- 8 -

РЕШЕНИЕ

№ 19

гр. София 18.09.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 24.01.2018 (двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета) година в състав:

Председател: Борислав Белазелков

Членове: Борис Илиев

Димитър Димитров

при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4842 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 7685/20.07.2016 година, подадена от [фирма] [населено място], срещу решение № 249/30.06.2016 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 236/2016 година.

С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Русе е изменил частично първоинстанционното решение № 1636/11.12.2015 година на Районен съд Русе, постановено по гр. д. №4867/2014 година и като краен резултат е осъдил [фирма] [населено място], на основание чл. 200 от КГ, да заплати на М. М. И. и Й. И. И. сумата от по 87 080.00 лева за всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени вследствие смъртта на сина им Б. Й. И., настъпила при трудова злополука на 17.08.2011 година, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумите, считано от датата на злополуката 17.08.2011 година до окончателното изплащане.

В подадената от [фирма] [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от М. М. И. и Й. И. И. срещу [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 200 от КТ, да бъдат отхвърлени.

Ответниците по касационната жалба М. М. И. и Й. И. И. са подали отговор на същата с вх. № 10 730/07.10.2016 година, с който са изразили становище, че същата е неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

Третото лице помагач на страната на [фирма] [населено място], а именно [фирма] [населено място] не е подало отговор на жалбата като не е изразило становище по допустимостта и основателността й.

[фирма] [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 19.07.2016 година, като подадената от него касационна жалба е с вх. № 7685/20.07.2016 година, като е подадена по пощата на 19.07.2016 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 890/22.08.2017 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за значението на грубата небрежност при трудовата злополука, а именно за това какво е значението на пренебрегването на правилата за безопасност от работника при преценка за проявена груба небрежност; за това следва ли при решаване на въпроса за наличието на груба небрежност съдът да обсъди и вземе предвид допуснатите от страна на работника нарушения на нормативни актове, а също така и на житейските правила за безопасност, които нормално спазва всеки един човек и в частност съставляват ли сериозни нарушения, тези на правилата за движение, станали причина за произшествието с работника. По така поставения въпрос следва да се посочи, че съгласно чл. 55, ал. 1 и ал. 2 от КСО трудовата злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт, като такава е и злополуката станала по време на обичайния път при отиване или връщане от работното място до основното място на живеене или до друго място за живеене с постоянен характер, мястото където осигуреният обикновено се храни през работния ден или мястото за получаване на възнаграждение, а по силата на чл. 200, ал. 2 от КТ работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила при или по повод изпълнението на възложената работа или на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието. При изпълнение на възложената работа работниците са длъжни да спазват установените за извършването й правила. Същите се определят в зависимост от характера на изпълняваната работа като в тази връзка могат да бъдат такива установени от самия работодател, общи такива за установени за конкретната работа правила и норми или да са общо установени правила и норми. Работодателят е задължен да инструктира работника за установените за извършване на съответната работа правила, с изключение на тези установени с изрични императивни правни норми. По принцип последните трябва да са известни на всички правни субекти и те са длъжни да ти спазват независимо от това дали са инструктирани или не. При наличието на такива правила те не могат да бъдат дерогирани, поради това че работодателят не е направил инструктаж за спазването им. При изпълнение на възложената му работа работникът е длъжен да спазва както изискванията за изпълнение на съответната работа, така и тези които са въведени с общите нормативни актове за извършване на съответната работа или за такива действия, които не се извършват при изпълнение на работата, но са пряко свързани с нея. Задължението на работника за спазване на установените с общите нормативни актове правила за поведение, произтича и от това, че в случаите на приравнена трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО работникът не извършва дейности свързани с изпълнение на възложената му работа. Затова както пренебрегването от страна на работника правилата за безопасност при изпълнението на възложената работа, така и допуснатите от негова нарушения на нормативни актове, с които той е длъжен да се съобразява при изпълнението на работата си могат да послужат като основание за намаляване на дължимото се от работодателя обезщетение, в случай че нарушението е допуснато при груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ.

С оглед на така дадения отговора на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Русе е частично неправилно по следните съображения:

Съставът на Окръжен съд Русе е приел, че не е спорно, че пострадалия Б. Й. И. е бил в трудовоправни отношения с [фирма] [населено място], където е заемал длъжността „сигналист” на изпълнявания от дружеството обект „Р. на „Д. м.”. На 17.08.2011 година по време на работа Б. Й. И. е бил прегазен от влак, който е минавал близо до работното му място. Това произшествие е било признато за трудова злополука, което обстоятелство е било окончателно потвърдено с решение № 294/09.01.2013 година, постановено по адм. д. № 210 660/2012 година по описа на ВАС, шесто отделение. Тъй като [фирма] [населено място] е било страна в проведеното административно производство то било обвързано от постановеното решение. Въззивният съд е посочил, че за да постанови решението си първоинстанционният съд е осъдил наведените в исковата молба доводи и събраните по делото доказателства като е напрали извод, че претърпените от М. М. И. и Й. И. И., вследствие смъртта на Б. Й. И., неимуществени вреди следва да се обезщетят със сумата от по 100 000.00 лева за всеки един от тях. Прието е, че [фирма] [населено място] е направило две правопогасяващи отговорността му задължения като първото е за това, че Б. Й. И. умишлено е причинил увреждането. Въззивният съд обсъждайки събраните по делото доказателства е посочил, че [фирма] [населено място] не е доказало това свое твърдение. Второто възражение е било по чл. 201, ал. 2 от КТ, за намаляване на обезщетението, тъй като Б. Й. И. бил допринесъл за настъпването на вредите допускайки груба небрежност. Обсъждайки показанията на разпитаните по делото свидетели въззивният съд е стигнал до извода, че и това възражение на [фирма] [населено място] не е било доказано. При това не са били кредитирани показанията на поисканите от [фирма] [населено място] свидетели, тъй като излагали изгодни за самите себе си обстоятелства. Въззивният съд е приел, че работниците на обект „Р. на „Д. м.”, в това число и Б. Й. И. не са били надлежно инструктирани за начина на извършване на служебните си задължения. При това представените от [фирма] [населено място] документи-заповед за обходен маршрут на движение от 15.07.2011 година и инструкция за безопасност на сигналисти, са били оспорени от М. М. И. и Й. И. И. като антидатирани и съставени единствено за целите на наказателното производство. Първоинстанционният съд бил постановил нарочно определение за откриване на производство по чл. 193 от ГПК, като доказването не било извършено от работодателя. По отношение на заповедта за обходен маршрут до фургоните било налице заключение на съдебно-графична, вещото лице, по която било посочило, че заповедта е издадена на 15.11.2011 година, т. е. след датата на злополуката. С оглед на това съставът на Окръжен съд Русе е приел, че [фирма] [населено място] не е доказало никакви действия или бездействия на Б. Й. И., които да са довели до настъпване на злополуката и оттам е направил извод, че не е налице допуснато от последния груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ. Въззивният съд е приел, че дължимото се на всеки един от М. М. И. и Й. И. И. обезщетение за претърпените от тях, вследствие на смъртта на Б. Й. И., неимуществени вреди е в размер на по 100 000.00 лева. От тази сума е приспаднато полученото от [фирма] [населено място] обезщетение в общ размер на 26 040.00 лева, с оглед на което е прието, че исковете са основателни до размера на по 87 080.00 лева за всеки един от М. М. И. и Й. И. И..

[фирма] [населено място] е оспорило предявените срещу него от Й. И. И. и М. М. И. искове по чл. 200, ал. 1 от КТ изцяло като в касационната си жалба продължава да поддържа становището, си че не са налице предпоставки за ангажирането на отговорността им за претърпените от ищците, вследствие на настъпилата на 17.08.2011 година смърт на сина им Б. Й. И., неимуществени вреди на посоченото правно основание. Това оспорване обаче е неоснователно. Както се посочи по-горе от фактическа страна по делото е установено, че Б. Й. И. е бил в трудовоправни отношения с [фирма] [населено място], където е заемал длъжността „сигналист” на изпълнявания от дружеството обект „Р. на „Д. м.”, като на 17.08.2011 година по време на работа Б. Й. И. е бил прегазен от влак, който е минавал близо до работното му място. С разпореждане № 183/05.12.2011 година на Р. В. смъртта на Б. Й. И. е призната за трудова злополука. Разпореждането е било потвърдено-първоначално с решение № 3/19.01.2012 година на Директора на Р. В., постановено по дело № 3/2011 година, а впоследствие и с решение № 1558/15.06.2012 година на Административен съд Варна, първо отделение, постановено по адм. д. № 67/2012 година, което пък е потвърдено с решение № 294/09.01.2013 година, постановено по адм. д. № 10 660/2012 година по описа на ВАС, шесто отделение. С оглед на това въпросът дали настъпилата на 17.08.2011 година смърт на Б. Й. И. е вследствие на трудова злополука, за която [фирма] [населено място] носи отговорност на основание чл. 200, ал. 1 от КТ е разрешен със обвързваща страните и съда сила и не може да бъде пререшаван. Затова [фирма] [населено място] дължи на Й. И. И. и М. М. И. обезщетение за претърпените от тях вследствие на смъртта на сина им неимуществени вреди.

При определяне на размера на дължимото се обезщетение въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели М. Д. П., М. Й. К. и В. Б. Т., от които се установява, че Й. И. И. и М. М. И. са преживяли изключително тежко загубата на сина си както предвид младата му възраст, така и предвид обстоятелствата, при които е настъпила. По отношение на М. М. И. се установява, че е станала неадекватна в работата си, като единствено благодарение благоразположението на колежките си и на установените отношения в трудовия й колектив запазила работата си. Говорела си сама със снимка на загиналия си син. В къщи била запазила множество снимки на сина си и спяла с такава снимка. На срещи с близките си, включително с другия си син и снаха си, била отнесена и най-малкото напомняне за Б. Й. И. я карало да се затваря в стаята и да плаче. Споделяла, че не вижда смисъл да живее. Дотолкова била травматизирана от загубата, че смятала като ненужно и недопустимо да търси помощ и успокоение, щом детето й го няма. По отношение на Й. И. И. се установява, че той бил весел и разговорлив човек, но след смъртта на сина си се е променил коренно. Станал е затворен и мълчалив, по-инертен и неконтактен. Започнал е да злоупотребява с алкохол, като свидетелите отдават това единствено на търсене на начин да преодолее загубата на сина си. Свидетелите потвърждават, че именно той довел на работа в [фирма] [населено място], сина си. От значение е и обстоятелството, че видът на травматичните увреждания, довели до смъртта на Б. Й. И. са станали в пълна степен известни на родителите му, като не им било спестено нищо, включително и снимковия албум от произшествието. С оглед на това законосъобразно съставът на въззивният съд е приел, че сумата от по 100 000.00 лева справедливо ще обезщети всеки един от Й. И. И. и М. М. И. за претърпените от тях неимуществени вреди.

Основният спорен въпрос по делото е дали Б. Й. И. е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат чрез допусканата от негова страна груба небрежност, което да доведе до намаляване на дължимите се от [фирма] [населено място], обезщетения по реда на чл. 201, ал. 2 от ГПК. От събраните по делото доказателства, включително и от показанията на разпитаните по делото свидетели В. Б. Т., К. К. В., К. И. Н. и А. А. А. се установява, че мястото на работа на Б. Й. И. е било в началото на „Д. м.”, на пътното платно като задължението му е било да пропуска и спира колоната от автомобили по свободното от ремонтни работи през определен интервал от време. От дясната страна на пътното платно, в посока към Република Румъния, преминавала и железопътна линия, която в началото била на едно и също ниво с пътя, а впоследствие на самия мост минавала под нивото на пътя. Там където е било работното място на Б. Й. И. пътя и железопътната линия са били на едно и също ниво. Същевременно в дясно от линията се намирали фургоните на работниците на [фирма] [населено място],. Същите са били на по-ниско ниво от линията и до тях е могло да се стигне след като се пресече линията и се слезе по съществуващи на мястото стъпала. От събраните по делото доказателства се установява, че е съществувал и друг маршрут за достъп до работното място на Б. Й. И., при който не се пресича железопътната линия, но той е бил по-дълъг и е изисквал повече време. На 17.08.2011 година Б. Й. И. се е свързал с колегата си като ги е уведомил, че напуска за малко работното си място и отива до фургоните. Тъй като се е забавил продължително време са започнали да го издирват като са по намерили мъртъв в междурелсието на железопътната линия, по която известно време преди това била преминала влакова композиция в посока Република Румъния. От заключението на изслушаната по делото комплексна съдебно автотехническа и съдебномедицинска експертиза с вещи лица Ж. Р. Г. и д-р П. Г. Д. се установява, че контактът между влаковата композиция и Б. Й. И. е настъпил в обхвата на релсовия път. Към този момент Б. Й. И. е бил изправен и обърнат с ляво-гръбната си половина към влаковата композиция, която се е движела в посока Република България-Република Румъния. Няма данни Б. Й. И. да е бил прегазен от колелата на влаковата композиция, а смъртта му е настъпила от блъскането на главата и тялото към терена от долната част на влаковата композиция. От това следва, че произшествието е настъпило в момента, в който пострадалият се е връщал о фургоните към работното си място. При това след като е изкачил стъпалата, той е предприел пресичане на железопътната линия, при което с оглед положението на тялото си не е възприел идващата влакова композиция или ако я е възприел не е преценил правилно разстоянието, на което тя се е намирала и скоростта й на движение. С оглед на това той е допуснал нарушение на установената с чл. 35, ал. 1 от Наредба № 58/02.09.2006 година за правилата за техническа експлоатация, движението и сигнализацията в железопътния транспорт забрана да преминаване през железопътните линии на пътни превозни средства, пешеходци и животни извън определените за това места, тъй като по делото е безспорно, че мястото, където Б. Й. И. е предприел пресичането на линията не е било предвидено за преминаване. Действието на пострадалия представлява административно нарушение съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 2 от ЗЖТ. Дори да бъде прието, че Б. Й. И. не е имал друга възможност да стигне до работното си място, освен да пресече железопътната линия, той е трябвало да направи това при спазване на установените в разпоредбите на чл. 51-чл. 53 от ЗДвП, което обаче не е сторено, доколкото в резултат на предприетите действия по разследването на злополуката е прието за установено, че машинистите на влаковата композиция не са забелязали Б. Й. И. върху релсовия път, въпреки че както тяхната, така и тази на пострадалия видимост не е била ограничена.

Същевременно следва да бъде отчетено, че представените по делото доказателства за провеждане на първоначален и ежедневен инструктаж за безопасност на труда по съществото си представляват частни документни, поради което съдържанието им следва да бъде преценявано с оглед на всички доказателства по делото. Това се отнася и до представената заповед, с която е забранено преминаването пред железопътната линия, за която [фирма] [населено място] твърди, че е издадена на 15.07.2011 година и за която вещото лице от изслушаната по делото съдебно-графична експертиза Н. Й. М. сочи, че е с поправена дата, която първоначално е била 15.11.2011 година. В частта си относно датата тази заповед не се ползва с материална доказателствена сила, поради което при оспорването й не е необходимо да бъде откривано производство по чл. 194 от ГПК и съдът не дължи произнасяне по него. Дори и от показанията на разпитаните по делото свидетели да бъде прието, че не са спазени изискванията за начален и ежедневен инструктаж за безопасност на труда, то е установено, че е налице и друг маршрут, при който е могло да се стигне от фургоните до работното място на Б. Й. И. и обратно, при което не се е налагало пресичане на железопътната линия, но който е бил по-дълъг. Затова пострадалият е следвало да използва този маршрут, дори и в случаите, когато, затова не е издадена изрична заповед на работодателя, с която наред с това да се забранява пресичането на железопътната линия, тъй като това е направено с цитираните по-горе нормативни актове, които са задължителни за всички правни субекти и трябва да бъдат спазвани, без да е необходимо за това да бъде провеждан инструктаж от страна на работодателя. Както се посочи по-горе дори да бъде прието, че Б. Й. И. не е имал друга възможност да стигне до работното си място, освен да пресече железопътната линия, той е трябвало да направи това при спазване на установените в разпоредбите на чл. 51-чл. 53 от ЗДвП, което обаче не е сторено. С оглед на това настоящия съдебен състав намира, че с действията си Б. Й. И. е допуснал груба небрежност, която следва да бъде определена на 30 % от настъпили вредоносен резултат, с който размер следва да бъдат намалени посочените по-горе обезщетения.

След извършване на посоченото приспадане [фирма] [населено място], дължи на всеки един от Й. И. И. и М. М. И. обезщетение в размер на по 70 000.00 лева. От тези суми обаче следва бъде приспаднато и заплатеното от [фирма] [населено място] застрахователно обезщетение в размер на по 13 020.00 лева за всеки един от двамата, при което задължението на [фирма] [населено място] към Й. И. И. и М. М. И. се определя в размер на по 56 980 лева за всеки един от тях.

Предвид на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която [фирма] [населено място], е осъдено да заплати на Й. И. И. и М. М. И. сумите от по 30 100.00 лева на всеки един от тях (разликата между присъденото обезщетение и действително дължимото се такова от 56 980.00 лева), представляващи обезщетение за претърпените от тях, вследствие на настъпилата при трудова злополука на 17.08.2011 година смърт на сина им Б. Й. И., неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумите, считано от 17.08.2011 година до окончателното плащане, като се постанови друго, с което исковете в тази им част бъдат отхвърлени.

В останалата му обжалвана част решението на Окръжен съд Русе трябва да бъде потвърдено.

Горното налага да бъде извършено преразпределение на направените от страните разноски за трите съдебни инстанции. С оглед на това обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на Й. И. И. и М. М. И. сумите от по 15 000.00 лева разноски за първата и въззивната инстанция. Следва да бъде отменено и определение № 1003/25.08.2016 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 236/2016 година, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] [населено място] с вх. № 7648/19.07.2016 година за изменение на постановеното по същото дело решение № 249/30.06.2016 година в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК Това определение е било обжалвано от [фирма] [населено място] с частна жалба с вх. № 10 334/29.09.2016 година, подадена от [фирма] [населено място], въз основа на която е било образувано ч. гр. д. № 4841/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., което с постановеното по него определение №409/22.08.2017 година е било присъединено към настоящето производство.

С оглед изхода да спора [фирма] [населено място] ще трябва да заплати на Й. И. И. и М. М. И. сумите от по 9 844.47 лева на всеки един от двамата, представляващи направени поделото разноски за трите съдебни инстанции.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение № 249/30.06.2016 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 236/2016 година в частта му, с която [фирма] [населено място], З. промишлена зона, [улица], на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, е осъдено да заплати на Й. И. И. с Е. [ЕГН] и М. М. И. с Е. [ЕГН], двамата от [населено място], област Р., [улица] служебен адрес [населено място], [улица], сумите от по 30 100.00 лева на всеки един от тях (разликата между присъденото обезщетение и действително дължимото се такова от 56 980.00 лева), представляващи обезщетение за претърпените от тях, вследствие на настъпилата при трудова злополука на 17.08.2011 година смърт на сина им Б. Й. И., неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумите, считано от 17.08.2011 година до окончателното плащане, като и сумите от по 15 000.00 лева на всеки един от тях, представляваща направени по делото разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. И. И. с Е. [ЕГН] и М. М. И. с Е. [ЕГН], двамата от [населено място], област Р., [улица] служебен адрес [населено място], [улица], срещу [фирма] [населено място], З. промишлена зона, [улица] искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от К за заплащане на сумите от по 30 100.00 лева на всеки един от тях (разликата между присъденото обезщетение и действително дължимото се такова от 56 980.00 лева), представляващи обезщетение за претърпените от тях, вследствие на настъпилата при трудова злополука на 17.08.2011 година смърт на сина им Б. Й. И., неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумите, считано от 17.08.2011 година до окончателното плащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 249/30.06.2016 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 236/2016 година в останалата му обжалвана част.

ОТМЕНЯ определение № 1003/25.08.2016 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 236/2016 година.

ОСЪЖДА [фирма] [населено място], З. промишлена зона, [улица] да заплати на Й. И. И. с Е. [ЕГН] и М. М. И. с Е. [ЕГН], двамата от [населено място], област Р., [улица] служебен адрес [населено място], [улица], сумите от по 9 844.47 лева на всеки един от двамата, представляващи направени поделото разноски за трите съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на [фирма] [населено място], З. промишлена зона, [улица], а именно [фирма] [населено място], [улица].

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.