Р Е Ш Е Н И Е

№ 210

София, 08.10.2018 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

Членове: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 4971 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 278 от 23.03.2018 година е допуснато касационно обжалване на решение № 364 от 26.09.2017 година по гр.д. № 715/2017 година на Великотърновски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от Д. Т. П. от [населено място] против ТП „Д. г. с. „Г. О.”, [населено място].

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания във въззивната жалба като изложи собствени мотиви по относимите към спора доказателства, възраженията и доводите на страните, вкл. и когато на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение, както и по материалноправния въпрос по приложението на чл. 328, ал.1, т. 2 КТ - кога е налице реално съкращаване на щата и как се определят основните, същински трудови функции за определена длъжност.

Съгласно последователната, трайно установена практика на Върховния касационен съд по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът основава решението си въз основа на приетите за установени обстоятелства по делото; при спор относно фактите, в мотивите към решението си съдът обосновава изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост. Когато има съвпадение с фактическите и правните констатации на първоинстанционния съд, а не само на крайния резултат от решаващата дейност на съда, въззивната инстанция може да препрати към мотивите на първостепенния съд на основание чл. 272 ГПК и по този начин да ги направи свои. Наред с това обаче, въззивният съд следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба в качеството си на инстанция по съществото на материалноправния спор, т.е. – чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи, във връзка с направените оплаквания и доводи.

Последователна и трайно установена е практиката на Върховния касационен съд и по материалноправния въпрос по приложението на чл. 328, ал.1, т. 2 КТ кога е налице реално съкращаване на щата. Преценката извършено ли е реално съкращаване на щата се извършва не само с оглед доказателствата за общите щатни бройки преди и след съкращаването, а предвид това дали е премахната щатна бройка за изпълнение на определени трудови функции. Реално съкращаване на щата може да бъде извършено при съкращаване на щатна бройка за определена длъжност при едновременно разкриване на нови или увеличаване на щатните места за съществуващи други длъжности с различни трудови функции, т.е. при запазване или увеличаване общия брой на работниците. Съкращаване на щата е налице и когато трудовите функции за една или няколко длъжности бъдат обединени в една при премахване на щатни бройки или когато щатната бройка за определена длъжност е закрита, а трудовите и функции са разпределени между други длъжности, които извън нововъзложените имат и свои характерни трудови функции. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице и в случаите на т. нар. „трансформиране” на длъжности, което съставлява закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание - нова по трудови функции или когато са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции.

Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, когато работодателят е задължен да извърши подбор по чл. 329, ал.1 КТ поради намаляване на обема на работата или съкращаване на щата, той следва да сравни трудовите качества на работниците изпълняващи идентични трудови функции. При определяне обхвата на подбора не следва да се извършва механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика, а да се изхожда от това дали и доколко съвпадат основните, същински трудови функции. Основните, същински трудови функции за определена длъжност се определят от свойствените задължения за длъжността – от характера и естеството на възложената работа за длъжността.

В обжалваното въззивно решение на Великотърновски окръжен съд е прието за установено, че в изпълнение на трудов договор от 2002 г., ищцата е заемала длъжността „касиер-домакин” при Д. „Г. О.”. От 01.02.2017 г. работодателят е утвърдил ново щатно разписание, с което единствените щатни бройки за длъжностите „касиер-домакин” и „служител човешки ресурси” са били премахнати. Едновременно с това са били разкрити две нови щатни бройки за длъжностите „технически секретар” и „заместник главен счетоводител”. Със съкращаване на длъжността „касиер-домакин” трудовите и функции не са отпаднали, а са били разпределени - основните трудови функции са преминали към новооткритата длъжност „заместник главен счетоводител”, други от тях са били възложени на новата длъжност „технически секретар” и на съществуващата по щат длъжност „счетоводител”. Трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено от работодателя със заповед № 44 от 01.02.2017 г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата. При така установените факти, в решението на въззивния съд е прието, че уволнението на ищцата е извършено незаконно – съкращаването на щата не е реално, тъй като трудовите функции за съкратената длъжност не са отпаднали, а са включени към новооткрита длъжност, без да са комбинирани с нови, съществени за тази длъжност трудови задължения. Прието е, че уволнението на ищцата е извършено и в нарушение на изискванията на чл. 329 КТ, тъй като работодателят е следвало да извърши подбор между всички служители, изпълняващи сходни трудови функции. Въз основа на така формираните изводи, уволнението е отменено като незаконно извършено, а с оглед обусловеният им характер като основателни са уважени и исковете за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.

Касационната жалба срещу въззивното решение на Великотърновски окръжен съд е постъпила от „Д. г. с. „Г. О.”, [населено място]. Поддържа, че съдът не е извършил преценка на всички въведени от ответника с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение и е препратил към мотивите му без да изложи собствени мотиви по въведените с жалбата оплаквания за неправилна преценка на доказателствата. Изложени са оплаквания за постановяване на решението в противоречие с чл. 328, ал.1, т.2 КТ и чл. 329, ал.1 КТ – поддържа се, че изводите за липса на реално съкращаване на щата и необходимост от извършване на подбор по чл. 329, ал.1 КТ са неправилни, тъй като трудовите функции на заеманата от ищцата длъжност са били разпределени между други длъжности, имащи свои различни, основни трудови задължения, поради което не е възникнало и задължение за извършване на подбор.

Ответницата по касационната жалба Д. Т.П. счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни.

Въззивният съд е постановил съдебния си акт, препращайки по реда на чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение досежно формираните в него изводи, че съкращаването на щата не е реално, както и че уволнението е извършено в нарушение на чл. 329, ал.1 КТ. Основните доводи за неправилност на първоинстанционното решение, въведени с въззивната жалба са именно по отношение на тези изводи – за неправилност на изводите, че длъжността „касиер-домакин” не е премахната, тъй като трудовите и функции са преминали към други длъжности, в т.ч. към новоразкритите, както и че подборът по чл. 329, ал.1 КТ е бил задължителен поради сходството на съкратените и новоразкритите длъжности. Въззивният съд не е отговорил на тези оплаквания, нито е обсъдил въведените в тази връзка доводи, задоволявайки се да препрати към мотивите на първоинстанционния акт. Не е извел самостоятелни фактически констатации и правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи – не е отговорил на доводите за наличие на съществени различия между съкратената длъжност „касиер – домакин” и новоразкритата „заместник главен счетоводител”, нито на доводите за липса на идентичност между съкратената длъжност и съществуващите по щатно разписание, т.е. на доводите за неприложимост на чл. 329, ал.1 КТ.

Основателни са и касационните оплаквания за неправилно приложение на чл. 328, ал.1, т. 2, пр. ІІ-ро КТ. Съдът (препращайки към мотивите на първоинстанционното решение) е формирал правилен извод по фактите - при съкращаването на длъжността „касиер-домакин” трудовите и функции не са отпаднали, а са били разпределени между съществуващата длъжност „счетоводител” и новооткритите длъжности „заместник главен счетоводител” и „технически секретар”. Неправилен обаче е изводът, че извършеното съкращаване на длъжността „касиер-домакин” не е реално. Както вече бе посочено, съкращаването на щата е реално, когато щатната бройка за определена длъжност е закрита, а трудовите и функции са разпределени между други длъжности, които извън нововъзложените имат и свои характерни трудови задължения; реално е и когато определена длъжност е закрита и е създадена нова, която поема част от трудовите и функции на закритата длъжност, но има и нови, различни трудови задължения. От доказателствата по делото е установено, че след съкращаването на длъжността „касиер – домакин”, към съществуващата длъжност „счетоводител” са прехвърлени трудовите функции по съхранение на парични средства, извършване на касови операции и водене на картотека на постъпилите стоки, материали и инвентар и облекло, т.е. към специфичната счетоводна работа са добавени и нови задължения, без да се променя основната характеристика на длъжността, различна от тази на касиер домакин. Установено е, че към новооткритата длъжност „технически секретар”, имаща основно технически и организационни функции, от съкратената са били прехвърлени само функциите по издаването на УПИ 3, което изключва извод за идентичност на длъжностите. Неправилен е и изводът за идентичност на съществените трудови функции между съкратената длъжност „касиер-счетоводител” и новоразкритата длъжност „заместник главен счетоводител”. От трудовите функции на „касиер домакин” към новооткритата длъжност са преминали задълженията да участва в организирането и снабдяването на стоки, материали и инвентар и обзавеждане” и съставяне на ведомостите за заплати. Всички останали основни функции на новооткритата длъжност са свързани с организаторска и ръководна дейност, каквато дейност не е била възложена на касиер домакина. Така в трудовите функции на „заместник главен счетоводител” са включени задължения да организира, ръководи и контролира финансовата и счетоводната дейност и вътрешния финансов контрол в предприятието; да осигурява своевременното отразяване на всички счетоводни операции; да осъществява контрол по спазване на финансовата дисциплина; да извършва системен анализ на финансовото състояние и финансовите резултати и предлага мерки за подобрението им – трудови функции различни по естеството си от тези за длъжността „касиер домакин”, имаща изпълнителски характер.

Изложеното обуславя извод, че извършеното от работодателя съкращаване на щатната длъжност „касиер-домакин” е реално и тъй като в предприятието на работодателя не са съществували идентични длъжности – всяка от длъжностите по щатно разписание е имала свои характерни основни трудови функции, различни от тези на съкратената длъжност, за работодателя не е възниквало задължение за провеждане на подбор по чл. 329, ал.1 КТ. Обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал.2 ГПК и тъй като по делото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ се отхвърлят като неоснователни.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на касатора, ответник по предявените искове, следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски общо в размер на 2066,56 лева, съставляващи внесени държавни такси и изплатени адвокатски възнаграждения.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 364 от 26.09.2017 година по гр.д. № 715/2017 година на Великотърновски окръжен съд.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Т.П. от [населено място] против ТП „Д. г. с. „Г.О.”, [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 КТ за отмяна на заповед за уволнение № 44 от 01.02.2017 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „касиер-домакин” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 5664 лева.

ОСЪЖДА Д. Т. П. от [населено място] да заплати на ТП „Д. г. с. „Г. О.”, [населено място] сумата 2066,56 (две хиляди шестдесет и шест лева и петдесет и шест стотинки) лева разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: