Р Е Ш Е Н И Е

№ 108

гр.София, 13.08.2018г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на трети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 3053 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 147/22.02.2018 г. по касационна жалба, подадена от П. на Р. Б., чрез прокурор А. В. от Апелативна прокуратура – София против въззивно решение № 850/12.04.2017 г., постановено от Софийския апелативен съд по въззивно гр.д. № 4178/2016 г. в частта, с която П... е осъдена да заплати на Р. Н. Н. обезщетение в размер над 1000 до присъдените 2000 лева за повдигнато обвинение по ЗМ № 2765/2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 07.10.2010 г.; обезщетение за сумата над 1500 лв. до присъдените 2500 лв. за второто повдигнато обвинение, водено като ЗМ № 3764/2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 06.10.2012 г. и обезщетение в размер над 3 000 до присъдените 6000 лева за обвинението по ЗМ № 21/2010 г., ведно със законната лихва от 28.12.2014 г. до изпълнение на задължението и относно съдебноделоводните разноски.

Касаторът излага доводи за неправилност поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Счита, че размерът на присъденото обезщетение в обжалваните части не съответства на справедливостта, а в частта на присъдена лихва върху първото обезщетение за времето 07.10.2010 г. – 06.10.2012 г. е в нарушение на чл. 111, б. „в“ ГПК – вземането е погасено по давност, възражението на ответника е въведено в срок. В съдебно заседание чрез прокурор Р. от Върховна касационна прокуратура, поддържа касационната жалба.

Насрещната страна Р. Н. Н. не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, нито по-късно по хода на делото.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Първостепенния Софийски градски съд е осъдил П... на РБ да заплати на Р. Н. обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 и 4 ЗОДОВ, както следва - 1 000 лева за повдигнато обвинение по ЗМ № 2765/2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 06.10.2012 г.; 1 500 лева за повдигнато обвинение по ЗМ № 3764/2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 06.10.2012 г. и в размер на 3 000 лева за обвинението по ЗМ № 21/2010 г., ведно със законната лихва от 28.12.2014 г. до изпълнение на задължението, както и съдебноделоводни разноски в размер на 615 лв. Отхвърлил е претенциите до пълните предявени размери – от по 10 000т лв. за всяко от първите две обвинения и 30 000 лв. по третото.

Съставът на Софийски апелативен съд, като изменил първоинстанционното решение, като увеличил размера на обезщетенията, както следва - 2000 лв. за повдигнато обвинение по ЗМ № 2765/2008 г., ведно с лихва за горницата над 1000 лв., считано от 07.10.2010 г.; 2500 за повдигнато обвинение по ЗМ № 3764/2007 г., ведно с компенсаторна лихва, считано от 06.10.2012 г. и 6000 лв. за повдигнато обвинението по ЗМ № 21/2010 г., ведно с компенсаторна лихва, считано от 28.12.2014 г.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че срещу ищеца Р. Н. Н. в кратки интервали са образувани три наказателни производства за различни по вид престъпления, както следва: по първото е привлечен като обвиняем на 15.04.2009 г. за причиняване на средна телесна повреда – престъпление по чл. 129, ал. 2 НК, по второто производство е привлечен като обвиняем за повреждане на чужда движима вещ и лека телесна повреда по хулигански подбуди – престъпление по чл. 216, ал. 1 НК и 131, ал. 1, т.12 НК, а по третото е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 199, ал. 1, т.1 и т. 3, пр.2 НК - грабеж на македонски гражданин. Оправдан е по всички обвинения с влязла в сила оправдателна присъда. Съдът установил, че към момента на протичане на процесите по трите обвинения ищецът Н. е на относително ниска възраст, което допринася за невъзможността му да неутрализира тревожността във връзка с действията на П..... Прието е, че е налице промяна в поведението на Р. Н., чиято психика принципно е тренирана да овладява проявите на стрес. Апелативният съд посочил, че при определяне размера на обезщетението следва да се отчете значението на приложените във връзка с третото обвинение мерки за неотклонение задържане под стража с продължителност от три месеца и домашен арест за период от още три месеца, ограничаващи в най-тежка степен свободата на ищеца. Това обстоятелство обуславя завишаване размера на обезщетението за предизвиканите щети. От друга страна, претенциите в пълния им размер са неоснователни, защото с времето Н. е преодолял психотравмите, предизвикани от повдигнатите обвинения, като за същия не са настъпили драматични житейски обрати. Съдът приел, че няма пряка причинно следствена връзка между повдигане на обвиненията и прекъсването на спортната кариера на Н.. Приятелските отношения на ищеца с негови добри приятели са се запазили, въпреки провеждането на наказателните производства.

Касационно обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (ред. до изм. ДВ, бр.86/2017 г.) по въпросите може ли въззивният съд да постановява решение извън предмета на въззивното обжалване и при определяне по справедливост на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва ли да извърши задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства и да се обоснове какво е тяхното значение за определяне на присъдения размер.

По първия въпрос:

Въззивният съд в противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и трайно установената съдебна практика по чл. 290 ГПК, се е произнесъл извън рамките на сезирането относно компенсаторна лихва върху обезщетението по повдигнато обвинение по ЗМ № 2765/2008 г. за времето от 07.10.2010 г. до 06.10.2012 г., без да е имал основание за служебна намеса.

Въззивният съд е длъжен да даде защита-санкция в рамките на предмета, очертан във въззивната жалба. Съгласно чл. 269 ГПК служебно проверява валидността изцяло на първоинстанционно решение и неговата допустимост в обжалваната част. Както е разяснено в ТР № 1/2013 г., т. 1 на ОСГТК на ВКС, въззивният съд служебно поверява и правилността на първостепенния съдебен акт в случаите, когато това се следва от разпореденото в закон с оглед вида или характера на заявеното искане, както и за точното приложение на императивните материалноправни норми и за правната квалификация на спора. Във всички останали случаи, въззивният съд е обвързан от обективните и субективни предели на въззивната жалба и изложените в нея конкретни оплаквания, като не може да ги заменя, нито да въвежда нови факти и обстоятелства в предмета на иска и в предмета на въззивното производство.

В случая въззивният съд отменил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за компенсаторна лихва върху обезщетението над 1000 до 2000 лв. по повдигнато обвинение по ЗМ № 2765/2008 г., считано от 07.10.2010 г. и съответно присъдил законната лихва върху окончателно определения размер на обезщетението от 2000 лв., считано от 07.10.2010 г (неясно формулирано в диспозитива на въззивния съдебен акт). Първостепенният съд не се е произнасял с диспозитив по претенция за лихва, считано от 07.10.2010 г., нито има искане за допълване на първоинстанционното решение в тази част. Касае се за лихва, натрупана преди подаване на исковата молба и незивисимо от промяната в размера на главницата, въззивният съд служебно не може да присъжда повече от това, с което сам той е сезиран.

В заключение, въззивното решение в частта, с която се е произнесъл относно компенсаторна лихва върху обезщетението по повдигнато обвинение по ЗМ № 2765/2008 г. за времето от 07.10.2010 г. до 06.10.2012 г., се явява недопустимо и в тази част следва да бъде обезсилено.

По втория въпрос:

Както е изяснено в решение № 79/17.07.2018г. по гр.дело № 2034/2017 г. на IV г.о. на ВКС, ППВС № 4/23.12.1986 г., решение № 621/22.10.2010 г. на IV г.о. на ВКС, съдът съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК е длъжен да обсъди всички доказателства, имащи отношение към приложението на чл. 52 ЗЗД, като изложи съображения какво приема за установено и въз основа на кои доказателства; длъжен е да извърши преценка на установените релевантни обстоятелства и да посочи какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост. Такива обстоятелства при искове по чл. 2 ЗОДОВ са личността на увредения, включително данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражение върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване на здравословни увреждания. База при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди, служат стандарта на живот в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането, като справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези, а също и не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за пострадалия. Следва да се отчита и това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното.

В противоречие с така възприетото тълкуване, мотивите на въззивния съд са фрагментарни и в определена част контролноотменителни. Не са обсъдени всички обстоятелства, имащи значение за вида и интензитета на неимуществените вреди, както и за определяне размера на тяхното обезщетяване. Не са установени наложените мерки за неотклонение по различните обвинения, тяхната продължителност, броят на следствените действия и съдебни заседания, с участието на Н.. Както е изяснено принципно в Тълкувателно решение № 3/2004 на ОСГК на ВКС, т. 11, а и в множество съдебни актове по чл. 290 ГПК (напр. решение № 449/16.05.2013 г. по гр.д. № 1393/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение № 554/12 по гр.д. № 266/12 г. на ВКС, IV г.о.), в случаите на незаконно обвинение в извършване на повече от едно престъпление, обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан. Следователно, щом по едно и също време е имало наказателни производства, по които страната е била привлечена като обвиняем, причинените й от това неимуществени вреди, са във връзка с всички обвинения. Изпитваните притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството, опетняването на доброто име в обществото и накърняването на достойнството и честта, са във връзка с всички обвинения, независимо дали са повдигнати в едно или в множество отделни дела. Вредите, причинени от обвинението по едно от всички, са само част от общите немуществени вреди, което дава съответното отражение върху размера на паричното обезщетение. Когато се преценява кои вреди са причинени и какво обезщетение се дължи за няколко незаконни обвинения, по едно и също време, се извършва съпоставка между броя на деянията, тяхната тежест, мерки за неотклонение, специфични увреждания, пряко причинени по повод на едно от обвиненията. Подобна съпоставка не е извършена, с което е допуснато нарушение на материалния закон, както и на съдопроизводствените правила.

В заключение, обжалваното решение следва да се касира поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила- чл. 235, ал. 2 ГПК и на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, като спорът се разреши от касационната инстанция, доколкото не е необходимо повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.

По делото е установено, че в периода 20.03.2009 г. – 28.12.2014 г. Р. Н. е бил обвинен в извършване на 4 престъпления по три наказателни производства, приключили с оправдателни присъди.

На 20.03.2009 г. му е повдигнато обвинение по чл. 216, ал. 1 НК – повреждане на чужда вещ, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 5 г., и по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК – причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 г. Н. е оправдан последователно от СРС и въззивния СГС, като решенето на втората инстанция е влязло в сила на 28.06.2011 г. Наложената мярка за неотклонение е „подписка“. Н. е участвал в 5 открити съдебни заседания по делото.

По време на горното наказателно производство, на Р. Н. е повдигнато обвинение по чл. 129, ал. 2 НК – причиняване на телесни повреди, което се е развило в периода 15.04.2009 – 07.10.2010 г. Постановена е оправдателна присъда от първа инстанция, която не е протестирана. Няма данни за наложена мярка за неотклонение, нито за броя на съдебните заседания и други следствени действия, извършени с участието на Н..

По време на двете наказателни производства, на 10.03.2010 г. Р. Н. е привлечен като обвиняем за извършване на грабеж, за което престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от 5 до 15 г. Оправдан е от СГС, признат за виновен от Софийски апелативен съд, който му е наложил наказание 6 години лишаване от свобода с първоначално строг режим. След отмяна на въззивното решение от ВКС, при повторно разглеждане на делото от САС, Н. е оправдан по повдигнатото обвинение. Участвал е в общо 10 открити съдебни заседания по делото във всички инстанции.

Р. Н. Н. е [дата на раждане] Бил е на 19 г., когато са му повдигнати първите две обвинения и на 21 г. – по третото. При окончателно приключване на наказателните дела е на 25 години. Бил е спортист, биатлонист, но няма надлежни доказателства кога точно е прекратена спортната му кариера и поради каква причина. Няма твърдения и данни някое от повдигнатите обвинения да е създало пречки за образованието и професионалната реализация на Н..

Свидетелят М. К. П., съсед на ищеца, знае, че Н. е бил обвинен в извършване на престъпления, но не и за какви точно, ползвал се с име на добро и възпитано момче, като авторитетът му не е пострадал по време на обвиненията. Когато бил задържан „вкъщи“ бил отслабнал, изглеждал много зле, не искал да говори с никой. Към настоящия момент изглежда добре, ведър е, живее с приятелката си, отглеждат роденото през декември 2015 г. дете. Според свидетеля В. Ю. М., след обвиненията в извършване на престъпления, Н. станал много затворен, приятелите му се отдръпнали от него. След присъдата по обвинението в грабеж се страхувал, че ще отиде в затвора, за живота си, че ще се раздели с приятелката си. Споделял за престоя в ареста, че условията там са били ужасни, страхувал се да не му се случи нещо.

В период от 1 месец, считано от 20.03.2009 г. Н. е бил обвиняем по две обвинения, повдигнати по ЗМ № 3764/2007 г.

След това, за срок от около единадесет месеца, считано от 15.04.2009 г., до 10.03. 2010 г. – по три обвинения – чл. 216, ал. 1 и чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК (ЗМ № 3764/2007 г.) и по чл. 129, ал. 2 НК (ЗМ № 2765/2008 г.).

От 10.03.2010 г. до 07.10.2010 г. е висящо и производството по повдигнато обвинение в грабеж (ЗМ № 21/2010 г.).

На 10.03.2010 г. Н. е задържан в ареста по последното обвинение. Освободен е на 15.06.2010 г., като мярката за неотклонение е променена в „домашен арест“. След три месеца – на „парична гаранция“ в размер на 5000 лв., а от 29.01.2019 г. – на „подписка“.

След 07.10.2010 г. до 28.06.2011 г. висящи са били наказателните производства по обвинения в извършване на престъпление по чл. чл. 216, ал. 1 и чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК и по 199, ал. 1, т.1 и т. 3, пр.2 НК.

След 28.06.2011 г. до 28.12.2014 г. Н. е бил подсъдим по обвинението в извършване на грабеж – чл. 199, ал. 1, т.1 и т. 3, пр.2 НК.

Към 2010 г. съгласно официалните данни на НСИ, средностатистическите показатели за едно лице са, както следва: общ годишен доход – 3648 лв., средногодишен разход – 3278 лв., към 2011 г. – общ годишен доход – 3782, средногодишен разход – 3493 лв., към 2014 г. - общ годишен доход – 4813 лв., средногодишен разход – 4509 лв.

Обвинението в извършване на престъпления по чл. 216, ал. 1 НК – повреждане на чужда вещ, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 5 г., и по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК (ЗМ № 3764/2007 г.) е продължило общо 2 г. и 3 месеца, от които 1 г. и 6 месеца, ведно с повдигнато обвинение по чл. 129, ал. 2 НК, 8 месеца – по всичките четири обвинения, вкл. и за грабеж и 9 месеца ведно с обвинението за грабеж. В този период: март 2010 – август 2010 г. са били наложени и най-тежките мерки за неотклонение – „задържане под стража“ и „задържане под домашен арест“, и двете по последното повдигнато обвинение, което е и най-тежко и, във връзка с което са установени най-сериозните като характер и интензитет притеснения и страдания на Н..

Съдът, като съобрази посочените по-горе обстоятелства, данните за икономическия растеж и покупателните възможност в страната към датата на деликтите, разрешенията в съдебната практика по аналогични случаи и след съпоставка по правилата, установено в т. 11 ТР № 3/2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, намира, че обезщетението за повдигнатото обвинение по ЗМ № 3764/2007 г. следва да се определи в размер на 1800 лв.

За повдигнатото обвинение по ЗМ № 2765/2008 г. – в размер на 1000 лв., а за това по ЗМ № 21/2010 г. обезщетение под размера на 6000 лв. няма да бъде съобразено с критерия по чл. 52 ЗЗД за справедливост. По това обвинение, което е и най-тежко, са наложени мерки за неотклонение, засягащи сериозно личната свобода на Н., отразили се неблагоприятно в най-голяма степен на неговата психика и емоции. Има постановена и осъдителна присъда от съд, с наложено тежко наказание, което безспорно се е отразило неблагоприятно в неимуществената сфера на Н., предизвикало е стрес и страх за бъдещето.

В заключение, въззивното решение, като краен резултат, следва да бъде потвърдено в частта по иска относно повдигнатото обвинение по ЗМ № 21/2010 г. и присъденото по него обезщетение в размер на 6000 лв.

В частта относно другите две обвинения, въззивното решение следва да бъде изменено, съгласно изложените по-горе съображения.

С оглед уваженото възражение за изтекла погасителна давност, компенсаторна лихва върху присъдените обезщетения за повдигнатите обвинения по ЗМ № 2765/2008 и ЗМ № 3764/2007 г., се дължи от 06.10.2012 г. – три години преди завеждане на исковата молба, подадена на 06.10.2015 г.

Върху обезщетението за незаконно обвинение по ЗМ № 21/2010 г. се дължи компенсаторна лихва от 28.12.2014 г., когато е влязла в сила оправдателната присъда.

По съдебноделоводните разноски:

Прокуратурата дължи възстановяване на всички суми, платени от ищеца за държавни такси, без тази по неговата касационна жалба, недопусната до касационно обжалване, и за платените адвокатски хонорари съразмерно уважената част от исковете. Дължимата по чл. 78, ал. 1 ГПК сума по делото е в размер на 367 лв.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 850/12.04.2017 г., постановено от Софийския апелативен съд по въззивно гр.д. № 4178/2016 г. в частта, с която П... е осъдена да заплати на Р. Н. Н. компенсаторна лихва върху обезщетението по повдигнато обвинение по ЗМ № 2765/2008 г. за времето от 07.10.2010 г. до 06.10.2012 г.

ОТМЕНЯ въззивно решение № 850/12.04.2017 г., постановено от Софийския апелативен съд по въззивно гр.д. № 4178/2016 г. в частта, с която П.... е осъдена да заплати на Р. Н. Н. обезщетение в размер над 1000 до присъдените 2000 лева за повдигнато обвинение по ЗМ № 2765/2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 06.10.2012 г.; обезщетение за сумата над 1800 лв. до присъдените 2500 лв. за повдигнато обвинение, водено като ЗМ № 3764/2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 06.10.2012 г. до изпълнение на задължението и относно съдебноделоводните разноски

и вместо това ПОСТАНОВИ

ОТХВЪРЛЯ исковете на Р. Н. Н. против П... на Р. Б. да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за разликата над 1000 до 2000 лева за повдигнато обвинение по ЗМ № 2765/2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 06.10.2012 г. и обезщетение за сумата над 1800 лв. до 2500 лв. по повдигнато обвинение, водено като ЗМ № 3764/2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 06.10.2012 г. до изпълнение на задължението.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 850/12.04.2017 г., постановено от Софийския апелативен съд по въззивно гр.д. № 4178/2016 г. в частта, с която П.... е осъдена да заплати на Р. Н. Н. обезщетение в размер на 6000 лева за обвинението по ЗМ № 21/2010 г., ведно със законната лихва от 28.12.2014 г. до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА П.... на Р. Б.. да заплати на Р. Н. Н. сумата в размер на 367 лв., сторени по делото съдебноделоводни разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: