Р Е Ш Е Н И Е

№ 124

София, 04.10.2018 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в ЗАКРИТО съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар

изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА

гр.дело № 1598 /2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 250 ГПК и чл. 248, ал. 1 ГПК

С молби вх. № 6912/20.07.2018 г. и вх. № 6913/ 20.07.2018 г. на К. А. Н. от [населено място], общ. С., чрез адв. Р. А. – К. - САК, се иска допълване на Решение Nо 2/ 06.07.2018 година по гр. д. 1598/2015 година на ВКС- II г.о.. Поддържа се, че с решението касационният съд не се е произнесъл по обективно съединения с иска по чл. 109 ЗС иск по чл. 45 ЗЗД, по който иск също е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и са налице предпоставките за неговото допълване по реда на чл. 250 ГПК.

Наред с това искане , е заявено искане за произнасяне и частта за разноските , касаещи иска за непозволено увреждане за всички инстанции.

По подадените молби на К. Н. не е постъпило становище от ответникът по касацията С. Г..

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира, подадените молби са допустими- подадени са в преклузивния едномесечен срок по 248 и чл. 250 ГПК след постановяване (влизане в сила) на решението на касационния съд, от легитимирана страна - касаторът в производство.

Разгледана по същество, молбата по чл. 250 ГПК е основателна.

С разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК законодателят установява, че непълнота на съдебното решение, като порок на постановен съдебен акт , който обуславя възможността за допълване от състава, постановил акта , е налице, когато има непълно произнасяне по съществото на правния спор в обема на цялото искане на страната. Липсата на произнасяне следва да касае самостоятелна искова претенция в рамките на предмета на спора и да е налице както в мотивите, така и в диспозитива на съдебния акт.

С определението на ВКС по чл. 288 ГПК за допускане на касационното обжалване изрично се сочи , че такова се допуска като по основния негаторен иск по чл. 109 ЗС, така и в частта , с която се обжалва осъдителното решение на въззивния съд по чл. 45 ЗЗД. От диспозитива на решението на касационния съд по чл. 290-293 ГПК е видно , че липсва ( както и в мотивите) произнасяне на съда по обективно съединения иск по чл. 45 ЗЗД , поради което следва , че са налице законовите изисквания за произнасяне по същество.

Искът по чл. 45 ЗЗД е заявен от С. Б. Г. срещу К. А. Н. за сумата 1250 лв., вреди от неправомерното поведение на ответника Н., който като собственик на стопанска сграда, изградена на границата между двата съседни имота в нарушение на строителните правила и норми касаещи правилния наклон на покривната конструкция, с поведението си не само препятства упражняване правото на собственост по отношение на собствената му стопанска сграда в пълен обем , но и нанася имуществени вреди – стичащи се води и влага на южната стена на собствената му постройка.

С обжалваното въззивно решение искът по чл. 45 ЗЗД е уважен като К. А. Н. , в качеството му на ответник , е осъден да заплати на С. Б. Г. сумата 815.70 лв./ осемстотин и петнадесет и 0.70 лв. / , съставляващи обезщетение за имуществени вреди –паднала мазилка на 5 кв.м. от южната страна на стопанската сграда, построена в УПИ V-663 в кв.71 по плана на [населено място], причинени от изливането на вода от покрива на стопанска сграда, построена в УПИ-XIII- 657 в кв. 71 по плана на същото село, поради изграждането на покрива и в разрез със СПН, ведно със законната лихва ,считано от 01.03.2013 година до окончателното и заплащане.

Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД урежда общият фактически състав за обезвреда , предпоставящ наличието на следните безспорно установени факти – вреда ( имуществена и/или неимуществена ) , автор на вредата- делинквент , противоправно поведение от страна на последния и причинна връзка между несъобразеното с императивна на правна норма поведение и вредата.

За да уважи иска по чл. 45 ЗЗД , въззивният съд е приел, че са налице посочените предпоставки , след като е налице поведение отстрана на ответника , несъобразено със закона и дадените му предписания от страна на общинската администрация относно ъгъла , под който следва да бъде изграден покрива на собствената му стопанска сграда за да няма излив върху сградата на неговия съсед- ищец по иска и настъпили имуществени вреди , пряко причинени от това неправомерно поведение.

С решението , чието допълване се иска , Върховният касационен съд приема, че „ в настоящият случай ищцовата страна- С. Б. Г. , не е доказала , че вредите на стената на собствената и стопанска постройка , намираща се неправомерно поради неизпълнено съдебно решение в чуждия имот , са резултат единствено на твърдяното в исковата молба неоснователното действие на ответника - съсед за нарушаване на техническо предписание., „ поради което и не са налице предпоставките на закона за ангажиране гражданската отговорност на ответника К. А. Н. , както по иска на С. Б. Г. , заявен с правно основание чл. 109 ЗС , така и по заявения обективно съединен иск по чл. 45 ЗЗД. Ето защо постановеното в обратен смисъл решение на въззивния съд следва да бъде отменено, като се постанови ново решение по същество – в случая по реда на чл. 250 ГПК, с което и искът по чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на имуществени вреди от непозволено увреждане бъде отхвърлен изцяло – по отношение както на главницата , така и по отношение на присъдените лихви.

По отношение на молбата, с която се иска отмяна на въззивното решение в частта, с която са присъдени в полза на въззивника разноски в размер на 1825 лв.( от които 550 лв. за първа инстанция и 1275 лв. за въззивна), касационният съд приема, че по същество съставляват молба по чл. 248, ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Молбата за присъждане на направените от касатора разноски в предходните инстанции е процесуално недопустима на основание чл. 80 ГПК и чл. 81 ГПК. Страната твърди, че с оглед крайния изхода на спора й се дължат сторените разноски в предходните инстанции. Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по направеното пред него искане за разноски. Когато производството е пред ВКС, искането за разноски, доколкото то е функционално обусловено от изхода на спора, може да обхване не само направените пред върховния касационен съд разноски, но и пред инстанции по същество , като дали съдът ще бъде сезиран с такова искане и какъв е неговият обхват, зависи от волята на страната.

В настоящия случай страната претендира, съобразно крайния изход на спора, приключил с отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска по чл. 109 ЗС, наред с присъдените й разноски пред ВКС и тези пред инстанциите по същество. По същество се иска изменение на решението на ВКС в частта за разноските, процесуална предпоставка за което е заявяване на претенцията до приключване на устните състезания в инстанцията, пред която се гледа делото и представяне пред нея на списък за сторените в първа и въззивна инстанция разноски в този срок. От данните по делото установява, че искането за присъждане на тези разноски не е направено своевременно. Такава претенция не е заявена с касационната жалба, където се претендират единствено разноски пред ВКС, нито в проведеното на 05.02.2018 г. открито съдебно заседание пред касационната инстанция. Не е представен и списък по чл. 80 ГПК в посочения срок. Молителят е представил Списък по чл. 80 ГПК пред касационната инстанция само за разноските в тази инстанция, част от които са присъдени с решението.

По молба вх. № 6913/20.07.2018 г. за присъждане на разноските в касационното производство в размер на 30 лв. за допускане на касационното обжалване и 50 лв. за разглеждане на касационната жалба:

С посочената молба се иска изменение на Решение Nо 2/06. 07. 2018 година на ВКС- II г.о. в частта за разноските, като на касатора бъдат присъдени разноските за държавни такси в касационното производство. Претенцията е заявена с касационната жалба и потвърдена в проведеното открито съдебно заседание на 05.02.2018 г., в което е представен и списък по чл. 80 ГПК с включени в него разходи за държавни такси. По делото са представени преводни касови ордери за извършените плащания ( л. 2 и л. 50). Съобразно крайния изход на спора, приключил в полза на молителя, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да му се присъдят сторените в производството разноски. С Решение Nо 2/06.07.2018 година на ВКС- II г.о. на К. Н. са присъдени разноски в размер на 600 лв. за процесуално представителство, но съдът не се е произнесъл по претенцията за присъждане на разходите за държавни такси. Съобразно чл. 248, ал. 1 ГПК, страната може да иска изменение на решението в частта за разноските, когато съдът е пропуснал да се произнесе за част от тях, като това право може да упражни в срока за обжалване на решението, а ако решението е необжалваемо в едномесечен срок. В случая, срокът за заявяване на искането за присъждане на разноски, в рамките на който е представен списък за тях, е спазен. В срок е подадена и молбата за изменение на решението в частта за разноските. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. 248, ал. 1 ГПК на молителя следва да се присъдят сторените от него в касационното производство разноски в размер на 80 лв., представляващи разходи за държавни такси в размер на 30 лв. за допускане на касационното обжалване и 50 лв. за разглеждане на касационната жалба.

По изложените съображения, настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ДОПЪЛВА по реда и на основание чл. 250 ГПК Решение Nо 2 от 06.07.2018 година , постановено по гр. д. 1598/2015 година на ВКС- II г.о. като :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение No 1971 от 20.11.2014 год. по гр. възз. д. Nо 2765/2014 год. на ОС-Пловдив , и в частта по уважения иск по чл. 45 ЗЗД и вместо него п о с т а н о в я в а :

ОТХВЪРЛЯ заявения от С. Б. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] срещу К. А. Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] иск с правно основание чл. 45 ЗЗД , с който се иска осъждането на К. Н. да заплати сумата 815.70 лв./ осемстотин и петнадесет и 0.70 лв. / , съставляваща обезщетение за имуществени вреди –паднала мазилка на 5 кв.м. от южната страна на стопанската сграда, построена в УПИ V-663 в кв.71 по плана на [населено място], причинени от изливането на вода от покрива на стопанска сграда, построена в УПИ-XIII- 657 в кв. 71 по плана на същото село, поради изграждането на покрива и в разрез със СПН, ведно със законната лихва ,считано от 01.03.2013 година до окончателното и заплащане, като неоснователен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ вх. № 6912 от 20.07.2018 г. на К. А. Н. от [населено място], общ. С.,заявена чрез адв. Р. А.-К.-САК, в частта, с която се иска присъждане на направените от касатора разноски в първа и въззивна инстанция.

Решението , имащо характер на определение , подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя, по реда на чл. 274, ал.2 ГПК.

ИЗМЕНЯВА на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК,във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК Решение Nо 2 от 06.07.2018 година , постановено по гр. д. 1598/2015 година на ВКС- II г.о. , в частта досежно присъдените разноски за касационна инстанция , като допълва същото в смисъл:

ОСЪЖДА С. Б. Г. ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], да заплати на К. А. Н. от [населено място], общ. С. сумата 80 лв./ осемдесет лева/.

Решението , имащо характер на определение , не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: