1Р Е Ш Е Н И Е

№ 75

Гр.София, 02.08.2018 година

Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в съдебно заседание 20 март на две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

при секретар Лилия Златкова

изслуша докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

търговско дело № 1712/2016 г.

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Регионален бизнес център за подпомагане на малки и средни предприятия“ – София, срещу Решение № 2935 от 1 април 2016 г. по в.гр.д. № 7791/2015 г. на СГС, ТО, ІІ“Е“ състав, с което е обезсилено изцяло Решение на СРС, 78 състав № 11-78-39 от 20 март 2015 г. по гр.д. № 43200/2014 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение от 27 април 2015 г., прекратено е производството по гр.д. № 7791/2015 г. и е постановено изпращането му по подсъдност на АС София град след влизане на решението в сила. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.

Ответникът по касация – Агенция по заетостта – изразява становище, че жалбата е неоснователна.

С определение по чл. 288 ГПК, постановено по настоящото дело на 10 октомври 2017 г., ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК по въпроса относно реда, по който се довършват започналите до влизане в сила на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове производства по искове за плащане на суми по договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, субсидирани от ЕС със средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове, предявени преди 25 декември 2015 г. – датата на влизане в сила на ЗУСЕСИФ.

В проведеното на 20 март 2018 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на касатор – адвокат Л. Ч. – изразява становище, че обжалваното въззивно решение е неправилно, поради подсъдност на спора на общите граждански съдилища. Претендира отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.

Ответникът па касация не изпраща представител. В писмено становище от 14 март 2018 г. поддържа, че обжалваното решение е неправилно и заявява искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските, сторени от насрещната страна, поради прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В. касационни съд, 1 състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията си по чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното:

СРС е сезиран с осъдителен иск на касатора срещу Агенция по заетостта за сумата 16 149,97 лв., дължима по договор за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси за изпълнение на проект „По-добри възможности за обучение и работа на уязвимите групи от Пернишка област“, поради необоснован отказ на договарящия орган да верифицира разходи на бенефициента, чийто общ размер възлиза на 16 149 ,97 лв., по твърдения на ищеца. Първоинстанционният съд е уважил иска по чл. 79 ал.1 ЗЗД до размер на 34,96 лв. и е отхвърлил претенцията за разликата до предявения размер.

За да постанови обжалваното въззивно решение СГС е приел, ме предмет на претенцията са неверифицирани разходи по договор за безвъзмездна финансова помощ – инструмент за осъществяване политиката на ЕК за насърчаване икономическото, социално и териториално сближаване, както и солидарността на държавите-членки, служещ за удовлетворяване на публичен интерес. Публичната цел, с която се предоставя безвъзмездната финансова помощ на фондовете на ЕС предопределя и публичноправения характер на дейността по предоставянето и. Тя се регламентира като административна а актовете, с които завършва процедурата по оперативните програми представляват индивидуални административни актове. Мнозинството от съдебния състав приема, че процесният договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ не е източник на облигационни частноправни отношения, а на административни правоотношения. Последните не могат да бъдат предмет на исково производство между равнопоставени страни. Сезиращото СРС искане за защита представлява жалба срещу административен акт, подсъдна на административните съдилища, съобразно чл. 128 ал.1 т.1 АПК. В компетентност на Административен съд София град е да прецени допустимостта и евентуално основателността на тази жалба. С въззивното решение е обезсилен като процесуално недопустим първоинстанционният акт на СРС и е постановено прекратяване на производството по делото.

По изведения процесуалноправен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване.

С постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на състави на ГК и ТК на ВКС, се приема, че предявените преди 25.12.2015 г. искове за суми по договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програми, субсидирани със средства на Европейски структурни инвестиционни фондове, са подведомствени на общите съдилища, постановените по тях решения са допустими /в този смисъл Решение № 17 от 23 март 2017 г. по гр.д. № 50176/2016 г. на ВКС, ТК, ІІІ ГО, Решение № 123 от 20.07.2017 г. по т.д. № 2547/2016 г. на ВКС, ТК, І ТО, Решение № 126 от 17 юли 2017 г. по т.д. № 2453/2016 г. на І ТО на ВКС, Решение № 148 от 19.10.2017 г. по т.д. № 2210/2016 г. на ІІ ТО на ВКС, Решение от 9.11.2017 г. № 152 по т.д. № 66/2017 г. на ТК, І ТО на ВКС и др./. В упоменатите съдебни актове се застъпва становището, че отношенията между страните по сключени договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, поради влизане в сила на ЗУСЕСИФ /25.12.2015 г./ се уреждат от гражданското право и спорове във връзка с дължимостта на плащанията по тях подлежат на разглеждане по реда на общия исков процес. Съгласно разпоредбата на параграф 10, ал. 3 ПЗР на ЗУСЕСИФ образуваните до влизане в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби, подадени преди 25.12.2015 г. срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган, се извършват по досегашния ред. Исковете са подведомствени на общите съдилища. В решение № 66/21 март 2017 г- по гр.д. № 60146/2016 г. на ІV ГО на ВКС изрично е посочено, че исковете за плащане на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, предявени преди 25.12.2015 г., са подведомствени на общите съдилища и постановените решения по тях са допустими. О. иск за заплащане на суми – част от окончателното плащане по договор за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма, предявен срещу договарящи органи, при отказана от него верификация, преди 25.12.2015 г., е подведомствен на гражданския съд. Становищата в цитираните актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, по приложението на ПЗР и ЗУСЕСИФ, се споделят от настоящия състав на ВКС. От тях произтича отговорът на формулирания процесуалноправен въпрос относно реда на довършване на започнатите до влизане в сила на ЗУСЕСИФ производства по искове за плащане на суми по договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, субсидирани от ЕК със средства на европейски фондове, предявени преди 25.12.2015 г. Отговорът е следният:

Инициираната с осъдителен иск по чл. 79 ал. 1 ЗЗД защита срщу отказ за изплащане на финансова помощ преди 25.12.2015 г. по гражданскоправен ред продължава и следва да се довърши по досегашния ред.

По основателността на касационната жалба:

Искът, основан на договор за безвъзмездна помощ по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ от 8 март 2012 г., е предявен на 8 август 2014 г. за суми, част от окончателно плащане при отказана от договарящия орган верификация на разходи, т.е. преди 25.12.2015 г.

Съдебното производство по образуваното пред сезирания съд гражданско дело е допустимо и следва да приключи по досегашния ред, предвид отговора на обуславящия правен въпрос.

Обжалваното въззивно решение, с което е прието, че спорът е подсъден на Административен със София град и решението на СРС е недопустимо, е неправилно. С него е обезсилено изцяло първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото в нарушение на съдопроизводствените правила. Същото следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като обжалваният акт представлява процесуално решение без произнасяне на съда по съществото на спора, което прави недопустимо решаването му от касационната инстанция по реда на чл. 293 ал. 1 ГПК. При новото разглеждане на делото СГС следва да обсъди всички доводи и възражения на страните, релевантни за спора. Той дължи произнасяне и по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция на основание чл. 294 ал. 2 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, на основание чл. 293 ал. 3 ТПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 2935/1 април 2016 г. на Софийски градаски съд, постановено по гр.д. № 7791/2015 г. по описа на същия съд.

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: