Р Е Ш Е Н И Е

№ 128

София, 20.08.2018 годинаВ ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 17.04. 2018 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

при участието на секретаря Л.Златкова

като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

т.дело № 1744 /2017 година

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационната жалба на ”СТРАГИТЕ”ООД, САЩ против въззивно решение на Бургаския апелативен съд № 18 от 08.03.17 г., по възз.т.д.№ 21/2017 г.. Със същото е потвърдено първоинстанционното решение на Ямболския окръжен съд № 18 от 31.10. 2016 г., по т.д.№ 60 / 2015 г. за уважаване на предявения от „ИНВЕСТБАНК” АД, [населено място] срещу касатора, като ответник и срещу ответника „СТРАГИТЕ”АД /н/, гр.Б. отрицателен установителен иск, основан на чл.694, ал.1 ТЗ, за вземането на първия спрямо обявеното в несъстоятелност АД, произтичащо от сключен помежду им на 01.10. 2007 г. договор за заем и анекс № 1 и № 2 към същия от 04.12.2007 г. и от 21.12.2007 г., възлизащо общо на 3 989 874. 47 лв. – сума, формирана от главница в размер на 2 690 813.31 лв. и възнаградителна лихва от 1 299 061.16 лв., включено в списъка на предявените и приети от синдика вземания по чл.686, ал.1, т.3 ТЗ.

В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила - касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.

Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че приетото от синдика на „СТРАГИТЕ”АД/н/, гр.Б. вземане на ”СТРАГИТЕ” ООД, САЩ в общ размер на сумата 3 989 874.47 лв., е несъществуващо, поради погасяването му по давност. Поддържа, че при изграждането му въззивният съд, в нарушение на задълженията си на инстанция по съществото на спора, е обсъдила избирателно събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, като не е преценила и доказателствената стойност на част от тях, поради което изложените в съобразителната част на обжалваното въззивно решение мотиви са непълни и повърхностни. Счита за несъобразен с процесуалния закон и извода на Бургаския апелативен съд, че направеното признание на длъжника за съществуване на процесния дълг, обективирано в 6 бр. конкретно посочени писмени отговори по отправени му 6 бр. покани за доброволно изпълнение, са правно ирелевантни и не обосновават правен извод за прекъсване на погасителната давност, тъй като ищцовото търговско дружество се явява трето лице по отношение последните, без да е взел предвид и обсъдил дали в разглежданата хипотеза последното черпи права от издателя на документа, който е оспорил, за да не му е противопоставим. Поддържаната теза за важимост на посочената дата за ищеца, жалбоподателят е аргументирал и с липсата на обусловена от документа правна промяна в правната сфера на ищцовото търговско дружество при признаване качеството на кредитор на ”СТРАГИТЕ”ООД, САЩ, т.е. признанието на длъжника не би повлияло негативно на правата на ищцовото търговско дружество, като кредитор с прието в производството по несъстоятелност вземане по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, нито би ги отнело.

Ответникът по касационната жалба ”ИНВЕСТБАНК” АД, чрез процесуалния си представител адв.Р., възразява по основателността на въведените касационни основания и поддържайки депозирания по реда на чл.287,ал.1 ГПК отговор, изразява становище за потвърждаване на обжалваното въззивно решение.

Ответникът по касационната жалба ”СТРАГИТЕ” АД/н/, [населено място] не заявява становище в проведеното по делото открито съдебно заседание, но в депозирания в срока по чл.287, ал.1 ГПК отговор изразява пълно съгласие с въведените от касатора касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, считайки ги за основателни.

Не заявява становище и конституираният във въззивното производство, на осн. новелата на чл.694, ал.4, пр.1 ТЗ/ДВ бр.105/2016г./, синдик на ”СТРАГИТЕ” АД/н/ -В. Л. Банков, комуто препис от касационната жалба е редовно връчен на 17.05.2017 г.

Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:

С определение № 39 от 23.01.2018 г. на състав на второ търговско отделение на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка съответствието на обжалваното въззивно решение с формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС, обективирана в решение № 235 от 04.06.2010 г., по гр.д.№ 176/2010 г. на ІІ г.о., по определения за значим за изхода на делото въпрос на процесуалното право: „Кои са „трети лица”, за които частният документ няма достоверна дата в производството по предявен отрицателен установителен иск по чл.694 ТЗ?

За да постанови обжалваното решение по предявения от ТД „ИНВЕСТБАНК” АД, [населено място] отрицателен установителен иск, основан на чл.694, ал.1 ТЗ, решаващият състав на Бургаския апелативен съд е приел, че вземането на кредитора ”СТРАГИТЕ” ООД, САЩ в размер на сумите: 2 690 813.31 лв. главница и 1 299 061.16 лв. лихва, заявено в производството по несъстоятелност спрямо ответника „СТРАГИТЕ”АД/н/, гр. Б., произтичащо от договор за заем от 01.01.2007 г. и 2 бр. анекси, срещу включването на което в списъка на приетите от синдика вземания, ищцовото търговско дружество е възразило неуспешно пред ЯОС, е несъществуващо, като погасено по давност. Въз основа на извършен анализ на доказателствения материал по делото е счетено още, че сумата, предмет на сключения между ответниците валиден договор за заем и последвалите ги анекси № 1 и № 2 е следвало да бъде върната в срок до 01.10.2008 г., заедно с дължимата възнаградителна лихва, на която датата е настъпила и изискуемостта на вземането за главница и за лихва.

С оглед на установените безспорни факти въззивният съд е възприел за основателно позоваването на ищеца на изтеклата на 01.10.2013 г./ преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ/ погасителна давност. Позовавйки се на давностния срок, установен в чл.111, б.”в” ЗЗД, на характера на вземането за възнаградителна лихва и на датата, до която е следвало да се престира на ЮЛ - заемодател – 01.10.2008 г., въззивният съд е счел за основателно и неговото погасяване по давност, на което ищецът се позовава. С оглед характера на производството по несъстоятелност, неговата цел и предмета на предявения отрицателен установителен иск по чл.694, ал.1 ТЗ, Бургаският апелативен съд е приел за доказана материалноправната легитимация на ищцовото АД, като кредитор по несъстоятелността да упражни самостоятелно неупражненото от длъжника субективно преобразуващо право и чрез волеизявление до държавен орган за правна защита, да погаси правото на кредитора - ответник на принудително изпълнение в този специфичен по вида си изпълнителен процес – несъстоятелността на „СТРАГИТЕ”АД/н/, гр. Б.. По съображения, че като частни диспозитивни документи по см. на чл.180 ГПК, приложените по делото писмени отговори на отправените до заемателя -длъжник покани за доброволно изпълнение на дъга, нямат достоверна датата за оспорили я ги ищец въззивната инстанция е отрекла да е основателно защитното възражение на кредитора – ответник за настъпило прекъсване на давността, съобразно правилото на чл.116, б.”а” ЗЗД,

Съображенията са, че „ИНВЕСТБАНК” АД, [населено място] е трето лице по см. на чл.181, ал.1 ГПК, което не е взело участие в съставянето на процесните документи и черпещо права от техния издател - „СТРАГИТЕ” АД/н/, гр. Б., е възможно да бъде увредено от антидатирането им, което изключва те да са му са му противопоставими. Обстоятелството, че давностният срок за вземанията на ответника –кредитор е изтекъл преди откриване на производството по несъстоятелност, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, изключва и релевантността и на направеното от длъжника признание на процесното кредиторово вземане в производството по т.д.№ 99 / 2014 г. на ЯОС. Като допълнителен аргумент в подкрепа на изградения правен извод за отсъствие на предпоставките на чл.116, б.”а” ЗЗД въззивният съд е посочил неговия адресат – субект, различен от дружеството – кредитор, респ. от надлежния му представител. Със същите аргументи, довели до отхвърляне възражението на ответника ”СТРАГИТЕ” ООД, САЩ за отсъствие на изтекла погасителна давност, поради прекъсването и е отречено да има характер на признание по см. на чл.116, б.”а” ЗЗД и извършеното в процесния период от длъжника осчетоводяване на дълга.

І. По правния въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване:

Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че за разлика от официалния документ показаната в частния автентичен документ дата, според изричната разпоредба на чл.181, ал.1 ГПК, аналогична на чл.145, ал.1 ГПК отм. , има доказателствена сила само между страните, но не и спрямо трети лица, по отношение на които същата придобива достоверност само в изрично изброените от законодателя хипотези: от деня, в който е заверен, от деня на смъртта на лицето или настъпила фактическа невъзможност за подписване, от деня, в който е възпроизведен в някой официален документ, или изобщо от деня, в който настъпи факт, който прави несъмнено предхождащото съставяне на документа.

С постановеното по реда на чл.290 ГПК, в редакцията преди изменението с ДВ бр.86/2017 г., решение № 235 от 04.06.2010 г., по гр.д.№ 176/2010 г. на ІІ г.о. на ВКС е даден отговор на въпроса за точния смисъл на понятието „трети лица” по отношение достоверността на отразената в частен документ дата . Прието е, че „ трето лице” по смисъла на чл.145, ал.1 ГПК отм. и чл.181, ал.1 ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Следователно касае се до тези неучаствали в съставянето на документа лица, които независимо дали са страни в процеса, черпят права от някой от издателите на документа и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Други неучастващи в съставянето на документа лица, не са трети лица в посочения по - горе см. и спрямо тях посочената в документа дата е важима.

В същия смисъл е и разрешението възприето в решение по чл.290 ГПК на ІІІ г.о на ВКС № 193 от 04.06.2010 г., по гр.д.№ 176/2010 г., според което в кръга на т.нар. „трети лица” по см. на чл.181, ал.1 ГПК и чл.145, ал.1 ГПК отм. се включват само тези неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите му и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране, т.е придобили са права, само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа.Други неучастващи в съставянето на документа лица, не са „трети лица” и спрямо тях посочената в документа дата е важима.

Становището за точния смисъл на понятието „трети лица” съставите на касационната инстанция са аргументирали с целта на разпоредбата на чл.181, ал.1 ГПК, аналогична на чл.145, ал.1 ГПК отм. , изискване въведено с чл.46, ал.1 ЗНА, която е да се предотврати недобросъвестното използване на даден документ за прехвърляне на едно право, чрез неговото антидатиране, така че да може да бъде противопоставен на лице, придобило по- рано същото право. С оглед на тази цел е и възприето по – тясно тълкуване на понятието „трето лице”, което изцяло се споделя от настоящия съдебен състав.

ІІ.По основателността на касационната жалба:

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

С оглед отговора на поставения процесуалноправен въпрос, обжалваното въззивно решение – валидно и допустимо, е неправилно.

Изграденият от въззивната инстанция правен извод, че вземането на ответника ”СТРАГИТЕ” ООД, САЩ е несъществуващо,поради погасяването му по давност, е необоснован и в нарушение на процесуалния закон.

Безспорно установено е в хода на процеса, че между ответниците ”СТРАГИТЕ” ООД, САЩ и „СТРАГИТЕ”АД/н/, гр. Б. е сключен договор за заем на 01.10.2007 г., анексиран по взаимно съгласие на страните последователно на 04.12.2007 г. и 21.12.2007 г.. По силата на същия първото дружество, в качеството си на заемодател, е предоставило на АД- заемател реално, чрез осъществени банкови преводи на 18.10.2007г.; на 05. 11.2007 г.; на 08. 11. 2007 г.; на 04.12.2007 г. и на 14.01.2008 г. сума в общ размер от 2 690 813.04 лв. и този факт е удостоверен с представените и неоспорени по делото платежни нареждания. Съобразно постигнатото между съконтрахентите съгласие заетата сума е подлежала на връщане в срок до 01.10.2008 г., заедно с конкретно уговорена възнаградителна лихва.

Не е било спорно от фактическа страна и се доказва от ангажираните доказателства също, че с решение № 16 от 02.06.2015 г., по т.д. № 99/ 2014 г. на ЯОС, на основание чл.630 ТЗ, е открито производство по несъстоятелност по отношение на „СТРАГИТЕ”АД/н/, гр. Б., като на 13.08.205 г. по партидата на длъжника в ТР са обявени списъка на предявените и приети от синдика вземания по чл.686, ал.1, т.1 ТЗ и списък на неприетите от синдика вземания. С оглед възражението на кредитора „ИНВЕСТБАНК”АД срещу приетите вземания на кредитора ”СТРАГИТЕ” ООД, САЩ , възприето в определение на съда по несъстоятелността № 37 от 22.10.2015 г. за частично основателно, от списъка на предявените и приети вземания е изключено единствено оспореното вземане за неустойка в размер на 403 621.99 лв.. Останалите неизключени вземания на този кредитор – за главница от 2 690 813.31 лв. и за лихви в размер от 1 299 061.16 лв., възлизащи общо на 3 989 847.47 лв. са и предмет на предявения иск по чл.694, ал.1 ТЗ.

Не съществува спор между страните и се установява от неоспореното заключение на изслушаната в хода на първоинстанционното производство съдебно - счетоводна експертиза, че от страна на длъжника- заемател липсват извършвани погашения по процесния договор за заем, дължимата главница, по който е надлежно осчетоводена от последния и общият размер на дълга, формиран от главница в размер на 2 690 813.04 лв. и лихви – 1 169 078.81 лв., към датата на подаване молбата по чл.625 ТЗ възлиза на 3 859 891.85 лв.

При тази несъмнена фактическа обстановка изводът на въззивния съд, че ищецът, като кредитор по несъстоятелността, предявил правата на длъжника чрез отрицателен установителен иск по чл.694, ал.1 ТЗ, е оправомощен да се позове и на изтекла погасителна давност по отношение предявено и прието вземане на друг кредитор, какъвто е ответникът ”СТРАГИТЕ” ООД, САЩ, е в съгласие със закона. Законосъобразен е и изводът на решаващия състав на Бургаския апелативен съд за изтекла на 01.10.2013 г., т.е. преди момента на постановяване решението за откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжника, погасителна давност, така, както е аргументирана от ищеца с настъпила на 01.10.2008 г. изискуемост на вземането за главница и с установения в чл.110 ЗЗД общ давностен срок. Като съобразена със закона и ангажираните доказателства следва да бъде споделена и приетата от въззивната инстанция основателност на твърдяната в исковата молба погасителна давност по отношение на вземането за възнаградителна лихва, предвид специалния давностен срок по чл. 111, б.”в” ЗЗД и крайната определена с договора дата за престацията и - 01.10.2008 г..

Необоснован, обаче и изграден в несъответствие с практиката на ВКС по приложението на чл.181, ал.1 ГПК е изводът на решаващия състав на Бургаския апелативен съд за отсъствие на релевантно извършено признание от длъжника по см. на чл.116,б.”а” ЗЗД, което да е обусловило и прекъсване на давността.

Непротиворечиво трайната съдебна практика приема, че признаване на вземането, годно да прекъсне давността, е налице когато се признае съществуването на задължението от страна на длъжника, към момента на признанието, независимо дали съдържа изложение на фактическия състав, от който произтича това задължение, както е постъпено и в разглеждания случай.

Видно от представените по делото писмени доказателства – 6 бр. отговори на отправени до „СТРАГИТЕ”АД/н/, гр. Б. и редовно връчени му 6 покани за доброволно изпълнение на датите: 11.11.2008 г.;16.09.2009 г.; 04.10.2011 г.;15.02.12 г.; 02.20.2013 г. и 12.11.2014 г. в съдържанието на същите е обективирано изричното признание на длъжника на процесното парично задължение към кредитора ”СТРАГИТЕ” ООД, САЩ, с което по силата на чл.116, б.”а” ЗЗД ежегодно е прекъсвано теченето на давността.

Вярно е, че като частни диспозитивни документи тези писмени доказателства не се ползват с материална доказателствена сила за показаната в тях дата на съставяне, но доколкото ищецът не е от кръга „трети лица” по см. на чл. 181, ал.1 ГПК, то същата важи за него и му е противопоставима.

В хипотезата на предявен отрицателен установителен иск,основан на чл.694, ал.1 ТЗ, кредиторът, както е приел и въззивният съд, упражнява имуществено право на длъжника, поради което по арг. от общото правило на чл.134 ЗЗД той не предявява свои, а чужди права – тези на неговия длъжник, подписал документа, поради което не е трето лице по см. на чл.181, ал.1 ГПК, респ. чл.145, ал.1 ГПК отм.

Отделен в тази вр. е въпросът, че с оглед самия им характер писмените отговори на длъжника на отправени му от кредитор покани за доброволно плащане на дълга не обективират разпореждане с права, за да могат и кредиторите на несъстоятелността, извън заемодателят, да черпят такива от същите по см. на чл.181, ал.1 ГПК.

Предвид изложените съображения въззивното решение на Бургаския апелативен съд следва да бъде отменено и тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените такива, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция с отхвърляне на отрицателния установителен иск по чл.694, ал.1 ТЗ, като недоказан, по изложените съображения.

На основание чл.694, ал.7 ТЗ ищецът „ИНВЕСТБАНК” АД, [населено място] следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 39 898.74 лв.

Касаторът „СТРАГИТЕ” О., със седалище САЩ е претендирал деловодни разноски за всички инстанции, които с оглед изхода на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК му се следват, но само при доказано реално извършване на същите. В случая в представения списък по чл.80 ГПК е посочена общо сумата 140 000 лв., като дължим адвокатски хонорар с ДДС за осъществено процесуално представителство на страната-касатор пред ВКС. Видно от представеното за удостоверяване реалното плащане на посочената сума писмено доказателство- извлечение от сметка на АД ”Гемков и партньори”, сума в размер на 138 000 лв. с наредител „СТРАГИТЕ” О., със седалище САЩ е внесена по тази сметка, но без каквито и да било данни за връзката и с т.д.№ 1744/17 г. по описа на второ търговско отделение на ВКС и че се явява заплатен адвокатски хонорар именно по последното. В подкрепа на изразеното разбиране е и изрично вписаното от наредителя за плащането и основание – „договорноправни услуги”, които последни няма данни да са във вр. с проведеното касационно производство. Следователно, доколкото тази платена сума по никакъв начин не може да се свърже с разгледаното от ВКС търговско дело № 1744/2017 г., по описа на ІІ т.о. на ВКС, то не е налице и основание за нейното заплащане на страната, като деловоден разход. Искането е неоснователно, според т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС № 6/12 г. от 06.11.2013 г. и не следва да бъде уважено.

Нещо повече, съгласно изричната разпоредба на чл.78, ал.1 ГПК на страната, с оглед изхода на делото, се дължат заплатените от нея разноски за възнаграждение, но само за един адвокат. В случая процесуалното представителство на „СТРАГИТЕ” О., САЩ в касационното производство е осъществено едновременно от адв. П. Кошничарски –САК, без данни за връзка или преупълномощаване от АД”Гемков и партньори” и от М. К.- САК, преупълномощена от адв. И. Г. - САК от [фирма]. Следователно дори да се приеме тезата на касатора, че преводът по банковата сметка на АД”Гемков и партньори” на сумата 138 000 лв., без ДДС, е за осъщественото процесуално представителство по т.д. № 1744/2017 г. по описа на второ т.о. на ВКС, каквито доказателства по делото отсъстват, вкл. приложен договор за правна защита и съдействие, то тя би се явила обща за двамата процесуални представители и не се дължи от ответника в пълния и заявен размер. Отделен в тази вр. е въпросът, че за осъществяване на процесуалното представителство на „СТРАГИТЕ” О., със седалище САЩ в касационното производство пред ВКС изрично упълномощен от адв. И. Г.- САК от АД”Гемков и партньори” е и юрисконсулт Н. К., чието възнаграждение, съгласно чл.78, ал.8 ГПК, е определимо по чл.37 от ЗПП.

Основателно, обаче, е искането за заплащане на деловодни разноски за въззивното производство. От представения договор за правна защита и съдействие с АД”Гемков и партньори”/ л.178/ за осъщественото пред БАпС процесуално представителство на „СТРАГИТЕ” О., със седалище САЩ, за което е налице надлежно упълномощаване на АД- довереник/л.11/, е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 160 000 лв. Съпоставени така договорената с процесния договор сума с извършения банков превод, удостоверен с приложеното заверено извлечение по сметка на АД”Гемков и партньори” /л.181/ , дават основание да се приеме, че реалното и внасяне от страната е доказано и същата е в отговорност на ищеца на осн. чл.78, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК.

Като дължими настоящият съдебен състав преценява и претендираните от касатора деловодни разноски за първоинстанционното производство, отразени в списъка по чл.80 ГПК в общ размер на сумата 186 200 лв. Формирана от заплатено по банков път адвокатско възнаграждение на АД ”Гемков и партньори” и депозит за вещо лице, реалното и извършване от страната е удостоверено с приложените пред ЯОС писмени доказателства: договор за правна защита и съдействие от 22. 12.2015 г. с договорен адвокатски хонорар от 186 000 лв., два броя данъчни фактури с №№ 738/23.12.2015 г. и 745/15.02.2016г., както и извлечения от банкова с/ка на АД ”Гемков и партньори”/л.279 и л.281/

Ответникът по касационната жалба „СТРАГИТЕ”АД/н/, [населено място] в срока по чл.287, ал.1 ГПК също е претендирал деловодни разноски за касационното производство, но не е доказал да е извършил такива, поради което искането му следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното и на осн. чл.293, ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение на Бургаския апелативен съд № 18 от 08.03.17 г., по възз.т.д.№ 21/2017 г. и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „ИНВЕСТБАНК” АД, [населено място] отрицателен установителен иск по чл.694, ал.1 ТЗ за признаване на установено несъществуването на вземане на „СТРАГИТЕ” О., със седалище САЩ, с БУЛСТАТ – 175025940 към „СТРАГИТЕ”АД/н/, [населено място] с ЕИК -131170279 в общ размер на сумата 3 989 874.47 лв./ три милиона деветстотин осемдесет и девет осемстотин седемдесет и четири лева и четиридесет стотинки/, формирана от главница от 2 690 813.31 лв./ два милиона шестстотин и деветдесет осемстотин и тринадесет хиляди лева и тридесет и една стотинки/ и възнаградителна лихва от 1 299 061.16 лв./ един милион двеста деветдесет и девет хиляди шестдесет и един лева и шестнадесет стотинки/, произтичащи от договор за заем от 01.10.2007 г. и анекси № 1 и № 2 към същия от 04. 12. 2007 г. и от 21.12.2007 г., поради погасяването му по давност.

ОСЪЖДА „ИНВЕСТБАНК” АД, [населено място] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 39 928.74 лв./ тридесет и девет хиляди деветстотин двадесет и осем лева и седемдесет и четири стотинки.

ОСЪЖДА „ИНВЕСТБАНК” АД, [населено място] да заплати на „СТРАГИТЕ” О., със седалище САЩ, с БУЛСТАТ – 175025940 общо сумата 346 200 лв., деловодни разноски за първоинстанционното и въззивното производства.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: