Р Е Ш Е Н И Е

№ 148

гр. София, 28.08.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,

в публично заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА

БИЛЯНА ЧОЧЕВА

при секретаря Кр. Павлова в присъствието на

прокурора Софиянски изслуша докладваното от

съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 312 по описа за 2018 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство пред ВКС е по реда на чл. 424, вр. 423 ал. 1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения В. Г. Й. за възобновяване на НЧД № 5489/2016 г. на Софийски районен съд и отмяна на постановеното по него определение от 28.04.2016 г., влязло в сила на 14.05.2016 г., с което са били групирани наложените му наказания по НОХД № 6750/2013 на РС – Варна (споразумение), по НОХД № 6750/2013 г. на РС – Варна (присъда) и по НОХД № 14630/2013 г. на СРС до размера на най-тежкото от тях – лишаване от свобода за срок от седем години, което било увеличено на основание чл. 24 от НК с три години до десет години лишаване от свобода, търпими при първоначален строг режим в затвор.

В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и от упълномощения му защитник, се твърди, че Й. не е знаел за образуваното срещу него производство по чл. 306 ал. 1, т. 1 от НПК, защото се е намирал извън страната и обективно не е имал възможност да вземе участие в последното, като не са били налице предпоставките по чл. 269 от НПК за разглеждане на делото в негово отсъствие. Моли производството да се възобнови, за да се осигури правото му на лично участие.

Прокурорът от ВКП намира искането за основателно и претендира неговото уважаване.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното:

Искането за възобновяване е депозирано на 06.03.2018 г. след привеждане в изпълнение на общото наказание от десет години лишаване от свобода, определено по НЧД № 5489/2016 г. на СРС, на 11.10.2017 г. (след задържане в Р Г. на 06.09.2017 г. във връзка с издадена ЕЗА и привеждане в затвора гр. София, което е най-късният момент на узнаване. Съответно, искането се явява подадено в 6 месечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК и е допустимо, а разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения:

Производството по НЧД № 5489/2016 г. е образувано пред Софийски районен съд въз основа на предложение от Районна прокуратура – София за произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК и определяне на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК на едно общо най-тежко наказание на В. Й. по предходни осъждания. В забележка към предложението прокурорът е отразил, че осъденият е бил издирван повече от 9 месеца във връзка с привеждане в изпълнение на наложеното му наказание от 7 години лишаване от свобода по НОХД № 6750/2013 г. на РС – Варна, като в тази връзка е счел, че ако той не бъде установен на адреса по настоящото дело, то производството следва да се развие като задочно съгласно чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК.

С разпореждане от 28.03.2016 г. съдията-докладчик насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 28.04.2016 г. и положил усилия да издири и призове осъдения Й.. Призовката за последния, изпратена на известния по делото му адрес, е върната в цялост, като в постъпилата докладна записка е отбелязано, че при извършените проверки на адреса лицето не е установено, а по данни от неговия баща той живее извън [населено място]. От приложените по делото справки от НСлС, ГД „ИН“ и от МВР, Сектор „БДС“ е видно, че към онзи момент Й. не се е намирал в затворите и в арестите на страната и не е имало данни за преминаване пред ГКПП.

В съдебното заседание, проведено на 28.04.2016 г., СРС констатирал, че са налице условията по чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК (доколкото Й. е бил обект на общодържавно издирване за срок, който покрива критериите за разумност и щателност) и пристъпил към разглеждане на делото в отсъствие на осъдения с участието на назначения му служебен защитник – адв. И. П., след което се произнесъл с атакуваното определение.

При преценката на така описаните материали по делото ВКС констатира, че действително осъденият Й. не е бил информиран за започналото срещу него съдебно производство и съответно е бил възпрепятстван да упражни правото си на лично участие.

Независимо от спецификата на производството по чл. 306 ал. 1, т. 1 от НПК и провеждането му след приключването на предходни основни производства, с които по отношение на В. Й. са постановени осъдителни съдебни актове и са му определени съответни наказания, то последното има самостоятелен характер и за неговото образуване осъденият следва да бъде уведомен, респ. да му бъде предоставена възможността за лично участие. Въпреки положените от Софийски районен съд усилия да осигури на молителя правото му на лична защита, той не е бил намерен и не бил редовно призован за съдебното заседание. В наличните по НЧД № 5489/2016 г. материали липсват каквито и да било данни Й. да е бил информиран за неговото образуване и да е обективирал по недвусмислен начин отказа си да присъства и да се защитава лично по него. Предприетото издирване във връзка с изпълнение на наказанието по една от присъдите, предмет на производството по чл. 306 от НПК, не обуславя извод за знание за неговото образуване и съзнателно укриване при разглеждането му. Поради това, когато делото се е развило изцяло задочно и осъденият изобщо не е бил уведомен за съществуването му, е налице формална предпоставка за уважаване на направеното искане за възобновяване на приключилото производство.

Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се произнася по реда на чл. 423, ал. 4 от НПК по мярката за неотклонение на В. Й., тъй като към момента на образуване на НЧД № 5489/2016 г. на СРС той не е имал качеството на обвиняем, а понастоящем се намира в затвора – гр. София в изпълнение на наложените му по предходни осъждания наказания лишаване от свобода.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1 т. 1, вр. чл. 423, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по НЧД № 5489/2016 г. по описа на Софийски районен съд, като ОТМЕНЯВА постановеното по него определение от 28.04.2016 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Ключови думи
No law branches!