Р Е Ш Е Н И Е

№ 146

гр.София, 04.10.2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев Геновева Николаева

при участието на секретаря, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4087 по описа за 2017 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ против решение № 1454 от 22.06.2017 г., постановено по гр.д. № 787 по описа за 2017 г. на Софийски апелативен съд, 8-ми граждански състав, в частта, с която е потвърдено решение № 8020 от 03.11.2016 г. по гр.д. № 9614 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, ГК, 1 – 18 състав, за отхвърляне на мотивираното искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, предявено срещу С. Т. Г. на основание чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД отм. . Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по искането за отнемане в полза на държавата на сумата над 1 500 лв. до размера от 2 185 лв., представляваща стойността на лек автомобил „ВАЗ-2107“ с рег. [рег.номер на МПС] и за отнемане в полза на държавата на сумата над 1 400 лв. до размера от 2 115 лв., представляваща стойността на лек автомобил „ВАЗ-2107“ с рег. [рег.номер на МПС] .

Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което моли да бъде отменено и да бъде постановено друго за уважаване на искането за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Ответникът по касационната жалба С. Т. Г. я оспорва и моли решението на Софийския апелативен съд да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ против решението на Софийския апелативен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 221 от 28.03.2018 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Поставеният за разрешаване проблем е дали е необходимо за уважаване на искането за отнемане на незаконно придобито имущество съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗОПДИППД отм. признаване по реда на чл. 463 и сл. НПК на постановена в страна-членка на ЕС присъда срещу проверявано лице – български гражданин, ответник по гражданското съдопроизводство по чл. 28 ЗОПДИППД отм. за извършено от него престъпление в чужбина, когато наложеното наказание е изтърпяно в чужбина или осъждането е условно. В чл.3, ал.3 на ЗОПДИППД отм. е предвидена възможност да се образува производство по този закон при установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, извършена в чужбина и в тези случаи възниква спор дали е необходимо присъдата, постановена от съд в държава-членка на Европейския съюз да бъде призната по реда на чл.463 и следващите от НПК. За да даде своето разрешение на проблема, настоящият състав взе предвид приложимите правни норми и тяхното тълкуване с оглед поставените цели и правото на Европейския съюз. Правната материя относно признаването и изпълнението на чуждестранните присъди е регулирана от Европейската конвенция за международно признаване на присъди, която е ратифицирана от Република България със закон от 28.01.2004 г./обн., ДВ, бр.11 от 2004 г., в сила от 1.07.2004 г./. Задачите на конвенцията са да бъдат разработени унифицирани разпоредби по три въпроса: за прилагане на правилото non bis in idem/1./, за признаване и изпълнение/2./ и за вземане под внимание на съдебни решения по наказателни дела, издадени в държавите-членки на Съвета на Европа/3./. Съгласно чл.56 от ЕКМПП всяка договаряща държава предприема необходимите законодателни мерки, за да даде възможност на нейните съдилища при постановяването на своите решения да вземат под внимание всяко предишно европейско съдебно решение по наказателно дело, произнесено за друго деяние в състезателен съдебен процес, с оглед прибавяне към тази присъда на всички или на някои от последиците, произтичащи съгласно нейното законодателство от съдебните решения, постановени на нейна територия. Тя определя условията, при които това съдебно решение се взема под внимание. Българският законодател е посочил тези условия в разпоредбата на чл.8, ал.1 от НК, която гласи, че присъдата на чужд съд за престъпление, за което се прилага българският Наказателен кодекс, се взема предвид в случаите, установени с международно съглашение, в което участва Република България. По този начин се въвежда принципът на равностойност на присъдите, постановени в държави-членки на Съвета на Европа. Правилното прилагане на принципа за равностойност и необходимостта да се гарантира, че правните последици на чуждестранните присъди са системно равностойни на правните последици на местните присъди е от съществено значение за Европейския съюз, затова е прието и Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 г. за вземане предвид на присъдите, постановени в държавите-членки на Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства/обн. L ОВ, стр.220 от 15.08.2008 г./. Това Рамково решение има за цел да гарантира, че националните присъди и присъдите, постановени в други държави-членки, се ползват с едни и същи правни последици. Чрез него се утвърждава взаимното доверие в наказателните закони и съдебните решения в европейското пространство на правосъдие и се насърчава съдебна култура, че предишни присъди, постановени в друга държава-членка, трябва да се вземат предвид при новообразувани наказателни производства. Рамковото решение е транспонирано от българската държава чрез правилото на чл.8, ал.2 от НК/в сила от 27.05.2011 г./, според което влязла в сила присъда, постановена в друга държава-членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по българския Наказателен кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България. Това означава, че присъда, постановена от друга държава членка, поражда същите правни последици като присъда, постановена от националния съд, независимо дали тези последици се разглеждат от националното законодателство като въпрос на факт или на процесуално или материално право. Така се въвежда водещият принцип за равностойност на чуждестранните и националните присъди.

Относно приложението на чл.8, ал.2 от НК съществува противоречива практика на българските наказателни съдилища. Според едното становище е недопустимо присъдата на държава-членка на ЕС да бъде взета предвид, ако тя не е призната по реда и правилата на чл.463 от НПК. Другото становище е, че процедурата по чл.463 и сл. от НПК не е необходима за вземане предвид на присъдата. Второто становище е правилно и съобразено с горецитираните правни норми. В международните актове се прави разлика между признаването и изпълнението на присъда, постановена от чуждестранен съд и вземане предвид на последиците от такава присъда. Регулацията за признаването и изпълнението на европейски съдебни решения по наказателни дела се съдържа в част втора на ЕКМПП, а за държавите членки на ЕС се прилага Рамковото решение 2008/909/ПВР, като и в двата акта е предвидена дълга и сложна процедура. Зачитането на международните последици на предишни присъди е уредно в друга част от Конвенцията, а за държавите членки на ЕС се прилага друго Рамково решение 2008/675/ПВР, без специална процедура. Различните режими се базират на принципа, че изпълнението на наказанието е елемент от съдържанието на присъдата, а предишното осъждане е вторична нейна правна последица, която се взема предвид при всяко новообразувано наказателно производство. В този смисъл е съдържанието на разпоредбите на чл.4, ал.2 от НК и чл.463 от НК. От това съдържание става ясно, че целта на признаването на чуждестранната присъда в процедурата по чл.463 и сл. от НПК е нейното изпълнение, а не вземането и предвид, което е вторична нейна правна последица. Тази процедура е необходима само когато трябва да се изпълни чуждестранна присъда, но не и когато следва да се вземат предвид другите нейни правни последици, предвидени в националното законодателство./М.Ч., П.П., „Вземане предвид на присъдите, постановени в държавите-членки на Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства”, сп. „Норма”, бр.7 от 2015 г./. Противоречието в българската съдебна практика следва да се счита за окончателно преодоляно в полза на второто становище с постановяване на решението на Съда на ЕС от 21 септември 2017 г. по дело С-171/16. Според т.2 на това решение Рамково решение 2008/675 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска вземането предвид в държава членка на предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, да бъде обусловено от предварителното провеждане на национална процедура по признаване на тази присъда от компетентните съдилища на първата държава членка, каквато е процедурата, предвидена в чл.463-466 от Наказателно-процесуалния кодекс.

С приемането на законодателство, предвиждащо отнемане на придобитото от престъпна дейност имущество, в българската правна система се въвеждат гражданскоправни последици от присъдите на наказателните съдилища за изрично посочените в това законодателство престъпления. Тези последици не са елемент от присъдата, а са вторични, затова по изложените по-горе съображения трябва да се зачетат директно от гражданските съдилища в производството по съответните закони. Когато престъпната дейност, от която е придобито незаконно имущество, е извършена в чужбина и за тази престъпна дейност е постановена присъда в държава-членка на ЕС, българските граждански съдилища са длъжни да вземат предвид чуждестранната присъда. Изводът произтича от принципа за равностойност на чуждестранните и националните присъди в общото европейско пространство на правосъдие и от разпоредбата на чл.8, ал.2 от НК. В производството по отнемане на незаконно придобито имущество от престъпна дейност не е необходимо за зачитането на чуждестранната присъда на страна-членка на ЕС да е била проведена процедура по чл.463 и сл. от НПК. Това производство касае изпълнението на присъдата, а не вземането и предвид по смисъла на чл.8, ал.2 от НК, за което не се изисква специална процедура.

От този отговор на въпроса следва, че при постановяване на решението си въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон/чл.8, ал.2 от НК във връзка с чл. 3, ал.3 ЗОПДИППД отм. /. Установено е по делото, че австрийският Окръжен съд за наказателни дела в [населено място], Република А., е постановил спрямо ответника С. Г. осъдителна присъда, с която е наложено наказание „лишаване от свобода“ за извършено от него престъпление „задграничен трафик на проститутки“ и „сводничество“, които деяния кореспондират с фактически състави на чл. 159а и чл. 159в от НК на РБ, находящи се в Глава II, Раздел IX, „Трафик на хора“. Въззивният съд е приел, че след като не е проведена процедура по признаване и изпълнение на тази присъда по реда на чл.463 и сл. от НПК, тя не може да бъде зачетена. Затова е заключил, че не е надлежно установена първата материалноправна предпоставка за пораждане на претендираното конститутивно право-проверяваното лице да е признато за виновно с влязла в сила присъда за извършване на престъпление от тези, които са изброени в чл. 3, ал. 1 от закона. Този извод е погрешен и противоречи на чл.8, ал.2 от НК. Наличието на влязла в сила присъда в държава-член на ЕС е достатъчно, за да бъде директно зачетена, без да се провежда за целта нарочна процедура. Ето защо решението на Софийския апелативен съд в обжалваната част трябва да бъде касирано. Делото в тази част следва да бъде върнато на нов състав на въззивния съд за произнасяне по възражението на ответника, че присъдата не е влязла в сила, както и по останалите материални предпоставки за пораждане правото на държавата на отнемане на имущество, включени във фактическия състав на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от закона, които не са били обсъждани.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1454 от 22.06.2017 г., постановено по гр.д. № 787 по описа за 2017 г. на Софийски апелативен съд, 8-ми граждански състав, в частта, с която е потвърдено решение № 8020 от 03.11.2016 г. по гр.д. № 9614 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, ГК, 1 – 18 състав, за отхвърляне на мотивираното искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, предявено срещу С. Т. Г. на основание чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД отм. .

ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: