г. по гр. д. № 727/2009 г.,ІV г.о.ВКС, в мотивите на което изрично е посочено, че по делото не са представени доказателства ответникът да има към ищеца други парични задължения, нито да е налице друго основание, на което ищецът да е получил тези плащания.

По касационните оплаквания.

В касационните жалби се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

За да постанови обжалваното решение и да отхвърли частично иска с правно основание чл.128 вр.чл.245 КТ и иска по чл.215 КТ въззивният съд е приел,че заплащаните суми по лични банкови сметки на Х. от управителя на дружеството,в качеството му на физическо лице погасяват задължението на самото дружество за заплащане на трудово възнаграждение и командировъчни пари,тъй като ищецът не е доказал твърдението си,че преведените суми,са с друго основание за плащане.

При постановяване на решението си въззивният съд не е взел предвид, че са предявени две претенции – едната, за неплатено трудово възнаграждение, а другата, за заплащане на командировъчни пари по Наредба за служебните командировки и специализации. В мотивите на въззивното решение обаче е посочена една обща сума за неоснователна по двете претенции в размер на 18 462 лева, без да се разграничи по кой от двата иска за какъв размер е налице неоснователност, независимо, че в диспозитива на решението е налице посочване на всяко от отделните плащания. Този подход на посочване на основателност или неоснователност на претенциите не съответства на трайната практика на съдилищата, още повече, че самият ищец с допълнителна молба от 29.07.2016 г. е посочил общият размер на всяка една от претенциите си, а именно 6 831,20 лева – претендирано трудово възнаграждение и 31 598,10 лева командировъчни.Когато е налице спор между страните,както е по настоящето дело,по въпроса за изпълнение на какво задължение се отнася едно документирано плащане,длъжникът на паричното задължение,т.е.ответното дружество следва да докаже точното – конкретно и пълно изпълнение.Дружеството – работодател в отговора е възразило,че е заплатило полагащите се трудови възнаграждения,обезщетения ,както и парични суми за командировки, като една част от тях били плащани на ръка,а друга част от тези пари по изрична негова молба били внасяни по банкова сметка за погасяване на негови задължения.Съдът не е анализирал в съвкупност доказателствата по делото – 18 бр.вноски бележки за преведени суми на В. Х., [фирма],в „Ю.”-К. и 49 бр.вносни бележки за преведени по сметка на Х. суми в П.-К.,основанието за тяхното внасяне и вносителя .Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза не е дала отговор на спорните въпроси,поради което въззивният съд е разрешил спора при съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно разпределение на доказателствената тежест.Съдът е бил длъжен да анализира в съвкупност всички доказателства по делото/ размер на сумата, дати на банковите преводи, данните от счетоводната експертиза/, за да прецени дали работодателят е доказал безспорно плащането на трудово възнаграждение или командировъчните пари. Липсата на такива мотиви за размера на всеки от обективно съединените искове и евентуалната необходимост от нова съдебно-счетоводна експертиза налагат касиране на решението и връщане на делото на друг състав на въззивния съд.

По направените разноски за настоящата инстанция съдът следва да се произнесе при новото разглеждане на спора.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение трето и ал.3 от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 277/28.07.2017 г. постановено по в.гр.д.№ 1244/2017 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: