№ 73

СОФИЯ, 03.08.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесет и втори май две хиляди и осемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2244/2017 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С решение № 58 от 22.03.2017 г. по в.гр.д. № 33/2017 г. на Окръжен съд- Шумен е отменено решение № 309 от 25.10.2016 г. по гр.д. № 1187/2015 г. на Районен съд - Нови пазар, и вместо него е постановено друго, с което признато за установено по отношение на Н. А. М., че Ж. А. Й. е собственик на 1/6 ид. част от недвижим имот, представляващ дворно място с площ 1 123 кв.м, ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки, за което е отреден парцел VІ-789 в кв. 105 по плана на [населено място], и е отменен частично нотариален акт № 28, т.ХІХ, нот. дело № 3029 от 12.12.2006 г., с който Н. А. М. е признат за собственик на този имот по наследство, за 1/6 ид. част.

С определение № 80 от 21.02.2018 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса следва ли владелец - сънаследник, който е получил владението върху недвижим имот с предварителен договор от своя наследодател, след откриване на наследството да демонстрира спрямо останалите негови сънаследници, че упражнява фактическа власт върху целия имот единствено и лично за себе си, както и недвусмислено да афишира намерението си за своене. Намира ли приложимост в този случай презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между сънаследниците.

Жалбоподателят Н. А. М. счита за правилна практиката, обективирана в решение № 32 от 08.02.2016 г. по гр.д. № 4591/2016 г. на ВКС, според която в разглежданата хипотеза е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС и сънаследникът не е длъжен да демонстрира последваща промяна намерението, с което упражнява фактическата власт след откриване на наследството. С оглед на това поддържа, че въззивното решение е неправилно и необосновано и следва да бъде отменено.

Ответницата по касация Ж. А. Й., действаща чрез своя настойник А. К. Й., изразява становище, че въззивното решение е правилно и законосъобразно.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Според приетото в решение № 32 от 08.02.2016 г. по гр.д. № 4591/2016 г. на ВКС, І г.о., основанието, на което един от сънаследниците е започнал да упражнява фактическа власт върху сънаследствения имот, е от съществено значение при позоваването му на придобивна давност. Ако приживе едно лице е предало владението върху недвижим имот другиму, следва да се приеме, че е последният установява самостоятелна фактическа власт върху имота с намерението да придобие собствеността от този момент. И ако до смъртта на лицето, което е предало владението, не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС срок, фактът на наследяването не променя обстоятелството, че в предходен момент един от сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху имота приживе на наследодателя. След като фактическата власт е установена на основание, което изключва владението на останалите сънаследници, намерението му за своене се предполага. Затова при позоваване на придобивна давност от такъв сънаследник е достатъчно да се установи, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. В същия смисъл е и решение № 3 от 16.01.2016 г. по гр.д. № 3973/2015 г. на ВКС, І г.о.

Настоящият състав споделя тази практика като съобразена с разясненията, дадени в ТР № 1 от 0.6.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК НА ВКС, но намира, че тя е приложима доколкото лицето, на което наследодателят приживе е предал владението върху вещта, след откриване на наследството извършва такива действия, от които всеки заинтересуван, включително и останалите сънаследници, биха могли да узнаят за намерението му да свои вещта за себе си. За да доведе до придобиване по давност, владението, освен да продължава в определения в чл. 79 ЗС давностен срок при презюмирано от закона / чл. 69 ЗС/ намерение за своене, трябва да е още явно и несъмнително. Когато собственическото отношение се манифестира пред трети лица, но поведението на владелеца спрямо останалите сънаследници е такова, че не може да се каже със сигурност дали владее цялата вещ за себе си или упражнява законовото си право по чл. 31, ал.1 ЗС да си служи с общата вещ, владението не може да бъде окачествено като несъмнително.

Жалбоподателят в настоящото производство и ищцата по делото Ж. А. Й. са наследници на А. М. Х.. С нотариален акт № 77/1991 г. наследодателят им е бил признат за собственик на основание давностно владение на недвижим имот, представляващ дворно място с подобренията в него, заедно с построената полумасивна жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки, съставляващо парцел VІ- 789 в кв. 105 по плана на [населено място]. С договор за покупко - продажба на недвижим имот с нотариална заверка на подписите от 17.11.1995 г. А. Х. продал имота на своя син Н. М. за сумата от 50 000 лв. А. Х. е починал на 22.11.1995 г. и е оставил за наследници освен страните по делото, още 4 деца. Приживе на наследодателя в жилището е живял касатора със семейството си, който и след откриване на наследството е продължил да упражнява върху него фактическа власт. Декларирал го е пред данъчните служби като свой, извършвал е ремонти и подобрения, но при разговорите си със своята сестра- ответницата по касация Ж. Й., която е настоявала да получи своята наследствена част, обещавал да си уредят отношенията, а през 2006 г. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост по наследство от А. М. Х..

При така установените по делото факти въззивният съд е направил обоснован и законосъобразен извод, че касаторът не е демонстрирал по явен и несъмнен начин по отношение на сънаследника Ж. Й. намерението си да свои нейната наследствена част, поради което и не може да й противопостави своето владение.

По тези съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 58 от 22.03.2017 г. по в.гр.д. № 33/2017 г. на Окръжен съд- Шумен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи