Р Е Ш Е Н И Е

№ 126София, 09.10.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4494 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Министерство на отбраната срещу решение № I-70 от 20.07.2017г. по в.гр.д. № 846/2017г. на Бургаския окръжен съд.

Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като игнорирал доказателства по делото, които установяват собствеността му върху процесния имот, а освен това неправилно е приложил материалния закон, като отказал да зачете разпоредбите на чл.34 и чл.41 ППЗДИ. Представените доказателства отричали правото на собственост на ответника Национален институт по метеорология и хидрология при Б. (НИМХБАН) върху процесния имот, а съдът зачел права, каквито ответникът няма.

Ответникът НИМХБАН оспорва жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно.

С определение № 252 от 14.05.2018 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата по делото във връзка с оплакванията в жалбата и доводите на страните.

В практиката на ВКС по чл.290 ГПК се приема, че въззивният съд е съд по съществото на спора и формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на относимите и допустими доказателства, които са събрани по предвидения от ГПК ред, което включва както първата, така и втора инстанция, включително и случаите на повторно разглеждане на делото в съответния по степен съд. Само след цялостната преценка на доказателствения материал - поотделно и в съвкупност, като приложи и последиците на тежестта на доказване в гражданския процес, съдът може да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани. В този смисъл са решение № 553 от 27.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 196/2012 г., IV г. о., решение № 274 от 24.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2228/2016 г., IV г. о., решение № 77 от 30.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2956/2016 г., IV г. о., решение № 73 от 5.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3228/2017 г., III г. о., решение № 411 от 27.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2010 г., IV г. о. и др. Настоящият състав споделя тази практика и счита, че тя следва да намери приложение и по настоящото дело.

По съществото на касационната жалба:

С ожалваното решение състав на Бургаския окръжен съд е потвърдил решение № 50/10.04.2017 г. по гр. д. № 379/2016 г. на Несебърския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Министерство на отбраната срещу Национален институт по метеорология и хидрология при Б. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху недвижим имот с идентификатор № 27454.14.83, находящ се в област Б., [община], землището на [населено място], местност „П.“, с площ от 2000 кв.м., 5-та категория, начин на ползване – специално предназначение, застроена площ 134,70 кв. м., при граници: на изток – море; на запад – общинска мера; на север – общинска мера и на юг – море, и граници съгласно скица на С. Б.: поземлен имот с идентификатор 27454.14.90 – вид собственост – държавна част – НТП – крайбрежна плажна ивица, собственост на МОСВ; поземлен имот с идентификатор 27454.3.11 – вид собственост – държавна публична – НТП – защитена местност, собственост на МОСВ, поземлен имот 27454.14.85 – местност „П.“, начин на трайно ползване „пасище“, собственост на [община].

По делото е установено, че и двете страни ползват спорния имот. Ищецът ползва площ от около 1000 кв. м., заедно с намиращите се в нея фар и две свързани с него постройки, а ответникът – площ от около 430 кв. м., върху която са разположени метеорологични уреди, както и една сграда от около 34 кв. м. Разположението на ползваните площи и сгради е означено на скицата на стр. 230 от първоинстанционното производство, като площта и сградите, ползвани от МО, са означени с червени щрихи, а площта и сградата на НИМХБАН – в сини щрихи.

Въззивният съд е приел, че Министерство на отбраната не е доказало правото си на управление върху процесния имот. Представеният нотариален акт по обстоятелствена проверка от 1932 г. легитимира държавата като собственик на имота. Липсват доказателства за надлежно предоставяне на този имот от държавата на МО. Посоченото ПМС № 11 от 23.03.1949 г. не доказва предаването на имота на МО по действащата към този момент нормативна уредба – Закон за държавните имоти, ДВ от 22.12.1948 г отм. и Правилник за приложение на ЗДИ, утвърден с ПМС № 10/29.03.1949 г. Не доказва предаването на имота и представеният протокол от 31.12.1949 г., тъй като с него само се описва състоянието на фара, постройката с жилищно помещение и пристройката към нея, но не и предаването на имота на МО. Не са представени доказателства, че имотът е предаван от държавата на хидрографните служби при Дирекция на пристанищата за Черно море и р. Д., както и доказателства, че впоследствие е предаден от Дирекция на пристанищата на МО. Имотът не е свързан по никакъв начин и с разпореждане от 31.08.1956 г. за отчуждаване на частни имоти и предаване на държавни имоти за нуждите на МНО.

Решението е неправилно. Въззивният съд не е обсъдил редица писмени доказателства, свързани със статута на процесния имот, както и допълнителното заключение на вещото лице инж. П., поради което е достигнал до погрешни правни изводи.

Спорният имот е идентичен с имота, описан в нотариален акт т.I-ви, № 53, рег. № 345, дело № 50/1932 г. на анхиалски мирови съдия. С него българската държава е призната за собственик по обстоятелствена проверка на пограничен крайбрежен пост № 18 „Ц. К.“ /Е./, състоящ се от двуетажна каменна постройка с площ от 66 кв. м. и незастроено място от 2500 кв. м. От описанието на имота следва и неговото предназначение – за нуждите на отбраната. Този извод се подкрепя и от представените по делото заповеди: № 67-а от 29.11.1933 г. на командира на черноморската флотилия; № 432 от 30.11.1940 г. на министъра на войната; № 87 от 17.12.1940 г. на началника на флота; заповед № 1 от 05.01.1941 г. на командира на неподвижната отбрана.

С ПМС № 11 от 23.03.1949 г. се предвижда съществуващите хидрографни служби към Дирекция на пристанищата да се предадат към Министерство на отбраната, а фарово-сигналнопредпазната служба да остане временно, до края на годината, към Дирекция на пристанищата. В изпълнение на това постановление е формирана комисия с представители на поделение 1936 [населено място] (В.) и на Пристанище Б., като е съставен протокол от 31.12.1949 г., с който е предаден „Фар Е.“ – фарова кула с въртящ се фаров механизъм и жилищно помещение към фара.

С протокол от 03.05.1971 г. на комисия, създадена по устна заповед на началника на военно поделение № 20100 и началника на Окръжна хидрометеорологична служба /ОХМС/ В., военното поделение е предало на ОХМС В. помещения, находящи се на нос „Е.“, необходими за откриване на хидрометерологична станция, подробно описани в протокола, като е предвидено също, че метеорологичният парк ще се устрои в двора на фара. През 1974 г. са предприети действия по официално предоставяне на земя за нуждите на ОХМС В.. Предложената площадка е била западно от фара, в близост до военното поделение. Това следва от протокол от 31.10.1974г. на комисията по чл.9, ал.2 от Правилника за прилагане на обработваемата земя и пасищата; от изготвената окомерна скица (която обаче не съдържа подписи и печати и не е официална), както и от дадените съгласия на М., Х., Държавна напоителна система, ДЗС Обзор. Официалната скица за проектиране със заверки М., инспекция „Опазване и отчет на земята“, определя площадката на метеорологичната станция върху процесния имот, без обаче да детайлизира площта и точните граници. В тази скица е нанесено и даденото разрешение на Комисията за земята при МС – решение № КЗ-3 от 18.03.1975 г. Същото решение фигурира и в акт № 26 от 07.04.1975г. за въвод във владение, издаден на основание чл.20 и чл.21 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата. Следователно – окончателно одобрената площадка за създаване на хидрометеорологична станция съвпада с процесния имот.

При фактическото предаване на имота, извършено между военното поделение № 26860 Б. и Районно управление по хидрология и метеорология /Р./ В., е съставен протокол от 13.09.1976 г., в който са описани предаваните сгради. В протокола изрично е отбелязано, че не се предава фаровата кула, която остава собственост на МНО и в бъдеще ще се експлоатира и поддържа от военното поделение, а Р. В. се задължава да осигурява достъп до фаровата кула през всяко време на денонощието през коридора на сграда № 1. Впоследствие, на 15.06.1978 г., е издадено и указание на зам. министъра на народната отбрана за предаване на сградите на основание чл.94 НДИ.

В приетите по делото заключения на вещи лица са обсъдени изброените по-горе писмени доказателства. Констатирано е разминаването между първоначално определената площадка за нуждите на ОХМС В. и окончателната площадка, посочена в скицата на стр.56 от първоинстанционното производство, съдържаща подписи и печати на М. и с нанесено върху нея номер и дата на решението на Комисията по земята. В допълнителното заключение на вещото лице Т. П. е дадено описание на сегашното състояние на имота. Посочено е, че неговата действителна площ е от 1600 кв. м., от които 1000 кв. м. се ползват от МО; 430 кв. м. от НИМХБАН, а останалите 170 кв. м. са път за достъп. В площта, ползвана от НИХМБАН, има нова сграда с площ от 34 кв. м., край която са разположени метеорологични съоръжения. Върху терена, който се ползва от МО, е разположен фар с площ от 11 кв. м., стара масивна сграда към него с площ от 56 кв. м. и долепена друга сграда от каменна зидария с площ от 19 кв. м. Това разположение е илюстрирано на скицата на стр. 230 от първоинстанционното производство.

При тези фактически данни изводите от правна страна са следните:

Процесният имот е публична държавна собственост по смисъла на чл.2, ал.2, т.4 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, тъй като е държавен имот, предоставен на ведомства за изпълнение на техните функциите. Правото на собственост на държавата е установено с нотариалния акт по обстоятелствена проверка от 1932 г. Министерство на отбраната е легитимирано да води иск по чл.108 ЗС за този имот, в качеството му на процесуален субституент на държавата, по аргумент от чл.14, ал.1 ЗДС. В този смисъл е и практиката на ВКС – решение № 565 от 28.01.2010 г. по гр. д. №2932/2008 г. на II г.о., решение № 6 от 01.06.2011 г. по гр. д. №833/2009 г. на IV г.о. Тъй като искът по чл.108 ЗС е насочен срещу друго държавно учреждение, спорът се концентрира върху това дали ищецът и ответникът притежават право на управление върху спорния държавен имот.

Към момента на съставянето на нотариалния акт за процесния имот през 1932 г. действа Конституцията на Българското Княжество, приета на 16.04.1879 г., изм., 15.05.1893 г. и 11.07.1911 г., отменена с Конституция на НРБ, приета от В. на 4.12.1947 г. Разпоредбата на чл.53 от тази Конституция гласи, че държавните имоти се управляват от „надлежний министръ“. Към този момент не съществува специален закон, който да урежда детайлно държавната собственост. В чл.20 – 24, чл.39, чл.41, чл.50, чл.90 и чл.92 от Закон за имуществата, собствеността и сервитутите отм. се съдържат лаконични разпоредби, третиращи тази собственост. Липсват разпоредби, които да регламентират подробно начина на предоставянето на държавните имоти за управление на ведомствата. Затова преценката дали Министерство на отбраната е притежавало право на управление върху процесния имот следва да изхожда от цитираната разпоредба на чл.53 от Конституцията, при отчитане и на специалното предназначение на имота, което е съществувало още към момента на придобиването му от държавата. Това предназначение е посочено в нотариалния акт – пограничен крайбрежен пост. От изброените по-горе документи се установява, че в този имот още към 1932 г. е имало изграден фар. Предназначението на имота го свързва пряко с Министерство на отбраната и съответно – „надлежний министръ“ е министърът на отбраната. Именно този министър е извършвал управлението на имота към 1933 г., 1940 г., 1941г. и след това. Не може да се изисква специален акт за предоставяне на този имот за управление на министерството, след като законодателството не е предвиждало такава процедура към момента на придобиването на собствеността от държавата. На следващо място – в чл.17, ал.1 от приетия през 1941 г. Закон за държавните имоти отм. е въведен принципът, че държавните имоти се използват преди всичко за непосредствените нужди на държавните учреждения и стопанства. Този принцип свързва държавния имот със съответната държавна организация, която има нужда от него, т.е. отново се отчита предназначението на имота като решаващо за това коя държавна организация следва да го ползва и управлява. Този принцип е проведен и в последващите нормативни актове, които също свързват управлението на държавните имоти от конкретни организации с нуждата от тях – например чл.14, ал.1 ЗДИ от 1948 г отм. , чл.9 от Правилник за държавните имоти от 1952 г отм. , чл.91, ал.1 от Наредба за държавните имоти отм. , чл.14, ал.2 от Закон за държавната собственост.

До 1971 г. процесният имот е бил свързан единствено с военната отбрана и сигурността на мореплаването, като е бил управляван от Министерство на отбраната. Като се изхожда от предназначението на имота следва да се приеме, че именно чрез владението на това министерство /независимо от различните му наименования през годините/ е станало и придобиването на собствеността върху имота по давност от държавата през 1932 г.

По делото има данни за временно управление на този имот от Дирекция на пристанищата. То обаче е прекратено с ПМС № 11/23.03.1949 г. и изтичането на календарната 1949 година, като отново е предадено на Министерство на отбраната с протокола от 31.12.1949 г.

През 1971 г. възниква и друга държавна нужда за използване на този имот. Тогава военно поделение 20100 В. предава част от сградите в имота (без фаровата кула) на Окръжна хидрометеорологична служба /ОХМС/ В. за временно ползване. Въпреки първоначалната идея да се намери друго място за разполагане на бъдещата хидрометеорологичната служба, окончателно утвърдената от Комисията по земята площадка частично съвпада с процесния имот. Този имот обаче не е загубил изцяло първоначалното си предназначение, защото върху него продължава да има фарова кула, която не е предадена от военните на ОХМС В. и това изрично е отразено в протокола от 13.09.1976 г. Тази фарова кула продължава да се обслужва от служители на МО - в този смисъл са както отбелязванията в протокола от 1976 г., така и свидетелските показания. Нещо повече – достъпът до тази кула се осъществява през съществуващата сграда от 56 кв. м., която е ползвана от ОХМС временно, до построяването на нова сграда на хидрометеорологичната станция.

В обобщение – процесният имот след 1974 г. е свързан с нуждите на държавата както за военни цели, така и за хидрометеорологична станция. Държавните организации, чрез които се осъществяват тези цели, са Министерство на отбраната и Национален институт по метеорология и хидрология при Б.. И двете организации имат право на управление върху имота, в съответствие на което е и фактическото разпределение на ползването, констатирано от вещото лице. Правото на управление на Министерство на отбраната е възникнало по силата на чл.53 от Конституцията на Българското княжество отм. и е свързано с нуждите на отбраната и сигурността на мореплаването. Правото на управление на НИМХБАН е възникнало в резултат на проведена процедура по Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата от 1973 г отм. във връзка с нуждата да се открие хидрометеорологична станция.

По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено частично, съобразно изводите на настоящата инстанция. В съответствие с приетото в т. 2А на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС, съдът, сезиран с иск по чл.108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост в патримониума на ищеца. В настоящия случай ищецът не притежава самостоятелно право на собственост върху процесния имот, а само право на управление по смисъла на чл.14, ал.3 от Закона за държавната собственост. Именно това право следва да бъде признато в установителната част на диспозитива, в обема, очертан от вещото лице инж. Т. П. в скицата на стр. 230 от първоинстанционното производство. Доколкото ответникът не владее реално тази част от процесния имот, искът по чл.108 ЗС следва да бъде отхвърлен в осъдителната му част. За другата част от процесния имот, по отношение на която правото на управление принадлежи на НИМХБАН, искът по чл.108 ЗС следва да се отхвърли както в установителната, така и в осъдителната част.

С оглед изхода на делото в настоящата инстанция, разноските следва да останат за страните така, както са направени.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № I-70 от 20.07.2017г. по в. гр. д. №846/2017г. на Бургаския окръжен съд и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА за установено на основание чл.108 ЗС по отношение на Национален институт по метеорология и хидрология при Б., че Министерство на отбраната на Република България притежава право на управление по чл.14, ал.3 от Закона за държавната собственост върху част с площ от 1000 кв. м. от държавен имот, съставляващ целия имот с идентификатор №27454.14.83, находящ се в област Б., [община], землището на [населено място], местност „П.“, с площ от 2000 кв.м. по кадастрална карта, а според заключението на вещото лице инж. Т. П., находящо се на стр. 222 от първоинстанционното производство – с площ от 1600 кв. м., 5-та категория, начин на ползване – специално предназначение, при граници: на изток – море; на запад и север - общинска мера; на юг – море, и граници съгласно скица на С. Б.: ПИ с идентификатор 27454.14.90 – държавна собственост, крайбрежна плажна ивица; ПИ с идентификатор 27454.3.11 – държавна собственост, защитена местност;

ПИ 27454.14.85 – „пасище“, собственост на [община], заедно с построените в тази част сгради: фар с площ 11 кв. м., сграда с площ от 56 кв. м. и сграда от каменна зидария с площ от 19 кв. м., както и общото ползване с НИМХБАН на площ от 170 кв. м. – път за достъп до описаната по-горе част, като признатото на Министерство на отбраната право на управление върху площ от 1000 кв. м. и описаните сгради е означено с червени щрихи на скицата на вещото лице инж. Т. П. на стр. 230 по гр. д. № 379/2016 г. на Несебърския районен съд, приподписана от състава на ВКС и представляваща неразделна част от настоящото решение, като ОТХВЪРЛЯ искането за предаване на владението върху описаната част от имота.

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от Министерство на отбраната срещу Национален институт по метеорология и хидрология при Б. иск по чл.108 ЗС по отношение на останалата част от поземлен имот с идентификатор №27454.14.83, находящ се в землището на [населено място], местност „П.“, включваща площ от 430 кв. м. и сграда от 34 кв. м., означени със син щрих на скицата на вещото лице инж. Т. П. на стр. 230 по гр. д. №379/2016 г. на Несебърския районен съд, която скица е приподписана от състава на ВКС и представлява неразделна част от настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: