Р Е Ш Е Н И Е

№ 109

гр.София, 13.08.2018 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на трети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 3323/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от А. П. И., чрез адв. А. П. от АК-В., срещу въззивно решение № 738 от 12.05.2017 г., постановено от Варненския окръжен съд по въззивно гр.д. № 913/2017 г.

Касационното обжалване е допуснато по следните материалноправни въпроси: кога има идентичност между деянията, посочени като основание за налагане на дисциплинарно наказание и деянията, за които работодателят е поискал обяснения по реда на чл. 193 КТ; кои са обстоятелствата, които трябва да прецени работодателтя, съответно съдът, за да съобрази дали тежестта на наказанието съответства на тежестта на нарушението.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:

Дисциплинарното нарушение представлява деяние (действие или бездействие), което се индивидуализира чрез деец (субект), съществени признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Когато дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период, а спецификата на изпълняваната работа или характера на самото нарушение не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършването му. Когато нарушението, изразяващо се в бездействие - неизпълнение на възложени трудови функции, е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, изискванията на чл. 194 ал. 1 КТ и чл. 195 ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат. При пълно тъждество на индивидуализиращите белези е налице идентичност между деянията, посочени като основание за налагане на дисциплинарно наказание и деянията, за които работодателят е поискал обяснения по реда на чл. 193 КТ. Словесното изразяване по чл. 193 и по чл. 195 КТ може да е различно, същественото е от съдържанието на заповедта и от искането на работодателя до работника/служителя за даване на обяснения да следва несъмненият извод за това кой е дееца и за същността на фактическото основание, за което работодателят търси обяснения, съответно налага дисциплинарно наказание и те да са идентични. Възможно е при поискване на обяснения работодателят да не е напълно или точно индивидуализирал деянията, поради неизясненост на фактите и обстоятелствата (напр. за точното време и място), но след получаване на обяснения от работника/служителя и въз основа на тях, да ги е посочил точно и с всички индивидуализиращи белези едва в заповедта за уволнение. В този случай важно е да няма съмнение, че наказанието е наложено за онези деяния, за които са поискани и дадени обяснения – обезпечено е правото на работникът/служителят да направи своите възражения, а работодателят действително има възможност да ги прецени. Различна е хипотезата, при която в искането по чл. 193 КТ и в заповедта по чл. 195 КТ работодателят е посочил деянията, но без достатъчно индивидуализиращи ги белези – тогава изобщо не е спазена процедурата по чл. 193 КТ, нито заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание е мотивирана. Работникът/служителят не би могъл ефективно да се защити, нито съдът да прецени за какво деяние става реч, същото съставлява ли нарушение на трудовата дисциплина, кой е деецът, наказанието съобразено ли е с правилото на чл. 189, ал. 1 КТ, спазено ли е изискването за еднократност на наказанието и съобразени ли са сроковете по чл. 194 КТ. Възможно е заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание да се основава на по-малко на брой нарушения от тези, за които е поискано предварително обяснение от работника/служителя, но не и на нарушение, за което не е поискано от наказания да даде обяснения по чл. 193 КТ.

Обстоятелствата, които трябва да прецени работодателят, съответно съдът, за да съобрази дали тежестта на наказанието съответства на тежестта на нарушението, са тези по чл. 189, ал. 1 КТ. За тежестта на нарушението е от значение значимостта на неизпълненото задължение като конкретното деяние, преценено с оглед трудовата функция на работника/служителя, а също доколко тя сочи за оказано от работодателя по-високо доверие; обемът на неизпълнение; съобразяват се и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят неблагоприятни последици и пр. Допълнителните обстоятелства, които също се преценяват са конкретните условия и обстановка в предприятието, възприети практики и норми на очаквано поведение; отражение върху останалите работници и служители и др. под.

При оценка поведението на работника/служителя се взема предвид формата на вината, мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли неправомероността на същото и неговите последици, съжалява ли за стореното, готов ли е да поправи вредите, ако такива са настъпили и пр.

По касационните оплаквания:

Касаторът излага доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска въззивното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете му да бъдат уважени. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски по делото.

Насрещната страна [фирма], представлявано от изпълнителния директор Г. Г., чрез юрисконсулт А. М., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и в открито съдебно заседание изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, както и исковите претенции на касатора – ищец.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивният съд, като изменил решението на първостепенния съд, отхвърлил исковете на А. П. И. против [фирма], [населено място], за отмяна на уволнение със заповед № БТГ-ЕВ/ЧР-З..-5/31.05.2016 г. и акт за прекратяване № БТГ-ЕВ/ЧР-З..-6/31.05.2016 г, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – „диспечер, газопреносна/газоразпределителна мрежа/ районен диспечер“, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.07.2016 г. до окончателното изплащане на задължението.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че ищецът А. П. И. бил в трудово правоотношение с [фирма]. Уволнен е дисциплинарно поради системни нарушения на трудовата дисциплина – неизползване на цялото работно време за възложената работа; неуплътняване на работното време; нарушаване на забраната за заснемане, записване и други на територията на дружеството; конституционната забрана за следене, филмиране, фотографиране и други, нарушение на Етичния кодекс на дружеството – да не допуска поведение, което нарушава добрите нрави и неизползване на служебно положение за реализиране на лични интереси. Съдът намерил, че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е изискал обяснения от служителя, като е достатъчно искането да е относно тези действия или бездействия, които работодателят е преценил, че представляват нарушения на трудовите задължения, без да е необходимо да квалифицира вида на нарушението, нито да цитира законови текстове. Съдът установил, че искането за даване на обяснения е връчено лично на И. на 03.05.2016 г. за монтираната видеокамера на външната страна на санитарно помещение на третия етаж в сградата на работодателя. Не било необходимо, но въпреки това, работодателят посочил и нарушените разпоредби на закона, правилника за вътрешен ред в предприятието, етичния кодекс и други вътрешноведомствени актове. В писмен вид И. признал, че е монтирал видеокамерата, като заявил, че с това действие не е нанесъл вреди за дружеството-работодател.

Според Варненския окръжен съд заповедта, с която било прекратено трудовото правоотношение, съдържала всички необходими реквизити, за да породи предвидените от закона правни последици, а именно: фактическа част и правни изводи. В допълнение, съдът намерил, че били нарушени посочените в заповедта законови и подзаконови разпоредби. Сам служителят признавал, че е монтирал видеокамерата. Съдът приел, че той е отделял време и внимание да я монтира и демонтира за дълъг период от време, което означавало, че същият не е използвал цялото си работно време, за да полага труд. Направил извод, че с това свое поведение И. е нарушил Етичния кодекс на дружеството – накърнил е добрите нрави, като е използвал служебното си положение за осъществяване на лични интереси. Окръжният съд обосновал, че системността на нарушението (което не било реализирано само на посочената в заповедта дата, а преди това), комбинирана с неглижирането на законови и подзаконови актове и с липсата на разкаяние за стореното от страна на ищеца, налагали извод за необходимост от налагане на най–тежкото дисциплинарно наказание.

В обобщение, съдът формирал извод, че уволнението на А. П. И. било законно, поради което отхвърлил иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, както и акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

Оплакванията на касатора, свързани с доклада на първостепенния съд и задълженията на въззивната инстанция във връзка с това, са неоснователни. Въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, с изключение на случай, когато прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти. Тогава той служебно и без да е сезиран с такова оплакване, за да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, дава указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. Служебно действа и, когато по силата на закона има задължение да следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Във всички останали случаи съдът не предприема служебно действия по поправка на доклада, а само, когато във въззивната жалба се съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада – тогава, с оглед оплакването и допуснатото нарушение въззивният съд, дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.

По настоящия казус няма основания за служебна намеса на въззивния съд, нито във въззивната жалба на работодателя има оплаквания за допуснати нарушения от първостепенния съд, свързани с доклада.

Неоснователно е и оплакването на касатора за незаконност на уволнението поради неточно посочена законова разпоредба в заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание. Посочването на квалификация на нарушението, съответно дали тя е точна или не, само по себе си няма отражение върху законосъобразността на заповедта за дисциплинарно наказание, същественото е дали посоченото в нея деяние представлява действително нарушение на трудовата дисциплина. В тази връзка, ако има разминаване в квалификацията на нарушението, дадена от работодателя и от съда по спора с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, това няма значение за законността на заповедта, съответно за правилността на решението.

При тълкуване на чл. 193 КТ въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото разрешение по-горе от състава на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК.

Работодателят е поискал от А. И. да даде обяснения за това, че на 05.04.2016 г., около 8.30 ч. сутринта, на третия етаж, където е стратегическата зона на РДС Вълчи дол, е забелязана монтирана видео камера от външната страна на прозореца на санитарното помещение, насочена към входен портал на КС Вълчи дол, на която дата само И. е бил дежурен нощна смяна.

А. И. е признал, че е поставил камерата на посочената дата, като твърди, че го е сторил, за да следи автомобила си – имало случаи на надраскване на бронята, като в същото време коментира действия на работодателя, както и поведението на служители от записа, направен на посочената дата.

Наказанието е наложено за „монтирана от И. на 05.04.2016 г. около 08.30 ч. сутринта на трети етаж – част от стратегическата зона на районна диспечерска служба Вълчи дол, видеокамера от външната страна на прозореца на санитарно помещение, насочена към входен портал на КС „Вълчи дол““. В заповедта е посочено е, че с горното работникът е нарушил чл. 126, т. 3 КТ – задължението да използва цялото работно време за изпълнение на възложената работа, което съставлява нарушение по чл. 187 КТ – неуплътняване на работното време и аналогични разпоредби от Правилника за вътрешния трудов ред и Етичния кодекс на [фирма]; нарушил е охранителния и пропускателен режим в обектите на търговското дружество, засегнал е човешкото достойнство на служителите и външни посетители, като нарушил множество правила, вкл. Конституцията на РБ; осигурил си е нереглементиран достъп до лични данни, като ги записвал на личен носител и е използвал служебното си положени за осъществяване на свои лични интереси или интереси на семейството си.

С едно деяние работникът може да е допуснал нарушение на множество разпоредби, което не значи, че е извършил системно нарушение или повече от едно деяние. Необоснован е изводът на въззивния съд, че заповедта касае множество еднотипни деяния, реализирани не само на посочената в заповедта дата, а и преди това. Сам съдът не сочи броят им, нито времето на извършване. Работодателят по никакъв начин не е дори загатнал, че И. многократно е поставял камерата, по различно време - нито в заповедта за уволнение, нито в поканата по чл. 193 КТ, а и изрично поддържа в отговора на исковата молба, че наказанието е наложено и обяснения са искани за едно-единствено деяние - поставяне на видеокамера на дата 05.04.2016 г., около 08.30 ч.

Ако се приеме, че работодателят е наложил наказанието и за монтиране и демонтиране на камерата и за преглеждане на записите в работно време, както е приел въззивният съд, означава, че за това друго и различно нарушение на трудовата дисциплина работодателят не е искал обяснения, а видно и от съдържанието на представените от И., той не е направил и подобно „уточнение“ или признание. Следователно налагане на дисциплинарно наказание за неуплътняване на работното време е в нарушение на чл. 193 КТ. Ако неуплътняването на работното е взето предвид от работодателя и съда като обстоятелство от значение за преценката на тежестта на нарушението, то не е доказано, че деянието е извършено в рамките на работното време. Обратното не следва нито автоматично от характера на нарушението, нито има признания от работника в дадените от него обяснения или са събрани други доказателства по делото.

Въззивният съд е нарушил чл. 189, ал. 1 КТ и поради това, че не е извършил цялостна преценка, така, както е разяснено в дадения от настоящия състав отговор по чл. 190 КТ - обсъдил е единствено тежестта на нарушението и то, при неточно тълкуване на чл. 190, ал. 1 т. 3 КТ, приемайки, че се касае за системност, както и липсата на разкаяние у работника.

В заключение въззивното решение следва да бъде касирано и спорът разрешен по същество.

Безспорно А. И., който заемал длъжността „диспечер, газопреносна/газоразпределителна мрежа/районен диспечер“ по трудов договор, сключен с [фирма], е поставил на посочената в заповедта за уволнение дата и място камера. Това деяние съставлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 7 и т. 10 КТ. И. е злепоставил отношенията на доверие между работник и работодател; възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, в личен интерес; нарушил е доброто име на предприятието, като е злепоставил работодателя пред работниците и служителите, както и пред трети лица, записвани без тяхно съгласие и незаконно, което е възможно да се отрази неблагоприятно на конкурретнтноспособността, ефективността и авторитета на предприятието. Застрашил е сигурността на предприятието и е нарушил изрична забрана от Правилника за вътрешния трудов ред за заснемане и записване на обекта, служители и външни лица.

Деянието е точно и ясно индивидуализирано в заповедта, с която е наложено наказанието, идентично е и с това, за което са поискани предварително писмени обяснения, с което е спазена и разпоредбата на чл. 193 ГПК. Настоящият състав намира, че при избора на наказание е спазена и нормата на чл. 189, ал. 1 КТ. Нарушението, макар и едно, следва да се определи като тежко с оглед на значимостта, обемът и видът на неизпълнението, както и възможните неблагоприятни последици за работодателя поради евентуално разкриване на поверителни сведения, загуба на авторитет и възможни претенции, вкл. съдебни спорове с външни лица и работници поради незаконното им заснемане; възможно нарушение на психоклимата, а от там и на работата при узнаване от работниците, че са незаконно снимани, евентуално при ползване на записите. Вярно е, че не е установено монтирането и демонтирането на камерата, както и прегледа на записа да е осъществяван в рамките на работното време, нито реално възникнала имуществена или друга вреда за предприятието, но в случая това не омаловажава сериозността на нарушението. Мястото, на което е поставена камерата показва не само пряко нарушение на множество правни норми и ведомствени правила от И., но и демонстративното несъобразяване с положението, което има той в предприятието, както и с личната неприкосновеност и достойнство на колегите му и трети лица. От обясненията му по чл. 193 ГПК и поведението му по делото, съдът намира, че служителят е действал при пряк умисъл, не признава вината си, нито е готов да се поправи; игнорира свои основни задължения и отказва да изпълнява законосъобразни заповеди на работодателя, неетичен е с колегите си. Нещо повече, в обяснението си използва арогантен език, коментира недостойно и обидно действия на свои колеги въз основа на записа.

При така установеното, налага се правният извод за неоснователност на предявените от А. П. И. искове. Въззивното решение като краен резултат следва да бъде оставено в сила.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 738 от 12.05.2017 г., постановено от Варненския окръжен съд по в.гр.д. № 913/2017 г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: