Р Е Ш Е Н И Е

№ 205

гр.София, 08.10.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

при секретаря Райна Пенкова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5039/ 2017 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 351/ 17.04.2018 г. по настоящето дело по жалба на [фирма] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 5466 от 21.07.2017 г. по гр.д.№ 214/ 2016 г., в частта му, с която касаторът е осъден да заплати на А. Л. Т. 32 322,80 лв обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 03.07.2008 г., заедно със законната лихва от 20.06.2011 г. до окончателното плащане и разноските по делото.

Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос „При липса на влязъл в сила административен акт относно наличието на трудова злополука, допустимо ли е фактът на злополуката и нейният характер да се установява в рамките на производството по предявен иск за обезщетяване на вредите от нея, ако административният орган не е изпълнил императивното си задължение да проведе задължително разследване по чл.7 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки?”.

Според трайно установената от Върховния касационен съд практика с решения по чл.290 ГПК (решение № 339/ 10.10.2011 г. по гр.д.№ 859/ 2010 г., IV г.о. и цитираните в него предходни актове, решение № 109/ 12.03.2012 г. по гр.д.№ 622/ 2011 г., IV г.о., решение № 374/ 23.07.2014 г. по гр.д.№ 3766/ 2013 г., IV г.о.), липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл.200 ал.1 КТ. Тази практика не допуска инцидентното установяване на характера на злополуката в исковото производство, образувано по претенция за обезщетяване на вредите от нея. С решение № 795/ 13.06.2014 г. по гр.д.№ 2330/ 2014 г., ІІІ г.о., постановено при първото касационно разглеждане на настоящия спор, е прието, че изключение от така установената практика се допуска само в хипотезите по чл.7 ал.2 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ), когато компетентният административен орган не е изпълнил задължението си да разследва злополуката. Такова задължение на органа възлага и нормата на чл.58 ал.1 КСО, а чл.7 ал.2 НУРРОТЗ възпроизвежда законовото разрешение. Затова когато се установи, че при злополука е причинено увреждане на повече от трима работещи или че злополуката е довела да инвалидност или смърт или че има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност или смърт, компетентният административен орган е длъжен да разследва злополуката. Само в случаите, когато той откаже да изпълни това си задължение, съдът, пред който е предявен иска за обезщетяване на вредите от злополуката, може да установява нейния характер.

Настоящият съдебен състав не намира основание да се отклони от така установената практика. От пострадалия при злополука може да се изисква установяването на нейния характер по специалния ред и с акт по чл.60 КСО само тогава, когато за него е съществувала възможност да се снабди с такъв акт. Такава възможност е налице винаги, когато се касае за злополука с пострадали повече от трима работници, от която е настъпила инвалидност или смърт или може да се очаква настъпването им. В този случай законът задължава компетентния административен орган да извърши разследване, без това му правомощие да е обвързано със срокове. Разследването не е поставено в зависимост от сезирането на органа, той е длъжен да предприеме предписаните от закона действия и служебно. Неизпълнението на това задължение съставлява противоправно бездействие, което препятства издаването на акт по чл.60 КСО. В тази хипотеза пострадалият при злополуката не разполага с разпореждане, с което злополуката се приема или не за трудова, именно поради незаконния отказ за разследване от компетентния административен орган. С друг ред за защита той не разполага, затова в тази конкретна хипотеза съдът може да установява инцидентно какъв е характерът на злополуката.

Когато се касае за злополука, при която са пострадали по-малко от трима работници, от която не е настъпила инвалидност или смърт или не може да се очаква настъпването на такива, задължение за служебно разследване на злополуката законът не предвижда. В този случай не е допустимо инцидентно установяване на характера на злополуката и за да бъде приета същата за трудова, пострадалият трябва да представи влязъл в сила акт по чл.60 КСО.

С оглед така приетото по правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, жалбата на [фирма] е основателна. По делото е установено, че по силата на трудов договор от 21.02.2001 г. ищецът А. Т. е работил по трудово правоотношение в ответното [фирма], изпълнявал е длъжността „машинист П.”. На 03.07.2008 г. той е претърпял злополука, в резултат на което е счупил лява петна кост с възникнало усложнение хроничен нефистулизиращ остеомиелит. Бил е в отпуск поради временна неработоспособност до 14.07.2009 г., като в издадените болнични листа като причина за заболяването е посочено „злополука – нетрудова”. На 13.07.2009 г. е освидетелстван от ТЕЛК при УМБАЛ [фирма], [населено място] и с експертно решение № 1153 от същата дата за състоянието му след проведено оперативно лечение по повод счупване на лявата петна кост, работоспособността му е оценена като 10 % трайно намалена за срок от 2 години. На 30.05.2011 г. А. Т. е преосвидетелстван от ТЕЛК при същото лечебно заведение и с експортно решение № 0873 от същата дата работоспособността му е оценена като 72 % трайно намалена. Видно от мотивите към експертното решение обаче, тази оценка е обусловена от наличните при Т. болест на Ч. на двете бедрени глави (50 % трайно намалена работоспособност за всяка става) и от заболяването васкулит на Ш. – Х. в ремисия (40 % трайно намалена работоспособност). За заболяването хроничен нефистулизиращ остеомиелит на лява петна кост (което е последица от счупването и оперативното лечение на тази кост при процесната злополука) оценката на работоспособността е 20 % трайно намаление.

КСО не съдържа легална дефиниция на термина „инвалидност”, но от разпоредбата на чл.72 КСО следва, че такава е налице при 50 % или повече от 50 % трайно намалена работоспособност. Тогава законодателят предвижда, че е настъпил рискът, за който се дължи пенсия, поради което при намаление на работоспособността под 50 % инвалидност не е налице. В случая счупването на лявата петна кост, за което ищецът поддържа, че съставлява трудова злополука, е довело при него първоначално до 10 %, а впоследствие – до 20 % трайно намаление на работоспособността. Това състояние не съставлява инвалидност по смисъла на КСО, поради което не са налице предпоставките по чл.58 ал.1 КСО и чл.7 ал.2 НУРРОТЗ. Служебно задължение за компетентния административен орган да извърши разследване на злополуката не е имало. Такова разследване е могло да бъде извършено след сезиране от страна на осигурителя или от страна работника, но ищецът не спори, че в законния срок от една година не е подал декларация за трудова злополука. Съответно не е издаден и не може да бъде издаден акт по чл.60 КСО, нито са налице основания характерът на злополуката да бъде установяван инцидентно в производството, образувано по иска за обезщетяване на вреди от нея.

С оглед изложеното, обжалваното решение е необосновано и следва да бъде отменено. Въззивният съд е разрешил правилно правният въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, но необосновано е приел, че фактите в конкретния случай попадат в хипотезата на даденото разрешение. Инцидентно установяване на характера на злополуката е допустимо в случаите, когато от нея е настъпила или може да се очаква да настъпи инвалидност и компетентният орган противоправно е отказал да я разследва. При ищеца обаче инвалидност не е настъпила и не може да се очаква настъпването й, щом три години след злополуката работоспособността му е оценена като намалена с 20 %, а не с 50 % и повече. Административният орган не е бил длъжен да разследва тази злополука, съответно без наличие на акт по чл.60 КСО тя не може да бъде призната за трудова. Такъв акт не е издаден, поради което искът, основан на твърдения за настъпила трудова злополука, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски градски съд № 5466 от 21.07.2017 г. по гр.д.№ 214/ 2016 г., в частта му, с която [фирма] е осъдено да заплати на А. Л. Т. 32 322,80 лв обезщетение за претърпени вреди от трудова злополука, настъпила на 03.07.2008 г., заедно със законната лихва от 20.06.2011 г. до окончателното плащане, 300 лв разноски на адвокат М. Т. и 1 963,27 лв държавна такса на Софийски районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Л. Т., Е. [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] против [фирма], [населено място], [улица], Е.[ЕИК], иск за сумата 32 322,80 лв - обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 03.07.2008 г., заедно със законната лихва от 20.06.2011 г. до окончателното плащане и разноските по делото.

ОСЪЖДА А. Л. Т., Е. [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма], [населено място], [улица], Е.[ЕИК], сумата 4 612 лв (четири хиляди шестстотин и дванадесет лева) разноски по делото.

Решението е постановено при участието [фирма], [населено място], [улица], Е.[ЕИК], като трето лице – помагач на страната на [фирма].

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: