Р Е Ш Е Н И Е

№ 158

гр.София, 13.08.2018 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря Райна Пенкова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 3246/2017, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от З. к. за п. и у. „Д.““ (З.), представлявана от председателя си И. В. В., чрез адв. И. М. от АК-П., срещу въззивно решение № 198 от 17.05.2017 г., постановено от Плевенския окръжен съд по в.гр.д. № 964/2016 г.

Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния правен въпрос: какво е значението на висящи съдебни дела с правно осн. чл. 58 ЗК относно обстоятелства, явяващи се преюдициални за законността на заповедта за уволнение, за висящ трудов спор.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното тълкуване:

В отношенията с кооперацията, нейните органи и останалите кооператори, решенията на Общото събрание (ОС) на кооперацията пораждат своето действие от момента на приемането им на съответната дата, а по отношение на трети добросъвестни лица - след вписването им. Тези решения, включително по избор и/или освобождаване на председателя на кооперацията, подлежат на обжалване по специален ред - чл. 58 - 61 от Закона за кооперациите (така и решение № 268 от 15.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1301/2012 г., IV г. о.), в посочен за различните хипотези преклузивен срок и е недопустимо подобен спор да се разглежда по възражение по иск с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Искът за отмяна на решение на ОС на кооперацията – чл. 58 ЗК по правната си природа е конститутивен – ТР № 4 от 5.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 4/2005 г., ОСГТК и има действие занапред. Действието на решението на общото събрание на кооперацията може да бъде спряно по чл. 61 ЗК, което е различно от мярката спиране на вписване по чл. 536 от ГПК, с която се създава пречка за вписване на обстоятелствата по приетото решение, но не и за изпълнение на решението от лицата, по отношение на които то има незабавно действие - член-кооператорите в кооперацията. Обезпечението по чл. 61 ЗК касае вътрешните отношения в кооперацията, засяга както решенията относно подлежащи на вписване обстоятелства, така и всички останали решения на общото събрание. П. от тази мярка е, че няма да се изпълняват и съобразяват спрените решения, предмет на иска по чл. 58 ЗК, а обстоятелствата, до които се отнасят тези решения, ще се считат в дейността на кооперацията за ненастъпили, съответно непроменени. Определението по чл. 61 от ЗК е задължително за органите на кооперацията и за член-кооператорите до окончателното разрешаване на спора в производството, по което то е постановено (в този см. решение № 105 от 24 юни 2013 г., постановено по гр. д. № 942/12 г., I т. о. на ВКС, решение № 162 от 15.03.2016 г. по т. д. № 1855/2014 г. на ВКС, II т. о.). Ако действието на обжалваното решение не е спряно по чл. 61 ЗК, то същото следва да се съблюдава в отношенията между член-кооператорите, а ако със съдебното решение то бъде отменено, се възстановява предишната уредба на същите отношения, считано от влизане в сила на решението по чл. 58 ЗК.

Следователно при висящ трудов спор, ако преюдициални обстоятелства са предмет на висящ иск по чл. 58 ЗК, не е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – съдът преценява дали в конкретния случай прилага предишното правно положение в кооперативния живот (по време на действие на мярката по чл. 61 ЗК и след влизане в сила на решението по чл. 58 ЗК, ако искът бъде уважен) или променените правила според оспорваното пред съда решение (за времето до спиране на изпълнението по чл. 61 ЗК, ако такова бъде постановено, и след влизане в сила на решението, ако искът по чл. 58 ЗК бъде отхвърлен). Без значение е дали има извършено междувременно вписване в Търговския регистър. Ако е спряно изпълнението на решение на ОС за избор на председател, той, дори и вписан в ТР по партидата на кооперацията, не може да я управлява, да свиква общи събрания. Определението по чл. 61 и решението по чл. 58 ЗК обвързва всички член-кооператори, не само тези, които са сезирали съда - кооператорите имат положението на необходими другари, като могат, но не са длъжни да се присъединят към подадения иск

По касационните оплаквания:

Касаторът З. „Д.“, [населено място], чрез адв. И. П. М., излага доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска въззивното решение да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Моли за присъждане на съдебноделоводните разноски по делото.

Насрещната страна Н. Г. Н., чрез адв. А. Д., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното решение, като е отменено решението на първостепенния съд, е признато за незаконно и отменено уволнението на Н. Г. Н., извършено от председателя на З. к. за п. и у. „Д.“, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, тя е възстановена на заеманата преди това длъжност „касиер-счетоводител”, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, работодателят е осъден да й заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 5 452,20 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба – 11.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Присъдени са й разноски за двете инстанции.

За да постанови този резултат, Плевенският окръжен съд приел за установено, че ищцата Н. Г. Н. работила в кооперацията - ответник на длъжността „касиер-счетоводител” по силата на трудов договор № 5 от 18.07.2011 г. Със заповед № 007/24.06.2016 г. на работодателя, подписана от И. В. В. (според уточненията, депозирани в съдебно заседание пред окръжния съд), трудовото й правоотношение е прекратено, на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата, считано от 27.06.2016 г. Заповедта е връчена при отказ, на 24.06.2016 г.

Съдът установил, също така, че за периода м.юни 2015 г. - м.юни 2016 г., както и към датата на постановяване на въззивното решение по трудовия спор, относно действащия Устав на кооперацията, кой е неин председател и кои са членовете на УС, са налице съдебни спорове. Съгласно устава на З., вписан в Търговския регистър от 28.09.2009 г. щатното разписание на ръководните и изпълнителски кадри се предлага от Управителния съвет и се утвърждава от Общото събрание. Поискано е вписване в ТР на прието решение, взето на отчетно-изборно събрание, проведено на 03.01.2016 г., за приемане и утвърждаване на нов Устав на кооперацията, съгласно който въпросите относно щатното разписание са възложени единствено в компетентността на УС, както и на аналогично решение от 30.01.2016 г.

Съдът установил, че при прекратяването на трудовия договор с Н. Н. са съобразени правилата по новия Устав, предложението на УС, взето от новоизбраните лица, не е внесено за обсъждане от ОС, нито е утвърдено от ОС.

Съдът установил, че с решение от 23.11.2016 г. по т.д. № 94/2016 г. на Плевенския окръжен съд, невлязло в сила към датата на постановяване на въззивното решение, е признато за установено по реда на чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТР, по предявения иск от А. И. Н. по отношение на З. „Д.“, че на 14.05.2016 г. в ТР по партидата на кооперацията, са вписани несъществуващи обстоятелства, между които и за приемане и утвърждаване актуален устав на кооперацията на основание взето решение на ОС от 30.01.2016 г., което не се е състояло, като извършеното вписване е отменено. Преди това съдът, на осн. чл. 61 ЗК, е спрял изпълнението на решенията на ОС на З. от 03.01.2016 г. до постановяване на влязло в сила решение по иск с правно осн. чл. 58 ЗК.

Въззивният съд приел, че към 02.06.2016 г. тричленният състав на УС, при висящите съдебни спорове и наложени мерки по чл. 61 ЗК, най-малкото е следвало да отчете поредицата процеси и висящи съдебни дела, като предприеме управление на З. по неоспорените решения на ОС на З., както добросъвестността изисква. От друга страна, решението на ОС от 03.01.2016г. е признато за несъществуващо и вписаното обстоятелство е заличено с решението на търговския съд, макар и невлязло в сила. Въззивният съд по настоящото дело е посочил, че кооперацията не само, че не се явява трето лице за вписваните в ТР промени, а техен инициатор и страна, която се ползва от тези промени, но е и недобросъвестна. Кооперацията е запозната с начина на вземане на тези решения от ОС, а и се ползва от промените в обстоятелствата, подлежащи на вписване в ТР. В този смисъл, съдебните решения за отмяна на решенията на ОС на кооперацията по чл. 58 ЗК нямат обратно действие, а действат занапред спрямо третите добросъвестни лица – чл. 599 ГПК, но не и във вътрешните отношения между членовете на кооперацията. Въззивният съд се е позовал на разясненията в ТР № 1/2002 г. на ОСГК, че оповестителният ефект на вписванията на несъществуващи обстоятелства няма действие спрямо членовете на търговското дружество за времето от вписването до заличаването им – тази постановка е относима и по отношение на кооперациите. В заключение съдът приел, че не е имало валидно взето решение за изменение на щатното разписание в кооперацията, съобразено с устава от 2009 г. и поради това, основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение с Н. Н., е неосъществено. Заповедта се явява незаконна и искът за отмяната й уважен, както и обусловените от нея претенции за възстановяване на заеманата преди това длъжност и за заплащане на обезщетение.

Въззивното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Съдът не е имал основание да спре делото по настоящия трудов спор до приключване на спора по чл. 58 ЗК.

Въззивният съд е направил смешение между исковете по чл. 29, ал. 1 ЗТР и тези по чл. 58 ЗК, техните адресати и последици. Правилно е посочил, че кооперацията не е трето лице на вписаните промени в ТР, но в противоречие с материалния закон – чл. 58 ЗК, е счел, че решението на ОС няма незабавно действие във вътрешните отношения, не е изследвал времето на действие на мярката по чл. 61 ЗК, а и е зачел резултат по невлязло в сила решение по чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТР, при това назад във времето. Сам, на практика недопустимо, е извършил преценка на законосъобразността на решението от 30.01.2016 г. на ОС на кооперацията, инцидентно по висящия трудов спор, намирайки, че кооперацията е действала недобросъвестно, имайки знание за начина, по който е взето оспорваното решение, т.е. то е незаконно.

В случая уволнението на ищцата е извършено със заповед от 24.06.2016 г., връчена й при отказ същия ден, подписана за работодател от И. В. В. в качеството на председател на кооперацията. Основанието за прекратяване е съкращаване на щата според решение на УС, взето на 02.02.2016 г. Съдът, изхождайки от основанията на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, не е изследвал, при съпоставка на четирите решения на ОС – от 2009 г., от 07.06.2015 г., 03.01.2016 г. и 30.01.2016 г. (последните три, предмет на висящи спорове по чл. 58 ЗК), кой е действащият устав на кооперацията и кои са членовете на УС към 02.02.2016 г., кой е председател и представляващ кооперацията към датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 24.06.2016 г., съобразявайки и действието на наложените с влезли в сила определения мерки по чл. 61 ЗК. Без значение е вписано ли е било ли и кога някое от цитираните решения на ОС в ТР – както стана ясно, действието на вписването е спрямо третите добросъвестни лица. Взетото решение на ОС има незабавно действие, подаденият иск по чл. 58 ЗК няма суспензивен ефект, но при наложена мярка по чл. 61 от ЗК, от влизане в сила на определението на съда, изцяло се препятства изпълнението на оспореното решение.

Решението е неправилно и следва да бъде отменено, спорът разрешен по същество от настоящия състав.

Не е спорно, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 07.06.2015 г. е поведено извънредно ОС, на което е сменен председателят на кооперацията – освободен е А. П. и на негово място е избран А. А.. Това решение е оспорено по чл. 58 ЗК, като няма нито твърдения, нито данни изпълнението му да е било спряно по чл. 61 ЗК.

На 03.01.2016 г. е проведено ОС, на което е приет нов устав, членовете на УС са заменени с новоизбраните И. В. В., Т. А. Т. и Г. А. Я., за председател е избран И. В.. Това решение е оспорено по чл. 58 ЗК (гр.д. № 2124/2016 г. на Плевенския районен съд), като съдът е постановил спиране изпълнението на решението на ОС с определение по чл. 61 ЗК от 30.03.2016 г., потвърдено от въззивния Плевенски окръжен съд на 12.05.2016 г., когато е влязло в сила. Спорът по чл. 58 ЗК е висящ.

На 30.01.2016 г. е проведено ново ОС, на което са взети аналогични с горните решения. То също е оспорено по чл. 58 ЗК (гр.д. № 4190/2016 г. на Плевенския районен съд), като по него няма наложена мярка по чл. 61 ЗК - определението на първата инстанция от 10.06.2016 г., с което молбата за спиране на изпълнението е уважена, е отменено от въззивната на 26.07.2016 г. поради това, че искът е недопустим – подаден след преклузивния срок по чл. 58 ЗК. С определение от 21.09.2016 г. исковата молба е оставена без разглеждане като недопустима. Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

С решение от 23.11.2016 г. по т.д. № 94/2016 г. на Плевенския окръжен съд, е признато за установено по чл. 29, ал. 1, предл. 3 от Закона за Търговския регистър, че са вписани несъществуващи обстоятелства по взетото на 30.01.2016 г. решение на ОС на кооперацията, вкл. относно устава, членовете на УС и председателя. Това решение е обжалвано и не е влязло в сила към датата на приключване на съдебното дирене във въззивна инстанция по настоящото дело.

Съставът на Върховния касационен съд е уведомил страните по реда на чл. 155 ГПК служебно известното му обстоятелство, че състав на Върховния касационен съд, с определение от 21.03.2018 г. по т.д. № 2292/2017 г. не е допуснал до касационно обжалване решение № 97/01.06.2017 г. по т.д. № 12/2018 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение от 23.11.2016 г. по т.д. № 94/2016 г. на Плевенския окръжен съд и искът по чл. 29, ал. 1, предл. 3 от Закона за Търговския регистър е отхвърлен.

Влязлото в сила решение по чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТР касационната инстанция цени само с оглед допустимостта на касационното производство – доколко касационната жалба е подадена от легитимния представляващ кооперацията, съответно за преценка представителната власт на адв. М., вкл. относно представителството на касатора по делото. Нови доказателства в тази фаза на исковото производство относно предмета на спора не могат да се събират.

При така установеното по-горе следва, че към 02.02.2016 г. не само, че изпълнението на решението от 03.01.2016 г. на ОС на кооперацията не е било спряно, но е налице и последващо ново решение на ОС от 30.01.2016 г., което никога не е било спирано с влязъл в сила акт по чл. 61 ЗК и има незабавно действие във вътрешните отношения до евентуалната му отмяна по чл. 58 ЗК. Към 02.02.2016 г. е действал уставът, според който изменението на щата се извършва единствено с решение на УС, каквото е налице, и то е взето от лицата, избрани за членове на УС на 03.01.2016, както и на 30.01.2016 г. Към 24.06.2016 г., когато е издадена заповедта за уволнение и е връчена на ищцата, действието на решението от 30.01.2016 г. не е било спряно, така че И. И. е разполагал с работодателска власт.

При така изложеното, заповедта за уволнение е законосъобразна, искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен, както и акцесорните претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Н. Н. следва да заплати на насрещната страна всички сторени по делото, вкл. по частните производства, съдебноделоводни разноски­ – общо 1966 лв.

Дължимата държавна такса за първа и въззивна инстанция, както и заплатеното от бюджета на Плевенския районен съд възнаграждение за вещо лице, остават за сметка на бюджета на съдебната власт.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 198 от 17.05.2017 г. на Плевенския окръжен съд по в.гр.д. № 964/2016 г. и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на Н. Г. Н. ЕГН [ЕГН], със съдебен адресат адв. А. Д., [населено място], [улица], офис 304, против З. к. за п. и у. „Д.“, представлявана от председателя си И. В. В., ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], за установяване незаконността и отмяна на заповед № 007/24.06.2016 г. на председателя на З. к. за п. и у. „Д.“, с която е уволнена, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди това длъжност „касиер-счетоводител”, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 5 452,20 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба – 11.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Н. Г. Н. ЕГН [ЕГН], със съдебен адресат адв. А. Д., [населено място], [улица], офис 304, да заплати на З. к. за п. и у. „Д.“, представлявана от председателя си И. В. В., сумата в размер на 1966 лв., сторени по делото във всички инстанции съдебноделоводни разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: