Р Е Ш Е Н И Е№ 206София, 06.08.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

АННА БАЕВА

при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1108 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Сектор 2010” ЕООД, [населено място], представлявано от адв. Н. Ц., срещу решение № 351 от 14.02.2017г. по в.т.д. № 1434/2016г. на САС, ТО, 5 състав, в частта, в която след частична отмяна на решение № 2072 от 29.12.2015г. по т.д. № 2900/2012г. на СГС, ТО, VI-13 състав касаторът „Сектор 2010” ЕООД е осъден да заплати на М. Б. Х. – В. допълнително сумата 131 840,04 лева, представляваща разлика над 15 096,98 лева до 146 937,02 лева, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 07.05.2012г. до окончателното плащане, както и в частта, в която първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която „Сектор 2010” ЕООД е осъден да заплати на М. Б. Х. – В. на основание чл.125, ал.3 ТЗ сумата 15 096,98 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.05.2012г. до окончателното плащане.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Излага съображения за неправилно определяне на размера на дружествения дял на изключения съдружник на база пазарната стойност на дълготрайните материални активи в нарушение на императивната норма на чл.125, ал.3 ТЗ. Сочи, че тази норма е създадена за закрила на кредиторите на дружеството, чийто интерес е поставен над този на съдружниците, поради което не допуска прекратилият участието си съдружник да получи стойност на дела си, по-висока от балансовата, нито по взаимно съгласие, нито чрез съдебно решение. Твърди, че при определяне на балансовата стойност на дела на ищцата въззивният съд недопустимо е ползвал пазарната оценка, изготвена за нуждите на делото. Сочи, че земята, оценена на 729 704 лева, е придобита чрез покупка на цена 44 000 деноминирани лева и за толкова е заведена в счетоводните книги, като след извършена ревалоризация на активите и пасивите цената на активите е завишена с 50 067,42 лева и в приложимите стандарти и норми липсва основание за последваща тяхна преоценка. Поддържа, че независимо от направеното от ищцата оспорване, липсват доказателства за нередовно водене на счетоводството на дружеството и счита, че дори и счетоводните записвания да се приемат за нередовни, съдът следва да назначи експертиза със задача да изготви достоверен баланс към последната дата на месеца, през който е настъпило прекратяване на членството на съдружника, въз основа на наличните първични счетоводни документи, а само ако такива няма, би следвало активите в него да се оценят наново. Сочи, че в случая първични счетоводни документи относно придобиването на имотите съществуват и от тях е видна историческата цена на придобиване на ДМА, а дори да се приеме, че данните в тях са недостоверни, то експертизата би следвало да изготви заключение за пазарната цена на активите към момента на придобиването им, защото това би била историческата цена, а не пазарната цена към момента на уреждане на имуществените отношения с напусналия съдружник, защото това би било ликвидационна стойност. Излага и довод за необоснованост на извода, че не било доказано прогласяването на нищожността на сделката за продажба на земя, пряко влияеща според касатора на имуществените последици за прекратилия членството съдружник, и без никакво значение за тях, според въззивния съд. Сочи, че съдебното решение, с което е прогласена нищожността на договора за продажба, е вписано, което означава, че е известно на всички, включително и на съда, тъй като вписаното обстоятелство е общоизвестно и не подлежи на доказване. Поддържа, че прогласената след прекратяване на членството на ищцата нищожност на договора за продажба на земя от дружеството следва да бъде съобразена, като излага съображения, че формалното позоваване на баланс към определена дата, отразил правилно известните към тази дата стопански събития, някое от които обаче е отпаднало по-късно с обратна сила, не дава вярна представа за действителното имуществено състояние на търговеца към датата на баланса. Поради това счита, че за нуждите на правото балансовата стойност на имуществото на дружеството трябва да бъде коригирана към момента, в който е породен правният ефект, а не към момента на осчетоводяването, като при изчисляването на дела на ищцата не би следвало в баланса да се включва ефектът от продажбата на имота, така че все едно никога не е била сключвана. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което исковете бъдат отхвърлени, евентуално – делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Ответницата М. Б. Х. – В., представлявана от адв. Б. К., оспорва касационната жалба. Поддържа, че нито към края на месеца, в който е настъпило прекратяване на членственото й правоотношение, нито към датата на завеждане на делото е имало изготвен нарочен баланс на дружеството за нуждите на остойностяване на дружествения й дял, както и че няма обявени финансови отчети на дружеството за периода от 2007г. до 2010г. – обстоятелство, на което се е позовала още пред първата инстанция. Твърди, че касаторът не е оказвал съдействие на вещите лица за изготвяне на заключения и не е представил счетоводни документи, въз основа на които те да бъдат изготвени. Поддържа, че е оспорила представените два варианта на баланс и че при изготвяне на допуснатата експертиза в.л. Е. С. е установила, че първичната счетоводна документация на дружеството, не само че е в насипно състояние, но и липсват хронологични и аналитични счетоводни записвания, както и че експертизата е установила нередовност на воденото счетоводство, както и липса на нарочен междинен баланс към края на октомври 2007г. Сочи, че с влязло в сила решение от 16.02.2011г. е прогласена нищожността на извършената от касатора продажба на имот и това означава, че недвижимите имоти, описани в решението, никога не са напускали патримониума на дружеството и са част от ДМА на същото и към 31.10.2007г. Счита, че с оглед компрометиране редовността на счетоводството на касатора, както и наличието и достоверността на документите, въз основа на които е водено, представените от него два баланса не могат да се ползват с материална доказателства сила. Твърди, че поради това законосъобразно в обжалваното решение е приета стойността на дяловете, отразена на ред последен, колона 6, на лист 6 от заключението, възлизаща на 146 937,02 лева. Счита за несъстоятелно твърдението на касатора, че при изготвяне на междинния баланс вещото лице е следвало да вземе предвид цената на придобиване на ДМА, тъй като такава не е била налична и установима от представените доказателства. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

С определение № 26 от 16.01.2018г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част по следния материалноправен въпрос: „Какъв е начинът на определяне размера на дружествения дял на изключения съдружник?

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

Въззивният съд, за да постанови решението си, е приел, че е сезиран с иск за присъждане на равностойността на дяловете на ищцата в ответното ООД, определени по балансова стойност съобразно баланса към края на м.октомври 2007г., изготвен от в.л. Б. и основан на справедливата пазарна стойност на активите на дружеството към същата дата, определена от вещото лице по СТЕ по метода на пазарните аналози, съобразно който баланс и заключението на ССЕ стойността на дяловете възлиза на 146 937,02 лева. След като е изложил съображения във връзка с начина на определяне размера на дела на съдружник при прекратяване на членството и се е позовал на създадената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, е приел, че вещото лице по ССЕ би следвало да установи първо точната историческа цена на активите като такава на придобиване, респ. – заприходяване в баланса на всеки един от активите на ответното дружество, след което да даде съобразена с приложимите нормативни актове, уреждащи счетоводната отчетност, включително и НСС, тяхна цена към релевантния за оценката момент – към края на октомври 2007г.- и въз основа на тази цена, при спазване на изискването оценката на стойността на дяловете да се изчислява на базата на т.нар. „чист актив”, т.е. без собствения капитал, резерви, финансов резултат и пр., да изготви крайното си заключение за действителната стойност на дяловете на ищцата по баланса на дружеството към същия момент.Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел, че представените от ответника счетоводни баланси не следва да бъдат кредитирани не поради съставянето им за нуждите на процеса, а с оглед на това, че са изготвени от ответника и са изрично оспорени от ищцата, както и с оглед заключението на ССЕ, изготвено от в.л. Б.. Взел е предвид изявлението на вещото лице Б., че ответникът й е предоставил първични счетоводни документи в „насипен” вид и без хронология на осчетоводяването им и становището на ответника, че допълнителна счетоводна информация и документи не могат да бъдат предоставени. Поради това е приел, че по делото не може да бъде формиран обоснован извод относно действителната балансова стойност на активите на дружеството към релевантния за това момент, схващана като актуализирана историческа цена /на придобиване, респ. – заприходяване в баланса/ на същите активи. Заключил е, че в този случай следва да се прибегне до указаната възможност и задължение на съда съобразно задължителната практика на ВКС, като стойността на процесните дялове следва да бъде определена на база установена по делото справедлива цена на активите на ответното дружество съобразно приложимите разпоредби и дефиниции на нормативните актове, уреждащи към релевантния за оценката момент счетоводната отчетност на дружествата. Въззивният съд е счел, че такава в случая е установената от СТЕ пазарна цена на активите, доколкото е видно, че цитираната от вещото лице не като метод на оценка /този на пазарните аналози/, а като търсена, установявана от него по делото стойност на активите на ответното дружество като дефиниция, съвпада с дадената и указана в цитираните решения на ВКС, респ. – дефинирана в §1, т.3, изр.1 от ТР на ЗСч отм. вр. чл.13, ал.1 и ал.2 от с.з. „справедлива цена” в третия й подвид – „пазарна цена”, (§1, т.3, изр.2, предл.3 от ДР на ЗСч – отм. , която пък справедлива цена на свой ред е подвид на релевантната за целите на изследването по делото историческа цена на активите в нейния трети подвид, изрично дефиниран в чл.13, ал.2, изр.3, вр. ал.1 от ЗСч отм. . Поради това въззивният съд е достигнал до крайния извод, че на ищцата се дължи стойността на дяловете й в увеличения размер на иска.

Във връзка с въззивната жалба на ответника въззивният съд е приел, че последващите релевантния за оценката на равностойността на дяловете на ищцата момент промени в имущественото състояние на дружеството-ответник, включително и в частта му относно активите по баланса, са непротивопоставими на ищцата и съответно – ирелевантни за спора. Посочил е, че на собствено основание в процесния случай ответникът, върху когото е доказателствената тежест за това, не доказва по делото твърдяното от него прогласяване на сочената сделка с недвижим имот – актив на дружеството, за нищожна с претендирания от него ефект от това прогласяване върху конкретните балансови показатели на дружеството. Приел е още, че дори и това да се приеме за безспорно между страните, по делото остава неустановено да е постановено връщане на даденото по твърдяната да е нищожна сделка, нито пък евентуалното отражение на такова едно връщане /само по себе си недоказано/, върху балансовите показатели на дружеството, нито пък се твърди или установява как конкретно едно такова връщане, съставляващо само трансформация на активи /доколкото при връщането на имота в патримониума на дружеството, последното би дължало реституция на получената цена, която е в по-голям размер от стойността на имота по баланса/, действително, а не според изготвените от ответника и оспорени от ищеца два баланса, би се отразило на релевантните за спора обстоятелства.

Решението в обжалваната му част е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС – постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 64 от 09.06.2009г. по т.д. № 504/08г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 100 от 07.02.2013г. по т.д. № 665/11г. на КС, ТК, I т.о., решение № 224 от 10.09.2010г. по т.д .№ 765/08г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 81 от 18.07.2011г. по т.д. № 809/10г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 87 от 06.06.2012г. по т.д. № 468/11г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 120 от 10.07.2012г. по т.д. № 781/11г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 10 от 10.09.2012г. по т.д. № 502/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 73 от 17.10.2017г. по т.д. № 1465/2015г. на ВКС, ТК, II т.о. и решение № 71 от 18.12.2017г. по т.д. № 2899/2015г. на ВКС, ТК, II т.о. Съгласно тази практика, при определяне на равностойността на дружествения дял на съдружник, прекратил членството си в дружество с ограничена отговорност, в междинния баланс активите и пасивите се отразяват по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти. Прието е, че законът не допуска изчисляването на размера на дружествения дял да става на база пазарна цена на активите, а това може да стане само в случай на ликвидация на дружеството, когато наличните активи ще бъдат осребрени по тяхната пазарна стойност и на всеки съдружник ще се изплати съответствуващия му се ликвидационен дял, но правото на последния се свързва с прекратяване на дружеството. Съгласно решение № 87 от 06.06.2012г. по т.д. № 468/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 71 от 18.12.2017г. по т.д. № 2899/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., при оспорване на съставения от търговеца баланс и установена нередовност на записванията относно балансовата стойност на активите, компрометираща нейната достоверност, равностойността на дружествения дял по чл.125, ал.3 ТЗ следва да се определи въз основа на нов коректно съставен баланс, като за целта се използва експертизата на вещи лица.

Въззивният съд се е позовал на така формираната практика, която настоящият състав напълно споделя, но при определяне на стойността на процесния дружествен дял е взел предвид баланс, изготвен от вещо лице при съобразяване на пазарната стойност на недвижим имот на дружеството към момента на прекратяване на членството на ищцата, определена с назначена по делото СТЕ.

По същество на касационната жалба:

В първоинстанционното производство са представени от ответното дружество два счетоводни баланса към 31.10.2007г. /месеца, в който е прекратено членството на ищцата в дружеството/. В единия от балансите е съобразено прехвърляне на собствен на дружеството недвижим имот – незастроено дворно място, извършено с нот. акт № 83, том I, рег. № 2354, дело № 79/2007г. на нотариус Женя Д.. Съгласно приетото по делото заключение на вещото лице З. Д., определен въз основа на този баланс и представената оборотна ведомост, паричната равностойност на дела на ищцата възлиза на 14 750 лева. Съгласно заключението описаната сделка е отразена в счетоводните регистри на дружеството по следния начин: изписана е продадената земя от сметка 201 на стойност 43 972,15 лева, като е отразен приходът от продажбата й по сметка 706 „Приходи от продажба на ДМА” в размер 195 524,32 лева и отчетеният финансов ефект от тази сделка е в размер 151 552,17 лева.

В другия представен от ответника баланс е съобразено, че с влязло в сила съдебно решение /обстоятелство, което не е спорно между страните/ е прогласена нищожността на този договор. Съгласно заключението на вещото лице З. Д., делът на ищцата, определен въз основа на този баланс, без да е отразена продажбата на земята, би бил отрицателна величина.

Ищцата е оспорила представените баланси и отчети, като твърди, че от 2004г. до 2009г. балансите и отчетите на дружеството не са приети по изискуемия от чл.137, ал.3 ТЗ ред – няма решение на ОС и не са публикувани в ТР, което пораждало основателни съмнения в материалната доказателствена сила и на баланса към 31.10.2007г. Твърди, че тези документи са недостоверни, изготвени са за нуждите на процеса, в балансите и оборотната ведомост са отразени като „други краткосрочни задължения” за един и същ период различни размери, съществени са разликите в отразените в двата варианта на баланс в реда „задължения към доставчици и клиенти” , отношение към които не би могло да има дали е взето предвид счетоводно отразяване на земята или не. С оглед на това поддържа, че е компрометирана редовността на счетоводството на ответника, както и наличието и достоверността на документите, въз основа на които е водено.

С оглед направеното оспорване и по искане на ищцата е допусната съдебно-счетоводна експертиза със задача да извърши оценка на активите на дружеството по справедлива пазарна стойност, като стойността на дяловото участие на ищцата бъде определено на принципа на справедливата пазарна стойност на активите; при определяне на пасивите на дружеството да се проследят наличните документи, като въз основа на тях се определят действителните задължения на дружеството към 31.10.2007г. и след направените корекции в активите и пасивите да се изготви нов баланс към 31.10.2007г., въз основа на който да се определи размерът на дела на ищцата. Според изготвеното от в.л. Р. К. основно и допълнително заключение общата пазарна стойност на активите на дружеството към края на октомври 2007г. възлиза на 1 021 049 лева, от които: 216 591 лева – сгради и конструкции; машини, съоръжения и оборудване – 34 714 лева; други ДМА - 40 039 лева, земя – 729 704 лева. Оценката е изготвена, като по отношение на поземления имот е определена справедливата му пазарна стойност по метода на пазарните аналози към края на октомври 2007г., а по отношение на останалите активи - въз основа на разходите за създаване на подобни обекти към този момент с приспаднато овехтяване, определено въз основа на извършените огледи и получената информация от анкетите. Според заключението на ССЕ, изготвено от нещото лице Е. С. въз основа на заключението на в.л. К. и предоставени документи от счетоводителя, обслужващ ответното дружество, делът на ищцата, формиран при осчетоводена продажба на земя и печалба от нея, възлиза на 15 096,98 лева. При осчетоводено анулиране на сделката размерът на чистата стойност на активите на дружеството е отрицателно число. Размерът на дела на ищцата, изчислен от чистата стойност на активите при отчетена пазарна оценка на ДМА, определена от в.л. К., възлиза на 146 937,02 лева.

При така установените факти настоящият състав намира, че дружественият дял на ищцата следва да бъде определен съобразно вариант втори на заключението на вещто лице С., според който при осчетоводено анулиране на сделката за продажба на поземления имот на ответното дружество размерът на чистата стойност на активите му е отрицателно число. Заключението е дадено след проверка на представените от ответника счетоводни документи и изготвяне от вещото лице на баланс на дружеството към 31.10.2007г. въз основа на тези документи с оглед направеното от ищцата оспорване на представените от ответника и съставени от него баланси. Оспорването на ищцата е обосновано с несъответствие на записванията в частта относно пасива на дружеството. По отношение на отразените в балансите стойности на активите ищцата не е направила обосновано оспорване, като не е оспорила своевременно съответствието им със Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, а е заявила общо оспорване на редовността на воденото счетоводство и достоверността на записванията и документите, въз основа на които са извършени. Заявеното от вещото лице С., че са й били предоставени първични счетоводни документи в насипно състояние и без хронология на осчетоводяване на документите, не може да се цени като доказателство за нередовност на записванията относно балансовата стойност на ДМА, компрометираща нейната достоверност. Обстоятелството, че ГФО на дружеството за периода 2004г. – 2007г. не са били приети от ОС и поради това не са били обявени в ТР, също не може да обоснове извод за нередовност на воденото счетоводство и недостоверност на записванията относно балансовата стойност на активите на дружеството. Следва да се отбележи, че по делото е представен нот.акт №13, том L., дело № 14188/1995г., с който поземленият имот е закупен от ответното дружество за 44 000 деноминирани лева и с тази оценка имотът е записан в баланса на дружеството, възприета и от в.л. С. в посочения вариант на заключението. При това положение не е налице основание за определяне на дружественият дял на ищцата съобразно справедлива цена на този актив на дружеството. По отношение на останалите ДМА на дружеството разликата между определената от в.л. цена въз основа на разходите за създаване на подобни обекти към този момент с приспаднато овехтяване, възлизаща на 291 344 лева, и балансовата им стойност, записана в баланса на ответника, възлизаща на 256 000 лева, е в размер на 35 344 лева. При чиста стойност на активите /-95 566,15 лева/, определена съобразно втория вариант на в.л. С., даден при изготвен от нея баланс на дружеството към 31.10.2007г. след съобразяване на предоставената й от дружеството оборотна ведомост към този момент и при отчитане на последиците на прогласената нищожност на продажбата на имота, посочената разлика в оценката на тези ДМА не би променила извода относно отрицателния размер на чистата стойност на активите.

Основателен е доводът на ответника, че при определяне на размера на дружествения дял на ищцата следва да бъдат съобразени последиците от постановеното съдебно решение за установяване нищожност на сделката, с която дружеството е прехвърлило собствения си поземлен имот. Независимо от обстоятелство, че нищожността на сделката е установена след момента на прекратяване на членството на ищцата в дружеството, с оглед изискването на чл.4, ал.1, т.5 ЗСч /обн. ДВ, бр.98 от 2001г./, отменен, но действал към 31.10.2007г., сделките и събитията да се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма, последиците на установената нищожност следва да бъдат съобразени при изготвяне на баланс към 31.10.2007г., въз основа на който да бъде определен дружественият дял на ищцата. Отразяването на сделка, която поради нищожността си не е породила правни последици още от момента на сключването си, би довело до недостоверност спрямо действителното положение на направените въз основа на сделката записвания относно балансовата стойност на активите и пасивите на дружеството. Неправилно е позоваването от въззивния съд на решение № 224 от 10.09.2010г. по т.д. № 765/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., тъй като съставът на касационната инстанция е счел за ирелевантни и непротивопоставими на ищцеца промени, настъпили след прекратяване на членственото правоотношение с него, изразяващи се във включени задължения, поети след изключването на ищеца- хипотеза, различна от разглежданата по настоящото дело.

С оглед възприетия по изложените съображения вариант на заключението на в.л. С., според който при осчетоводено анулиране на сделката за продажба на поземления имот на ответното дружество размерът на чистата стойност на активите му е отрицателно число, стойността на дружествения дял на ищцата не е положителна величина и предявеният от нея осъдителен иск се явява неоснователен.

По изложените съображения въззивното решение в частта, в която е допуснато до касационен контрол, следва да бъде отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, на основание чл.293, ал.3 ГПК правният спор следва да бъде разрешен по същество, като предявеният иск с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото ищцата следва да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски. За първоинстанционното производство разноските на ответника възлизат на 3 800 лева, от които 350 лева – разноски за експертиза, и 3500 лева – адвокатско възнаграждение. За въззивното производство на ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като такова искане не е направено своевременно. За касационното производство ответникът е направил разноски в размер на 2 968,74 лева за заплатена държавна такса и 7 000 лева – адвокатско възнаграждение. Ищцата е направила своевременно възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което се явява основателно. Размерът на адвокатското възнаграждение, определен съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004г. при обжалваем интерес в настоящото производство 146 937,02 лева, възлиза на 4 468,74 лева. Поради това и с оглед липсата на голяма фактическа и правна сложност на делото предвид наличието на постоянна практика по основния правен въпрос по него, претендираното от ответника възражение следва да бъде намалено на 4 500 лева. Следователно на ответника следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 7 468,74 лева.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 351 от 14.02.2017г. по в.т.д. № 1434/2016г. на САС, ТО, 5 състав, в частта, в която след частична отмяна на решение № 2072 от 29.12.2015г. по т.д. № 2900/2012г. на СГС, ТО, VI-13 състав касаторът „Сектор 2010” ЕООД е осъден да заплати на М. Б. Х. – В. допълнително сумата 131 840,04 лева, представляваща разлика над 15 096,98 лева до 146 937,02 лева, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 07.05.2012г. до окончателното плащане, в частта, в която първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която „Сектор 2010” ЕООД е осъден да заплати на М. Б. Х. – В. на основание чл.125, ал.3 ТЗ сумата 15 096,98 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.05.2012г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските – в частта, с която първоинстанционното решение е отменено в частта, в която М. Б. Х. – В. е осъдена да заплати на „Сектор 2010“ ЕООД сумата 3292,61 лева – разноски за първоинстанционното производство, в частта, с която „Сектор 2010“ ЕООД е осъдено да заплати на М. Б. Х. – В. разноски за първоинстанционното производство в размер на още 2 096,76 лева, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която „Сектор 2010“ ЕООД е осъдено да заплати на М. Б. Х. – В. разноски за първоинстанционното производство в размер на 1 368,24 лева, както и в частта, с която „Сектор 2010“ ЕООД е осъдено да заплати на М. Б. Х. – В. разноски за въззивното производство в размер на 3764,20 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Б. Х. – В. против „Сектор 2010“ ЕООД иск с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ за заплащане на сумата 146 937,02 лева.

ОСЪЖДА М. Б. Х. – В., ЕГН [ЕГН] да заплати на „Сектор 2010“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата 3 800 лева /три хиляди и осемстотин лева/ - разноски за първоинстанционното производство и сумата 7 468,74 лева /седем хиляди четиристотин шестдесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки/ - разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: