Р Е Ш Е Н И Е

№ 218

гр. София, 01.10. 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3881 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК (в редакцията на закона, преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/27.10.2017 г. – съгласно § 74 от последния, която редакция относно касационното производство се има предвид и по-натам в решението).

Производството е образувано по касационна жалба на ищеца по делото И. А. И. срещу решение № 101/05.07.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 284/2017 г. на Сливенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 330/19.04.2017 г. по гр. дело № 73/2017 г. на Сливенския районен съд, са отхвърлени предявени от жалбоподателя срещу О. а. – С., осъдителни искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на обезщетения за имуществени вреди от непозволено увреждане, както следва: в размер 10 947.25 лв. – в резултат на наводнение през периода месец декември 2014 г. – месец март 2015 г. на поземлен имот с идентификатор 14275.63.7 в землището на [населено място], общ. С.; и в размер 6 937.50 лв. – в резултат на наводнение на 24-25.05.2016 г. на поземлени имоти с идентификатори ..., ... и ... в землището на [населено място], общ. С., ведно със законните лихви върху тези суми, считано от датите на настъпване на вредите до окончателното изплащане.

В касационната жалба се излагат оплаквания и съображения за недопустимост, евентуално – за неправилност на обжалваното въззивно решение.

Ответната О. а. – С., в отговора на касационната жалбата и в последваща молба излага становище и съображения за неоснователност на жалбата.

С определение № 333/10.04.2018 г. касационното обжалване по делото е допуснато, с оглед извършване на проверката относно процесуалната допустимост на обжалваното въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд служебно да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия в първата инстанция, и конкретно – за насочването на иска срещу надлежен ответник, който е процесуално легитимиран да отговаря по него.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, намерила израз и в задължителните указания и разяснения, дадени с т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 1 от ТР № 1/30.03.2012 г. на ОСГК на ВКС, исковата молба е нередовна, когато е налице противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума , насочен срещу друго лице. Тъй като правният интерес и процесуалната легитимация на страните са абсолютни процесуални предпоставки, за тази нередовност на исковата молба – насочена срещу ненадлежен ответник, служебно следи всяка от съдебните инстанции по делото, за да не се стигне до постановяване на процесуално недопустимо решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна по материалноправния спор по делото. Тъй като такова недопустимо решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото, всяка от съдебните инстанции следва служебно да предприеме и съответните процесуални действия, за да се конституира това лице като надлежен ответник по делото и процесът срещу него да се развие от самото му начало пред първата инстанция. Ако тази нередовност на исковата се констатира от въззивния съд, той следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие. Когато порокът се констатира от ВКС, той следва да обезсили и въззивното, и първоинстанционното решение, като върне делото на първата инстанция

В случая, както правилно е установил и въззивният съд в решението си, в исковата си молба касаторът твърди, че процесните имуществени вреди, произтичащи от наводнявания на стопанисваните от него земеделски земи – овощни градини, граничещи с река Тунджа, са настъпили в резултат на преливане на реката поради обилни валежи, разрушаване на защитната дига и заливане на териториите по поречието, като на места е липсвала защитна дига, на други места изградената такава е била разрушена и не е била възстановена, както и не е била поддържана проводимостта на речното легло – течението на реката е било силно стеснено от прораснали в коритото дървета и е образуван наносен остров. Касаторът-ищец е изложил и твърдения, че всичко това, респ. – настъпването на вредите е вследствие на продължително бездействие на областния управител на област С. да изпълнява правомощията си по поддържането и контрола на системата за защита от вредно въздействие на водите. Въз основа на задълбочен и обстоен анализ на приложимите материалноправни норми от Закона за водите (ЗВ), ЗДС и ЗАдм, въззивният съд правилно е приел и че отговорността за осъществяването на мерките за защита от вредно въздействие на водите, каквото е и наводнението, в случая е за държавата, в качеството на собственик на водите на реката и на съоръженията за предпазване от вредно въздействие на водите, изградени с държавни средства извън границите на населените места; че държавата от своя страна е възложила тези дейности (включително: изграждане и поддържане на диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения; поддържане проводимостта на речните легла и прилагане на мерки за предотвратяване и ограничаване на щетите, нанесени от природните наводнения, провеждани в съответствие с плановете за управление на риска от наводнения) на областния управител; както и че когато вследствие неизпълнение на тези дейности настъпят вреди за трети лица, това поражда отговорност за обезщетяването им в патримониума на държавата – собственик и възложител, като такава отговорност е изключено да възникне за областната администрация, в случая – О. а. – С., която касаторът-ищец е посочил като ответник по делото.

В противоречие, обаче, с цитираната по-горе задължителна практика на ВКС, въззивният съд не е констатирал нередовността на исковата молба на касатора, изразяваща се в противоречие между твърдените в нея обстоятелства, представляващи основание на предявените искове за обезщетение на имуществени вреди, и сочещи на правен интерес да се търси съдебната защита срещу държавата, и петитума, насочен срещу О.а. – С., която е ненадлежен ответник по тези искове; респ. – решил е материалноправния спор по същество, а не е обезсилил недопустимото първоинстанционно решение по делото, постановено по нередовната искова молба и срещу ненадлежния ответник, който не е процесуално легитимиран и е недопустимо да отговаря по предявените искове. По този начин въззивният съд на свой ред е постановил процесуално недопустимо решение, което – съгласно посочената задължителна практика на ВКС, следва да се обезсили заедно с първоинстанционното решение, а делото – да се върне на районния съд, който следва да даде указания на ищеца да насочи исковете си срещу надлежния ответник – държавата, която е процесуално легитимирана да отговаря по предявените по делото искове.

Отговорността за разноските, направени от страните в производството по делото, включително пред настоящата касационна инстанция, следва да бъде разпределена от съда при новото разглеждане на делото – съобразно неговия изход, съгласно разпоредбите на чл. 78, чл. 81 и чл. 294, ал. 2 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 101/05.07.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 284/2017 г. на Сливенския окръжен съд, и потвърденото с него решение № 330/19.04.2017 г. по гр. дело № 73/2017 г. на Сливенския районен съд.

ВРЪЩА делото на Сливенския районен съд за ново разглеждане и постановяване на процесуално допустим съдебен акт от друг районен съдия, с участието на надлежния ответник в производството.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: