Р Е Ш Е Н И Е

№ 124

София, 04.10.2018 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р.Б, състав на второ отделение на гражданска колегия, в ЗАКРИТО съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар

изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА

гр.дело № 1598 /2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 250 ГПК и чл. 248, ал. 1 ГПК

С молби вх. № 6912/20.07.2018 г. и вх. № 6913/ 20.07.2018 г. на К.А.Н. от [населено място], общ. С., чрез адв. Р. А. – К. - САК, се иска допълване на Решение Nо 2/ 06.07.2018 година по гр. д. 1598/2015 година на ВКС- II г.о.. Поддържа се, че с решението касационният съд не се е произнесъл по обективно съединения с иска по чл. 109 ЗС иск по чл. 45 ЗЗД, по който иск също е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и са налице предпоставките за неговото допълване по реда на чл. 250 ГПК.

Наред с това искане , е заявено искане за произнасяне и частта за разноските , касаещи иска за непозволено увреждане за всички инстанции.

По подадените молби на К. Н. не е постъпило становище от ответникът по касацията С. Г..

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира, подадените молби са допустими- подадени са в преклузивния едномесечен срок по 248 и чл. 250 ГПК след постановяване (влизане в сила) на решението на касационния съд, от легитимирана страна - касаторът в производство.

Разгледана по същество, молбата по чл. 250 ГПК е основателна.

С разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК законодателят установява, че непълнота на съдебното решение, като порок на постановен съдебен акт , който обуславя възможността за допълване от състава, постановил акта , е налице, когато има непълно произнасяне по съществото на правния спор в обема на цялото искане на страната. Липсата на произнасяне следва да касае самостоятелна искова претенция в рамките на предмета на спора и да е налице както в мотивите, така и в диспозитива на съдебния акт.

С определението на ВКС по чл. 288 ГПК за допускане на касационното обжалване изрично се сочи , че такова се допуска като по основния негаторен иск по чл. 109 ЗС, така и в частта , с която се обжалва осъдителното решение на въззивния съд по чл. 45 ЗЗД. От диспозитива на решението на касационния съд по чл. 290-293 ГПК е видно , че липсва ( както и в мотивите) произнасяне на съда по обективно съединения иск по чл. 45 ЗЗД , поради което следва , че са налице законовите изисквания за произнасяне по същество.

Искът по чл. 45 ЗЗД е заявен от С.Б.Г. срещу К.А.Н. за сумата 1250 лв., вреди от неправомерното поведение на ответника Н., който като собственик на стопанска сграда, изградена на границата между двата съседни имота в нарушение на строителните правила и норми касаещи правилния наклон на покривната конструкция, с поведението си не само препятства упражняване правото на собственост по отношение на собствената му стопанска сграда в пълен обем , но и нанася имуществени вреди – стичащи се води и влага на южната стена на собствената му постройка.

С обжалваното въззивно решение искът по чл. 45 ЗЗД е уважен като К.А.Н. , в качеството му на ответник , е осъден да заплати на С.Б.Г. сумата 815.70 лв./ осемстотин и петнадесет и 0.70 лв. / , съставляващи обезщетение за имуществени вреди –паднала мазилка на 5 кв.м. от южната страна на стопанската сграда, построена в УПИ V-663 в кв.71 по плана на [населено място], причинени от изливането на вода от покрива на стопанска сграда, построена в УПИ-XIII- 657 в кв. 71 по плана на същото село, поради изграждането на покрива и в разрез със СПН, ведно със законната лихва ,считано от 01.03.2013 година до окончателното и заплащане.

Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД урежда общият фактически състав за обезвреда , предпоставящ наличието на следните безспорно установени факти – вреда ( имуществена и/или неимуществена ) , автор на вредата- делинквент , противоправно поведение от страна на последния и причинна връзка между несъобразеното с императивна на правна норма поведение и вредата.

За да уважи иска по чл. 45 ЗЗД , въззивният съд е приел, че са налице посочените предпоставки , след като е налице поведение отстрана на ответника , несъобразено със закона и дадените му предписания от страна на общинската администрация относно ъгъла , под който следва да бъде изграден покрива на собствената му стопанска сграда за да няма излив върху сградата на неговия съсед- ищец по иска и настъпили имуществени вреди , пряко причинени от това неправомерно поведение.

С решението , чието допълване се иска , Върховният касационен съд приема, че „ в настоящият случай ищцовата страна- С.Б.Г. , не е доказала , че вредите на стената на собствената и стопанска постройка , намираща се неправомерно поради неизпълнено съдебно решение в чуждия имот , са резултат единствено на твърдяното в исковата молба неоснователното действие на ответника - съсед за нарушаване на техническо предписание., „ поради което и не са налице предпоставките на закона за ангажиране гражданската отговорност на ответника К.А.Н. , както по иска на С.Б.Г. , заявен с правно основание чл. 109 ЗС , така и по заявения обективно съединен иск по чл. 45 ЗЗД. Ето защо постановеното в обратен смисъл решение на въззивния съд следва да бъде отменено, като се постанови ново решение по същество – в случая по реда на чл. 250 ГПК, с което и искът по чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на имуществени вреди от непозволено увреждане бъде отхвърлен изцяло – по отношение както на главницата , така и по отношение на присъдените лихви.

По отношение на молбата, с която се иска отмяна на въззивното решение в частта, с която са присъдени в полза на въззивника разноски в размер на 1825 лв.( от които 550 лв. за първа инстанция и 1275 лв. за въззивна), касационният съд приема, че по същество съставляват молба по чл. 248, ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Молбата за присъждане на направените от касатора разноски в предходните инстанции е процесуално недопустима на основание чл. 80 ГПК и чл. 81 ГПК. Страната твърди, че с оглед крайния изхода на спора й се дължат сторените разноски в предходните инстанции. Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по направеното пред него искане за разноски. Когато производството е пред ВКС, искането за разноски, доколкото то е функционално обусловено от изхода на спора, може да обхване не само направените пред върховния касационен съд разноски, но и пред инстанции по същество , като дали съдът ще бъде сезиран с такова искане и какъв е неговият обхват, зависи от волята на страната.

В настоящия случай страната претендира, съобразно крайния изход на спора, приключил с отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска по чл. 109 ЗС, наред с присъдените й разноски пред ВКС и тези пред инстанциите по същество. По същество се иска изменение на решението на ВКС в частта за разноските, процесуална предпоставка за което е заявяване на претенцията до приключване на устните състезания в инстанцията, пред която се гледа делото и представяне пред нея на списък за сторените в първа и въззивна инстанция разноски в този срок. От данните по делото установява, че искането за присъждане на тези разноски не е направено своевременно. Такава претенция не е заявена с касационната жалба, където се претендират единствено разноски пред ВКС, нито в проведеното на 05.02.2018 г. открито съдебно заседание пред касационната инстанция. Не е представен и списък по чл. 80 ГПК в посочения срок. Молителят е представил Списък по чл. 80 ГПК пред касационната инстанция само за разноските в тази инстанция, част от които са присъдени с решението.

По молба вх. № 6913/20.07.2018 г. за присъждане на разноските в касационното производство в размер на 30 лв. за допускане на касационното обжалване и 50 лв. за разглеждане на касационната жалба:

С посочената молба се иска изменение на Решение Nо 2/06. 07. 2018 година на ВКС- II г.о. в частта за разноските, като на касатора бъдат присъдени разноските за държавни такси в касационното производство. Претенцията е заявена с касационната жалба и потвърдена в проведеното открито съдебно заседание на 05.02.2018 г., в което е представен и списък по чл. 80 ГПК с включени в него разходи за държавни такси. По делото са представени преводни касови ордери за извършените плащания ( л. 2 и л. 50). Съобразно крайния изход на спора, приключил в полза на молителя, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да му се присъдят сторените в производството разноски. С Решение Nо 2/06.07.2018 година на ВКС- II г.о. на К. Н. са присъдени разноски в размер на 600 лв. за процесуално представителство, но съдът не се е произнесъл по претенцията за присъждане на разходите за държавни такси. Съобразно чл. 248, ал. 1 ГПК, страната може да иска изменение на решението в частта за разноските, когато съдът е пропуснал да се произнесе за част от тях, като това право може да упражни в срока за обжалване на решението, а ако решението е необжалваемо в едномесечен срок. В случая, срокът за заявяване на искането за присъждане на разноски, в рамките на който е представен списък за тях, е спазен. В срок е подадена и молбата за изменение на решението в частта за разноските. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. 248, ал. 1 ГПК на молителя следва да се присъдят сторените от него в касационното производство разноски в размер на 80 лв., представляващи разходи за държавни такси в размер на 30 лв. за допускане на касационното обжалване и 50 лв. за разглеждане на касационната жалба.

По изложените съображения, настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ДОПЪЛВА по реда и на основание чл. 250 ГПК Решение Nо 2 от 06.07.2018 година , постановено по гр. д. 1598/2015 година на ВКС- II г.о. като :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение No 1971 от 20.11.2014 год. по гр. възз. д. Nо 2765/2014 год. на ОС-Пловдив , и в частта по уважения иск по чл. 45 ЗЗД и вместо него п о с т а н о в я в а :

ОТХВЪРЛЯ заявения от С.Б.Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] срещу К.А.Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] иск с правно основание чл. 45 ЗЗД , с който се иска осъждането на К. Н. да заплати сумата 815.70 лв./ осемстотин и петнадесет и 0.70 лв. / , съставляваща обезщетение за имуществени вреди –паднала мазилка на 5 кв.м. от южната страна на стопанската сграда, построена в УПИ V-663 в кв.71 по плана на [населено място], причинени от изливането на вода от покрива на стопанска сграда, построена в УПИ-XIII- 657 в кв. 71 по плана на същото село, поради изграждането на покрива и в разрез със СПН, ведно със законната лихва ,считано от 01.03.2013 година до окончателното и заплащане, като неоснователен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ вх. № 6912 от 20.07.2018 г. на К.А.Н. от [населено място], общ. С.,заявена чрез адв. Р. А.-К.-САК, в частта, с която се иска присъждане на направените от касатора разноски в първа и въззивна инстанция.

Решението , имащо характер на определение , подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя, по реда на чл. 274, ал.2 ГПК.

ИЗМЕНЯВА на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК,във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК Решение Nо 2 от 06.07.2018 година , постановено по гр. д. 1598/2015 година на ВКС- II г.о. , в частта досежно присъдените разноски за касационна инстанция , като допълва същото в смисъл:

ОСЪЖДА С.Б.Г. ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], да заплати на К.А.Н. от [населено място], общ. С. сумата 80 лв./ осемдесет лева/.

Решението , имащо характер на определение , не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: