Р Е Ш Е Н И Е

№ 13

гр. София, 02.08.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДОКВА

АННА БАЕВА

при участието на секретаря София Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1014 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. С. П. и П. С. Я. от [населено място] срещу решение № 412 от 21.12.2016г., постановено по в.т.д. № 631/2016г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което след обезсилване на решение № 66 от 16.06.2016г., постановено по гр.д. № 11/2014г. по описа на Окръжен съд –Хасково като постановено по нередовно предявени искове, делото е върнато за ново разглеждане от нов състав.

Касаторите обжалват въззивното решение като неправилно, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Считат, че ответник по предявения иск може да бъде само търговското дружество „Автогара Инвест” АД, в което ищецът Апостол А. претендира да притежава членствени права, предмет на защита с иска по чл. 71 ТЗ. В тази връзка въззивният съд е следвало да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото по отношение на жалбоподателите-акционери, като недопустимо. Твърдят, че съдът е приел наличие на обстоятелства и формулирани искания от ищеца за прогласяване недействителност на извършени джира на временни удостоверения и в разрез с принципа на диспозитивното начало е указал на ищеца какви и колко иска да предяви за защита на правата си. Според касаторите, извършеното от „Аспа” ЕООД главно встъпване в производството е недопустимо, тъй като е осъществено по отношение на друг иск, различен от установителния иск с правно основание чл. 71 ТЗ, и по отношение на други ответници, различни от „Автогара Инвест” АД. Претендират разноски за три съдебни инстанции.

Препис от касационната жалба и нейните приложения е изпратен на всички страни по делото, които не представят писмен отговор, в който да изразят становището си по жалбата.

С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване по въпроса: „В кои случаи въззивният съд може да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд?”.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

За да обезсили първоинстанционното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на нередовности на исковата молба, по която са предявени първоначалните искове. Посочено е, че те касаят, както изложението на обстоятелствата и формулирането на петитума, така и правилното конституиране на страните по отделните искове, които не могат да бъдат отстранени пред въззивната инстанция, което налага връщане на делото на първата инстанция за предприемане на необходимите процесуални действия. Решаващият състав е заключил, че е необходимо уточняване на броя, предмета и страните на исковете, предявени с първоначалната искова молба, след което да се направи преценка по допустимостта на главното встъпване съгласно чл.225 ГПК с оглед наличието или не на съвпадение в предмета на спора между претенциите на ищеца и на главно встъпилото лице. Въз основа на връзката между първоначалния иск и иска на главно встъпилото лице, е изведено, че въззивната жалба на главно встъпилото лице срещу неуважаването на исковете му се отнася и до решението в частта, с която е уважен иска на първоначалния ищец за 1800 акции. За да достигне до горните изводи решаващият състав на апелативния съд е приел, че ищецът по първоначалните искове – Апостол А., твърди, че е акционер в ответното дружество ”Автогара Инвест” АД с 2150 акции с номинал 10 лева, от които 1650 акции записани при учредяването на дружеството и 500 акции – прехвърлени му от Б. Б. с джиро през м.юли 2001г. Акционерите на дружеството са учредили на 13.07.2011г. „Аспа” ООД /сега ЕООД, с едноличен собственик на капитала Апостол А./, като са се разпоредили с акциите си от ”Автогара Инвест” АД в полза на новоучреденото дружество, но тези разпоредителни сделки са невалидни и като сключени в противоречие с разпоредбата на чл.18, ал.2 от устава, не са породили действие. По тази причина всички съдружници на новоучреденото дружество са приели на 16.03.2006г. с единодушие решение за обезсилване на джирата на акциите. На следващо място, ищецът поддържа, че сключеното на 24.03.2006г. между акционерите на ”Автогара Инвест” АД споразумение за прехвърляне на 500 акции от Б. Б. на акционерите и джирата във връзка с него нямат транслативен ефект, тъй като акциите принадлежат към този момент на ищеца, на който са джиросани от Б. Б. още през 2001г. Въпреки това, ръководните органи на ответното дружество ,”Автогара Инвест” АД, приемат, че ищецът А., като акционер, притежава само 1800 акции, а не действителния брой от 2150 акции, като му е отказан достъп до книгата на акционерите, поради което не му е известно какво е вписаното в нея разпределение на акциите. Въз основа на така изложените обстоятелства в първоначалната искова молба, въззивната инстанция е приела, че първоинстанционният съд е сезиран с искане: да се признае за установено по отношение на ответниците, че Апостол А. притежава членствени права на акционер в ответното дружество, ”Автогара Инвест” АД, съответни на 2150 броя акции с номинал 10 лева; да се обявят за невалидни извършените джира по споразумението от 24.03.2006г.; да се осъди ответното дружество да впише в книгата на акционерите правата на ищеца върху притежаваните акции и да му се издаде временно удостоверение за 2150 броя акции. Решаващият състав е изложил съображения, че един от предявените от първоначалния ищец искове е за защита на членствени права по чл.71 ТЗ. Мотивирано е, че предмет на такъв иск е установяването на действителните членствени права, оспорени или нарушени по един или друг начин от органите на дружеството /без Общото събрание/, като ответник по такъв иск е единствено и само търговското дружество. Посочено е, че с иска по чл.71 ТЗ се защитават членствени права, нарушени от органи на дружеството, а не и от други акционери, поради което искът не може да бъде насочен срещу други лица, различни от търговското дружество, включително и срещу акционери на същото, като за предявяването му, освен това, е необходимо и наличие на конкретен правен интерес. Същевременно е прието, че първоначалната искова молба на А. в частта, касаеща иска по чл.71 ТЗ, е нередовна, тъй като е необходимо излагане на конкретни обстоятелства, свързани с нарушаване на членствените му права и органите на дружеството, които са ги извършили, формиране на искане, като се съобразят предпоставките за допустимост на иска по чл.71 ТЗ, както и посочване на надлежен ответник по този иск. Счетено е, че в исковата молба са изложени обстоятелства и са формулирани искания, касаещи извършени джира на временни удостоверения, респ. тяхната недействителност, като е направен извод, че тези искове също са нередовно предявени. Недействителността на всяко едно от джирата, за които претендира ищецът, е предмет на самостоятелен иск – със самостоятелно основание, искане и страни. Прието е, че недействителността на конкретните джира, следва да бъде прогласена по иск с участието на страните по джирото. Според въззивния съд, начинът, по който ищецът е поискал прогласяване на тази недействителност – инцидентно в производството по иска по чл.71 ТЗ и срещу всички ответници – дружеството и отделните акционери, без оглед на това дали са страни по конкретното джиро или не, е недопустим. Отделен е въпросът, че не може да се прогласи недействителност на джиро без участието на някои от страните – джирант или джиратар. Следва да бъде посочено конкретното основание за недействителност на всяко джиро, искането, както и страните по всеки един от исковете. Според апелативния съд, тъй като нищожността на джирата не може да бъде установена инцидентно с иска по чл.71 ТЗ, въззивният съд не би могъл да преодолее тези нередовности на исковата молба, като я остави без движение, доколкото липсва произнасяне по исковете за недействителност на джирата. Въз основа на горното първоинстанционното решение е обезсилено изцяло, като делото е върнато за ново разглеждане с указания първоначалната искова молба да се остави без движение за уточняване колко и какви искове и срещу кого са предявени от А., след което при посочване по кой от исковете на „Аспа” ЕООД упражнява правата си по чл.225 ГПК, да се прецени допустимо ли е главното встъпване и предявяване на иск срещу двете страни.

По релевирания въпрос:

Отговор на поставения правен въпрос се съдържа в задължителната практика на ВКС - т.5 от Тълкувателно решение № 1 / 9.12.2013г. по тълк.д. № 1/ 2013г. на ОСГТК на ВКС и ППВС №1/85г.

В разяснителната част на т.5 от Тълкувателно решение № 1 / 9.12.2013г. по тълк.д. № 1/ 2013г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че извън хипотезата на конституиране на надлежен ответник (на мястото на ненадлежна страна) за разглеждане на делото с негово участие, в останалите хипотези на нередовност на исковата молба постановките на ТР № 1/2001г. от 17.07.2001г. по гр. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действащия ГПК. Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати. Посочено е, че допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е, че аналогично на разпоредбата на чл. 209, ал.1 ГПК отм. , чл. 270 ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ не предвижда обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане при нередовност на исковата молба, откъдето следва, че въззивният съд сам следва да приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, като при неизпълнение на указанията да обезсили решението на първата инстанция и да прекрати производството в изпълнение на общо предоставеното му правомощие по чл. 270, ал. 3 ГПК.

Основанията за недопустимост на съдебното решение са изброени в т.9 на ППВС №1/85г. Посочената задължителна практика очертава хипотезите, при които решението е недопустимо, поради липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне и отказ от иска, липса на искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие, по устно предявен иск. В т.9 от ППВС е посочено, че в тези случаи втората инстанция трябва да обезсили решението и да прекрати производството, а в случаите на недопустимост, поради неподведомственост или родова неподсъдност на спора, второинстанционният съд, следва да се изпрати делото за разглеждане на компетентния орган или съд. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, или е разгледал иск, който не е предявен, вместо предявения такъв, решението е недопустимо и втората инстанция, като го обезсили, изпраща делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.

По основателността на касационната жалба:

С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на „Автогара Инвест” АД, М. П., П. Я., К. М., че Апостол А. притежава 1800 броя поименни акции от капитала на „Автогара Инвест” АД, като в останалата част от 350 броя поименни акции над собствените му 1800 броя исковете са отхвърлени. Не са уважени и предявените от главно встъпилото лице, „Аспа” ЕООД, субективно съединени искове против „Автогара Инвест” АД, М. П., П. Я., К. М. и Апостол А. за признаване на установено по отношение на тях, че „Аспа” ЕООД притежава като акционер членствени права в „Автогара Инвест” АД, съответстващи на 3350 броя поименни акции от капитала на акционерното дружество. Липсва произнасяне от първоинстанционния съд по останалите искове на А. - за обявяване за невалидни извършените джира по споразумението от 24.03.2006г.; за осъждане на ответното дружество да впише в книгата на акционерите правата на ищеца върху притежаваните акции и да издаде на ищеца временно удостоверение за 2150 броя акции, като в срока по чл.250 ГПК не е постъпила молба от страните по тези искове за допълване на първоинстанционното решение. Следователно, мотивите на въззивния съд, че връща делото на първата инстанция, която следва да остави исковата молба без движение за уточняване „колко и какви искове и срещу кого са предявени от А.” касаят предявените от него субективно съединени положителни установителни искове относно собствеността на 2150 акции от капитала на „Автогара Инвест” АД. Прието е от решаващия състав, че ответник по иска по чл.71 ТЗ може да бъде само търговското дружество, но не и акционери на дружеството. Същевременно е посочено, че е налице нередовност на иска по чл.71 ТЗ, изразяваща се 1/ посочване на конкретни обстоятелства, с които се нарушават членствените права на ищеца и органите, които са ги извършили; 2/ формиране на искане; 3/ посочване на надлежен ответник. Правилно решаващият състав е приел, че ответник по иска по чл.71 е търговското дружество, срещу което е налице предявен установителен иск за принадлежността на акциите, поради което е безпредметно даването на указания на ищеца да посочи „надлежен ответник” и „искане” по иска по чл.71 ТЗ. Насочените срещу акционери на дружеството установителни положителни искове за собствеността на акциите неправилно са квалифицирани от съда като искове по чл.71 ТЗ, вместо по чл.124 ГПК. В случай, че апелативният съд е счел, че предявените искове за собствеността на акциите срещу акционерите са недопустими, в каквато насока са изложените мотиви, е следвало да прекрати производството по тях, а не да дава указания за отстраняване на нередовност на исковата молба, изразяваща се в посочване на „надлежен ответник” по иска по чл.71 ТЗ. От друга страна, предявените положителни установителни исковете по чл.71 ТЗ срещу дружеството и по чл.124 ГПК срещу акционери, се основават на посочените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, че са извършени разпоредителни сделки с акции на ищеца, на които същият отрича настъпването на транслативния им ефект, поради недействителност на джирата в полза на физическите лица, записани като акционери в дружеството. При наличието на спор за собствеността върху част от акциите от капитала на АД, той следва да бъде разрешен именно с участието на търговското дружество и лицето, чийто членствени права се отричат, поради твърдението, че не е придобило валидно акциите на ищеца и последният продължава да е техен собственик, в която насока е и решение № 257/11.04.2017г. по т.д. № 2745/2015г. на I ТО на ВКС. По същество този спор е за установяване коя е насрещната страна по членственото правоотношение с акционерното дружество, предпоставено от собствеността върху акциите, който следва да се разреши с участието на всички спорещи страни - лицата, които претендират собственост върху едни и същи акции и самото търговско дружество. При предявени положителни установителни искове по чл.124 ГПК за установяване на собствеността на акциите спрямо лицето, вписано като акционер за същите, с позоваване на нищожност на прехвърлителните сделки, с които са придобити акциите, не е необходимо да бъдат водени отделни искове по чл.26 ЗЗД за нищожност на сделките. Не може да бъде споделен изводът на въззивния съд, че трябва по исков ред да бъде прогласена недействителността на конкретните джира с участието само на страните по джирото. Субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението няма да обхванат акционерното дружество (насрещна страна по членственото правоотношение, произтичащо от акциите), поради което решението по чл.26 ЗЗД не би му било противопоставимо.

Предвид горното, в мотивите на въззивното решения, от една страна, е налице смесване на хипотезите на недопустимост на исковете и нередовност на исковата молба, а от друга страна, в нарушение на постановките на т.5 от Тълкувателно решение № 1 / 9.12.2013г. по тълк.д.№ 1/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, апелативният съд не е упражнил правомощията си за даване на указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, по която е образувано първоинстанционното дело. Правилно съставът на апелативния съд е приел, че положителна процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове е наличието на правен интерес на ищеца от предявяването им, за което съдът следи служебно. В случая, правният интерес се извежда от сключването на конкретни сделки за определен брой акции от капитала на дружеството, поради което по всеки от субективно съединените искове по чл.124 ГПК срещу всяко едно от физическите лица той е обусловен от това, дали лицето е страна по джирата с предмет конкретни акции. В първоначалната искова молба липсва индивидуализация на акциите (посочен е само броя им), предмет на всяка от сделките, поради което делото следва да се върне на въззивната инстанция за конкретизацията им по реда на чл.129, ал.2 ГПК, след което трябва да се извърши преценка от апелативния съд за наличие на правен интерес от предявяване на исковете по чл.124 ГПК срещу всяко физическо лице за конкретните акции съобразно това, дали се твърди те да са предмет на сделка / правоотношение, по която / което лицето е страна. Доколкото исковете на главно встъпилото лице са обусловени от предмета на първоначалните искове, преценката за допустимост на претенциите на главно встъпилото лице следва да се извърши след отстраняване на горната нередовност на първоначалната искова молба и определяне на допустимия й предмет съобразно правния интерес от търсената защита.

С оглед изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено и върнато на апелативния съд за ново разглеждане от друг състав.

Водим от горното, на основание чл.293, ал.3, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 412 от 21.12.2016г. по в.т.д. № 631/2016г. от Апелативен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд- Пловдив.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.