Р Е Ш Е Н И Е

№56

[населено място],01.08. 2018г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1538 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. В. Х. в качеството му на синдик на „Бляника“ООД / в несъстоятелност / срещу решение № 48/28.03.2017г. по в.т.д. № 376/2016г. на Апелативен съд-Велико Т., с което е потвърдено решение № 69/14.11.2016 г. по т.д. № 35/2016г. на Ловешки окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу „Бляника“ООД и „Блянка“ЕООД иск с правно осн.чл.647, ал.1, т.6 ТЗ за прогласяване на относителната недействителност на чл.5 и чл.18 от вписан в АВ договор за наем от 14.07.2015г., сключен между ответниците.

В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на решението на ВтАС поради необоснованост, допуснати нарушения на материалния закон. Касаторът счита, че атакуваните с отменителния иск клаузи от процесния договор за наем, предвиждащи петгодишен срок на действие на договора и неустойка за наемодателя при предсрочно погасяване в размер на 100 000 лв., са увреждащи кредиторите на несъстоятелния длъжник-наемодател. С тях се създават пречки пред осребряването на имота от масата на несъстоятелността. Ето защо касаторът намира за неправилен изводът на въззивния съд, че увреждане би било налице единствено, ако длъжникът се беше разпоредил с имота или бе учредил реално обезпечение в полза на свързано с него лице. Претендира се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго за уважаване на иска по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ с присъждане на разноски за всички инстанции.

Ответниците по касацията «Блянка»ЕООД и «Бляника»ООД /н/ са подали писмени отговори, с които оспорва основателността на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, ВтАС е приел, че безспорни между страните са две от предпоставките на предявения иск с правно осн.чл.647, ал.1, т.6 ТЗ: за свързаност на ответниците, доколкото управителят на ЕООД е дъщеря на управителите на ООД, както и че искът е бил предявен в двугодишен срок от подаване на молбата по чл.625 ТЗ. Между ответниците е бил сключен договор за наем на малък семеен хотел срещу месечен наем в размер на 800лв. Съставът на ВтАС е приел, че след като атакуваната сделка е възмездна и в масата на несъстоятелността въз основа на нея ще постъпват суми, то не е налице увреждане. Последното следва да се изразява в реално намаляване на масата на несъстоятелността в резултат на разпореждане с имущество от нея или до привилегия на едно лице при извършване на разпределение на осребреното имущество чрез учредяване на реално обезпечение. В случая се атакуват две клаузи от процесния договор, според които е уговорен петгодишен срок на действие на договора и неустойка при предсрочно прекратяване на същия от страна на наемодателя в размер на 100 000лв. Въззивният съд е заключил, че след като цялата сделка не е увреждаща, то дори и двете клаузи да са неблагоприятни за кредиторите, отменителният иск е неоснователен.

С определение № 27/24.01.2018г. по т.д. № 1538/2017г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на решението на ВтАС при условията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК / ДВ бр.47/2009г./ по правния въпрос: Кога при предявен отменителен иск по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ /ДВ бр.20/2013г./ сделката се явява увреждаща кредиторите на несъстоятелността ?

За да даде отговор на поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното:

Отменителните искове по чл. 647 ТЗ са средство за обявяване за относително недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелни длъжници на определени правни действия и сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността, които увреждат тези кредитори при наличие на съответните специфични за отделните фактически състави елементи. Като обща своя характеристика разгледаните хипотези включват имуществено увреждане на кредиторите на масата на несъстоятелността, изразяващо се в намаляване на нейното съдържание като пряка последица от разпоредителни сделки и действия от страна на длъжника с негово имущество или създаване на опасност от такова увреждане. Към увреждането чрез създаване на опасност следва да се отнесат случаите на учредяване на обезпечения за чужди задължения – чл.647, ал.1, т.4 / в полза на трето за несъстоятелността лице/ и т.5 / в полза на кредитор на несъстоятелността/ ТЗ, а така също и всички други необхванати от разпоредбите на чл.647, ал.1, т.1-т.5 ТЗ случаи, когато увреждането е в резултат от сделка, страна по която е свързано с длъжника лице, на осн. чл.647, ал.1, т.6 ТЗ.

С изменението на чл.649, ал.1 / ред. ДВ бр.20/2013г. / законодателят е отчел сходството между исковете по чл.647 ТЗ и иска по чл.135 ЗЗД, поради което е уеднаквил процесуалният режим на същите, когато се касае до действия и сделки, извършени от длъжник с открито производство по несъстоятелност. Ето защо, за да се отговори на въпроса коя сделка се явява «увреждаща» по смисъла на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, следва да се съобразят разрешенията по приложението на чл.135 ЗЗД, дадени със задължителната, според чл.280, ал.1, т.1 /редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г. /, съдебна практика

Последователно различни състави на ВКС в постановените по реда на чл.290 ГПК актове, напр.: в Решение № 639/06.10.2010г. по гр.д. № 754/2009г. на ВКС, IV г.о., Решение № 407/29.12.2014г. по гр.д. № 2301/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение № 18/04.02.2015г. по гр.д. № 3396/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение № 261/25.06.2015г. по гр.д. № 5981/2014г. на ВКС, IV г.о, Решение № 50/12.05.2017г. по т.д. № 731/2016г. на ВКС, т.о., Решение № 93/28.07.2017г. по т.д. № 638/2016г. на ВКС, II т.о. приемат, че в хипотезата на отменителен иск по чл.135 ЗЗД увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр.

Това разрешение по правния въпрос, по което бе допуснато касационно обжалване, се споделя от настоящия състав на ВКС и следва да бъде приложено и към хипотезата на предявен отменителен иск по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ / ред. ДВ бр.20/2013г./.

По основателността на касационната жалба :

Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното решение е неправилно.

Между страните не се спори, че с атакуваната по реда на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ сделка – договор за наем, сключена на 14.07.2015г., при подадена от «Бляника»ООД на 24.07.2015г. молба по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на същото дружество, наемодателят «Бляника»ООД е предоставил на наемателя «Блянка»ЕООД за временно и възмездно ползване ПИ с площ от 656 кв.м., ведно с построения в него хотел «Блян». В договора е бил уговорен месечен наем от 800 лв., в чл.5 е предвиден срок на действие на договора от 5 години, а в чл.18 от същия се съдържа уговорка за заплащане от наемодателя неустойка при предсрочно прекратяване на наемния договор в размер на 100 000лв. Не се спори, че управителят на наемателя М. И. е дъщеря на управителите на дружеството-наемодател – Б. и И. Б.. Установява се и вписването на наемния договор на 21.07.2015г. Следователно са осъществени две от предпоставките за уважаване на предявения иск – сделката с атакуваните в нея клаузи е извършена до две години преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ и страна по нея е свързано по смисъла на §1, ал.1, т.1 ДР на ТЗ с длъжника лице.

Неправилно въззивният съд в отклонение от цитираната по-горе задължителна съдебна практика и даденото разрешение по релевантия за спора правен въпрос относно вида на действията и сделките, които могат да имат увреждащ кредиторите на несъстоятелността ефект, е приел, че оспорените клаузи не притежават тези характеристики. Действително с тях не се достига до реално намаляване на масата на несъстоятелността – наетият недвижим имот не е излязъл от патримониума на несъстоятелния длъжник. Нито е налице учредяване на реално обезпечение в полза на свързано с длъжника лице, поради което да е създадена хипотетична възможност обезпеченият кредитор да реализира привилегията по чл.717н, ал.2 и 3 ТЗ при разпределение на осребреното имущество. Но при тълкуване на конкретното съдържание на атакуваните договорни клаузи се налага извод, че за относително дълъг период от 5 години, с оглед и на вписването на договора на осн. чл.237, ал.1 ЗЗД / т.е. при възникнала обвързаност на всеки евентуален бъдещ приобретател със съществуващия договор за наем/, при очевидна несъразмерност между очаквания за наемателя приход за този период /48000лв. / и уговорената неустойка от 100 000лв. за предсрочно едностранно прекратяване от страна на наемодателя на договора, процесните две клаузи в своята взаимна връзка създават значителни пречки относно възможността да се извърши разпореждане с наетия имот. Като резултат се постига ефект на затрудняване на осребряването на това имущество от синдика на несъстоятелния длъжник, а оттук и до намаляване на възможността за удовлетворение на всички негови кредитори в производството по несъстоятелност. Следователно с оспорените договорни клаузи се увреждат интересите на кредиторите по смисъла на чл.647, ал.1, т.6 ТЗ. Без значение за уважаването на иска е дали фактически съществуват и други пречки за разпореждането с имота, след като оспореното с отменителния иск действие/сделка само по себе си се явява увреждащо кредиторите.

С оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, тъй като не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия от въззивната инстанция, след отмяна на въззивното решение ВКС следва да постанови решение по същество, с което се уважи искът по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ.

На осн. чл.649, ал.6 ТЗ държавните такси за исковата молба, за разглеждане на въззивната жалба и за допускане и разглеждане на касационната жалба общо в размер на 798лв. следва да се понесат от осъдената страна – «Блянка»ЕООД.

В полза на масата на несъстоятелността на «Бляника»ООД /н/ следва да се присъдят сторените от синдика разноски в първата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., която сума се дължи от «Блянка»ЕООД.

Водим от горното, състав на ВКС, Търговска колегия, Първо търговско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 48/28.03.2017г. по в.т.д. № 376/2016г. на Апелативен съд-Велико Т. и потвърденото с него решение № 69/14.11.2016 г. по т.д. № 35/2016г. на Ловешки окръжен съд, като вместо тях ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Бляника“ООД /н/ по иска с правно осн. чл.647, ал.1, т. 6 ТЗ на Д. В. Х., в качеството му на синдик на „Бляника“ООД / н/, против „Бляника“ООД / н/, представлявано от управителите Б. Б. Б. и И. М. Б., и „Блянка“ЕООД, представлявано от управителя М. Б. И., клаузите на чл.5 и чл.18 от договор за наем от 14.07.2015г., вписан в АВ с акт № 282, т.II, дв.вх. регистър № 2788/21.07.2015г., сключен между „Бляника“ООД / н/ като наемодател и „Блянка“ЕООД като наемател.

ОСЪЖДА „Блянка“ЕООД, представлявано от управителя М. Б. И., да заплати по сметка на ВКС държавна такса за всички инстанции в размер на 798лв. , на осн. чл.649, ал.6 ТЗ.

ОСЪЖДА „Блянка“ЕООД, представлявано от управителя М. Б. И., да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Бляника“ООД /н/ сумата от 300лв., представляваща извършени от синдика разноски пред първа инстанция, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: