- 7 -

РЕШЕНИЕ

№ 114

гр. София 17.09.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 09.05.2018 (девети май две хиляди и осемнадесета) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков

Членове: Борис Илиев

Димитър Димитров

при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията ДИМИТЪР ДИМИТРОВ, гражданско дело № 1950 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 2362/13.02.2017 година, подадена от Ю. В. С., срещу решение № 2423/19.12.2016 година на Апелативен съд С., гражданско отделение, 4-ти състав, постановено по гр. д. № 2925/2016 година.

С обжалваното решение съставът на Апелативен съд С. е отхвърлил предявените от Ю. В. С. срещу Г. Н. Г., Е. Н. Г. и [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл.167, ал. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № 44/2006 година на Е. П.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № *** в регистъра на нотариалната камара от първите двама ответници в полза на [фирма] [населено място] върху жилищна сграда, част А, източен близнак, с идентификатор № *****.****.****.*, намираща с в У. ***-***, в кв. 45А, по плана на [населено място],[жк]и иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване на недействителността на същата ипотека, в частта й относно У. ***-***, в кв. 45А, по плана на [населено място],[жк], с площ от 865.00 м2. В подадената от Ю. В. С. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от нея срещу Г. Н. Г., Е. Н. Г. и [фирма] [населено място] искове да бъдат уважени.

Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 5866/03.04.2017 година, с който е изразил становище, че тя неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

Другите ответници по жалбата, а именно Г. Н. Г. и Е. Н. Г. не са подали отговор на касационната жалба, както и не са изразили становище по допустимостта и основателността на същата.

Ю. В. С. е била уведомена за обжалваното решение на 12.01.2017 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 2362/13.02.2017 година, като 12.02.2017 година е неприсъствен ден. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 142/20.02.2018 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за това дали решението за прогласяване на нищожността на разпоредителната сделка, от която длъжникът черпи правото си на собственост, с оглед на субективните си предели, може ли да бъде противопоставено на банката-ипотекарен кредитор, която не е била страна по делото. По този въпрос настоящият състав намира, че субективният обхват на силата на присъдено нещо е очертан в разпоредбите на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Адресати на силата на присъдено нещо са насрещните страни в исковото производство и именно те са обвързани от нейното действие. По силата на чл. 298, ал. 2 от ГПК силата на присъдено нещо се разпростира и върху наследниците на страните, както и върху техните право приемници, независимо от това дали са общи или частни такива. От двете разпоредби е видно, че за да се считат обвързани от силата на присъдено нещо правоприемниците по чл. 298, ал. 2 от ГПК правоприемството следва да е настъпило след като съдебното решение вече е било влязло в сила и е обвързало техния праводател. Постановеното съдебно решение няма сила на присъдено нещо по отношение на трети лица, които не са участвали в производството, по което то е постановено. Изключение от това правило е установено с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от ЗЗД, при която правоприемството настъпва в хода на висящо съдебно производство, при което участващата в него страна става процесуален субституент на своя правоприемник Съгласно чл. 167, ал. 3 от ЗЗД ипотечното право е производно от правото на собственост, поради което кредиторът по нея ще бъде обвързан от решението за прогласяване на нищожността на разпоредителната сделка, от която длъжникът черпи правото си на собственост, ако ипотеката е била учредена по време на висящото исково производство или след като страните по него вече са били обвързани от силата на присъдено нещо на постановеното по спора решение. Обратното, ако учредяването на ипотеката е предшествало предявяването на иска за прогласяване на нищожността на разпоредителната сделка, от която длъжникът черпи правото си на собственост, то кредиторът по нея няма да бъде обвързан от силата на присъдено нещо на постановеното по спора решение. Поради това в чл. 440, ал. 2 от ГПК изисква искът по чл. 440, ал. 1 от ГПК да бъде предявен както срещу длъжника, така и срещу кредитора.

С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Апелативен съд С. е частично правилно правилно по следните съображения:

От фактическа страна по делото е прието, че на 09.03.2006 година Г. Н. Г. и Е. Н. Г. са учредили в полза на [фирма] [населено място] договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № 44/2006 година на Е. П.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № *** в регистъра на нотариалната камара върху жилищна сграда, част А, източен близнак, с идентификатор № *****.****.****.*, намираща с в У. ***-***, в кв. 45А, по плана на [населено място],[жк], като при това са се легитимирали като собственици на ипотекирания имот с нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, дело № 136/2004 година на Е. П.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № *** в регистъра на нотариалната камара. Този нотариален акт обективирал сключен между Ю. В. С., в качеството и на учредител, чрез пълномощника й Г. Н. Г. и Г. Н. Г., като приобретател право на строеж за жилищната сграда, която впоследствие е станала предмет на договорната ипотека. Договорът за учредяване на правото на строеж е бил прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, с влязло в сила решение № 7141/19.12.2011 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 7-ми състав, постановено по гр. д. № 9846/2009 година, по иск предявен от Ю. В. С. срещу Г. Н. Г.. С оглед на това Ю. В. С. твърдяла, че към момента на учредяване на ипотеката Г. Н. Г. и Е. Н. Г. не са били собственици на ипотекираната страда, поради което ипотеката й е нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1 във връзка с чл.167, ал.3 от ЗЗД.

Освен това е прието, че с нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № 44/2006 година на Е. П.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № *** в регистъра на нотариалната камара, Ю. В. С., действаща чрез пълномощника си Г. Н. Г. е учредила в полза на [фирма] [населено място] ипотека върху У. ***-***, в кв. 45А, по плана на [населено място],[жк], с площ от 865.00 м2, за обезпечаване на задълженията на Г. Н. Г. и Е. Н. Г.. При това е било представено пълномощно с рег. № 7027/23.10.2003 година на Е. П.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № *** в регистъра на нотариалната камара. С решение № 57/08.04.2014 година, постановено по гр. д. № 4451/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., по иск предявен от Ю. В. С. срещу Г. Н. Г., е било признато за установено, че това пълномощно е неавтентично относно съдържащия се в него текст: „да учредява договорни ипотеки върху описания У. като обезпечение за заем (кредит) за осъществяване на строителство, договорен при условия, определени в него”. С оглед на това Ю. В. С. твърди, че в тази й част ипотеката е недействителна на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.

Съставът на Софийския апелативен съд е приел, че съдебните решения, на които Ю. В. С. основава твърденията си за недействителност на ипотеката нямат сила на пресъдено нещо и не могат да бъдат противопоставени на [фирма] [населено място], тъй като банката не е участвала в производствата, по които те са постановени нито като ответник, нито като подпомагаща страна. Освен това [фирма] [населено място] не е била и правоприемник на Г. Н. Г., нито в хода на производството, нито впоследствие след постановяване на решенията и влизането им в сила. В случая ипотеката била учредена преди предявяването на исковете, по които са постановени двете решения. Наред с това [фирма] [населено място] заявявала самостоятелни права върху жилищна сграда, част А, източен близнак, с идентификатор № *****.****.****.*, намираща с в У. ***-***, в кв. 45А, по плана на [населено място],[жк], а именно ипотечно такова. Съществуването на последното било опосредствано от договора за учредяване на право на строеж, като отричането на последното имплицитно съдържало в себе си и отричането на ипотечното право. Затова Ю. В. С. е трябвало да проведе пълно и главно доказване на твърденията си за нищожност на договора за учредяване на правото на строеж и за липсата на представителна власт на Г. Н. Г., при учредяването на ипотеката върху У. ***-***, в кв. 45А, по плана на [населено място],[жк], с площ от 865.00 м2, което не е могло да стане само с позоваването на съдебните решения. Следвайки този свой извод съставът на Софийския апелативен съд е извършил преценка на представените по делото доказателства и е приел, че същите не установяват твърденията на Ю. В. С., поради което предявените от нея искове трябва да бъдат отхвърлени.

Изложени са съображения, че според представеното пълномощно с рег. № 7027/23.10.2003 година на Е. П.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № *** в регистъра на нотариалната камара Г. Н. Г. бил упълномощен правни и фактически действия по изготвяне и одобряване на идеен и архитектурен проекти, с право да учредява сам на себе си право на строеж на двуетажна масивна жилищна сграда-източен близнак, включително и с право да прехвърля и заменя частта от правото на строеж в зависимост от промени в архитектурния проект и разрешението за строеж. От подписания между страните предварителен договор и от съдържанието на пълномощното било видно, че към 23.10.2003 година не имало изготвен и одобрен архитектурен проект. От съдържанието на нотариалния акт за учредяване на право на строеж и на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека се установявало, че към датите на подписване на договорите бил представен архитектурен проект, одобрен на 12.05.2005 година от Столична община, район „В.”. След като по силата на даденото пълномощно Г. имал право да учредява сам на себе си право на строеж и да прехвърля и заменя това право на строеж, в зависимост от промените в архитектурния проект, и след като този проект към датата на учредяването на правото на строеж е бил одобрен и представен, то учреденото в полза на Г. Н. Г. право да построи масивна жилищна сграда със застроена площ от 99.30 м2 и разгъната застроена площ от 272.10 м2 не било извън правомощието, дадено му от собственика на земята. Дори и да се приемело, че изграденото в повече е извън рамките на пълномощието то съществувала трайна и непротиворечива съдебна практика съгласно, която изграденото в повече от учредения обем на право на строеж е собственост или на собственика на земята или на притежателя на правото на строеж, с оглед на това дали то може да се обособи като самостоятелен обект на собственост или не (когато изграденото в повече било самостоятелен обект, то ставало собственост на собственика на земята по приращение на основание чл. 92 от ЗС, а когато не било самостоятелен обект-то ставало собственост на собственика на сградата и притежател на правото на строеж на основание чл. 97 и чл. 98 от ЗС). Прието е, че Ю. В. С. валидно е учредила на Г. Н. Г. правото да построи жилищната сграда-източен близнак. Отделно от това, съставът на Софийския апелативен съд приел за установено, че сградата е с удостоверена степен на завършеност „груб строеж на 6 3%” към дата 09.03.2006 година-датата на подписване на договора за учредяване на ипотека в полза на [фирма] [населено място]. Този факт налагал извода, че към 09.03.2006 година за титуляра на право на строеж то било трансформирано в право на собственост върху изградената сграда и след като по делото нямало никакви данни разпореденото в полза на Г. Н. Г. валидно учредено право на строеж да се е върнало в патримониума на Ю. В. С. то към 09.03.2006 година собственици на процесната сграда-източен близнак, на основание трансформирано валидно учредено право на строеж в право на собственост били Г. Н. Г. и съпругата му Е. Н. Г.. Затова, ипотеката от 09.03.2016 година, учредена върху сградата-източен близнак, със степен на завършеност „груб строеж на 63 %” не била учредена върху чужд имот, а върху имот, който е собственост на кредитополучателя и ипотекарен длъжник Г. Н. Г. и съпругата му Е. Н. Г..

Въззивният съд е посочил, че по делото не се спорело, че Ю. В. С. е собственик на земята, както и че при учредяване на договорната ипотека върху този нея, тя не е участвала лично в нотариалното производство, а е била представлява от Г. Н. Г. по силата на пълномощно с рег. № 7027/23.10.2003 година на Е. П.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № 379 в регистъра на нотариалната камара Това пълномощно било сключено в предвидената от закона форма, а именно писмено, с нотариална заверка на подписа на упълномощителя-чл.37 от ЗЗД. Не намирали опора в закона аргументите на първоинстанционния съд, че пълномощното за сключване на договор за ипотека следвало да съдържа конкретно посочване на имота, обект на ипотека, размера на обезпечаваното вземане, падежа му, размера на лихвите, в чиято полза може да се учреди ипотеката. В чл. 166, ал. 2 от ЗЗД законодателят бил уредил специалността на ипотеката, а в чл. 167 от ЗЗД бил посочил лимитивно реквизитите, които трябвало да съдържа нотариалният акт като форма за валидност на договора за ипотека, но не бил поставил специални изисквания към съдържанието на пълномощното за сключване на ипотечния договор. При тази законова уредба, ако в самото пълномощно не са били поставени ограничения на представителната власт на пълномощника, валидността на упълномощаването била обусловена единствено от изричното посочване на ипотеката в пълномощното като вид разпоредителна сделка, която упълномощеният има право да извърши от името на упълномощителя. Непосочването на имотите, предмет на ипотеката, и на размера на обезпечените суми било ирелевантно за обема на представителната власт и за действителността на сключения договор за ипотека.

Изводите на състава на Софийския апелативен съд относно действителността на учредената в полза на [фирма] [населено място] ипотека върху сградата-източен близнак следва да бъдат споделени. Правилно е било прието, че след като в предварителния договор от 23.10.2003 година и издаденото въз основа на него пълномощно с рег. № 7027/23.10.2003 година на Е. П.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № *** в регистъра на нотариалната камара застроената и разгъната застроена площ на сградите, които е трябвало да бъдат изградени е определена приблизително, като окончателните такива е трябвало да бъдат определени с одобрен архитектурен проект учредяването на правото на строеж за по-голяма от посочената в предварителния договор п пълномощното площ не е недействително на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. При това, ако се приеме такава недействителност тя ще обхваща само онази част от правото на строеж и изградените въз основа на него сгради, която надхвърля посочената в пълномощното площ. Това обаче е възможно само ако тази площ се отнася за самостоятелно обособен обект или е възможно да бъде обособена като такъв. В случаите, когато построеното в повече не може да се обособи като самостоятелен обект, то принадлежи на носителя на правото на строеж, като той ще дължи обезщетение на собственика на терена. Построеното в повече от учреденото с правото на строеж обаче не може да доведе до недействителност на целия договор за учредяване на правото на строеж, поради което след като построеното в повече не може да се обособи самостоятелно договорът не е недействителен.

Неправилни са обаче изводите на въззивният съд относно недействителността на пълномощно с рег. № 7027/23.10.2003 година на Е. П.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № *** в регистъра на нотариалната камара в частта му относно клаузата: „да учредява договорни ипотеки върху описания У. като обезпечение за заем (кредит) за осъществяване на строителство, договорен при условия, определени в него”. По делото са представени два преписа от посоченото пълномощно, като само в едно от тях фигурира посочената клауза. Същевременно в предварителния договор от 23.10.2005 не се съдържат уговорки относно учредяване на ипотека върху терена и тъй като пълномощно с рег. № 7027/23.10.2003 година на Е. П.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № *** в регистъра на нотариалната камара е издадено именно с оглед възможността на Г. Н. Г. да учреди сам на себе си правото на строеж по този договор, трябва да се приеме, че твърдението на Ю. В. С. за това, че пълномощното е неистински документ, в частта му за посочената клауза. С оглед на това при учредяването на ипотеката върху терена Г. Н. Г. е действал без представителна власт и поради това ипотеката в тази й част е недействителна на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД и предявеният иск за обявяването на тази недействителност е основателен. Затова обжалваното решение трябва да се отмени в частта, с която този иск е отхвърлен и се постанови друго, с което искът бъде уважен. В останалата обжалвана част решението на Софийския апелативен съд трябва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 2423/19.12.2016 година на Апелативен съд С., гражданско отделение, 4-ти състав, постановено по гр. д. № 2925/2016 година в частта му, с която е отхвърлен предявения от Ю. В. С. с Е. [ЕГН] и съдебен адрес [населено място],[жк], чрез адвокат М. Т. Б. срещу Г. Н. Г. с Е. [ЕГН], Е. Н. Г. с Е. [ЕГН], двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] и [фирма] [населено място], район „М.”, [улица] иск, с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № 44/2006 година на Е. П.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № *** в регистъра на нотариалната камара от Г. Н. Г. и Е. Н. Г. в полза на [фирма] [населено място] в частта й относно У. ***-***, в кв. 45А, по плана на [населено място],[жк], с площ от 865.00 м2, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРОГЛАСЯВА по иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, предявен от Ю. В. С. с Е. [ЕГН] и съдебен адрес [населено място],[жк], чрез адвокат М. Т. Б. срещу Г. Н. Г. с Е. [ЕГН], Е. Н. Г. с Е. [ЕГН], двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] и [фирма] [населено място], район „М.”, [улица] НИЩОЖНОСТТА на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № 44/2006 година на Е. П.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № *** в регистъра на нотариалната камара от Г. Н. Г. и Е. Н. Г. в полза на [фирма] [населено място] в частта й относно У. ***-***, в кв. 45А, по плана на [населено място],[жк], с площ от 865.00 м2

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2423/19.12.2016 година на Апелативен съд С., гражданско отделение, 4-ти състав, постановено по гр. д. № 2925/2016 година в останалата му обжалвана част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.