Р Е Ш Е Н И Е

№ 211

София, 09.10.2018 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

Членове: АЛБЕНА БОНЕВА

БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 16 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

С определение № 308 от 30.03.2018 година е допуснато касационно обжалване на решение № 156 от 11.10.2017 година по гр.д. № 183/2017 година на Шуменски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, предявени от Й. М. Й. от [населено място] против К. „Ш. з.”, [населено място] и са присъдени съдебни разноски.

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос по приложението на чл. 61, ал.1 КТ, чл. 62 КТ и чл. 66 КТ – съставлява ли изискване за валидност на трудовото правоотношение наличието на писмен договор, сключен между работник и работодател, съдържащ реквизитите на чл. 66, ал.1 КТ.

В своята трайно установена практика по приложението чл. 61 КТ и чл. 62, ал.1 КТ, Върховният касационен съд приема, че валидно трудово правоотношение възниква при сключен в писмена форма и съдържащ основните реквизити по чл. 66, ал.1 КТ трудов договор между работник и работодател. Трудовия договор работникът сключва с представляващия работодателя или упълномощено от него лице. Постигнато съглашение с друго лице, с което на работника се възлага и той приема да изпълнява определена длъжност в предприятието на работодателя не може да породи правни последици – страна по трудовото правоотношение са работник и работодател, поради което това са и надлежните страни по всеки спор, свързан с възникването, съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение.

В обжалваното въззивно решение на Шуменски окръжен съд е прието за установено, че ищецът е бил председател на ответната кооперация от 1992 година до 12.05.2014 г., когато Общото събрание е взело решение за освобождаването му и за избор на нов председател. Между страните не е бил сключван трудов договор за длъжността „председател”, заемана от ищеца въз основа на избор. Същевременно, успоредно с длъжността „председател”, ищецът е изпълнявал и длъжност „главен редактор” на издавания от кооперацията вестник „Шуменска заря”. Длъжността „главен редактор” ищецът е изпълнявал въз основа на индивидуални трудови договори от 1992 г. и допълнителни споразумения към тях, отговарящи на изискванията на чл. 66 КТ. Със заповед от 03.11.2014 г. на новоизбрания председател на кооперацията, трудовото правоотношение с ищеца за длъжност „председател-главен редактор” е било прекратено на основание решение на отчетно изборно събрание на член кооператорите от 12.05.2014 г. При така установените факти е прието, че искът за отмяна на заповед от 03.11.2014 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца като „председател” на кооперацията е недопустим, тъй като трудово правоотношение за тази длъжност не е съществувало и съответно, заповедта за прекратяването му не е породила правен ефект, поради което първоинстанционното решение е обезсилено в тази му част и производството по исковете за отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата длъжност „председател” е прекратено – в тази му част въззивното решение е влязло в сила при условията на чл. 296, т.2 ГПК. Прието е, че с освобождаването на ищеца от длъжността „председател”, трудовото му правоотношение с Кооперацията за длъжността „главен редактор” е продължило да съществува – това правоотношение не е било прекратено на основание взетото решение на отчетно изборно събрание на член кооператорите от 12.05.2014 г., поради което заповедта за прекратяване на трудовия договор за тази длъжност е издадена в нарушение на закона. Изхождайки от така формираните изводи, съдът е уважил като основателен искът за отмяна на заповед от 03.11.2014 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца за длъжността „главен редактор”, а с оглед обусловения му характер е уважил като основателен и искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

В касационна жалба против въззивното решение на Шуменски окръжен съд, постъпила от К. „Ш. з.” се поддържа, че съдът е формирал неправилен извод за съществувало трудово правоотношение между ищеца и Кооперацията за длъжността „главен редактор”, тъй като такава самостоятелна длъжност не е съществувала, нито ищецът я е изпълнявал; между ищеца и кооперацията няма сключен трудов договор за изпълнението на длъжността „главен редактор”; не съставлява трудов договор и извършеното упълномощаване по приложеният по делото „индивидуален трудов договор” без дата. Моли се за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение, с което исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ да се отхвърлят като неоснователни.

Ответникът по касационната жалба Й. М. Й. счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни.

Изводите на въззивния съд, че между страните е възникнало и съществувало трудово правоотношение за длъжността „главен редактор” от 1992 г. до прекратяване на трудовия договор през 2014 г. са неправилни. Липсват доказателства, че ищецът е бил назначен на тази длъжност през 1992 г., както и към по-късен момент. От доказателствата по делото се установява, че ищецът е постъпил като стажант към вестник „Шуменска заря” през 1975 г.; през 1976 г. е назначен в редакцията на вестника като „литературен сътрудник”; в периода от 1976 г. до 1988 г. е продължил работата си към вестника на различни длъжности, в т.ч. „редактор в отдел „Партиен живот”, „завеждащ отдел „Информация”, „завеждащ отдел „Вътрешна информация” и завеждащ отдел „Писма на читатели”. През м. декември 1992 г. е била учредена К. „Ш. з.” с предмет на дейност издаване на независими и надпартийни печатни издания, в т.ч. вестник „Шуменска заря”, а ищецът избран за председател на кооперацията. През 1992 г. е сключен първият „индивидуален трудов договор”, с който независимите синдикални организации в редакцията на вестник „Шуменска заря” са упълномощили ищеца в качеството му на „главен редактор” на вестника да „ръководи колектива за спазване периодичността на изданието и списването му на професионално равнище”. Такова упълномощаване, наименовано като „индивидуален трудов договор” синдикалните организации са извършвали ежегодно до 30.06.1995 г. Същата година е съставен „индивидуален трудов договор”, с който Управителният съвет на кооперацията” е упълномощил ищеца като „главен редактор” да „ръководи колектива за спазване периодичността на изданието и списването му на професионално равнище”. В документа е вписано, че упълномощаването се извършва по решение на Управителния съвет от 28.06.1995 г. Подписан е от ищеца в качеството му на член на управителния съвет и на главен редактор. Следват допълнителни споразумения от 1995 г., 2007 г. и 2011 г., с които ищецът в качеството си на председател на Кооперацията е променял размера на трудовото си възнаграждение за длъжността „председател – главен редактор”. На 12.05.2014 г. Общото събрание на кооперацията е избрало нов председател, който със заповед от 04.11.2014 г. е прекратил трудовото правоотношение с ищеца за длъжността „председател-главен редактор”.

Така установените факти обуславят извод, че между К. „Ш. з.” и ищеца не е възникнало и съществувало валидно трудово правоотношение за длъжността „главен редактор”. Такава длъжност ищецът не е изпълнявал в редакцията на в. „Шуменска заря” нито преди основаването на Кооперацията, нито е назначаван на длъжността за времето от 1992 г. до 2014 г., когато е изпълнявал длъжността „председател” на кооперацията въз основа на избор. Подписаните споразумения между ищеца и синдикалните организации, наименовани като „Индивидуален трудов договор” нямат правно действие по отношение на работодателя, нито създават за ищеца права за изпълнение на длъжността „главен редактор”. Не поражда такива права и „индивидуалният трудов договор”, с който ищецът сам се е упълномощил в качествата си на председател и на главен редактор да „ръководи колектива за спазване периодичността на изданието и списването му на професионално равнище”. Към момента на това упълномощаване ищецът не е имал назначение за длъжността „главен редактор” (цитираното в договора за упълномощаване решение на Управителния съвет на Кооперацията не е представено по делото), нито назначение на тази длъжност е извършено с възложените му с пълномощното функции. Извън обстоятелството, че изпълняваната от ищеца въз основа на избор длъжност „председател”, включваща функции по цялостното ръководство на Кооперацията, по естеството си е несъвместима с втора ръководна длъжност по трудово правоотношение, каквато е тази на „главен редактор” на вестник, то и по арг. от чл. 110 КТ, извършването на работа, извън кръга на основните задължения, следва да се извършва извън рамките на установеното работно време; за извършването на втората работа следва да се сключи изричен договор, в който да се уговорят трудовите и функции, датата на сключването му и началото на изпълнението му, времетраенето на договора, продължителността на работния ден или седмица и пр. задължителни реквизити по чл. 66, ал.1 КТ, каквито „индивидуалният трудов договор” от 1995 г. не съдържа.

Извод за възникване и съществуване на валидно трудово правоотношение не следва и от разпоредбата на чл. 62, ал. 2 КТ в редакция преди отмяната и с ДВ, бр. 120 от 2002 г. Съгласно чл. 62, ал.2 КТ (ред. ДВ бр. 2 от 1996 г.), трудово правоотношение възниква и когато работодателят е приел на работа работника и той е започнал да изпълнява длъжността, като в тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. По делото обаче не е установено, че ищецът е изпълнявал длъжността „главен редактор” на вестник „Шуменска заря” – единствените доказателства в тази насока са подписаните от ищеца при договаряне лично със себе си „упълномощаване” и допълнителни трудови споразумения, които не могат да обусловят извод, че реално е изпълнявал длъжността.

Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на материалния закон следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и тъй като по делото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ се отхвърлят като неоснователни.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на касатора, ответник по предявените искове, следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски общо в размер на 2250 лева, от които 150 лева внесени държавни такси и 2100 лева, съставляващи изплатени адвокатски възнаграждения по договори за правна помощ с адвокат Н. В. Н. от Шуменска адвокатска колегия.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 156 от 11.10.2017 година по гр.д. № 183/2017 година на Шуменски окръжен съд в частта му, с която са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, предявени от Й. М. Й. от [населено място] против К. „Ш. з.”, [населено място] и са присъдени съдебни такси и разноски.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. М. Й. от [населено място] против К. „Ш. з.”, [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за отмяна на заповед от 03.11.2014 г. за прекратяване на трудовото правоотношение за длъжността „главен редактор” и за възстановяване на тази длъжност.

ОСЪЖДА Й. М. Й. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на К. „Ш. з.”, [населено място] сумата 2250 (две хиляди двеста и петдесет) лева разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: