- 3 -

РЕШЕНИЕ

№ 68

гр. София 10.09.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 07.03.2018 (седми март две хиляди и осемнадесета) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков

Членове: Борис Илиев

Димитър Димитров

при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3262 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 2 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 2868/28.07.2017 година, подадена от Г. М. А. за отмяна на решение № 137/12.06.2017 година на Окръжен съд Габрово, постановено по в. гр. д. № 155/2017 година.

С решението, чиято отмяна се иска е отменено първоинстанционното решение № 66/07.04.2017 година на Районен съд Севлиево, постановено по гр. д. № 1248/2016 година и е отхвърлен предявеният от Г. М. А. срещу Я. И. Я. иск за заплащане на сумата от 3300.00 лева, на основание чл. 143 от ЗЗД.

От изложените в молба с вх. № 2868/28.07.2017 година твърдения следва, че Г. М. А. иска отмяна на решение № 137/12.06.2017 година на Окръжен съд Габрово, постановено по в. гр. д. № 155/2017 година на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК.

Ответникът по молбата за отмяна Я. И. Я. е подал отговор на същата с вх. № 2911/02.08.2017 година, с който е изразил становище, че не на налице твърдените от Г. М. А. основания за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд Габрово.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, Четвърто гражданско отделение, преценявайки твърденията на страните и представените от тях доказателства, намира за установено и доказано следното:

Както се посочи по-горе с решението, чиято отмяна се иска е отменено първоинстанционното решение № 66/07.04.2017 година на Районен съд Севлиево, постановено по гр. д. № 1248/2016 година и е отхвърлен предявеният от Г. М. А. срещу Я. И. Я. иск за заплащане на сумата от 3300.00 лева, на основание чл. 143 от ЗЗД. С оглед на цената на предявения иск въззивното решение не е подлежало на обжалване по силата на чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК и затова съгласно чл. 299, т. 1 от ГПК е влязло в сила от датата на която е обявено-12.06.2017 година.

При постановяване на решение № 137/12.06.2017 година на Окръжен съд Габрово, постановено по в. гр. д. № 155/2017 година е прието, че между Я. И. Я. и [фирма] [населено място] е бил сключен договор за кредит № 690/15.12.2007 година по силата, на който банката предоставила на длъжника сумата от 15 000.00 лева със срок за плащане до 20.12.2014 година. Впоследствие бил подписан анекс № 1/10.08.2010 година, с който Г. М. А. поела като солидарен длъжник задължение по договора за кредит, солидарно с Я. И. Я., като срокът за погасяване на задължението е продължен до 20.12.2015 година. Съгласно това А. била поела солидарна отговорност по договора за кредит, заедно с първоначалния длъжник. При тази солидарна отговорност всеки от двамата длъжници дължал на свое основание и отговорността му нямала акцесорен характер. За разлика от солидарния длъжник поръчителят отговарял за чужд дълг. Въз основа на това е прието, че Г. М. А. няма качеството на поръчител по договора за кредит и затова предявеният от нея срещу Я. И. Я. иск с правно основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД иск за сумата от 3300.00 лева, които тя била заплатила на кредитора по договора бил неоснователен.

С оглед на твърдяното от Г. М. А. основание за възникването на вземането й към Я. И. Я., а именно чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, от съществено значение за изхода на спора е установяване на действителното основание, на което молителката е станала солидарно задължено лице по договора за кредит № 690/15.12.2007 година,сключен между [фирма] [населено място] и Я. И. Я.. От съдържанието на анекс № 1/10.08.2010 година е видно, че се прави разграничение, между кредитополучателя, останалите солидарни длъжници и гретите задължени лица. Солидарното задължение може да възникне на различни правни основания, което предполага, че за да се установят отношенията между кредитополучателя и солидарния длъжник, следва да бъде изяснено основанието, на което последният е поел задължението.

С молбата за отвяна препис от писмено доказателство от 01.08.2010 година, което предхожда подписването на анекс № 1/10.08.2010 година, касаещо вътрешна кореспонденция на [фирма] [населено място] във връзка с движението и обслужването на договора за кредит № 690/15.12.2007 година. Със същото е предложено Г. М. А. да бъде привлечена като солидарен длъжник/поръчител по договора за кредит. Това доказателство е от съществено значение за спора, по който е постановено решението, чиято отмяна се иска, тъй като при обсъждането му може да се стигне до разрешение на спора, различно от възприетото от Окръжен съд Габрово. Касае се до писмено доказателство, което е част от вътрешната кореспонденция на [фирма] [населено място], поради което Г. М. А. не е разполагала с него към момента на разрешаването на спора с решение № 137/12.06.2017 година на Окръжен съд Габрово, постановено по в. гр. д. № 155/2017 година и не е могла да го представи в производството.

Предвид на горното молбата за отмяна е основателна и трябва да бъде уважена като делото се върне за ново разглеждане на Окръжен съд Габрово.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК молба с вх. № 2868/28.07.2017 година, подадена от Г. М. А. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] решение № 137/12.06.2017 година на Окръжен съд Габрово, постановено по в. гр. д. № 155/2017 година.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд Габрово за ново разглеждане от друг състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.