Р Е Ш Е Н И Е

№ 134

Гр.София, 04.10.2018 година

Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ

СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

при секретар ЛИЛИЯ ЗЛАТКОВА

изслуша докладваното от

съдия СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

търговско дело № 2377/2016 г.

за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „МУЗИКАУТОР –СДРУЖЕНИЕ на композиторите, автори на литературни произведения, свързани с музика, и музикални издатели за колективно управление на авторски права“ София срещу Решение № 1250/17 юни 2016 г. на Софийския апелативен съд, постановено по в.т.д.№ 804/2016 г. на 3 състав, ТО на САС, с което е потвърдено Решение № 1258/30 юли 2015 г. на СГС, VІ ТО, 15 състав, постановено по т.д.№ 1128/2014 г. на 30 юли 2015 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените в обективно съединение искове за сумата 171 964,34 лв., представляваща авторско възнаграждение за организирани 3 концертни прояви в периода 5 юли 2007 г. – 18 09.2008 г. и за сумата 52 784,22 лв., представляваща лихва за забавено плащане на авторското възнаграждение за периода 26.02.2011 г. – 20.02.2014 г. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и уважаване на исковете в предявения размер.

В срока за отговор на жалбата ответникът по касация „Балкан Ентертеймент компани“ ЕООД София изразява становище, че същата е неоснователна.

С определение № 558/21.09.2017 г., постановено от настоящия съдебен състав по реда на чл.288 ГПК, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса „Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по всички наведени от страните доводи и възражения, относими към спорния предмет“, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

В проведеното на 17 април 2018 г. открито съдебно заседание процесуалните представители на касатора изразяват становище, че обжалваното решение на Софийския апелативен съд е неправилно и следва да бъде отменено, а предявените в обективно съединени искове – изцяло уважени.

Процесуалният представител на ответното дружество адв.А. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила поради недоказаност на исковете по основание и размер.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът-въззивник не е представил доказателства, установяващи наличието на облигационна връзка с ответното дружество, както и изпълнение на твърдените договорно поети задължения. Тълкувайки съдържанието на процесната клауза на чл.10 ал. 2 на договора между страните за разрешаване публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви от 1 септември 2009 г., достига до извода, че регламентираните с нея задължения за плащане на възнаграждения не са възникнали предвид липсата на доказателства за сключването на допълнително споразумение относно уговарянето на срок, в който ползвателят ще изплати на „МУЗИАУТОР“ авторските възнаграждения за организираните от него концертни прояви в периода 5.07.2007 г. – 18.09.2008 г. Поради недоказана съществуваща преди 1.09.2009 г. договорна обвързаност на страните, обосноваваща длъжност на претендираното възнаграждение за трите концертни прояви от 16 май, 25 юли и 18.09.2008 г., е прието, че предявеният иск по чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата 171 964,34 лв. е неоснователен. С оглед акцесорния характер на иска по чл.86 ЗЗД е приета за неоснователна и претенцията за мораторна лихва в размер на 52 784,22 лв., поради което е потвърдено първоинстанционното решение.

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване

По процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички наведени от страните доводи и възражения, относими към спорния предмет, е формирана практика на ВКС, според която за съда съществува задължение да обсъди в мотивите си всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения, от които зависи правилното разрешаване на спора при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели /В тоя смисъл ППВС № 1/53 г., ППВС № 7/65 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1 от 4 януари 2001 г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ОСГК и множество решения на ВКС по чл. 290 ГПК, служебно известни на състава – Реш. № 212/1.02.2012 г. по т.д.№ 1106/2010 г. на Второ т.о. на ВКС, Реш. № 68/24.04.2013 г. по т.д.№ 78/2010 г. на Второ т.о. на ВКС, Реш. № 161/4.10.2016 г. по т.д.№ 2220/2015 г. на Второ т.о. и др./.

Обжалваното въззивно решение е постановено в отклонение от цитираната задължителна практика, като не са обсъдени доводите на ищцовото сдружение за индивидуализиране на процесния дълг по основание и размер в клаузата на чл.10 ал.2 от договора и правната й същност, както и възражението на ответната страна за погасяване на исковете по давност, заявено с отговора на исковата молба.

По основателността на касационната жалба

За да потвърди първонстанционното решение, с което са отхвърлени обективно съединените искове, въззивният съд е приел, че не са налице доказателства за постигната договореност относно заплащането на процесната сума 171 964,34 лв. и нейната дължимост.

Договорът между страните от 1.09.2009 г. с действие за календарната 2009 г. и възможност за продължаването му при условията на клаузата на чл. 10 съдържа и клауза, насочена към установяване на съществуващи парични задължения за организирани концертни прояви в периода 5.07.2007 г. – 18.09.2008 г. в размер на 207652,59 лв., представляващи авторски възнаграждения, и дължимия ДДС. Процесната клауза, на която се основават претенциите, съдържа и задължение за подписване на допълнително споразумение на страните, в което да бъде уговорен срок за изплащане на дължимите възнаграждения. Безспорно е обстоятелството, че такова споразумение не е подписано.

Трите концертни прояви попадат в приложното поле на цитираната клауза, тъй като са осъществени в периода 5 юли 2007 г. – 18.09.2008 г. – съответно на 16 май 2008 г., на 25.07.2008 г. и на 18.09.2008 г.

Действителността на клаузата не е оспорена. Тя съдържа изрично признаване на вземане за авторски възнаграждения на „МУЗИКАУТОР“, дължими от ползвателя „Болкан Ентертеймент компани“ ЕООД за организирани концертни прояви в периода 5 юли 2007 г. – 18.09.2008 г. в размер на 207 652,59 лв. Ответното дружество декларира чрез законния си представител – управителя П. М. П., че има правно задължение към организацията за колективно управление на авторски права, подлежащо на изпълнение в допълнително уговорен между страните срок. Ответната страна недвусмислено е признала съществуването на валидно възникнали договорни задължения в клауза, която по правната си същност е установителен договор. Липсата на допълнително споразумение относно срока за погасяване на задълженията е от значение за тяхната изискуемост и началния момент на забавата. Съгласно разпоредбата на чл.84 ал.2 ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора.

С подписването на процесния договор, включващ установителната клауза на чл.10 ал. 2 страните са постигнали съгласие за уреждането на заварени отношения помежду им за концертни прояви, организирани и проведени преди неговото сключване – в периода 5 юли 2007 г- - 18.09.2008 г., за които дължимата сума за авторски възнаграждения възлиза на 207 652,59 лв. без ДДС.

Исковата молба съдържа признание за частично погасяване на дълга до размер на 35688,25 лв. /разликата над претендираната главница 171964,34 лв. до 207 652,59 лв./ чрез плащане.

Въззивният съд не е обсъдил в мотивите си доводите на ищеца за обективирано в клаузата на чл.10 ал. 2 на договора между страните от 1.9.2009 г. признание на съществуващ дълг, както и възражението на ответника за погасяване на иска по давност, своевременно заявено с отговора на исковата молба. С оглед утвърдителния отговор на изведения от касатора процесуалноправен въпрос следва да се приеме, че допуснатото нарушение на чл.236 ал.2 ГПК представлява съществено нарушение на съдопроизводсвените правила и основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 т.3 ГПК. Същото е довело до формиране на необоснования извод на въззивния съд за недоказана договорна връзка между страните и неоснователност на претенцията за авторско възнаграждение. Като не е зачел присъщите на установителния договор правни последици – декларативно и регулиращо действие, апелативният съд е постановил неправилно решение. Поради обстоятелството, че не се налага повтаряне на съдопрозводствени действия или извършване на нови такива, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция, като искът за сумата 171 964,34 лв., представляваща авторски възнаграждения за използване на защитени произведения, принадлежащи към репертоара на „МУЗИКАУТОР“, бъде уважен ведно със законната лихва от 24.02.2014 г. Ответникът не твърди и не доказва плащане, погасяващо процесния дълг.

Клаузата на чл.10 ал. 2 на договора съдържа признание за съществуване на вземане в размер на 207652,59 лв., включващо и процесното вземане за авторски възнаграждения, дължими за трите концертни прояви от 2008 г. Изрично писмено изявление относно съществуването на вземания на кредитора, индивидуализирани по основание и размер, прекъсва давността. От подписването на договора на 1.09.2009 г. до предявяването на иска на 24.02.2014 г. не е изтекла общата петгодишна давност.

Ирелевантно за спора е обстоятелството, че процесните вземания не са счетоводно отразени. Задълженията на ползвателя са възникнали по споразумение с организацията за колективно управление на авторски права, срокът за изпълнението им не е уговорен с допълнително споразумение, предвидено в клаузата на чл.10 ал.2, поради което ответникът длъжник е поставен в забава с връчването на преписа от исковата молба. При липса на твърдения за отправена писмена покана за изпълнение от кредитора преди завеждане на делото следва да се приеме, че ответникът не дължи обезвреда в размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД за периода от 26.02.2011 г. – 21.02.2014 г. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила в частта по претенцията за 52 784,22 лв. мораторна лихва по съображения, изложени от касационната инстанция.

В останалата част решението следва да бъде отменено като неправилно, а искът за възнаграждение 171 964,34 лв. – уважен ведно със законната лихва.

Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.2 ГПК Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1250/17 юни 2016 г. на Софийския апелативен съд по в.т.д.№ 804/2016 г. по описа на същия съд, ТО, 3 състав, в ЧАСТТА, в която е потвърдено решение № 1258/30 юли 2015 г. по т.д.№ 1128/2014 г. на СГС, VІ ТО, 15 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от „МУЗИКАУТОР“ София иск срещу „Болкан Ентертеъмент компани“ ЕООД София с правно основание чл.58 ал.1 ЗАПСП за сумата 171 964,34 лв., представляваща възнаграждения, дължими за използване на произведения от репертоара на ищеца на концерти, проведени през 2008 г. – съответно на 16 май 2008 г., на 25 юли 2008 г. и на 18.09.2008 г., както и в частта за разноските и вместо него

П О С Т А Н О В Я В А:

ОСЪЖДА „Болкан Ентертеймент компани“ ЕООД със седалище [населено място] да заплати на Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права „МУЗИКАУТОР“ със седалище [населено място] сумата 171 964,34 лв., представляваща възнаграждения, дължими за организирани през 2008 г. 3 концертни прояви – съответно на 16 май 2008 г., на 25 юли 2008 г. и на 18.09.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 24.02.2014 г. до окончателното й плащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския апелативен съд по в.т.д.№ 804/2016 г. в останалата му част – по иска с правно основание чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Болкан Ентертеймент компани“ ЕООД София да заплати на МУЗИКАУТОР – Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права София сумата 7050 лв., представляваща съдебни разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: