Р Е Ш Е Н И Е

№ 31

гр. София, 01.08.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

АННА БАЕВА

при участието на секретаря София Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1950 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ш. К. Б., И. К. Б., Ф. К. и А. К. срещу решение № 889 от 03.05.2016г. по т.д. № 1986/2015г. на Апелативен съд - София, с което е обезсилено решение № 1248 от 05.08.2014г. по т.д. № 772/2013г. на Софийски градски съд, в частта относно предявените от касатора против длъжника, „Смартпартнърс-БГ” ЕООД, положителни установителни искове по реда на чл.694 ТЗ за съществуване на вземания за неустойки от 21 860 евро и 49876 евро, като делото е върнато за ново разглеждане на СГС.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Посочено е, че възразилото срещу приетото от синдика вземане на ищците дружество не би могло да бъде конституирано като необходима страна, тъй като с влязло в сила на 28.02.2015г. решение от 26.11.2014г. на СГС по гр.д. № 703/ 2013г. е признато за установено по реда на чл.694 ТЗ, че „РМС Тауър- БГ” ЕООД няма вземания към „Смартпартнърс-БГ” ЕООД. Касаторите поддържат, че пасивно легитимиран по положителните установителни исковете по чл.694 ТЗ е единствено длъжникът по съображения, подробно изложени в жалбата. Претендират се разноски.

Ответникът, „Смартпартнърс-БГ” ЕООД, не представя отговор по реда на чл. 287, ал.1 ГПК.

С определение по чл.288 ГПК. по настоящото дело е допуснат, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационен контрол на въззивното решение за произнасяне по въпроса за пасивната легитимация при положителен установителен иск, предявен от кредитор по реда на чл.694 ГПК, с оглед изменението със ЗИДТЗ /ДВ бр.105/ 30.12.2016г./.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че по отношение на ответника, „Смартпартнърс-БГ” ЕООД /с открито производство по несъстоятелност/, ищците са предявили по реда на чл.694 ТЗ положителни установителни искове, относно: /1/ вземане за неустойка в размер на 49 896 евро за забавено изпълнение на задължението за предаване на продавания имот по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 27.03.2006г., включено от синдика в списъка на неприетите вземания, като възражението на ищците срещу неприемането му не е уважено от съда по несъстоятелността; /2/ вземане за 21860 евро, представляващо уговорена в допълнителното споразумение към същия предварителен договор неустойка за забавено изпълнение на задължението на ответника за снабдяване на сградата, в която се намира продаваният имот, с разрешение за ползване, което вземане е включено от синдика в списъка на приетите вземания, но въз основа на възражение от друг кредитор на несъстоятелността - „РМС Тауър- БГ” ЕООД, вземането е изключено от списъка на приетите вземания с определение на съда по несъстоятелността по чл.692, ал.4 ТЗ. Въззивният съд е стигнал до извода, че надлежни ответници по предявения иск по чл. 694 ТЗ са длъжникът, „Смартпартнърс-БГ” ЕООД, като страна по материалното правоотношение, и „РМС Тауър- БГ” ЕООД, като кредитор оспорил претендираното от ищците вземане, и то в условията на задължително другарство. Приел е, че е недопустимо спорът относно съществуването на материалното вземане да бъде разгледан само с участието на неоспорилия вземането длъжник, но без участието повдигналия спора кредитор, с оглед на което е обезсилил първоинстанционното решение в обжалваната му част и е върнал делото на Софийски градски съд за ново разглеждане.

По релевирания правен въпрос:

Отговор на поставения правен въпрос относно пасивната легитимация при положителен установителен иск, предявен от кредитор по реда на чл.694 ГПК, с оглед изменението със ЗИДТЗ /ДВ бр.105/ 30.12.2016г./, е даден с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 252/ 11.04.2017г., т.д. № 2822/ 2015г., II ТО на ВКС. С него е прието, че съгласно новата редакция на чл.694, ал.2 и ал.4 ТЗ ЗИДТЗ /обн. ДВ, бр.105 от 30.12.2016г./ в хипотезата, в която кредитор с неприето вземане предяви иск за установяване съществуването му, тъй като предявеното от него вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определение по чл.692, ал.4 ТЗ по възражение на длъжника или на друг кредитор, в производството по този иск могат да встъпят като трети лица - помагачи на длъжника кредиторите с приети вземания по чл.693, както и кредиторите, чиито вземания са предмет на предявен иск по чл.694 ал.1 - ал.3. Въз основа на това е направен извод, че новата редакция на чл.694, ал.4 ТЗ предвижда участие на кредиторите с приети вземания в производството по искове по чл.694, ал.2 като трети лица-помагачи на длъжника, а не като главни страни. С оглед на даденото по реда на чл.290 ГПК разрешение, което напълно се споделя от настоящия състав, пасивно легитимиран по положителния установителен иск по чл. 694, ал.2 ТЗ е само длъжникът, в качеството му на страна по материалното правоотношение. Възразилият кредитор срещу прието от синдика чуждо вземане не може да участва в производството по чл.694 ТЗ в качеството на главна страна. Той, както и останалите кредитори на несъстоятелността, могат единствено да встъпят като трето лице помагач на страната на длъжника до края на хода на устните състезания в първата инстанция

По съществото на касационната жалба:

Предвид отговора на поставения въпрос, даденото от въззивния съд разрешение относно пасивната легитимация по положителния установителен иск по чл.694 ТЗ влиза в противоречие с новата разпоредба на чл. 694 ал.4 ТЗ, в сила от 03.01.2017г. С оглед на инкорпорираното в нея правило, недопустимо е конституиране като ответник по предявен положителен установителен иск по чл.694, ал.2, т.2 ТЗ на кредитор, по чието възражение вземането на ищеца е изключено от списъка на приетите вземания с определението на съда по несъстоятелността по чл.692, ал.4 ГПК, тъй като по силата на закона възразилият кредитор, както и всеки друг кредитор на несъстоятелността, може да участва в производството по чл.694, ал.2, т.2 ТЗ само в качеството на подпомагаща длъжника страна, което изключва възможността същият да бъде конституиран като главна страна в процеса. Ето защо, без значение за пасивната легитимация по иска е обстоятелството, че в хода на процеса по отношение на възразилия кредитор със сила на присъдено нещо по реда на чл.694 ТЗ е установено, че същият няма качеството на кредитор на несъстоятелността.

За вземането за неустойка в размер на 49 896 евро за забавено изпълнение на задължението за предаване на продавания имот по предварителния договор за продажба на недвижим имот, не е налице хипотезата на изключване на вземането от списъка на приетите от синдика вземания въз основа на възражение на друг кредитор. Вземането е включено от синдика в списъка на неприетите вземания, като производството по чл.692, ал.2 е образувано въз основа на възражение на самите ищци, а не по възражение на друг кредитор, поради което се е развило с участието на ищците – титуляри на неприето вземане, длъжника и синдика. Ето защо, по отношение на това вземане изначално не е налице посоченото от въззивната инстанция обстоятелство, довело до обезсилване на първоинстанционното решение – оспорването на вземането от друг кредитор чрез възражение по чл. 690 ТЗ в производството по несъстоятелност.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че липсва законово основание за конституиране на нов ответник по обективно съединените положителните установителни искове по чл.694 ТЗ, поради което въззивното решение, с което на това основание се обезсилва първоинстанционния акт, следва бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд - София.

Водим от горното, на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 889 от 03.05.2016г. по т.д. № 1986/2015г. на Апелативен съд – София.

ВРЪЩА делото на Апелативен съд – София за ново разглеждане от друг състав.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Ключови думи