- 4 -

РЕШЕНИЕ

№ 69

гр. София 10.09.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 07.03.2018 (седми март две хиляди и осемнадесета) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков

Членове: Борис Илиев

Димитър Димитров

при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4001 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 2 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 25 411/24.02.2017 година, подадена от Д. Ю. М. за отмяна на решение № 4744/09.06.2016 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-А въззивен състав постановено по гр. д. № 16 136/2015 година в частта му, с която след частична отмяна на решение № 7125/04.09.2015 година на Софийски районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 123-ти състав, постановено по гр. д. № 38 098/2011 година, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че М. дължи на [фирма] [населено място] сумата от 386.42 лева, представляваща част от стойността на неплатена топлинна енергия за периода февруари 2008 година-ноември 2010 година за топлоснабден имот ап. 17, намиращ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.02.2011 година до окончателното й заплащане, както и сумата от 135.09 лева лихви за забава за периода от 31.03.2008 година до 13.01.2011 година.

От изложените в молба с вх. № 25 411/24.02.2017 година твърдения следва, че Д. Ю. М. иска отмяна на решение № 4744/09.06.2016 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-А въззивен състав постановено по гр. д. № 16 136/2015 година на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК.

Насрещната страна по молбата за отмяна [фирма] [населено място] не е подала отговор на същата, както също така не е изразила становище по допустимостта и основателността й.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, Четвърто гражданско отделение, преценявайки твърденията на страните и представените от тях доказателства, намира за установено и доказано следното:

Както се посочи по-горе с решение № 4744/09.06.2016 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-А въззивен състав постановено по гр. д. № 16 136/2015 година в частта му, с която след частична отмяна на решение № 7125/04.09.2015 година на Софийски районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 123-ти състав, постановено по гр. д. № 38 098/2011 година, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че М. дължи на [фирма] [населено място] сумата от 386.42 лева, представляваща част от стойността на неплатена топлинна енергия за периода февруари 2008 година-ноември 2010 година за топлоснабден имот ап. 17, намиращ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.02.2011 година до окончателното й заплащане, както и сумата от 135.09 лева лихви за забава за периода от 31.03.2008 година до 13.01.2011 година. С оглед на цената на предявените искове въззивното решение не е подлежало на обжалване по силата на чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК и затова съгласно чл. 299, т. 1 от ГПК е влязло в сила от датата на която е обявено-09.06.2016 година

Производството по гр. д. № 16 136/2015 година по описа на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-А въззивен състав се е развило в едно съдебно заседание, което е било проведено на 25.04.2016 година, като в същото е приключено съдебното дирене, даден е ход на устните състезания и те са обявени за приключили. Призовката за това съдебно заседание до Д. Ю. М. е била изпратена на адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] на който адрес М. е бил призоваван за първоинстанционното производство и на който е бил изпратен препис от подадената от [фирма] [населено място] срещу първоинстанционното решение на Софийския районен съд въззивна жалба. Същата е била върната от длъжностното лице връчител, което е посочило: „адресът посетен многократно, включително на 10.03.2016 година, 22.03.2016 година, 04.04.2016 година и 15.04.2016 година. Никой не отваря. Съседите не могат да дадат информация. На оставените съобщения за контакт никой не се отзовава”. Въз основа на това съдебният състав на Софийски градски съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 41, ал. 2 от ГПК, като е приложил призовката към делото и е счел че М. е редовно призован за насроченото съдебно заседание.

По силата на чл. 41, ал. 1 от ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като санкцията за неизпълнение на това задължение е предвидена в чл. 41, ал. 2 от ГПК и се състои в това, че всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. При това е достатъчно страната фактически да отсъства от адреса си, като това отсъствие е постоянно, а не непременно да е променила адресната си регистрация. Необходимо е страната да е отсъствала повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който е била призована, независимо от това дали това е настоящия или постоянния й адрес. Връчването на съобщението или призовката на друг адрес може да се извърши само ако страната е изпълнила задължението си по чл. 41, ал. 1 от ГПК и го е съобщила на съда. Преценката за това дали разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ГПК е приложима се формира от съда въз основа на удостоверението на длъжностното лице връчител, че страната отсъства от адреса повече от месец, който при сведение че тя е напуснала адреса е длъжен да отрази качеството на далите сведението лица или въз основа на какви наблюдения е направил тази констатация. При удостоверяване от страна на длъжностното лице връчител, че съобщението или призовката не могат да бъдат връчени, тъй като не намира адресата, без същевременно да има сведения, че той е напуснал адреса или за продължителното му отсъствие, фикцията по чл. 41, ал. 2 от ГПК може да бъде приложена само при наличието на данни, че длъжностното лице е посещавало адреса, в рамките на повече от един месец, поне три пъти по различно време, включително и в обичайното време за пребиваване на адреса. В конкретния случай длъжностното лице връчител не е установило изрично, че Д. Ю. М. е напуснал адреса. Същият обаче е удостоверил, че е посетил адреса четири пъти и то в период по-дълъг от един месец, като не е открил нито Д. Ю. М., нито друго лице, което да е съгласно да получи призовката. Същевременно съседите не са могли да дадат сведения за местопребиваването на М., а и самият той не се е отзовал на оставените съобщения за връзка с длъжностното лице връчител. Тези удостоверявания на длъжностното лице дават достатъчно основание да се приложи фикцията на чл. 41, ал. 2 от ГПК, поради което като е счел, че Д. Ю. М. е редовно призован за насроченото съдебно заседание съставът на Софийски градски съд не е допуснал процесуално нарушение, с което да е лишил М. от възможността да участва в производството и което да е основание за отмяна на въззивното решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Удостоверените от длъжното лице връчител обстоятелства се ползват с материална доказателствена сила и при оспорването им трябва да бъдат опровергани от страната, която твърди, че не отговарят на действителността. В случая към молбата за отмяна Д. Ю. М. не е представил доказателства в тази насока, а такива не са събрани и проведеното открито съдебно заседание.

С оглед на посоченото не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК за отмяна на решение № 4744/09.06.2016 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-А въззивен състав постановено по гр. д. № 16 136/2015 година, в посочената с подадената от Д. Ю. М. молба с молба с вх. № 25 411/24.02.2017 година, част и искането за това трябва да бъде оставено без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 25 411/24.02.2017 година, подадена от Д. Ю. М. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] с Е. [ЕГН] за отмяна на решение № 4744/09.06.2016 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-А въззивен състав постановено по гр. д. № 16 136/2015 година в частта му, с която след частична отмяна на решение № 7125/04.09.2015 година на Софийски районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 123-ти състав, постановено по гр. д. № 38 098/2011 година, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че М. дължи на [фирма] [населено място] сумата от 386.42 лева, представляваща част от стойността на неплатена топлинна енергия за периода февруари 2008 година-ноември 2010 година за топлоснабден имот ап. 17, намиращ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.02.2011 година до окончателното й заплащане, както и сумата от 135.09 лева лихви за забава за периода от 31.03.2008 година до 13.01.2011 година..

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.